№ 717
гр. Перник, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720100087 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Л. В. Д. и Н. В.
А., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество
съществува изискуемо вземане спрямо двамата ответници при условията на разделна
отговорност – за 4/6 ид.ч. от вземането за Л.Д. и 1/6 ид.м. за Н.А., от следните суми: 649,23
лева, представляваща стойността на доставена, незаплатена топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.08.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 107,18 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4458/2021 г. по описа на Районен съд
Перник.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за
битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния период е
изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че от своя страна купувачът не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната
енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като
1
потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
заявената сума. С оглед на изложеното моли съда да уважи така предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който
оспорват изцяло предявените искове. Възразяват срещу обстоятелството между страните да
съществува облигационно правоотношение, като сочат, че за възникването му е необходимо
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа. Твърди се, че Общите условия на топлофикационното дружество
не са разгласени надлежно и не са влезли в сила. Твърди се, че в претендираното вземане за
топлинна енергия е включена и сума за „дялово разпределение“, без същите да са били
предмет на заповедното производство или заявени със самостоятелен иск. Твърди се, че
методиката, използвана от ищцовото дружество, е била отменена с Решение №
477/13.04.2018 г. по адм.д. № 1372/2016 г. на ВАС и не може обективно да служи като
основание за ищеца да претендира процесните суми, като в този смисъл се оспорва фактът
на доставка на топлинна енергия на сочената от ищеца стойност. Оспорва се
доказателствената стойност на извлечението по сметка, представено с исковата молба. Иска
се исковете да бъдат отхвърлени, като се претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което поради което и при наличието на останалите абсолютни положителни
процесуални предпоставки, респ. при липса на отрицателни такива, предявеният иск е
процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
2
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
С доклада по делото е обявено за служебно известен факт и ненуждаещ се от
доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че са налице влезли в сила Общи Условия
на "Топлофикация-Перник" ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период, като
същевременно същите са приети и като доказателства по делото. Тези правила уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови
нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия,
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния
случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон –
ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия
е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството
общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Правата върху процесния имот – съответно 4/6 ид.ч. за ответницата Л.Д. и 1/6 ид.ч.
за ответницата Н.А., се установяват от съвкупната преценка на следните писмени
доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
13.08.1990 г. с приобретател В. А. Д., удостоверение за наследници на В. Р. Д., починал на
30.11.1991 г. (видно от което негови наследници по закон са съпругата му Л.Д., дъщеря му
Н.А. и синът му В. А. – срещу когото искова молба не е депозирана, доколкото възражение
от него не е постъпило в срок), уведомление от МДТ-Перник и копие от Декларация по чл.
14 ЗМДТ, депозирана за целите на данъчното облагане с предмет процесния имот, в която
като придобивно основание е посочен именно Договорът с ОбНС от 13.08.1990 г.
Същевременно по делото са постъпили и данни от Община П. за сключен между Л.Д. и В.
Д. граждански брак на 03.04.1985 г., поради което следва изводът, че процесният имот е бил
придобит от В. Д. на възмездно основание по време на съществуващо между него и отв.
Л.Д. брачно правоотношение, поради което същият е придобит в режим на бездялова СИО –
прекратена след смъртта му през 1991 г., поради което и с оглед нормите на чл. 5, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 ЗН се установяват квотите на страните от наследственото имущество.
Ето защо, при съвкупната преценка на обсъдените писмени доказателства съдът
приема за установено, че през релевантния период от процесният имот е бил съсобствен
между ответниците и трето, неучастващо по делото лице, при квоти 4/6 ид. ч. за отв. Л.Д. и
1/6 ид.ч. за Н.А..
По делото се установява и фактът на реалната доставка на топлинна енергия за
процесния период. Изслушано е и прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено
при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото
дружество и от фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение по
3
данни на вещото лице е въведена в СЕС, а между ФДР и ищеца има налично споразумение
за предоставяне на тази услуга, обективирано в договор № 99/08.12.2011 г. със срок на
действие една година и клауза за безсрочно продължение при липса на възражения. От
заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради
което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В
експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия
топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет разходът на
топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и определената
разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки. Изяснено е, че е начислен
прогнозен разход за битова гореща вода, според броя обитатели в имота – двама души, като
ответникът не е осигурил достъп за отчет върху водомера и е начислен служебен разход за
топла вода за 2 лица обитатели с дневно потребление от по 140 литра, като след провеждане
на годишния отчет от фирмата – топлинен счетоводител, разходът е преизчислен. В имота
няма работещи отоплителни тела, което е отразено в индивидуалните месечни и
изравнителни сметки и енергия за отопление на имот не е начислявана. Изяснено е, че след
провеждане на годишния отчет от фирмата-топлинен счетоводител разходът за топлинна
енергия за отопление е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като
определената разлика е отразена в индивидуалната годишна изравнителна сметка. През
периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект (222 куб.м.) и само през зимния
отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е
разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в
СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените
суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от
действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения
анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на
стойност от 649,23 лева.
Неоснователно е и възражението относно отмяната на Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването и непостигането на целта на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Такава отмяна
частично е постановена не с посоченото от ответник решение на ВАС, а с Решение № 8294
от 26.26.2020 г. на ВАС, петчленен състав, обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.,
Съобразно изричната норма на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (тоест, отмяната има действие
занапред). Горецитираното решение на петчленен състав на ВАС е влязло в законна сила на
26.06.2020 г., което е след последната дата, за която е формулирана претенция в настоящия
процес. За пълнота, методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост, инкорпорирана в Наредба за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.) – отменена понастоящем, не противоречи на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Методиката
определя топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна
собственост като разликата между общото количество топлинна енергия за отопление и
сумата от показанията на индивидуалните топломери, след което се разпределя
пропорционално на отопляемия им обем. Посоченото напълно съответства с практиката на
СЕС, обективирана в Решение по дело С-708/17 и С-725/17 (образувано по повод на
преюдициално запитване), съобразно което се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
4
Размерът на задължението се установява чрез данните, съдържащи се в
представените писмени доказателства – фактури за процесния период, както и от данните,
събрани чрез приетата съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от настоящия състав
като изготвена компетентно и изчерпателно. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало,
че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от
дължимата ТЕ по компоненти (отопление 72,81 лв. и БГВ в размер на 630,70 лв.), както и
вноска за услугата "дялово разпределение" в размер на 4,65 лв. Вещото лице е достигнало до
извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца услуги
за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след корекциите,
съгласно изравнителните сметки (-58,93 лв.) възлиза на 649,23 лв. Падежите на всяко
месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на
дружеството, като няма данни за извършвани плащания. Съдът кредитира изцяло приетата
СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички
поставени задачи.
Неоснователно е възражението, че сумата за услугата "дялово разпределение" не е
била предмет на заповедното производство, доколкото в заявлението е посочен размер на
главницата, идентичен с размера на настоящия установителен иск, като по общ начин е
описано, че сумата от 649,23 лв. представлява "неплатена топлинна енергия". Ищцовото
дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти: за отопление на имот, сградна инсталация, общи части,
топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т. н. Ето защо и доколкото
размерът на вземането в заповедното и в исковото производство съвпадат, съдът намира, че
компонент от вземането за неплатена топлинна енергия се явява и оспореното вземане за
дялово разпределение.
В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се
представят доказателства в този смисъл. С оглед своевременно въведеното от ответника с
възражението по чл. 414 ГПК правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност,
съдът намира същото за неоснователно.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. "в" ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по
отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания,
предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по
давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано процесното
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 16.08.2021 г. което
действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116
ЗЗД, съдът намира, че исковият период, чието начало е от 01.05.2019 г., не е покрит от
тригодишния давностен срок.
Ето защо вземането за доставена до имота топлинна енергия в размер на 649,23 лв. е
5
изискуемо, не е погасено чрез плащане или по давност, а с оглед притежаваните права,
ответниците са материално легитимирани да отговарят за 4/6 от него по отношение на Л.Д.,
т.е. за 432,82 лв., съответно за 1/6 от същото по отношение на Н.А., т.е. за 108,21 лв., поради
което предявените главни искове следва да бъдат уважени в цялост.
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период, увеличен с 10 пункта, както и заключението по неоспорената по делото ССчЕ,
намира, че законната мораторна лихва върху главницата от 649,23 лева за периода от
09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., възлиза на 107,18 лева. Ответницата Д. отговаря за 4/6 от тази
сума, т.е. за 71,45 лв., а отв. А. – за 1/6 от същата, т.е. за 17,86 лв., поради което акцесорните
претенции също се явяват доказани по основание и размер.
Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца
размер.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати сторените от ищеца разноски в размер на 505 лева в рамките на исковото
производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му бъдат
присъдени, както и определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора
и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 75,00 лева, които
следва да му бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че в полза на "Топлофикация-Перник" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ "Република" съществува
изискуемо вземане срещу Л. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***** и Н. В. А.,
ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „*****, при условията на разделна отговорност,
съответно – за 4/6 ид.ч. за Л.В. В. и за 1/6 ид.ч. за Н. В. А., за сумата в общ размер на 649,23
лева, представляваща стойността на доставена, незаплатена топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.08.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
6
сумата в размер на 107,18 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4458/2021 г. по описа на Районен съд
Перник, I състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. В. Д., ЕГН ********** и Н. В. А., ЕГН
********** да заплатят на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 605,00
лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. В. Д., ЕГН ********** и Н. В. А., ЕГН
********** да заплатят на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 75,00
лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7