№ 164
гр. Девин, 22.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на двадесет и втори май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от ЕТ „А. Х.“, с ЕИК: *********,
представляван от А. Д. Х., чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от гр. Д., общ. Д.,
обл. Смолян, ул. А. К. № **, с която моли съда, на основание чл.248 ГПК да
измени Решение № 38/25.03.2025г. по ГД № 412/2024г. по описа на Районен
съд – Девин, в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 7 200.00 лева, като намали размера и присъди по - нисък размер
на адвокатското възнаграждение, според данъчната оценка на имота 16,233.50
лева на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
В молбата поддържа, че цената на иска е 16 233.50 лева, поради
което това е правният интерес, определящ размера на адвокатското
възнаграждение, според който присъденият размер е прекомерен и моли съда
да измени Решение № 38/25.03.2025г. по ГД № 412/2024г. по описа на
Районен съд – Девин, в частта на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 7 200.00 лева, като намали този размер съобразно
чл.7, ал.6, във връзка с чл.7, ал.2 т.3 от Наредба № 1/2024г. за ВАР в размер на
1 850.00 лева.
От насрещната страна не е представен отговор в срока по чл.248
ГПК.
Съдът, прие следното:
Молбата за изменение на решението е постъпила в срока по
1
чл.248, ал.1 ГПК и поради това е допустима.
С Решение № 38/25.03.2025г. по ГД № 412/2024г. по описа на
Районен съд – Девин, съдът е обявил за относително недействителен по
предявен иск, с правно основание чл.135 ЗЗД от Държавен фонд „Земеделие“,
създаден със Закона за подпомагане на земеделските производители, ДВ, бр.
58/1998г., с Булстат: **********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. Ц. Б. III № ***, представлявано от изпълнителен директор - И. П. И., чрез
пълномощник адв. М. А., със съдебен адрес гр. С., 11**, ул. 6-ти с. № **, ет. *,
офис * против 1. ЕТ „А. Х.“, с ЕИК: *********, представляван от А. Д. Х., с
ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл.
Смолян, ул. С. № ** и 2. К. Л. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д.,
общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № **, с цена на иска 16 233.50 лева, спрямо
Държавен фонд „Земеделие“, сключеният на 19.04.2022г. между ЕТ „А. Х.“, с
ЕИК: *********, представляван от А. Д. Х., с ЕГН **********, като продавач,
от една страна и К. Л. Х., с ЕГН **********, като купувач, от друга, договор
за продажба на собствените на ЕТ „А. Х.“, с ЕИК: *********, недвижими
имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими
имоти № 162, т. I, peг. № 1637, Д № 147/19.04.2022г., съставен от нотариус Цв.
Пенков, peг. № 455 на НК, с район на действие Районен съд - Девин, вписан в
Служба по вписванията към Районен съд - Девин под акт № 21, т. II, Д №
146/2022г., с дв. вх. рег. № 384/19.04.2022г., а именно: 1. Поземлен имот с
идентификатор 23025.45.334 по КККР на гр. Д., общ. Доспат, обл. Смолян,
одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-35/15.06.2010г. на ИД на
АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от 18.04.2013г., с
административен адрес гр. Д., с площ 519 кв. м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана и НТП „За друг курортно-рекреационен обект“,
номер по предходен план 045334, при съседи на имота с идентификатори:
23025.45.327; 23025.45.185; 23025.45.329; 23025.45.368; 23025.45.362;
23025.45.364, ведно с построената в описания поземлен имот; 2. Сграда с
идентификатор 23025.45.334.1 по КККР на гр. Д., общ. Доспат, обл. Смолян,
одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД[1]18-35/15.06.2010г. на ИД
на АГКК, със застроена площ от 81 кв. м., брой етажи: 2, предназначение:
Курортна, туристическа сграда, която съгласно Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № 28/08.10.2015г. на Община Доспат, представлява
„Къща за гости и барбекю“, ведно с всички трайни подобрения и приращения
2
върху имота. Определил е шестмесечен срок, считано от влизане в сила на
решението на основание чл.115, ал.2 ЗС, във връзка с чл.114, б. „в”, във връзка
с чл.112, б.„з” ЗС за ищеца Държавен фонд „Земеделие“, създаден със Закона
за подпомагане на земеделските производители, ДВ, бр. 58/1998г., с Булстат:
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. Б. III № ***,
представлявано от изпълнителен директор - И. П. И., чрез пълномощник адв.
М. А., със съдебен адрес гр. С., 11**, ул. 6-ти с. № **, ет. *, офис * да извърши
отбелязване на решението по представен препис в Агенция по вписвания -
Девин. УКАЗВА последиците от невписване на решението - вписването на
исковата молба ще загуби действието си.
Съдът е осъдил 1. ЕТ „А. Х.“, с ЕИК: *********, представляван от
А. Д. Х., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ.
Д., обл. Смолян, ул. С. № ** и 2. К. Л. Х., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № ** да заплатят на Държавен фонд
„Земеделие“, създаден със Закона за подпомагане на земеделските
производители, ДВ, бр. 58/1998г., с Булстат: **********, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. Ц. Б. III № ***, представлявано от изпълнителен
директор - И. П. И. разноски по делото в размер в размер 180,29 ( сто и
осемдесет, 29 )лева, представляващи заплатени от ищеца държавни такси;
депозит за вещо лице 500.00 (петстотин) лева; възнаграждение за адвокат
7200.00 (седем хиляди и двеста) лева, с ДДС, определено съгласно чл.7, ал.6
Наредба №1/09.07.2004г. за адвокатските възнаграждения, загл. изм. ДВ бр. 14
/2025г.
В мотивите на решение са изложени съображения да присъденото
адв. възнаграждение, за плащане на което е приложено платежно нареждане
от 20.09.2024г. и фактура за данъчна основа 6000.00 лева, с начислен ДДС
1200. 00 лева, което е съответно на правилата за определяне на същото,
съгласно чл.7, ал.6 Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за
адвокатска работа, във връзка с критериите по §1а при отчитане на
конкретната фактическа и правна сложност на иска.
Съдът е съобразил чл.7, ал.6 ( изм. ДВ бр. 14 от 2025 г.), според
която: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за
съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване
на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти
3
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна, според правилата на ал. 2. Възнаграждението се определя на база
пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена – на база
данъчната оценка.
В процесния Нотариален акт №162, том I, рег.№ 1637, дело
№147/2022г. за покупко - продажба на недвижим имот, съставен от нотариус с
рег. № 455, с район на действие РС – Девин, е посочена пазарна цена на имота
87 000 лева, а в заключението на вещото лице пазарната цена на имота към
датата на нотариалния акт е 118 228. 00 лева.
В този случай, съгласно чл.7 ал.6 изр.2 Наредба №1/09.07.2004г.,
база за определяне на възнаграждението е защитавания материален интерес,
според пазарната цена на имота, която в нотариалния акт е 87 000.00 лева, а в
заключението на вещото лице е 118 228.00 лева, като пазарната цена е
защитавания от адвоката материален интерес, според който следва да се
определи възнаграждението.
Въпреки това, съдът извърши преценка на адвокатското
възнаграждение, според т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски, макар и
обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна
самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица,
по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася,
само, след като бъде сезиран.
По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страната може да
измени решението в частта му за разноските.
В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, при възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК следва да се извърши преценка на
съотношението между на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото, доказателствените факти и доказателствата, които
ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни
въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, напр. при
задължителна практика, разрешаваща основните спорни въпроси е приета по -
ниска по степен сложност.
Съдът извърши отново преценка за съответствие между размера на
4
възнаграждението и предоставената адвокатска работа при упражняване на
процесуалните права, според трайно приетите в съдебна практика на ВКС
критерии – фактическа и правна сложност и интереса на защитаваната страна.
Съгласно § 1а (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) Наредба
№1/09.07.2004г. по смисъла на тази наредба, при определяне размера на
възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: 2. при други права –
пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на
договора.
Стойността на процесния договор НА №162, том I, рег.№1637,
дело №147/2022г. по описа на нотариус с рег.№455 е 87000.00 лева.
При преценката за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, съдът отчете, че от ищцовата страна е проведено
обезпечително производство на предявения иск, с допускане на налагане на
обезпечителни мерки по реда на чл. 397, ал.1, т.1 ГПК, вида на претенцията,
която не се отличава с ниска фактическа и правна сложност, предвид оценката
по коефициента за сложност по Правилата за оценка на натовареността на
съдиите, извършените от страните процесуални действия, обема на
събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране
нормативна уредба и съдебна практика.
Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633
ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в
определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите
на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/09.07.2004г. могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но не са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
В обобщение, тъй като конкретното исково производство е за
защита на материален интерес, обусловен от пазарната цена на имота,
справедливият и обоснован размер изисква да бъде отчетен защитавания
интерес, а от друга съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на
СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, установените
размери в Наредба №1/09.07.2004г. не са обвързващи за съда. При
5
съобразяване на така посочената практика и с оглед на конкретната
фактическа и правна сложност на производството, съдът намира, че
възнаграждението следва да се намали от 7200.00, с ДДС на 4500.00 лева, с
ДДС, което е дължимо съгласно § 2 а от Наредба №1/09.07.2004г.
В конкретния случай следва да се приложат критериите по
решение по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност при
определяне на възнаграждението на адвоката, да се съобрази фактическата и
правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия,
предмета на спора, материалния интерес и броя на исковете, които дават
основание на съда да определи възнаграждение и под минимума на чл.7, ал.6
Наредба №1/09.07.2004г., като се присъди по нисък размер от 7200.00 лева, с
ДДС, на 4500.00 лева, който е съответен на изискването за разумни и
съразмерни разноски.
При представен по делото договор за заплатено възнаграждение, с
ДДС по чл.7 ал.6 Наредба №1/09.07.2004г. отчитайки защитавания интерес
чрез обезпечително производство на предявен иск, материалите, подлежащи
на проучване по преписка за налагане на финансова ревизия, явяване в
съдебно заседание, неоснователно е искането да се измени съдебното
решение като се присъди адвокатско възнаграждение според данъчната оценка
на имота, което води до определяне на значително по - ниско възнаграждение
от приетите пазарни цени на адвокатската работа, съответно съдът не го
намира за съответно на изискването за гарантиране на правото на справедливо
възнаграждение на положения адвокатски труд.
Ето защо при преценка на възражението за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. и
според изискването за справедлив размер на адвокатското възнаграждение,
измежду дължимото според защитавания интерес и присъдено и според
конкретната фактическа и правна сложност изменя решението в частта на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 7200.00 на 4500.00, с
ДДС.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
Изменя на основание чл.248, ал.1 ГПК Решение № 38/25.03.2025г.
по ГД № 412/2024г. по описа на Районен съд – Девин по молба от ЕТ „А. Х.“, с
ЕИК: *********, представляван от А. Д. Х., чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от
гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. Ал. К. № **, в частта на разноските, както
следва:
Намалява присъдения размер за адвокатско възнаграждение в
полза на Държавен фонд „Земеделие“, създаден със Закона за подпомагане на
земеделските производители, ДВ, бр. 58/1998г., с Булстат: **********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. Б. III № ***, представлявано от
И. П. И. – изпълнителен директор, чрез пълномощник М. А. от САК, съдебен
адрес: гр.С. 11**, ул. „6 с.“, №**, ет.*, оф.*, което ЕТ „А. Х.“, с ЕИК:
*********, представляван от А. Д. Х., с ЕГН **********, със седалище и
адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № ** и К. Л. Х., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № ** да
заплатят на Държавен фонд „Земеделие“ от 7200.00 (седем хиляди и двеста)
лева, с ДДС, определено съгласно чл.7, ал.6 Наредба №1/09.07.2004г. за
адвокатските възнаграждения, загл. изм. ДВ бр. 14 /2025г на 4500.00 (четири
хиляди и петстотин) лева, с ДДС, на основание чл.78 ал.5 ГПК, поради
възражение за прекомерност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Окръжен съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7