№ 59
гр. Айтос, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100547 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.9 СК вр. чл.127, ал.2 СК вр. чл. 143, ал.2 СК.
Производството е образувано по молба на А. Х. А., ЕГН **********, съд. адрес: ***,
чрез адв. К.Я., против Р. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: ***. Предявяват се искания по
чл.127 СК за предоставяне на родителските права върху общите деца на страните на
майката и определяне на местоживеенето на децата при нея, определяне на РЛО с другия
родител и заплащане на издръжка от бащата. Поддържа се, че род. права върху децата били
предоставени на бащата по гр.д. №437/22 г. на РС-Айтос. Твърди, че децата искА. да бъдат
при ищцата, както и че ответникът не полагал нужните грижи за тях. Поддържа, че
обстоятелствата се изменили, обуславящо заявените искания.
Ответникът намира исканията за неоснователни – не били нА.це промени в
обстоятелствата, излагайки различни фактически обстоятелства. Моли за отхвърляне на
исканията, твърдейки, че полага грижи за децата, които били привързани към него.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, а и се установява, че страните са бивши съпрузи, като от прекратения им с
развод брак имат две ненавършили пълнолетие деца - Х. и Д., упражняването на
родителските права по отношение на които деца след развода са предоставени на бащата
съгласно вл. в сила решение № 169/22.07.2022 г. по гр. д.№ 437/22 г. на РС Айтос и по
силата на което на майката е определен разширен режим на лични отношения с децата,
както и съгласно което майката следва да заплаща на всяко дете месечна издръжка в размер
от по 180 лв. за всяко.
Установява се, че детето Д. е ученичка в *** през уч.2024/25г., докато детето Х. е
редовен ученик в подготвителна група в същото училище за сочения период. Бащата е
трудово ангажиран, като ищцата не представи доказателства в тази насока.
1
По делото е представена издадена ЗНЗ от 27.01.25г. по гр.д. 74/25г. на РС Айтос.
По делото са представени соц.доклади, изготвени от ДСП, в които се сочи, че децата са
в добро здравословно състояние, имат личен лекар и няма данни за сериозни заболявания
при детето Д., докато детето Х. притежава ЕР на ТЕЛК с определени 100% трайно намалена
работоспособност. В докладите се сочи, че ежедневни грижи за детето се полагат от бащата,
с помощта на неговият баща, като всички обитават жилище, като за децата е осигурено
достатъчно лично пространство. Децата посещават училище, същите имат силно изградена
емоционална връзка със своя баща. Бащата полага труд като в религиозна институция с
месечно трудово възнаграждение.
По делото в о.с.з. от 17.02.25г. беше изслушан родителят на децата – Р.Х. на осн.чл.59,
ал.6 СК. Беше изслушано и детето Д. на осн.чл. 15 ЗЗДет., което заяви, че живее при баща
си, като иска да продължи да живее там. Детето заяви още, че не се страхува от баща си,
иска да живее при него и при братчето си, както и че бащата не заплашва или удря системно
децата. Д. заяви също, че желае да продължи да учи в ***, където е записана от бащата,
както и че бащата се грижи добре за децата.
По делото са изслушани показанията на свидетелите С.С. и А.Р., които дават показания
относно влошените отношения между страните, както и че същите се отразявА. негативно на
децата. Сочат, че бащата се грижел добре за децата, като им е осигурил подходящи
жилищни условия.
За основателността на иска по чл. 59 ал. 9 СК е необходимо да бъде установено
нА.чието на трайно и/или съществено изменение в обстоятелствата, при които е постановено
решението, с което е определено на кого от родителите е предоставено упражняването на
родителските права и задължения и е определен РЛО между детето и неотглеждащия
родител. Изменението може да е от такова естество, което да води до влошаване
положението на детето при родителя, при когото е оставено за отглеждане и възпитание, или
до подобряване на неговото положение като резултат от настъпили изцяло нови
обстоятелства при ново разрешение, като е необходимо да се обсъди дА. новите
обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите
мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето /в
т.см. т. 5 от ППВС № 1/12. 11. 1974 г., както и последващата практика на ВКС в следните
решения - № 65/28. 02. 2014г. по гр. д. № 4202/2013г на IV ГО; № 288/ 15. 03. 2016г. по гр. д.
№ 2640/2015г. на IV ГО; № 555/27.06.2013г. по гр. д.№ 893/2012г. на IV ГО/. Предвид на
това, за да се счете, че е нА.це изменение на обстоятелствата по см. на чл. 59, ал. 9 вр. чл.
127, ал. 2 СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са
съществувА. към момента на определянето на режима на упражняване на личните
отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява
на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при
родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило положението му ако
родителските права се предоставят на другия родител. От събраните по делото
доказателства се установи, че никой от родителите не притежава преимуществено по-добър
2
родителски капацитет, същевременно и двамата заявяват желание да упражняват родителски
права по отношение на децата. Също така и двамата живеят в жилища, където има
необходимите условия за отглеждане на децата. По отношение на привързаността на децата
към родителите, следва да се посочи, че не може да се определи от доказателствата по
делото към кого от двамата са по-привързани същите. При преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за недоказани твърденията на майката за настъпило изменение
в релевантните обстоятелства, които да дадат основание за промяна в установения режим на
упражняване на родителски права спрямо децата. В случая не се установява бащата да
ограничава контактите на децата с майката. Не се установява вредно влияние върху
личностното израстване и психиката на децата, при осъществяването на преки грижи от
бащата. Същевременно няма доказателства, че исканата от ищцата промяна би довела до
подобряване на положението на децата. По делото не се установиха данни за неглижиране
здравословното състояние на децата от страна на бащата, който се установява да полага
адекватни грижи за децата, осигурявайки им нужните жилищни и материални условия за
живот. Основателността на искането по чл. 59, ал.9 СК не може да се обоснове и с
представената ЗНЗ от 27.01.25г. по гр.д. 74/25г. на РС Айтос, с която е задължен бащата да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето Д., като няма данни да е нА.це
вл. в сила съдебно решение по делото , регламентиращо постоянни мерки за защита по см.
на ЗЗДН. Съгласно чл. 15, ал. 9 ЗЗДН в случаите на висящ съдебен спор между родителите
относно упражняване на родителските права, определяне местоживеенето на детето или
режима на личните отношения, препис от заповедта за незабавна защита и/или заповедта за
защита, съдържаща мярка по чл. 5, ал.1, т. 5 ЗЗДН, се изпраща на съответния съд, който в
едноседмичен срок от постъпване на преписа на заповедта се произнася с определение
относно необходимостта от служебно постановяване на привременни мерки или изменение
на вече определени привременни мерки в рамките на висящия спор. В конкретния случай на
първо място следва да се отбележи, че по цитираното гр.дело не е нА.це решение, с което да
е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, поради което и не може да се приложи чл. 15, ал.
9 ЗЗДН; на второ място - в хода на производството няма направено такова искане; а на трето
- не е нА.це такава задължителна обвързаност на съда, който разглежда спора относно
упражняване на родителските права, определяне местоживеенето на детето или режима на
личните отношения, с постановено решение по ЗЗДН, каквото всъщност не се установява и
да е постановено в случая.
Към настоящия момент, воден от интересите на децата, съдът намира, че фактическото
състояние не следва да бъде променяно. Предвид на това и доколкото не са установени
други изменения на обстоятелствата, то искът по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК е
неоснователен, обуславящо извод за отхвърляне на предявеният иск от страна на ищеца за
изменение на вече постановеното решение в частта относно предоставяне упражняването на
родителските права, следователно и в частта досежно режима на лични отношения между
роидетеля и детето и дължимата издръжка, доколкото тези два иска са обусловени от
уважаването на първия. Мотивиран от изложеното съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. А., ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез адв. К.Я.,
против Р. Е. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за изменение на постановеното /влязло в
сила/ решение № 169/22.07.2022 г. по гр. д.№ 437/22 г. на РС Айтос, с който се иска
упражняването на родителските права по отношение на децата Д. Е. и Х. Е. да се
предоставят на тяхната майка А. Х. А., при която да се определи и местоживеенето им,
както и да бъде определен режим на лични отношения на децата Д. Е. и Х. Е. с техния баща
Р. Е. Х., вкл. последният да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на децата Д.
Е. и Х. Е..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ОС Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4