Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Казанлък,19.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното
заседание на двадесет и девети януари,две хиляди и двадесета година, . . . . .
. . . в състав . . . . . . . .
Председател: Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
секретаря . . . . .Ана Цанова . . . . и
в присъствието на
прокурора
. . . . . . . . като разгледа докладваното от
съдията
. . . . . . . . . . АНД № 1159 . . . . .
. . . .по описа
за . .
. . 2019 год. . . .за да се
произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 43-0000056 от 01.10.2019г.на и.д.Началник ОО“АА“,гр.С.З..
Жалбоподателят,недоволен от наложеното
му наказание,моли съда да го отмени.
Въззиваемата страна,редовно
призована,не изпраща представител в с.з.и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява основателна.
Административнонаказващият орган е
приел за установено,че на 20.09.2019г.в гр.С.З.,кв.“Индустриален“,в сградата на
ОО“АА“-С.З.,ет.3,стая № 5,при извършване на тематична проверка на фирма“А.Е.-75“
ЕООД,във връзка с настъпило ПТП в обл.гр.Перник с ППС,проверката установила,че
лицензираният превозвач е извършил превоз на товари на дата 18.09.2019г.с
маршрут Република Румъния-Република Гърция с ППС в състав влекач марка“СКАНИЯ“
с рег.№ СТ 4142 ВТ от категория № 3 и прикачено полуремарке с рег.№ СТ 0353 ЕМ
категория О 4 с водач Б.С.Г.-видно от АУАН серия А-2018 № 264492 от дата
18.09.2019г.,копие на CMR от дата 17.09.2019г. и копие от тахографски лист на водача Б.С.Г..Водачът
Б.Г.,извършил превоза,не отговарял на изискванията за психологическа годност по
смисъла на чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП.Срокът на валидност на Удостоверение за
психологическа годност № 0026132 изтекъл на 15.08.2014г.-видно от направена справка в Регистъра за
психологически изследвания на водачите,направена в Информационните системи на
ИА“АА“ гр.София.
Административнонаказващият орган е
приел,че с гореописаното ЕООД"А.Е.-75“ виновно е нарушил чл.7а,ал.2,пр.3
от Закона за автомобилните превози,поради което и на основание
чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвПр му наложил административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Съдът намира за основателно
становището на жалбоподателя,че при издаване на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила-че същото не отговаря на изискванията на императивните норми на
чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
На първо място-в наказателното
постановление не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението,а
това са много съществени и задължителни елементи за индивидуализиране и
описване на нарушението.Посочена е датата на извършване на проверката в
сградата на ОО“АА“-С.З.,но не и датата /и мястото/ на извършване на самото
нарушение.Посочено е,че датата на извършване на нарушението е видна от АУАН
серия А-2018 № 264492 от дата 18.09.2019г.,но разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН не допуска препращане към други документи за установяване на датата на
извършване на нарушението,а изисква тя да е посочена в самото наказателно
постановление.
Друго несъответствие на НП с нормата
на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН е,че в наказателното постановление описанието на
нарушението е неясно.Първо се сочи,че водачът Б.Г. не отговаря на изискванията
за психологическа годност по смисъла на чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП.Не се сочи на
кои точно изисквания за психологическа годност не отговаря водачът.Чл.152,ал.1
от ЗДвП е устройствена норма,която регламентира правомощията на Министъра на
транспорта,информационните технологии и съобщенията да определя съответните
изисквания,на което трябва да отговарят съответните групи водачи на моторни
превозни средства.По-надолу в НП се сочи,че удостоверението за психологическа
годност на водача Б.Г. било с изтекъл срок на валидност,което вече сочи на друг
вид административно нарушение.
На следващо място-основателно е
становището на пълномощника на жалбоподателя,изложено в писмената му защита,че
в НП не е дадена пълна,ясна и точна квалификация на нарушението.Посочената като
нарушена разпоредба на чл.7а,ал.2,предл.3 от ЗАвтПр не съдържа конкретно
изискване за психологическа годност.АНО не е посочил кой точно е приложимият
подзаконов нормативен акт от посочените в чл.7а,ал.2,предл.3 от ЗАвтПр,към
които тази норма препраща-чл.7,ал.3 и чл.126,ал.1 от този закон и
чл.152,ал.1,т.2 от Закона за движението по пътищата.Ако предположим,че АНО е
имал предвид чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП,тъй като го е споменал в обстоятелствената
част на наказателното постановление,то както по-горе се посочи,тази норма е
устройствена и освен това чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП съдържа три букви,а АНО не е
посочил коя от тях е относима в случая.Пълномощникът на жалбоподателя правилно
е посочил,че в разпоредбата на чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП не се съдържат самите
изисквания за психологическа годност на водачите,а те са регламентирани в глава
втора на Наредба № 36 от 15.05.2006г.за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на МПС,но тази наредба не е
посочена от административнонаказващия орган при квалификацията на нарушението и
съответно-при посочване на нарушените правни норми.Така в обжалваното
наказателно постановление не само не е
посочено на какво изискване за психологическа годност не е отговарял водачът,но
не е посочено и къде се съдържа правната регламентация на тези обществени
отношения.По този начин,както правилно сочи пълномощникът на
жалбоподателя,освен,че наказателното постановление не отговаря на изискванията
на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН,не е очертан и предметът на нарушението,респ.не е
очертан кръга на подлежащите на доказване факти в производството и така от една
страна-за жалбоподателя не е ясно кои факти са включени в предмета на доказване
по делото и съответно-при организиране на защитата му,а от друга-съдът е
поставен в положение,при което е неясно какви факти са включени в предмета на
доказване по делото,за да може въз основа на тях да се направи преценка дали
водачът е отговарял на изискванията за психологическа годност.
Предвид изложеното съдът намира,че
поради допуснатите и посочени по-горе съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното наказателно
постановление,същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят е направил искане да
му се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.С оглед изхода на делото,на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН
същите следва да му се присъдят като се осъди въззиваемата страна да му ги
заплати.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№
43-0000056 от 01.10.2019г.на „А.Е.-75“ ЕООД /в наказателното
постановление-вписано ЕООД А.Е.-75/,Булстат *********,със седалище и адрес на
управление *** е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ /ОО“АА“/гр.С.З. да заплати на
„А.Е.-75“ ЕООД,Булстат *********,със седалище и адрес на управление ***,направените
от него по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.С.З. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: