№ 21131
гр. С., 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110154435 по описа за 2024 година
Предявен е иск за делба по чл. 69 ЗН, вр. с чл. 34 ЗС от С. И. С. срещу Е. И. А. и Д. И.
А. - И. на следните недвижими имоти:
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор . (., точка, ., точка, .), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № . г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: с. ., Район ., ул. „.“
№ 3; площ: 1 338 кв. м. (хиляда триста тридесет и осем квадратни метра); трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: . (.), . (.);
парцел: . (.); съседи: Поземлени имоти с идентификатори . (., точка, ., точка, .), . (., точка, .,
точка, т.), . (., точка, ., точка, шестстотин и девет), . (., точка, ., точка, .), . (., точка, ., точка, .),
. (., точка, ., точка, хиляда и сто) и . (., точка, ., точка, .),
заедно с построените в поземления имот сгради, както следва:
2/ СГРАДА с идентификатор ..1 (., точка, ., точка, ., точка, едно), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата е от 24.06.2024 г.; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 99 кв. м. (деветдесет
и девет квадратни метра); брой етажи: 3 (три); брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; стар идентификатор: няма; номер
по предходен план: няма;
1
3/ СГРАДА с идентификатор ..3 (., точка, ., точка, ., точка, три), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата е от 30.08.2024г.; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 49 кв. м. (четиридесет
и девет квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни; предназначение: гараж; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма,
които имоти. описани по-горе в т.1 ,2 и 3 представляват, по нотариален акт
ЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се на ул. „.“ . /три/, в село ., .
община, Район „.“, съставляващ, съгласно действащата регулация, утвърдена със Заповед №
.г., парцел . (.) (идентичен със стар парцел ..) от . (.) по плана на село ., целият с площ от 1
320 (хиляда триста и двадесет) кв. м., при съседи по нотариален акт: ., път-улица, Д. Ст. Н. и
., и при граници по скица: улица, парцел .-. (.), парцел .. (.), парцел I-. (.) и парцел.. (.), заедно
с построената, е югоизточната част на поземления имот триетажна жилищна сграда (със
статут на търпим строеж), със застроена площ 91 (деветдесет и един) кв. м., с кубатура 728
(седемстотин двадесет и осем) куб. м„ състояща се от: на приземието - от входно антре,
коридор и вътрешно стълбище, две стаи, кухня, баня с тоалетна; на първия етаж - от
коридор, три стаи, баня с тоалетна, тераса и вътрешно стълбище; на втори етаж - от коридор,
три стаи, баня с тоалетна, тераса и вътрешно стълбище; и таван, и, заедно с построения на
уличната гранична линия е югозападната част на поземления имот Гараж, застроен на площ
от 28,60 (двадесет и осем цяло и шестдесет стотни) кв.м.;
4/ СГРАДА с идентификатор ..2 (., точка, ., точка, ., точка, две), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата е от 30.08.2024г.; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 70 кв. м. (седемдесет
квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни;
предназначение: жилищна сграда — еднофамилна; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: няма;
5/ СГРАДА с идентификатор ..4 (., точка, ., точка, ., точка, четири), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата: няма данни за изменение; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена площ: 47 кв.
м. (четиридесет и седем квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти
в сградата: няма данни; предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
6/ СГРАДА с идентификатор ..5 (., точка, ., точка, ., точка, пет), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
2
сградата: няма данни за изменение; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 32 кв.
м. (тридесет и два квадратни метра); брой етажи: 1 (три); брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
7/ СГРАДА с идентификатор ..6 (., точка, ., точка, ., точка, шест), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата: няма данни за изменение; адрес на сградата: е. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 34 кв.
м. (тридесет и четири квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма.
В исковата молба се излагат твърдения, че е налице съсобственост между ищеца и
ответниците по делото. Ищецът твърди, че страните са наследници по закона на . А. – тяхна
майка. Поддържа, че последната е притежавала гореописаните имоти, по силата на покупко-
продажба от . (сестра на майка им), както и приращение в поземления имот. Предвид
изложеното, моли гореописаните имоти да бъдат допуснати до делба при квоти от по 1/3 ид.
част за всеки от съделителите. Направено е и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на
ответниците да заплащат на ищцата сумата от по 500 лева всяка от тях за лишаване от
ползването на притежаваните от нея 1/3 ид.ч от процесните делбени имоти, считано от
датата на влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на делба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. А. депозира отговор на исковата молба.
Навежда твърдение, че описаните имоти не са съсобствени с ищеца, тъй като същите не са
били в наследствената маса на общия им наследодател – Ф. А. и не са придобити на силата
на наследяване. Твърди, че същите са придобити от Ф. А. и Е. П.а при равни дялове чрез
замяна през 1964 г., като макар и двете да са имали сключен граждански брак, имотът е
придобит като лична собственост. Поддържа, че след смъртта на Е. П.а, притежавана от нея
1/2 ид. част от имота е преминала в собственост на наследниците и по закон – Ф. А. и ., като
Ф. А. притежава общо 3/4 ид. части от имота (1/2 ид. част по силата на замяна и 1/4 ид. част
по силата на наследяване), а . – 1/4 ид. част. Сочи, че на 20.09.2007 г. Ф. А. придобила чрез
покупка 1/4 ид. част от ., която част притежавала в режем на СИО със съпруга си – ..
Поддържа, че последният починал на 09.12.2018 г. Излага твърдение, че Ф. и .и предали
владението на двете си дъщери – Д. А. и Е. А. през 1992 г. – 3/4 ид. части, респ. през 2007 г.
– 1/4 ид. част. Сочи, че въз основа на така предаденото владение – Д. А. и сестра и Е. А. са
придобити собствеността въз основа на изтекла в тяхна пола придобивна давност, която е
изтекла още преди смъртта на баща им – .. Сочи, че въз основа на продължаващо повече от
10 години владение върху 1/2 ид. част от процесните имоти, подробно описани в исковата
молба, заедно с всички недвижими имот, находящи се в поземления имот, както и всички
други подобрения, приращения и трайни насаждения в него, като същите са извършвани
3
само от ответниците – Д. А. и сестра и Е. А.. Поддържа, че е осъществявала владението на
1/2 ид. част от процесните имоти, по време, когато предходните владелци и собственици –
техните родители, са били живи, като владението се е осъществявало с тяхна знание и
съгласие. Предвид изложеното, сочи че заедно с ответницата Е. А. са владели целия имот и
всички постройки върху него в условията на съвладение, като всяка от тях е придобила по
силата на давностно владение 1/2 ид. част от процесните имоти. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. А. излага твърдение в същата посока. Сочи, че
процесният поземлени имот, ведно с всички построение в него недвижими имоти, е
собственост на ответниците – Е. А. и Д. А. по силата на давностно владение. Поддържа, че
страните по делото са сестри, като родителите им със собствени средства построили в
период 1986 – 1990 г. къща на С. С., находяща се в парцел на нейния съпруг в с. .. Излага
твърдения, че доколкото родители им не са осигурили на другите си две деца жилища,
предали процесни имоти на Д. А. и Е. А. при условията на съвладение. Моли за отхвърляне
на предявения иск като неоснователен, доколкото прави възражение за изтекла в нейна
полза придобивна давност. Претендира разноски.
В проведено открито съдебно заседание ответниците изрично заявяват, че при уважаване на
възражението им, че са станали собственици по давност на имотите, не желаят да бъде
допусната делба помежду им.
По делото е направено искане и за осъждане на ответниците да заплащат на ищцата
сумата от .4 лева на основание чл. 344, ал. 2 ГПК. /при съобразяване на допуснатото
увеличение в последното съдебно заседание/
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представен нотариален акт за замяна на недвижим имот № ., том . дело
..г, от който е видно, че . е прехвърлил на Е. . П.а и . . дворно място, находящо се в
землището на с.., с площ от 1005 кв.м, а по скица 1320 кв.м, образуващо парцел .. от кв. 27
по плана на село ., С., при съседи ., път улица, Д. Н. и ., като в замяна на това Е. . П.а и . . са
прехвърлили на . свой собствен недвижим имот, като са доплатили сумата от . лева.
Между страните по делото не съществува спор, че към датата на сключване на
договора за замяна Е. П.а е била в брак с Д. В. П., който е починал видно от представеното
към отговора на исковата молба удостоверение за наследници изх.№ .г.
Не се спори и, че към датата на сключване на договора за замяна . А. е била в брак с .,
което обстоятелство е доказва и от приетото по делото удостоверение за граждански брак №
46 на . и . ., съгласно което двамата са сключили граждански брак на 30.12.1962г.
Прието като доказателство по делото е и удостоверение за наследници изх.№ .г на Е. .
П.а, съгласно което същата е починала на 09.02.1993г, като е оставила за свои наследници
двете си дъщери – . и . А..
По делото е представено и удостоверение с изх.№ .г., издадено от . община, отдел
4
„Териториално устройство“, съгласно което построената триетажна сграда в УПИ .-. от кв. 27
по плана на с.. е в режим на търпимост на основание чл. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Същевременно видно от приложените към исковата молба скици в УПИ .-. от кв. 27
по плана на с.., което е идентично с имот с идентификатор ., са били изградени и нанесени в
кадастъра еднофамилна жилищна сграда на три етажна с идентификатор ..1, гараж с
идентификатор ..3, едноетажна жилищна сграда с идентификатор ..2 и три сгради на
допълващо застрояване, а именно сграда със застроена площ от 47 кв.м на един етаж с
идентификатор ..4, сграда със застроена площ от 32 кв.м на един етаж с идентификатор ..5 и
сграда със застроена площ от 34 кв.м на един етаж с идентификатор ..6.
Като доказателство по делото е приет и нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело .г., от който е видно, че . е продала
на Ф. А. притежаваните от нея 1/7 ид.ч от застроен урегулиран поземлен имот, находящ се в
село ., ул. „.“ ., представляващ парцел .-. от кв.27 по плана на село ., целият с площ от 1320
кв.м, заедно с построената в югоизточната част на поземления имот триетажна жилищна
сграда със застроена площ от 91 кв.м, състояща се от приземие с входно антре, коридор и
вътрешно стълбище, две стаи, кухня, баня с тоалетна; на първия етаж от коридор, три стаи,
баня с тоалетна, тераса и вътрешно стълбище; на втория етаж от коридор, три стаи, баня с
тоалетна, тераса и вътрешно стълбище и таван,заедно с построения на уличната гранична
линия в югозападната част на поземления имот гараж със застроена площ от 28.60 кв.м и
заедно с всички подобрения и приращения в имота.
Не се спори между страните и, че . е починал на 09.12.2018г., като съгласно
удостоверение за наследници изх.№ .г, е оставил за свои наследници съпругата си Ф. А. и
децата им - С. С., Д. А. и Е. А..
Установено по делото е и, че Ф. А. е починала на 30.01.2024г. видно от приложеното
към исковата молба удостоверение за наследници изх.№ .г.,като е оставила за свои
наследници трите си дъщери С. С., Д. А. и Е. А..
Приети като доказателства са и два покани, изпратени от ищцата С. С. съответно до
Е. А. и до Д. А. – И., с които ищцата ги кани да и заплатят обезщетение за ползването на
имота в размер на 500 лева месечно по изрично посочена банкова сметка, считано от датата
на получаване на поканата. Към всяка от поканите е представено известие за доставяне, от
които е видно, че поканата е получена от Е. А. на 01.07.2024г, а от Д. И. на 27.06.2024г.
По делото е представено и удостоверение за сключен граждански брак № 051. серия
ГБ-84. на ищцата С. И. С. и . В. С., от което е видно, че ищцата е сключила граждански брак
на 13.07.1986г
Като доказателства по делото е прието и писмо от „.“ ЕАД, съгласно което за имот с
адрес с.., ул. „.“ . има сключени договори за продажба на ел.енергия с . за клиентски номер .
и с . А. за клиентски номер .
Съгласно писмо от „.“ АД за имоти на адрес с.., ул. „.“ . има открити две партиди, като
и на двете партиди титуляр е . – клиентски номер ********** и ..
5
Представени са от ответницата Е. А. извлечения от клиентския и акаунт в „.“ и
разписки за плащане на битови сметки за електричество, вода, мобилни услуги,интернет и
телевизия. От същите е видно, че същата е заплащала сметки за клиентски номер
********** към „.“ АД и за клиентски номер . към .“ ЕАД в периода от 2013г до 2025г., като
са представени и разписки за някои от извършените плащания. Извършвани са плащания за
интернет и телевизия.
Приети като доказателства по делото са и представени от ответника Д. И. извлечения
от банкови сметки за извършени от същата плащания. От представените извлечения е видно,
че ответницата Д. И. е извършвала плащания за сметки за ел. енергия по клиентски номер
.към „.“ ЕАД за период от 2013г до 2025г. Извършвани са плащания за интернет и телевизия,
но от представените документи не се установява за кой имот.
По делото са разпитани по двама свидетели на ответниците и трима свидетели на
ищцата.
Пред Софийски районен съд е разпитана свидетелката С. П.а, която посочва, че е
сестра на съпруга на ищцата. Същата заявява, че ищцата се омъжила през 1986г, като от
тогава живее в с... Свидетелката посочва, че в с.. имотът е бил на родителите и, като те са
прехвърлили на брат и незастроена част от имота, в което ищцата и съпругът и са си
построили къща. Свидетелката си спомня, че от 1988 до 1989г е продължил строежа на
къщата. П.а е категорична, че за построяването на къщата ищцата и съпругът и са изтеглили
младоженчески заем и с помощта от роднини като труд са построили къщата. Заемът бил
върнат от ищцата и съпруга и. Свидетелката си спомня, че бащата на ищцата е помагал за
строежа на къщата, но не с пари, а с труд, като е казвал какво да се прави на майсторите.
Свидетелката заявява, че бащата на ищцата е идвал в дома на родителите и и дори е оставал
да спи при тях, когато се е строяла къщата. Спомня си, че за строежа на къщата от нейн чичо
в . са получили дървен материал. Изтъква, че бащата на ищеца е помагал, защото е знаел как
се строят къщи и е казвал, че е направил още три къщи в ..
Свидетелят Л. Х.ва заявява пред съда, че познава родителите на съделителите - Ф. и .
от .9г, когато се е оженила и е започнала да живее в съседство, а 2007г се преместила в ., но
продължила да ходи в .. Спомня си, че . много често е ходил на гости на свекъра и за услуги
като съседи.Посочва, че е ходила на море с Ф., ответницата Е. А. и нейния приятел на море
през 2006, 2007г и 2008г и с Ф. са били в една стая. Свидетелката си спомня, че Ф. и е
разказвала, че ищцата след като се е оженила е отишла да живее в . и тогава е възникнал
въпросът къде ще живее – в . или в . и изборът и бил да живее в ., но тъй като там им било
тясно Ф. и . решили да и построят къща. Л. Х.ва свидетелства, че Ф. и е казала, че тогава е
била направена уговорка, че семейството ще построи къща на ищцата, но имотът в . ще
остане за сестрите и – ответниците по делото. Свидетелката си спомня, че е чула как . е
казал на свекъра и, че е решил да строи къща на дъщеря си в . и го е помолил да му помага с
дървения материал. Свидетелства, че е чувала . да разказва за етапите на строителството,
както и че е споделял на свекъра и колко са стрували тухлите, че е вземал пари на заем и ги е
връщал на заплата, поради което всички оставали с впечатления, че . и Ф. участват с доста
6
пари в строежа на къщата на ищцата. Л. Х.ва свидетелства, че дори е ходила в къщата на
ищцата, която била голяма – три-четири етажна. Къщата на ищцата била строена дълго
време – строежът започнал след 1986г и приключил 1992-1993г, като през 1994г ищцата и
семейството и се нанесли в новата къща в .. Същата си спомня, че през 1994г . и Ф. били
ходили при адвокат, тъй като въпреки уговорката къщата в . да остане за ответниците, ако на
ищцата и построят къща, същата се била отметнала и дори била заплашила да не позволява
на . и Ф. да виждат внуците си. Предвид това . и Ф. потърсили съвет от адвокат как да
прехвърлят къщата на две от дъщерите си без третата да разбере за това, който им казал, че
трябва да въведат ответниците във владение и така след 10 години те ще могат да придобият
имота по давност, който им даряват. За това свидетелката си спомня, че Ф. и е разказала, че с
. са въвели във владение дъщерите си Е. и Д. в края на 1994г, като са ги извикали и са им
казали, че им предоставят къщата да се грижат за нея като за своя, да я стопанисват, да
правят ремонти, да плащат данъци, ток, вода, а . и Ф. ще останат само да я ползват. В
отговор на това ответниците са приели да се грижат за къщата и да я стопанисват.
Свидетелката разяснява, че Ф. и е казала, че за да придобият след време къщата пред
нотариус дъщерите и, трябва да се явят и свидетели и именно за това и разказала за всичко
това и всеки път когато я видела и повтаряла да помогне на дъщерите и Е. и Д., когато дойде
времето. Свидетелката разяснява, че през 1994г . и . са предали на двете си дъщери –
ответниците по делото само 3/4 ид.ч от къщата, защото другата 1/4 ид.ч била собственост на
сестрата на Ф. – С. Л. Х.ва свидетелства, че през 2007г Ф. я поканила нагости, като и
споменала, че е свързано с предаването на последната част от къщата. Така в края на 2007г
преди новогодишните празници свидетелката си спомня, че е отишла в дома им, където били
Ф., ., ответниците Е. и Д. и тяхна съседка на име .. Свидетелката посочва, че на тази среща
са им разказали, че са успели да купят и останалата 1/4 ид.ч от къщата и вече цялата е тяхна,
но тъй като тази 1/4 не влизала в предаденото през 1994г владение имали намерение да
сторят това пред тях. Точно тогава в присъствието на свидетелката Л. Х.ва било предадено
владението от Ф. и . на ответниците на 1/4 ид.ч „с презумцията да я ползват и нея кат усвоя,
да се грижат за нея“, за да можело след десет години и тази част да стане тяхна собственост.
Свидетелката си спомня, че . тогава отново е казал, че е строил много къщи, както тази на
сестра им – ищцата, така и на други хора в селото, но че е нямал възможност да построи още
една къща за тях, поради което им дават тази къща. Свидетелката посочва, че е попитала Ф.
какво означава предаване на владението и тя и е казала, че адвокатът им бил разяснил, че
това е да дадеш на някого имота с ясната мисъл, че той става собственик и ще се грижи за
нея и ще я стопанисва, докато изтекат десет години, за да я придобие, когато трябва няколко
свидетеля да разкажат какво и станало. Свидетелката Л. Х.ва изрично си спомня, че Ф. и . са
искали това предаване на владението да стане тайно от ищцата, тъй като са били притеснени
от реакцията и. Същата си спомня, че Ф. и . са и казали, че искат това придоб.е на
собственост да бъде след смъртта им, защото докато са живи искат да сядат спокойно на
една маса с децата и внуците си. Като под това да се придобие собственост след смъртта
имали предвид тогава да си извадят нотариален акт ответниците. Свидетелката поддържа, че
ремонти се правели постоянно в къщата от ответниците, като Е. А. живеела на първия етаж,
7
а Д. И. на втория. Л. Х.ва свидетелства и, че след като се е родила дъщерята на ответницата
Е. А., при тях е отишъл да живее синът на ищцата – ., който първоначално е живял на първия
етаж заедно с баба си и леля си Е..За да дойде да живее там, свидетелката посочва, че . е
попитал баба си - Ф., но тя му казала да пита лелите си, защото те трябвало да му разрешат
и те му разрешили, защото го обичали като племенник. За това . живял в къщата от 2009г до
2023г. Спомня си, че първоначално . живеел на първия етаж, като баба му е живеела в
кухнята, той в хола, а леля му Е., заедно с бебето и приятеля си в спалнята. По-късно обаче
на Ф. и станало неудобно и затова решила да слезе да живее на приземния етаж, който
пригодили за живеене , след което и . се преместил при баба си през 2019г. Свидетелката
обаче посочва, че не е слизала в приземния етаж при Ф..
Разпитана пред съда е и свидетелката . Х.ва, която посочва, че Ф. и . са нейно втори
родители и познава добре семейството. Спомня се, че през 1994г е говорила с Ф. за имота в .
и в разговор тя и споделила, че са ходили при адвокат, който ги е посъветвал да предадат
владението на Е. и Д.. Ф. и разказала, че след срещата с адвоката се прибрали вкъщи и
извикали ответниците и им предали владението на 2/3 от къщата. Свидетелката . Х.ва си
спомня, че Ф. и е обяснила, че предаване занчи да се грижат за имота като за собствен и след
десет години да го придобият по давност, затова предали владението с думи. Х.ва
свидетелства, че през 2007г Ф. и . са закупили останалата част от имота и пак са потърсили
мнение от адвокат, който им е казал незабавно да предадат владението и на тази част от
имота на ответниците. За това . Х.ва посочва, че са я е извикали на почерпка и пред нея
символично Ф. и . предали владението и частта на С.на ответниците, като подали ключове на
ответниците и им казали да ползват къщата със здраве. Свидетелката заявява, че
ответниците приели да стопанисват къщата и да пазят имота така че след десет години да
бъде тяхна собственост. На тази почерпка твърди, че е била и Л. Х.ва. . Х.ва си спомня, че
през 2018г е видяла последно ., който и казал, че вече може да умре спокоен, тъй като са
изминали 10 години и вече ответниците можело спокойно да ползват имота. Свидетелката е
категорична, че Е. А. винаги и ползвала само първия етаж, а Д. И. – винаги е ползвала
втория етаж. . Х.ва споделя, че през 2009г в къщата е започнал да живее и ., който
първоначално е живял с Ф. и Е. на първия етаж, но след като Ф. е слязла да живее на
приземния етаж, там е слязъл и .. Свидетелката си спомня, че Ф. и е казвала, че пазят в тайна
предаването на владението от ищцата. . Х.ва твърди, че преди да дойде да живее в имота . е
питал баба си, но тя му е казала да пита лелите си, така той е попитал лелите си, за да му
разрешат да отиде да живее в къщата.
Пред Софийски районен съд е разпитана и свидетелката ., която споделя, че познава и
ищцата и ответниците, както и родителите им . – починал през 2018г и Ф. – починала през
2024. Същата посочва, че е приятелка на ответницата Д. и е била много близка и с майка и
Ф.. Свидетелката посочва, че на първия етаж на къщата в . живее Е., а на втория – Д.. . е
категорична, че собственици на къщата са Е. и Д., тъй като Ф. и е споделяла, че е било
предадено владението на целия имот на ответниците. Свидетелката си спомня, че за първи
път е чула за предаването на владението през 1994г, когато е завела дъщеря си на гости, за да
8
я запознае с Ф., която и разказала, че е предала владението на имота на ответниците. Под
предаване на владението обяснили на свидетелката, че всъщност имотът бил даден на
ответниците да го ползват като свои и да се грижат за него. Свидетелката посочва, че Ф. и е
казала, че са предали владението както на къщата, така и на имота и на всички постройки в
него. . си спомня, че през 2007г владението е било предадено втори път, защото целият имот
не бил собственост изцяло на Ф., а част притежавала и нейната сестра, като предаването се е
извършило около новогодишните празници. Свидетелката си спомня, че когато е ходила да
гости е виждала, че там живее и ., който е син на ищцата. Свидетелства, че той се е
преместил да живее там на първия етаж няколко месеца, след като Е. А. е родила дъщеря си
– 2009г. . твърди, че . първо е попитал баба си дали може да дойде да живее при нея, но тя му
е казала да пита лелите си, защото на тях е предадено владението и вече те са собственици.
За това . питал лелите си, които се съгласили и за това и той отишъл да живее там. Това било
разказано на свидетелката от Ф.. . си спомня, че няколко години след 2009г, Ф. и . са слезли
да живеят в приземния етаж. . е категорична, че не е чувала Ф. и . да са се отмятали от
предаването на владението, а напротив те били щастливи, че са осигурили двете си дъщери,
тъй като на третата били построили къща в .. Свидетелката казва, че доколкото знае къщата
на ищцата била построена със собствени средства и труд от . и Ф.. Свидетелката посочва, че
Ф. и . не са искали да казват на ищцата, че са предали владението на другите си две дъщери,
защото са се страхували, че тя ще ги лиши от внуците им.
Свидетелката . също заявява, че познава семейството на съделителите, като е била
съученичка на ответника Д. И..Свидетелката посочва, че е познавала добре и родителите им,
като уточнява, че също живее в . и преминава често покрай имота на Ф. на ул. „.“ .6. Същата
свидетелства, че този имот е бил построен от . и Ф. и бил стопанисван от тях. Свидетелката
посочва, че владението било предадено на Д. и Е.. . си спомня, че предаването на владението
е станало, когато ищцата С. се е омъжила и е заминала да живее в ., където е било взето
решение да и се построи къща. Свидетелката изрично подчертава, че решенията за
предаване на владението на имота в . на ответниците са взети от Ф. и ., с които . често
комуникирала, като била особено близка с Ф.. Свидетелката посочва, че предаването е
станало поетапно като първо била предадена една част през 1994г, а в последствие през
2007г – друга част, която била закупена от сестрата на Ф.. По отношение на предаването на
владението свидетелката посочва, че било предадено на ответниците в ръцете, като са ги
събрали и са ги информирали, че предават имота във владение на ответниците да го ползват
като свои, да се грижат за него и след десет години вече да го придобият по давност. За това
предаване на свидетелката разказали Ф. и .. . свидетелства, че Ф. и е споделяла, че са
направили предаването на владението тайно без С. да знае, за да не ги лиши от внуците им,
като адвокат ги е посъветвал да извършат предаване на владението, защото по какъвто и да е
начин документално да се реши проблема, ищцата щяла да разбере. Сочи, че владението
било предадено с цел след десет години ответниците да станат собственици. . свидетелства,
че синът на ищцата също е живял в къщата в ., като след семеен скандал с родителите си е
попитал баба си дали може да живее в къщата, но тя му казала, че трябва да пита лелите си.
Именно Е. се съгласила племенникът и да живее в къщата. Свидетелката си спомня, че в
9
двора на къщата има гараж и стопански постройки, като през годините Д. със съпруга си
посажда зеленчуци в градината. Свидетелката не е виждала някой до казва на ищцата или на
сина и, че Е. и Д. са собственици на имота, но подчертава, че Е. е ползвала винаги първия
етаж, а Д. - втория. Свидетелката е категорична, че Д. и Е. са правили ремонти в имота, без .
и Ф. да участват в тях.
Разпитана по делото е и свидетеля . С., който е син на ищцата и племенник на
ответниците. Същият посочва, че майка му живее в ., а лелите му в ., като Е. живее на
първия етаж на къщата в ., а Д. – на втория. Свидетелят посочва, че баба му и нейната майка
са купили имота в ., където в последствие баба му и дядо му построяват къща. Същият си
спомня, че баба му Филка и дядо му . са живели на първия етаж от къщата, като не е чувал
никога баба му или дядо му да са давали имота на лелите му, нито пък някоя от тях е
заявявала нещо подобно пред майка му. Свидетелят е категоричен, че не е чувал баба му и
дядо му дори да са искали да дадат къщата в . на лелите му или пък лелите му да заявяват
пред . и Ф., че къщата е тяхна. С. свидетелства, че Ф. и . не са му казвали по какъвто и да е
повод, че Е. и Д. са собственици на къщата. С оглед всичко посочено, С. заявява, че знае, че
този имот е на баба му и на дядо му. Свидетелят твърди,че е живял в имота от 2011г до
2023г, като за да заживее там, е говорил с баба си Ф. и тя не му е казвала да говори с лелите
си. Във връзка с това е категоричен, че никога не е питал лелите си дали може да заживее в
имота Разяснява, че е започнал да живее на първия етаж при леля си Е., защото там е
живеела баба му. На първия етаж, свидетелят посочва, че са живели две години, след което с
баба си, са слезли в сутерена. С. свидетелства, че през цялото време, през което е живеел
там, никой не се е прот.поставял на това. Спомня си, че първоначално всички се е заплащало
от баба му и дядо ме, но в последствие сметките са били разделяни на три – между него и
лелите му. Свидетелят си спомня, че са правили ремонт на покрива на стойност 10 000 лева,
като за този ремонт парите били заплатени от него и от двете му лели, а парите били дадени
на баба му, която е заплатила на майсторите. По този начин бил направен ремонт и на
бараките за дърва и всички суми били заплащани в брой. С. свидетелства, че дядо му е
живял в имота до 2014-2015г., когато се е преместил да живее в с... По отношение на къщата
на родителите си, свидетелят посочва, че знае, че строежът и е започнал 1989г и е
приключил 90-те години, като за построяването на къщата им, са теглили заем.
Пред съда са изслушани показанията и на свидетелката ., която посочва, че е нейната
баба С.е била сестра на Ф., майката на съделителите. Същата заявява, че знае, че ищцата
живее в ., а сестрите и в .. Свидетелката посочва, че къщата в . е на Ф. и ., като къщата е
била построена в парцел, закупен от Ф. и майка и. По отношение на къщата разяснява, че тя
е на два етажа с приземен етаж и таванско помещение, като на първия етаж са живеели Ф. и
., като в последствие Ф. е сляза на приземния етаж, а Е. е останала да живее на първия етаж,
а на втория – Д.. Свидетелката е категорична, че не е чувала от никой от роднините или от
останалите хора имотът в . да е на Е. и Д., като всички знаят, че това е имот на Ф. и ..
Посочва, че синът на ищцата е живял в къщата в . от 2011г до преди няколко години, като
първо е живял на първия етаж, а после заедно с Ф. е слязъл на приземния етаж. Костова
10
свидетелства, че синът на ищцата и е казвал, че сметките за имота се делят на три между
него и лелите му. Свидетелката заявява, че Ф. е давала мило и драго за сина на ищцата, тъй
като той бил единственото момче сред внуците и, като изводите които прави са на база
наблюдения.
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице С. С.,
съгласно която средният месечен наем за първия и втория етаж на жилищната сграда с
идентификатор ..1 е 3 025 лева, а на приземния етаж – 1 344 лева. Изчислен е и средният
пазарен наем на изградената на друг строеж сграда с идентификатор ..2 –506 лева, съответно
на гаража – 249 лева или общо средният пазарен наем на процесните имоти е определен от
вещото лице на 5124 лева на месец. За да изготви заключението вещото лице е посетило
имота и е използвало за определяне на средния пазарен наем сравнителен подход, който е
подробно описан от вещото лице.
Допусната по делото е повторно съдебно-оценителна експертиза, изготвена от
вещото лице Н. К.. В заключението е посочено, че след извършен оглед на имота е
установено, че има изградена триетажна жилищна сграда, строена през 60те години,
състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и таван. При огледа експертът е
констатирал, че на приземния етаж има антре с кухня, спалня и до нея складово помещение
и дневна, без тоалетна и баня, като за целта се полза тоалетната и банята на жилищните
етажи. Посочено е, че на първия етаж има апартамент, състоящ се от антре, спалня, дневна,
малка баня и тоалетна и трапезария с кухненски бокс. Отбелязано е, че апартаментът на
втория етаж повтаря разпределението на първия. По отношение на тава вещото лице е
посочило, че той се използва за складиране. Констатирано е, че до жилищната сграда има
долепена постройка с идентификатор ..2 с няколко помещения, която е в незавършен вид и е
негодна за ползване, като е проектирана за лятна кухня с вътрешна камина и санитарен
възел. В имота е констатирано изграждане и на гараж, който се състои от две помещение –
гараж и работилница, като е в недовършен вид и е пълен със строителни материали. До
гаража е констатирано изграждането на стопански постройки заснети като сгради с
идентификатор ..4 и ..5. Изградена според вещото лице е и постройка с идентификатор ..6,
представляваща навес. Въз основа на тези констатации и използвайки метода на
сравнителния подход, разходния подход и приходен подход, вещото лице К. е дала
заключение, че средният пазарен наем на месец на и жилищна сграда с идентификатор ..1 е
1920 лева, а на гаража с идентификатор ..3 е 116 лева или общо за целия имот 2036 лева н а
месец. Вещото лице в заключението си, а и в съдебно заседание разяснява, че не е дала
оценка на останалите постройки, тъй като са в незавършен вид или са постройки
представляващи допълващо застрояване. В проведеното открито съдебно заседание вещото
лице изрично посочва, че приземния етаж не отговаря на изискванията за жилище и поради
това не му е дадена оценка, като не може да бъде оценен като склад, тъй като не би се давал
под наем самостоятелно.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
11
За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата между страните
по делото, ищцата, която твърди, че е налице съсобственост, следва да установи по
несъмнен начин този факт, както и юридическото основание на нейното възникване.
Потестативното субективно право да се иска ликвидиране на съсобствеността на конкретен
имот по чл. 34 ЗС, предполага съществуването на вещта и съпритежанието й от две или
повече лица в резултат на конкретен юридически факт, в случая – наследяване.
Видно от представения по делото и приет като доказателство нотариален акт за
замяна на недвижим имот № ., том . Е. . П.а и . . /А./ са придобили през 1964г право на
собственост върху дворно място, находящо се в землището на с.., с площ от 1005 кв.м, а по
скица 1320 кв.м, образуващо п.. от кв. 27 по плана на село ., С., като в замяна са
предоставили на насрещната страна по сделката свои собствен имот и са доплатили сумата
от . лева. Не съществува спор между страните, а е видно и от приетите по делото
доказателства, че така посоченият имот е идентичен с имот с идентификатор ..
Между страните не съществува спор, че прехвърленият от Е. П.а и Ф. А. имот в
замяна на придобитото дворно място е бил тяхна лична собственост, доколкото в сделката
не са участвали техните съпрузи. В случая по делото е безспорно установено от
представеното удостоверение за граждански брак от 1962г, че Ф. А. към датата на сключване
на договора за замяна е била в брак с . - починал през 2018г, както и че към датата на
сключване на сделката през 1964г Е. П.а е била в брак с Д. П. - починал през 1969г.
Следователно имуществените отношение между съпрузите Е. П.а и Д. П. са се уреждали по
реда на чл. 13 СК от 1968г, доколкото съгласно чл. 103 ЗПР на СК правилата по този кодекс
относно имуществените отношения между съпрузите са се прилагали и за имущества,
придобити преди влизането му в сила. Ето защо в случая следва да се съобразят дадените в
Постановление №5/31.10..2г по гр.д.№ 4/.2г на Пленума на ВС, разяснения, съгласно които в
т. 3 е прието, че ако срещу индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен друг имот и
стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на
отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът-собственик на
отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по
този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака; когато срещу отстъпения
имот следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на
тази разлика част от собствеността на отстъпения имот се включва в съпружеската
имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на
съпруга. Постановлението е задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1 от
19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и, макар да е прието при действието на СК от 1968 г. /отм./,
то се прилага и при действието на СК от 19. г. /отм./. Това разрешение намира приложение и
по отношение на имуществените отношения между Ф. А. и ., уредено от чл. 21 СК /2009г/,
вр.с § 4 ПЗР на СК /2009г/.
При съобразяване на горното следва да се приеме, че доколкото Е. П.а и Ф. А. са
придобили дворно място, находящо се в землището на с.., с площ от 1005 кв.м, а по скица
1320 кв.м, образуващо п.. от кв. 27 по плана на село ., при замяна с лично тяхно имущество,
12
то и придобитото право на собственост върху същия имот е лично. В действителност
съгласно посоченото в нотариалния акт за замяна на недвижим имот от 1964г е било
извършено доплащане на сума в размер на . лева, но за същата не съществува спор, че
отново е била лична собственост на двете. Ето защо настоящият състав намира, че по делото
безспорно е установено, че именно Е. П.а и Ф. А. са станали единствени собственици на
имот, а доколкото в нотариалния акт не е посочено нещо различно, то по аргумент от чл.30,
ал. 2 ЗС всяка от тях е придобила по 1/2 ид.ч от парцела, която е лично тяхно имущество.
Същевременно съгласно представено удостоверение за наследници Е. П.а е починала
на 09.02.1993г, като е оставила за свои единствени наследници двете си дъщери – . и . А.,
които на основание чл. 5 ЗН са придобили по 1/2 ид.ч от притежаваното от Е. П.а
имущество, в това число и от притежаваните от нея 1/2 ид.ч от имот с идентификатор ..
Предвид това през 1993г. . е придобила по наследство 1/4 ид.ч от процесното дворно място,
а Ф. А. е станала собственик на общо 3/4 ид.ч от същото / 1/4 – по наследство и 2/4 – въз
основа на договора за замяна/. В последствие въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на идеални части № ., том ., рег.№ ., дело
№ .г, Ф. А. и . са придобили и притежаваната от . 1/4 ид.ч от имота, заедно с постройките в
условията на СИО, доколкото по делото не се установява платената продажна цена да е била
с лични средства на Ф. А..
По отношение на построените в имота сгради обаче съдът намира, че 3/4 ид.ч от
същите не са лична собственост на Ф. А.. Съгласно показанията на свидетеля . С., които в
тази част са непрот.речиви и не се опровергават от останалите събрани доказателства,
къщата и другите сгради в имота на баба му са построени от . и Ф. ., т.е двамата съпрузи
заедно са застроили парцела по време на брака си. Несъществува спор в правната теория и
съдебната практика, че при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено
право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, частта от
построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, се
придобива в режим на съпружеска имуществена общност, ако в имуществените
отношения между съпрузите е приложим режимът по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс.
В този смисъл Тълкувателно решение № 4/14.04.2022г по тълк.д.№ 4/2019г. на ОСГК на
ВКС. Следователно след изграждането на постройките в имота по отношение на 3/4 ид.ч от
тях е възникнала съпружеска имуществена общност за Ф. и .и.
Същевременно по делото не се спори, че Ф. А. и . са починали и видно от приетите
по делото удостоверения за наследници техни единствени наследници са трите им дъщери –
страните в настоящото производство С. С., Е. А. и Д. И., които по аргумент от чл. 5 ЗН са
придобили по 1/3 ид.ч от притежаваното от родителите им имущество. Предвид това от
значение за изхода на спора е дали към датата на смъртта на Ф. А. и . процесните имоти са
били част от патримониума им, за да могат да бъдат наследени от тях.
Ето защо Софийски районен съд приема с оглед релевираното възражение за изтекла
в полза на ответниците придобивна давност, че спорът по делото се концентрира върху
въпроса дали е било предадено владението върху имота на двете ответници и дали те са го
13
свои в продължение на повече от десет години.
За да се приеме, че ответниците са придобили по давност процесния имот, следва да
бъда установено при условие на пълно и главно доказване наличието на следните елементи
от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, а именно: 1. осъществяване на непрекъснато
владение върху имота от страна на ответниците и 2. това владение да е продължило повече
от 10 години. Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и
включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик - /Постановление № 6 от 27.12..4 по гр.д.№ 9/.4 на Пленума
на ВС/. Субективният елемент на владението - намерението за своене е трудно доказуемо,
защото е психическо състояние. То се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото
вещно право, чието придоб.е се цели. Предвид трудностите при установяване именно на
субективния елемент на владението, законодателят установява законова оборима
презумпция в чл.69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
Между страните е безспорно, че ответниците живеят в имота, като съгласно
показанията на всички разпитани по делото свидетели ответницата Е. А. живее на първия
етаж, а ответницата Д. И. – живее на втория етаж. Непрот.речиви са показанията на
свидетелите и, че до 2013г Ф. А. също е живеела на първия етаж от къщата заедно с Е. А.,
след което се е преместила на приземния етаж. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля . С. в частта относно това, че . до 2014г – 2015г е живял също в имота, като след
това се е преместил да живее в с.. и се е върнал едва преди смъртта си през 2018г. Тези
показания на свидетеля се подкрепят и от заявеното от свидетелката Л. Х.ва, която също
потвърждава, че . е живял в къщата в ., след което се е преместил в с.. и преди смъртта си
през 2018г. се е върнал отново да живее в имота в ..
При така установените факти следва да се приеме, че спорът се концентрира върху
въпроса дали ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота в продължение на
повече от 10 години и съответно намира ли приложение в случая презумпцията по чл. 69 от
ЗС и оборена ли е.
За да се даде отговора на въпроса досежно упражняването на фактическа власт върху
процесния имот първо следва да се съобрази, че в настоящия случай от ответниците се
твърди, че владението /не само държането/ върху делбените имоти е било предадено
приживе от Ф. А. и .. В такава хипотеза следва да се съобрази константната и непрот.речива
съдебна практика, съгласно която когато фактическата власт върху имот или идеална част от
него е установена чрез предаване на владението от собственика, не е необходимо да се
манифестира намерението за своене, за да се осъществи фактическия състав на
придобивната давност. В тези случаи действа презумцията по чл. 69 ЗС, че имотът се владее
за себе си, като при извършването на преценка дали един от наследниците е установил
самостоятелна власт върху притежаван от общ наследодател недвижим имот, съдът следва
14
да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за
предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението
на своя родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва
да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена
самостоятелна фактическа власт с намерение за придоб.е на собствеността. Когато е налице
такава предварителна уговорка с наследодателя, като едновременно с това е предадено и
владението, не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до
знанието на останалите лица, които биха могли да имат качеството „наследници по закон“
след неговата смърт. Обстоятелството, че при изразяването на такава воля за предаване на
владението са присъствали свидетели, които я възпроизвеждат пред съда, удостоверява,
че фактическата власт е установена явно. В този смисъл решение № 55/08.10.2015г. по
гр.д..255/2014г. на ВКС . г.о, решение .2/08.02.2016г. по гр.д.№4591/2015г на ВКС, I г.о,
решение № 50035/25.08.2023г. по гр.д.№ 1901/2022г на ВКС, . г.о, решение .78/19.06.2024г.
по гр.д.№ 2938/2023г на ВКС, I г.о, решение .20/12.06.2025г. по к.гр.д.№662/2024г, на ВКС, .
г.о., решение № ./09.07.2025г по к.гр.д.№ 596/2024г. на ВКС, I г.о.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че следва да се установи дали в
действителност общите наследодатели на страните Ф. А. и . са предали приживе владението
на делбенитя имот на ответниците, съответно дали е съществувала уговорка между страните
и техните общи наследодатели да бъде построена къща на ищцата със средства на
родителите и, в замяна на което Ф. А. и . да оставят целия делбен имот за другите
ответниците.
Настоящият състав намира, че по делото не е установено между страните и техните
наследодатели Ф. А. и . да е съществувала уговорка за построяване на къща на ищцата със
средства на родителите и в замяна на това предоставяне на процесния имот на двете
ответници. За подобна уговорка свидетелства единствено Л. Х.ва, която не е била пряк
свидетел на подобна уговорка, а твърди, че е разбрала за нея от Ф. А.. Изводи за това
свидетелката прави и от обстоятелството, че е чувала . да заявява, че „ще прави къща на
дъщеря си“ и че на въпрос той сам ли строи къщата . отговарял „Какво да правя, като искам
да разделя децата си“, като разказвал и колко пари стрували тухлите, че е взел пари на заем
и ще ги върне на заплата. Съдът намира, че така посочените изявления на ., които
свидетелката Л. Х.ва е възприела, не установяват по безспорен начин, че . е построил
къщата на ищцата със собствени средства. Напротив, от показанията на свидетелката С. П.а
се установява, че ищцата и съпругът и са изтеглили младоженчески заем, за да построят
къщата, в която живеят, който заем са върнали. Нещо повече, свидетелката С. П.а е станала
пряк свидетел на строежа на къщата и пряко е възприемала отношенията между . и ищцата,
доколкото той е оставал да нощува в къщата, в която е живеела и свидетелката С. П.а.
Същата като част от семейството е имала възможност непосредствено да възприема
семейните отношения в това число и относно въпроси свързани с предоставяне на средства
и помощ за строежа на къщата на ищцата и съпруга и. Същата е категорична, че в
действителност . е участвал в строежа на къщата, но с труд. От показанията на С. П.а също
15
се установява, че . е заявявал, че е строил много къщи, като за подобни изявления от негова
страна свидетелства и Л. Х.ва, която посочва, че . е казал на ответниците, че е построил
много къщи, в това число тази на С. С. и на други хора в .. Съдът намира, че използваният от
. израз „построих къща“ е бил типичен изказ, с който той е посочвал, че е участвал в строежа
на сграда, а не че е давал собствени средства за това. В противен случай би означавало да се
приеме, че . със собствени средства е построил и къщите на други хора от .. Дори и да се
приеме, че е предоставял средства, за да подпомогне строежа, то същите очевидно не са
били толкова големи, щом като се е наложило да вземе заем, който да върне след като вземе
заплата, т.е взетите в заем средства са били на стойност, която може да бъде възстановена с
част от една негова заплата. Предвид това съдът приема, че по делото липсват
доказателства, които да обосноват извода, че . и Ф. . са дали средства за построяването на
къщата на ищцата, въз основа на което да може да се направи обосновано предположение за
наличието на уговорка в семейството на . и Ф. . къщата в . да остане за ответниците, а на
ищцата да и бъде построена къща в ..
По отношение на въпроса дали е било извършено предаване на владение на 3/4 ид.ч
от имота от Ф. и . приживе на ответниците през 1994г следва да се съобрази, че за
установяване на това обстоятелство по делото са ангажирани гласни доказателства, а именно
показанията на свидетелите Л. Х.ва, . Х.ва, Рен . и . .. Всички те обаче не са възприели пряко
предаването на владението през 1994г., а твърдят, че за това им е разказала Ф. А.. Нещо
повече, съдът счита, че не следва да се кредитират показанията на така посочените
свидетели в частта относно предаването на владението през 1994г, доколкото всички
свидетели са в близки приятелски отношения с ответниците и твърдят, че са били в близки
приятелски отношения с . А.. Така например, свидетелката Л. Х.ва посочва, че са били
изключително близки в Ф. А., толкова че тя да и разкаже за „тайното предаване на
владението“, дори са ходили заедно на море и често е ходила на гости на Ф. А., а в същото
време Х.ва посочва, че никога не е слизала в приземния етаж, за който по делото непрот.реч.
е установено, че в него е живеела Ф. А. и то в един продължителен период от време. Ето
защо се явява необосновано при толкова близки отношения между двете /Ф. А. и
свидетелката Л. Х.ва/, тя никога да не е слизала в приземния етаж. Същевременно по делото
не се установява някой извън приятелките и съученичките на двете ответници да е бил
запознат с подобно предаване на владението - за него не знаят нито роднините на Ф. А., в
това число внучката на собствената и сестра – свидетелката ., нито други съседи или
роднини извън приятелките на ответниците. Същевременно с това предаване на владението
и то с подробности с точно посочване на идеални части и имуществени отношения между
Ф. А. и сестра и . са били запознати единствено приятелките на ответнците. Нещо повече, в
случай че в действителност причината за тайното предаване на владението да е била
свързана със страха на Ф. А., че ще бъде лишена от внуците си, то неясно защо след като
внуците и – децата на ищцата, в това число и свидетеля . С., са станали достатъчно големи,
че да не е било необходимо разрешението на майка им да поддържат връзка с баба си и дядо
си, се е наложило отново през 2007г, когато . С. е бил вече на 20 години, тайно да бъде
предавано владението на останалата 1/4 ид.ч тайно. Съдът намира, че е налице
16
несъответствие между твърденията на доведените от ответниците свидетели, че Ф. А. им е
разказала, че през 1994г е предадено владението на къщата на ответниците с цел тя и
съпругът и да останат само ползватели, а след 10 години ответниците да станат собственици,
а в същото време именно Ф. А. полага подписа си през 2007г /повече от 10 години след
предполагаемото предаване на владението през 1994г/ в нотариален акт № ., том ., рег.№ .,
дело .г, в който е посочено, че тя е съсобственик със . на процесния имот – „съсобствен с
купувача имот“. Така положения подпис под това изявление съдът цени като извънсъдебно
признание, направено от самата Ф. А., че към 2007г тя е въприемала именно себе си като
собственик на 3/4 ид.ч от имота, а не както се твърди от изслушаните свидетелки да е
възприемала ответниците като собственици, а себе си като ползвател. Аналогично по
отношение на твърдяното предаване на владението на последната 1/4 ид.ч от имот пред
свидетелките . Х.ва и Л. Х.ва, съдът приема, че показанията на двете, макар и да твърдят, че
са били преки очевидци на случилото се, не следва да се кредитират. Следва да се посочи, че
извън всякаква правна и житейска логика е при желание от страна на Ф. А. именно
ответниците да станат собственици на целия процесен имот, тя да закупи останалата 1/4 ид.ч
от делбения имот и едва след това да предава владение, вместо същият да бъде закупен от
ответниците, за която сделка не бил било налице основание да се оспори от ищцата, тъй като
би била сключена от . и ответниците, а не от общия наследодател на съделителите.
Същевременно от показанията на свидетелките, доведени от ответниците, се установява, че
Ф. А. и . са се съветвали с адвокати за всички предприети от тях действия. Налице е
прот.речие в показанията на свидетелките, доведени от ответниците, и относно това, че
никой не е казвал на ищцата и семейството и, че владението е предадено, защото това било
тайна, а в същото време и четирите свидетелки твърдят, че Ф. А. е казала на внука си – сина
на ищцата, че собственици на имота са лелите му и трябва да пита тях дали може да дойде
да живее при нея.
В прот.вес с показанията на свидетелките на ответницата, че е било предадено
владението върху процесната къща от Ф. А. и ., е и установеното по делото поведение на
наследодателите на страните по делото. Съгласно показанията на всички разпитани
свидетели повече от десет години в същата къща е живял и сина на ищцата – . С.. В
действителност свидетелките Х.ва, . и . са категорични, че Ф. А. им е разказала, че внукът и
я е попитал дали може да дойде да живее при нея, а тя му е казала да попита лелите си. Тези
свидетелки обаче не са присъствали на разговора, като единствено . С., който е провел
разговора с баба си, може най-точно да посочи в какво се е състоял той. Именно С. е
категоричен, че е попитал Ф. А. дали може да живее при нея и тя се е съгласила. В подкрепа
на така заявеното от свидетеля С., че той е отишъл да живее при баба си, а не при лелите си
– ответниците по делото, е фактът, за който свидетелстват всички разпитани по делото лица,
че . С. винаги е живял в помещенията, които се обитават от баба му – Ф. А. – първо е живял
на първия етаж с баба си и леля си Е. А., а после заедно с баба си са слезли да живеят на
приземния етаж. В случая че той е бил допуснат в имота от лелите си, тъй като те са били
възприемани и от Ф. А. за собственици на имот, то е налице неяснота защо той не е
продължил да живее с леля си Е. А., а живее винаги с баба си. Нещо повече, от показанията
17
на свидетелите се установява, че присъствието на . С. на първия етаж, където живее
ответницата Е. А., е създавало неудобство за нея, тъй като там са живеели – ответницата А.,
новороденото и дете, нейния приятел „.“, Ф. А. и . С. и дори Е. А. е заявявала желание да го
изгони. /съгласно възпроизведено от свидетелката Л. Х.ва изявление на Е. А. на роджен ден
на Ф./. Обстоятелството, че въпреки това неудобство Е. А. е продължила да допуска
присъствието на . С., води единствено до извод, че присъствието му е било наложено на
ответниците от Ф. А., която всички са възприемали като собственик на имота дори към
момента, в който внукът й се е нанесъл и е живял при нея. Именно поради това . С. посочва,
че разходите за ремонт на покрив и други големи ремонти са били разделяни между
живеещи в имота – ответниците и него. Обстоятелството, че ответниците са заплащали
битовите сметки не може да обоснове извод, че те са възприемали себе си като собственици.
Заплащането на сметки е част от действията присъщи и за ползвателите, а не само за
собствениците.
Дори и обаче да се приеме, че следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелките Л. Х.ва, . Х.ва, Рен . и . ., че е било осъществено предаване на владение през
1994г на 3/4 ид.ч и през 2007г на 1/4 ид.ч от къщата, съдът намира, че от показанията на
всички свидетели може да се установи категорично, че единствено Ф. А. е изразила воля да
предаде владението на ответниците на къщата. Именно в тази насока свидетелката Л. Х.ва
посочва, че само Ф. А. е била към 1994г. собственик на 3/4 ид.ч от къщата, а другата 1/4 ид.ч
е била на сестра и. За предаване на владението категорично и еднопосочно е споделяла Ф.
А., като тя е заявявала, че двамата със съпруга си са предали владението. От показанията на
свидетелките обаче не се установява по непрот.речив начин, че и . изрично е предал
владението на къщата през 1994г. Показанията на свидетелките, доведени от ответниците, са
категорични, че за предаването на владението са разбрали от Ф. А., която е посочвала, че „са
предали владението“. Това, че Ф. А. е посочвала, че заедно със съпруга си са сторили това,
без да има изрично изявление от него в тази насока възприето пряко от свидетелките, не
може да се приравни на това, че той също е предал владението на къщата на ответниците с
конкретни изрази или само е присъствал на това предаване, доколкото е възприемал само Ф.
А. за собственик на имота. Всички изявления на ., които се възпроизвеждат от свидетелките
в показанията им, сочат единствено, че той е бил съгласен с действията на Ф. А. и не се е
прот.поставил на тях, като в тази насока дори свидетелката . изрично посочва, че „. е казал,
че е съгласен с действията на Ф. с предаване на владението“, т.е че именно Ф. А. е предала
владението на ответниците в присъствието на ., без той също да изразява воля за това, а
само се е съгласил с нейните действия. В същия смисъл в показанията на свидетелката Л.
Х.ва изрично се посочва, че Ф. А. е казала на ответниците през 2007г, че им предава
владението, а . е присъствал, но той е казал само, че е строил много къщи и се радва, че
може да оставят нещо и на тях. От негова страна обаче не е направено пряко изявление, че
предава владението на къщата и той. В тази насока са и показанията на свидетелката . Х.ва,
която също заявява, че Ф. А. и е споделила, че тя е предала владението върху имота на
ответниците през 1994г. Нещо повече, всички свидетели дават показания изрично, че се
18
касае за предаване на владение на къщата, построена в парцела.
При съобразяване на горното настоящият състав приема, че показанията на
доведените от ответниците свидетели може да се установи единствено желанието на Ф. А.
да предаде къщата на ответниците, но не може непрот.реч. да се установи, че подобни
изрични изявления за предаване на владението върху къщата са направени и от .. Съгласно
задължителната за съдилищата съдебна практика, когато един имот принадлежи на двама
съпрузи в режим на СИО, изявлението на единия от тях, че желае имотът да остане само за
някои от децата, не би могло да има за последица предаване на владението върху целия
имот, нито на предаване владението върху идеална част от този имот, тъй като имотът се
съпритежава в неделима съсобственост. Изявлението на единия от съпрузите не обвързва
другия съпруг. В подобна хипотеза, за да се приеме, че е налице предаване на владението, е
необходимо както изявление и на двамата съпрузи, които притежават имота в режим на
СИО. В този смисъл решение №173/15.03.2024г. по гр.д..303/2023г на ВКС, I г.о.
При съобразяване на това, Софийски районен съд приема, че изявленията на Ф. А.
било то и в присъствието на ., че предава владението на къщата на ответниците не би могло
да засегне притежаваните от двамата в условията на СИО права върху този имот, тъй като
Ф. А., въпреки че е приемана съгласно показанията на свидетелите за единствен собственик
на къщата, не е разполагала с право да се разпорежда със своята идеална част от къщата,
която по изложените по-горе аргументи е притежавана в режим на СИО с . до момента, в
който не бъде преодоляна неделимостта на тази съсобственост на предвидените в СК
основание. Ето защо дори и да се приеме, че е било извършено предаване на фактическата
власт върху къщата с връчването на ключовете на ответниците, то не би могло да се
приравни на предаване на владението, въз основа на което ответниците да могат да своят
имота. Предаването на ключовете от имот и предоставянето на възможност на ответниците
да ползват съответно по един етаж от къщата, в който да живеят, следва да се приеме като
търпимо действие, даващо право на обитаване, но без право на самостоятелно владение.
Изразяването на воля от . за предаване на владението не може да се извършва само с
конклудентни действия, каквито са предаването на ключове. Изрично изявление за предаване
на владението от . не може да бъде изведено и от обстоятелството, че след 2014-2015г се е
преместил да живее на друго място, съгласно показанията на свидетеля . С. и свидетелката
Л. Х.ва. Дали едно лице живее или не в имота си, не може да се приравни на отказ на това
лице от притежаваните от него права върху жилището.
С оглед всичко изложено съдът намира, че по делото не е установено да е било
извършено предаване на владението от . и Ф. . на ответниците, въз основа на което същите
да могат да обосноват придоб.е на процесните имоти по давност. При липса на предадено
владение от страна на общите наследодатели на страните, настоящия състав приема, че не е
установено ответниците да се придобили фактическа власт върху имот с намерение за
своене, за което не може да се направи извод само въз основа на факта, че те са живели в
имота и са плащали сметките за него и тази воля за своене да е била манифестирана спрямо
Ф. и .и. Предвид това Софийски районен съд приема за неоснователно възражението на
19
ответниците, че са станали собственици по давност на процесния имот, ведно с построените
в него сгради. При този извод следва да се приеме, че след смъртта на . и Ф. А.
притежаваните от тях права върху собствеността на имот с идентификатор ., ведно с
построените в него сгради са придобити на основание чл. 5 ЗН от техните законни
наследници – трите им дъщери – ищцата С. С. и ответниците Е. А. и Д. И., които са станали
собственици на по 1/3 ид.ч от поцесните имоти и именно при тези квоти имотите следва да
бъдат допуснати до делба.
По направеното искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, за постановяване на
привременни мерки съдът приема следното:
С исковата молба, подадена от името на С. И. А., е направено искане по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК, за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, като
ответниците бъдат осъдени да заплати в полза на ищцата сумата от по 500 лева на месец
всяка от тях за лишаване от ползването на притежаваните от С. С. 1/3 идеални части от
процесните имоти, считано от датата на влизане в сила на акта до окончателно. В
проведеното последно открито съдебно заседание е допуснато увеличение на тази претенция
до размер по .4 лева.
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите кои от
делбените имоти ще ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването. Така определените суми,
които следва да бъдат заплащани от съделителите срещу ползването по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК, уреждат отношенията им повод ползването само по време на висящността на
делбеното производство и с него съответната мярка може да бъде постановена само
занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство, т.е.
от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила до
окончателното извършване на делбата. Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се налага
когато имотите се ползват само от част от съделителите, или когато установеното ползване
не съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на нормата е да осигури ефективно и
справедл. използване на делбените имоти от всички съделители докато трае делбеното
производство. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда както хипотезата, при която
съсобствените имоти не са достатъчни, за да бъдат разпределени между съделителите и в
този случай на неполучилия имот се определя обезщетение, така и хипотезата, при която за
всички съделители има имот, но се налага и присъждане на обезщетение на тези, които
ползват по-малко от дела си.
В конкретния случай по делото е установено въз основа на събраните по делото
доказателства, в това число показанията на всички разпитани по делото свидетели, че
имотът не се ползва от ищцата, а от двете ответници и техните семейства, което
обстоятелство не се оспорва от тях в хода на производството. Това обстоятелство се
потвърждава и при извършване на оглед в имота от вещите лица, изготвили допуснатите по
делото съдебно-оценителна експертиза и повторна съдебно-оценителна експертиза.
За установяване размера на средния пазарен наем на имотите, предмет на делбата, в
20
тяхната съвкупност, съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице С. С., съгласно която средният пазарен наем на имота е 5124 лева на месец, като за да
достигне до този извод вещото лице е посочило както среден пазарен наем на сгради,
представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост, така и на обекти, които
не отговарят на изискванията за самостоятелен обект /например сутеренен етаж, в който
няма санитарно помещение – баня и тоалетна/. Прието е изключение по повторна съдебно-
оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Н. К., в което е остойностен средният
пазарен наем единствено на сградите, представляващи самостоятелни обекти на правото на
собственост – еднофамилна къща и гараж, като е посочен среден пазарен наем на месец
2036 лева. Настоящият състав намира, че следва по реда на чл. 202 ГПК да кредитира
заключението по повторната съдебно-оценителна експертиза, доколкото за изготвянето и
вещото лице е използвало различни методи, даващи възможност за по-всеобхватено и по-
точно определяне на средния пазарен наем. Вещото лице К. е съобразило дали даден имот
може да бъде използван или не, в това число дали същият е на груб строеж и дали може да
се ползва по предназначение, съответно изобщо подлежи ли на отдаване под наем на
свободния пазар. Тезата на ищцата, че някои от постройките могат да се отдават под наем и
като складове, независимо от предназначението им и състоянието им, не може да обоснове
остойностяване на среден пазарен наем и за тях. Ползването на тези постройки съдът
приема, че е включено в ползването на целия поземлен имот. Ето защо съдът намира, че
следва да бъде съобразено даденото от вещото лице К. заключение, че средният пазарен
наем на делбените имоти е 2036 лева или за 1/3 ид.ч от имота, която ищцата притежава
средният пазарен наем на месец е 678.66 лева, т.е всяка от ответниците дължи заплащането
на по 339.33 лева. При това положение ответниците следва да заплащат на ищцата С.
ежемесечно сумата от по 339.33 лева срещу ползването на нейната идеална част от имота,
считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното
приключване на делбеното производство. Съдебният акт в тази част има характер на
определение и подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 ГПК с частна
жалба пред Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С. И. С., ЕГН **********, Е. И. А.,
ЕГН ********** и Д. И. А. - И., ЕГН ********** по отношение на следните недвижими
имоти:
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор . (., точка, ., точка, .), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № . г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: с. ., Район ., ул. „.“
№ 3; с площ: 1 338 кв. м. (хиляда триста тридесет и осем квадратни метра); трайно
21
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: . (.), . (.);
парцел: . (.); съседи: Поземлени имоти с идентификатори . (., точка, ., точка, .), . (., точка, .,
точка, т.), . (., точка, ., точка, шестстотин и девет), . (., точка, ., точка, .), . (., точка, ., точка, .),
. (., точка, ., точка, хиляда и сто) и . (., точка, ., точка, .),
заедно с построените в поземления имот сгради, както следва:
2/ СГРАДА с идентификатор ..1 (., точка, ., точка, ., точка, едно), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата е от 24.06.2024 г.; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 99 кв. м. (деветдесет
и девет квадратни метра); брой етажи: 3 (три); брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; стар идентификатор: няма; номер
по предходен план: няма;
3/ СГРАДА с идентификатор ..3 (., точка, ., точка, ., точка, три), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата е от 30.08.2024г.; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 49 кв. м. (четиридесет
и девет квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни; предназначение: гараж; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма,
4/ СГРАДА с идентификатор ..2 (., точка, ., точка, ., точка, две), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата е от 30.08.2024г.; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 70 кв. м. (седемдесет
квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни;
предназначение: жилищна сграда — еднофамилна; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: няма;
5/ както и всички подобрения и приращения в поземления имот, представялващи
сгради на допълващо застрояване, а именно:
5.1/ СГРАДА с идентификатор ..4 (., точка, ., точка, ., точка, четири), находят се в с.
., община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата: няма данни за изменение; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена площ: 47 кв.
м. (четиридесет и седем квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти
в сградата: няма данни; предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
22
5.2/ СГРАДА с идентификатор ..5 (., точка, ., точка, ., точка, пет), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата: няма данни за изменение; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 32 кв.
м. (тридесет и два квадратни метра); брой етажи: 1 (три); брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
5.3/ СГРАДА с идентификатор ..6 (., точка, ., точка, ., точка, шест), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата: няма данни за изменение; адрес на сградата: е. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 34 кв.
м. (тридесет и четири квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма., при
следните квоти:
1/3 ид. части за С. И. С., ЕГН **********,
1/3 ид. части за Е. И. А., ЕГН ********** и
1/3 ид. части за Д. И. А. - И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, съделителя Е. И. А., ЕГН ********** и
съделителя Д. И. А. - И., ЕГН **********, и двете с адрес в с.., ул. „.“ . да заплащат
ежемесечно на съдетелителя С. И. С., ЕГН **********, с с.., ул. „.“ ., сумата от по 339.33
лева всяка от тях срещу ползването общо на 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти,
представляващ: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор . (., точка, ., точка, .), находят се
в с. ., община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № . г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: с. ., Район ., ул. „.“
№ 3; с площ: 1 338 кв. м. (хиляда триста тридесет и осем квадратни метра); трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: . (.), . (.);
парцел: . (.); съседи: Поземлени имоти с идентификатори . (., точка, ., точка, .), . (., точка, .,
точка, т.), . (., точка, ., точка, шестстотин и девет), . (., точка, ., точка, .), . (., точка, ., точка, .),
. (., точка, ., точка, хиляда и сто) и . (., точка, ., точка, .),
заедно с построените в поземления имот сгради, както следва:
2/ СГРАДА с идентификатор ..1 (., точка, ., точка, ., точка, едно), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
23
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата е от 24.06.2024 г.; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 99 кв. м. (деветдесет
и девет квадратни метра); брой етажи: 3 (три); брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни; предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; стар идентификатор: няма; номер
по предходен план: няма;
3/ СГРАДА с идентификатор ..3 (., точка, ., точка, ., точка, три), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата е от 30.08.2024г.; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 49 кв. м. (четиридесет
и девет квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни; предназначение: гараж; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма,
4/ СГРАДА с идентификатор ..2 (., точка, ., точка, ., точка, две), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата е от 30.08.2024г.; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 70 кв. м. (седемдесет
квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни;
предназначение: жилищна сграда — еднофамилна; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: няма;
5/ както и всички подобрения и приращения в поземления имот, представялващи
сгради на допълващо застрояване, а именно:
5.1/ СГРАДА с идентификатор ..4 (., точка, ., точка, ., точка, четири), находят се в с.
., община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата: няма данни за изменение; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена площ: 47 кв.
м. (четиридесет и седем квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти
в сградата: няма данни; предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
5.2/ СГРАДА с идентификатор ..5 (., точка, ., точка, ., точка, пет), находят се в с. .,
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата: няма данни за изменение; адрес на сградата: с. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 32 кв.
м. (тридесет и два квадратни метра); брой етажи: 1 (три); брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма;
5.3/ СГРАДА с идентификатор ..6 (., точка, ., точка, ., точка, шест), находят се в с. .,
24
община ., област С. (.), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № .г. на Изпълнителния Директор на .; последно изменение на КККР засягащо
сградата: няма данни за изменение; адрес на сградата: е. ., Район ., ул. „.“ .; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор . (., точка, ., точка, .); застроена плот: 34 кв.
м. (тридесет и четири квадратни метра); брой етажи: 1 (един); брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни; предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма, считано от датата на
влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на
делбеното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта, с която съдът се е произнесъл по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25