Решение по дело №269/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 567
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20227050700269
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Варна, 26.04.2022г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание проведено на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело №269/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с  чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

          Образувано е по жалба вх. № 1969/08.02.2022г. на ДЗЗД „С. трейд“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.„Рали Мавридов“ 46, ет.7, ап.46, представлявано от А.С.С., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1-ФК/04.01.2022г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

С обжалваната заповед на дружеството е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – щанд за плодове и зеленчуци, разположен на маси с № 213 и № 214, стопанисван от дружеството и находящ се в гр. Варна, „Колхозен пазар“, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ е необоснована, като изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни и не кореспондират нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито са основани на други релевантни обстоятелства. Счита, че обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичащи от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната административна мярка. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1-ФК/04.01.2022г. да бъде отменена. В условията на евентуалност е направено искане да бъде намалена продължителността на срока на приложената ПАМ до 1 /един/ ден.

Ответникът по жалбата – Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не изразява становище.

          Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

На 18.12.2021г. от служители в ГД „Фискален контрол“ при отдел „Оперативни дейности“ Варна е извършена проверка в търговски обект – щанд за плодове и зеленчуци, разположен на маси № 213 и № 214, находящ се на „Колхозен пазар“ в гр. Варна и стопанисвано от дружеството - жалбоподател. При проверката е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въденото в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/. Установената от проверяващите при проверката констатация е, че при извършването на контролна покупка в 12.50 часа на обща стойност 4.65 лева, не е издаден фискален бон от въденото в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/. От изведеното разпечатано копие от КЛЕН за 18.12.2021г. е видно, че извършената контролна покупка не е отразена. Към момента на проверката контролните органи са установили и положителна разлика в размер на 101.21 лева между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата такава в касата. Извършената проверка е обективирана в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0055769/18.12.2021г.

С оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1-ФК/04.01.2022г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на ДЗЗД „С. трейд“, ЕИК **** е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – щанд за плодове и зеленчуци, разположен на маси с № 213 и № 214, стопанисван от дружеството и находящ се в гр. Варна, „Колхозен пазар“, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 18.12.2021г. проверка на търговския обект, обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0055769/18.12.2021г. Именно въз основа на констатациите е направен извод, че поради неиздаване на съответен документ за продажба, от страна на ДЗЗД „С. трейд“ е извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, и е възприето като основание за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от съда писмени доказателства и административната преписка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването е направено от легитимирано лице – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл.186, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 година на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Съгласно чл.186, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС е самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя чрез налагане на административна санкция по реда на ЗАНН.

В случая на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обекти, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от  интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД, са регламентирани  в издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. та МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От доказателствата по делото категорично установена е фактическата обстановка описана в обжалваната заповед, а именно, че дружеството-жалбоподател в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредбата, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въденето в експлоатация за обекта фискално устройство – за извършена контролна покупка на стойност 4.65 лева. Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. Същите са удостоверени в изготвения във връзка с извършената проверка констативен протокол, който е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и относно установените факти и обстоятелства, съобразно чл.50, ал.1 от ДОПК. Установеното при извършената проверка нерегистриране и неотчитане на извършената в обекта продажба на стока правилно е квалифицирано като нарушение на изискването на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МХ и съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, респ. забрана за достъп до обекта.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал. 1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок от 30 дни. Докато при налагането на ПАМ от вида на процесната административният орган действа в условията на обвързана компетентност, определянето на срока на продължителността на мярката е в условията на оперативна самостоятелност, като по аргумент от изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС за налагането на ПАМ с мотивирана заповед, правоприлагащият орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и относими факти  и обстоятелства от значение за индивидуализиране срока на ПАМ, съответно да обоснове определената със заповедта продължителност на срока на действие на наложената мярка.

В настоящия случай наложената на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е за срок от 14 дни. Настоящият състав на административния съд намира, че оспорената заповед е немотивирана относно срока за налагане на мярката, като при определянето му е нарушен принципа за съразмерност съобразно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК. Определянето продължителността на срока на мярката решаващият административен орган е мотивирал, вземайки предвид: -тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото – неточното определяне на облагаемият оборот и съответно невнасянето на дължимия налог; - стойността на неотчетената продажба от ФУ на обща стойност 4.65 лева; - установената положителна разлика между фактическата наличност и разчетената касова наличност от работещото ФУ в обекта; - наличието на издадено предупреждение с № 305586-F297986/11.12.2017г., влязло в сила на 25.05.2018г. за нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ; -  вида на предлаганите стоки и размер на обекта – продажба на разнообразни плодове и зеленчуци, с приблизителна площ 8 кв.м.; - местоположението на обекта – разположена на търговски маси с № 213 и № 214, на територията на „Колхозен пазар“ в централната част на гр. Варна, както и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Според административния орган ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите налози. За извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.

Така изложените мотиви за обосноваване на определената продължителност на налаганата ПАМ съдът намира за бланкетни и същите на изпълняват изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивираност на срока на мярката, с изключение на посоченото предупреждение с № 305586-F297986/11.12.2017г., влязло в сила на 25.05.2018г. за нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което не са представени доказателства.

 

 

При определяне срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които при осъществяване на съдебния контрол по реда на чл.169 от АПК да бъдат обсъдени. Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения и с държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, не обосновават кое налага срока на прилаганото ограничение да бъде 14 дни. На първо място, при все, че наложената мярка не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, което в случая не е сторено. Тежестта на нарушението не е била определена при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти, тъй като в случая липсва конкретизация относно среднодневния оборот на обекта. На второ място не е ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, кои конкретни обстоятелства са от значение към преценката за определяне срока на ПАМ. При положение, че липсва описание на вида и начина на организиране на дейността на търговеца, констатации в този смисъл не биха могли да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Наличието в търговския обект на регистрирано ФУ предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги, поради което запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на „организация“.

На следващо място относно установената положителна наличност, не е установено каква част от нея включва въведените в касата в началото на деня суми, поради което не може да бъде преценено какъв е оборотът към момента на извършване на проверката. Не е мотивирана и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката – за преустановяване на лоша практика в обекта, тъй като няма изложени обстоятелства за подобна практика. Липсват мотиви защо органът приема, че има възможност за извършване на нови нарушения в обекта. На следващо място, административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането на ПАМ. Не става ясно как използваните като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението-местоположение на търговския обект, търговската площ и предмета на осъществяваната в обекта търговска дейност, се свързват с констатацията „че с поведението си проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата“.

Въпреки, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл.22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпването на данъци за фиска. Съдът счита, че налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл.22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 от АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Липсата на надлежни мотиви относно срока на наложената ПАМ, независимо от наличието на материално правните предпоставки на мярката, опорочават заповедта, тъй като препятства преценката за съразмерност по чл.6 от АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл.169 от АПК.

          По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 1-ФК/04.01.2022г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – щанд за плодове и зеленчуци, разположен на маси с № 213 и № 214, находящ се в гр. Варна, „Колхозен пазар, стопанисван от ДЗЗД „С. трейд“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Рали Мавридов“ 46, ет.7, ап.46, представлявано от А.С.С. и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                               Съдия: