РЕШЕНИЕ
№ 4244
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:П. Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от П. Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110211546 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от *****, с ЕИК ******** срещу наказателно
постановление №***** на директора на Столична дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението при Главна дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението- МВР, с което на основание чл. 95 ал. 1
от Закона за защита при бедствия, му е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 35 ал. 3 т. 5 и ал. 6 от Закона за защита
при бедствия.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради нарушение на
процесуалните правила – липса на компетентност на актосъставителя, липса
на посочени дата и място на извършване на нарушението, неправилно
квалифицирано нарушение. Правят се възражения и за нарушения на
материалния закон – недоказаност на нарушението, поради неправилно
определен субект на същото; липса на доказаност обектът да попада в
приложното поле на чл.35 ал.1 ЗЗБ и към кой от видовете строежи
принадлежи процесният обект; правят се оплаквания, че контролните и
1
наказващият органи не са изследвали въпроса налице ли е необходимостта от
изграждане на ЛСО и каква е степента на потенциална опасност на язовир
***. Твърди се, че дружеството-жалбоподател не е ползвател/оператор на
язовира и в нарушение на чл. 35 ал. 1 ЗЗБ е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Правят се оплаквания, че не е
приложена нормата на чл.89 ал.1 ЗЗБ и не са дадени предписания преди да се
пристъпи към санкциониране; че е нарушен чл.27 ЗАНН, тъй като чл.95 ал.3
ЗЗБ предвижда възможност за налагане на имуществена санкция от 200 лв. до
500 лв. за маловажни нарушения. В условията на евентуалност се предлага
прилагането на чл.28 ЗАНН.
В с.з. жалбата се поддържа от адв. В., която поддържа жалбата и предлага
на съда да отмени НП като незаконосъобразно. Допълнително излага доводи,
че в изисканото от съда досие на ***** се съдържат данни както, че язовир
*** е публична държавна собственост, а жалбоподателят-само ползвател, така
и констативни протоколи във времето, че всъщност има изградена система за
оповестяване за язовир ***, но тя не отговаря на изискванията. Това е в
противоречие с констатираното от контролните органи, че всъщност изобщо
липсва изградена такава. Претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт
К., койо оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че
компетентността на актосъставителя и наказващия орган се установява
категорично от представените писмени доказателства. Нарушението е
безспорно установено и няма каквото и да било съмнение, че субектът на
нарушението е правилно определен, както и не се се установява изградена
локална система за оповестяване, осигуряваща ранно предупреждение на
персонала, компетентните органи и населението. Излага доводи за липса на
приложение на чл.28 ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен по
смисъла на чл.95 ал.3 ЗЗБ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
като мотивите са следните:
2
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Контролните органи на въззиваемата страна на дата 13.05.2025 г.
извършили проверка на мяскто на обект язовир ***, разположен в землищата
на *** и ***, м. ***, СО - район ***. Оператор на обекта е *****, с ЕИК
********, а собственик - Министерство на земеделието, храните и горите.
Било установено, че обектът е без изградена Локална система за
оповестяване (ЛСО), осигуряваща ранно предупреждение на персонала,
компетентните органи и населението.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 35 ал. 3 т. 5 и
ал. 6 от Закона за защита при бедствия.
Бил съставен Констативен акт за резултатите от проверка, извършена на
основание чл.87 ал.1 ЗЗБ №КА-ПБЗН-СД0-19-2/10.06.2025 г.
Свидетелката И. Р. В. заемаща длъжността инспектор по ЗН в сектор
ПК и ПД в СДПБЗН, съставила и връчила надлежно на упълномощено лице
/арг. л.4 от делото/ АУАН №АУАН-ПБЗН-СДО-19-1/10.06.2025 г.
Няма данни по препискана жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните
органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно
постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложените факти се установяват от събраните гласни
доказателства – показания на свидетелите И. Р. В. и И. Т. И., които са
еднопосочни, логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените
3
източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и
съдебното следствие.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
НПК, писмени доказателства - Авариен план на язовир *** и карти на
уязвимите от заливане зони съгласно т. 4.8. от Приложение №2 към чл. 57 ал.
2 от „Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и
за осъществяване на контрол за техническото им състояние”, Констативен акт
№КА-ПБЗН-СДО-19-2/10.06.2025 г., Заповед №764з-60/20.01.2025 г. на
директора на СДПБЗН. относно разпределение на обекти подлежащи на
контрол по спазване на Закона за защита при бедствия, от служители на сектор
ПК и ПД в отдел ПКД при СДПБЗН, Заповед №764з-60/20.01.2025 г. на
директора на СДПБЗН, Заповед № 8121з-812/17.07.2019 г. относно
оправомощаване на длъжностни лица от ГДПБЗН с права по чл. 87 ал. 1 чл. 89,
чл. 90, чл. 100 ал. 1 ЗЗБ и за оправомощаване на длъжностни лица за издаване
на наказателни постановления, Заповед №8121з-251/02.03.2022 г. на
министъра на вътрешните работи - изменение и допълнение на заповед №8121
з-812/17.07.2019 г., Заповед №1983з-941/03.12.2024 г., относно организация за
осъществяване на контрол по Закона за защита при бедствия, писмо с peг.
№764000-3033/27.06.2025 г. по описа на СДПБЗН до главния секретар на МЗХ
с отправено запитване за предоставяне на договор за ползване на язовир ***
от *****, писмо с peг. №764000-3336/16.07.2025 г. по описа на СДПБЗН в
отговор на запитване по писмо с peг. №764000-3033/27.06.2025 г до главния
секретар на МЗХ с отправено запитване за предоставяне на договор за
ползване на язовир *** от *****, заповеди №РД09-161/17.03.2011 г., №РД09-
342/27.05.2014 г., №РД09-985/22.12.2017 г. относно предоставяне на права на
***** върху язовир ***, протоколи №3 от 2023 г.., 2024 г. и 2025 г. от проверка
на готовността за безопасна експлоатация на язовирна стена и съоръженията
към нея от междуведомствена проверка назначена от Областния управител на
Област ***, Констативен акт № 764в-4701/18.12.2018 г. на проверявания
язовир ***, карти на уязвимите от заливане зони, изискано досие на
дружеството-жалбоподател, писмо рег.№764р-10273/07.10.2025 г., писмо рег.
№5290р-19672/09.10.2025 г. от Дирекция „Комуникационни и информационни
системи”-МВР.
4
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото назащита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност.
Неоснователни са възраженията за липса на компетентност на
актосъставителя И. Р. В.. Видно от служебна бележка на началник сектор
„Човешки ресурси и правно обслужване” при СДПБЗН, същата заема
длъжност инспектор по ЗН - III степен в група „Превантивен контрол и защита
на населението" в сектор „Превантивен контрол и превантивна дейност” на
отдел „Превантивна и контролна дейност” при Столична дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”, респ. тя пряко осъществява дейности
като „орган за пожарна безопасност и защита на населението” по смисъла на
чл. 58 ал. 1 ЗМВР и осъществява държавен противопожарен контрол по
смисъла на чл. 125 ЗМВР. Видно от приложената заповед №764з-60/20.01.2025
г., актосъставителя отговаря за язовир ***, а от заповед №8121з-
251/02.03.2022 г. и заповед №1983з-941/03.12.2024 г., е видно, че длъжността
й попада сред оправомощените да съставят АУАН.
Неоснователни са възраженията за липса на компетентност на
наказващия орган. Видно от представената служебна бележка с peг. № 764-
”
1873/19.02.2025 г. на сектор „Човешки ресурси и правно обслужване при
СДПБЗН и Заповед №8121К-155/21.01.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, ст.комисар В. И. Г. заема длъжносттта директор на Столична дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението". Оправомощаването на
директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението" от министъра на вътрешните работи да издава НП е на
основание чл. 267 ал. 2 ЗМВР и изцяло в съотвествие със заповед № 8121з-
251/02.03.2022 г.. относно изменение и допълнение на заповед №8121 з-
812/17.07.2019 г., относно оправомощаване на длъжностни лица от ГДПБЗН с
5
права по чл. 87 ал. 1, чл. 89, чл. 90, чл. 100 ал. 1 ЗЗБ и за оправомощаване на
длъжностни лица за издаване на наказателни постановления по чл. 100 ал.3
ЗЗБ.
АУАН и НП са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя-
ЮЛ. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН и са
издадени в предвидените за това срокове.
Видно от отразеното в АУАН, респ. НП, нарушението е ясно и точно
описано - нарушение на чл. 35 ал. 3 т. 5 и ал. 6 от Закона за защита при
бедствия. Мястото е коректно посочено – гр.***, а датата на извършване на
нарушението съвпада с тази на неговото установяване 13.05.2025 г.
Съдът приема, че язовир *** е комплексен и значим язовир, включен в
Приложение №1 към чл.13 ал.1 т.1 от Закона за водите – пулична държавна
собственост с предоставени права на управление на Министерството на
земеделието и храните. Същият е предоставен за ползване на ***** на
основание &4 от ПЗР на Закона за водите със Заповед №РД09-161/07.03.2011 г.
на министъра на земеделието и храните, изменена и допълнена със Заповеди
№РД09-342/27.05.2024 г. и №РД09-985/22.12.2017 г. /л.27, л.28 и л.29 от
делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 ал. 3 т. 5 от Закона за защита при
бедствия, юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели,
осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137 ал. 1 т.
1 б. "г" или "д" от Закона за устройство на територията, която представлява
опасност за възникване на бедствие, изграждат и поддържат локални системи
за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала,
компетентните органи и населението.
Съгласно ал.6 на чл.35 от ЗЗБ, локалните системи за оповестяване
осигуряват възможност за: 1/ незабавно подаване на сигнал към съответния
оперативен център на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" – МВР, при възникване на авария; 2/ предупреждаване на
населението чрез задействането им от съответния оперативен център на
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР.
Дружеството-жалбоподател попада в приложното поле на чл. 35 ал. 3 т.
5 от Закона за защита при бедствия като „ползвател”, тъй като язовир *** му е
предоставен за ползване, както беше посочено по-горе на основание &4 от
6
ПЗР на ЗВ със Заповед №РД09-161/07.03.2011 г. на министъра на земеделието
и храните, изменена и допълнена със Заповеди №РД09-342/27.05.2024 г. и
№РД09-985/22.12.2017 г.
Язовир *** попада в първа категория на посочените от законодателя
обекти, представляващи строежи по чл. 137 ал. 1 т. 1 б. "г" или "д" от ЗУТ,
която представлява опасност за възникване на бедствие – по арг. на чл.137
ал.1 т.”д” ЗУТ /хидротехнически съоръжения, криещи опасност от
наводнения, в т.ч. големи язовири и язовири от първа степен на потенциална
опасност и прилежащите им съоръжения и временно строителство/. В тази
връзка субектът на нарушението е правилно определен и възраженията в
обратната насока са изцяло неоснователни.
Нарушението по чл. 35 ал. 3 т. 5 и ал. 6 от Закона за защита при бедствия е
безспорно доказано, като без значение е при предходни проверки на обекта
какво са отразявали в протоколите за това контролните органи. Релевантно за
спора е единствено, че на дата 13.05.2025 г. контролните органи са установили
цялостна липса на изградена Локална система за оповестяване (ЛСО),
осигуряваща ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и
населението.
Съдът приема, че в нито един момент такава не е била изграждана на
обекта.
Правилно е посочена и приложимата санкционна норма на чл.95 ал.1
Закона за защита при бедстви, която предвижда, че който не изпълни
задължение по чл. 35, 36 или 37, се наказва с глоба в размер от 200 до 2 000
лв. или с имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000 лв.
Няма как да бъде приложена разпоредбата на чл.95 ал.3 от ЗЗБ, в
каквато насока са исканията на процесуалния представител на въззиваемата
страна. Разпоредбата урежда случаи при маловажни нарушения лицата по ал.
1, тогава глобата е от 100 до 200 лв. а имуществената санкция в размер от 200
до 500 лв.
По делото са налични още 2 бр. Протоколи от проверка на готовността
за безопасна експлоатация на язовирна стена и съоръжения към нея.
Видно от Протокол №3/14.05.2024 г. /л.35 от делото/, констатирана
пълната липса на изградена в обекта локална система за оповестяване (ЛСО),
7
осигуряваща ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и
населението, като е даден срок за изпълнение на дружеството-жалбоподател
до 31.12.2024 г.
И година по-рано с Протокол №3/15.05.2023 г. /л.39 от делото/, отново е
констатирана пълната липса на изградена в обекта локална система за
оповестяване (ЛСО), осигуряваща ранно предупреждение на персонала,
компетентните органи и населението, като е даден срок за изпълнение на
дружеството-жалбоподател до 31.12.2023 г.
Налице е пълно неглижиране и престъпна упоритост от страна на
дружеството да изгради изискумата ЛСО години наред, като по мнение на
съда няма как подобно поведение да бъде прието и квалифицирано като
„маловажно нарушение” по смисъла на чл.95 ал.3 от ЗЗБ.
Не е налице и основание за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Процесният язовир се квалифицира като от язовир от „първа висока степен на
потенциална опасност”, съгласно чл.141б ал.1 от Закона за водите /„язовирите
се класифицират в три степени на потенциална опасност в зависимост от
възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в
язовира води, поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира:
1. първа висока степен на потенциална опасност; 2. втора значителна степен
на потенциална опасност; 3. трета ниска степен на потенциална опасност./.
Поради особената специфика, свързана с поставяне в опасност на
живота и здравето на хората, поради липса на изградена Локална система за
оповестяване, осигуряваща ранно предупреждение, съдът намира, че
разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима.
Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва
да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от
ЗПП - 190 лв., като съдът съобрази броя на съдебните заседания, личното
явяване на процесуален представител и сложността на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***** на директора на
Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при Главна
дирекция Пожарна безопасност и защита на населението- МВР, с което на
*****, с ЕИК ********, на основание чл. 95 ал. 1 от Закона за защита при
бедствия е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение
на чл. 35 ал. 3 т. 5 и ал. 6 от Закона за защита при бедствия.
ОСЪЖДА *****, с ЕИК ********, да заплати на Столична дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението, сума в размер на 190 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9