Решение по дело №433/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 124
Дата: 23 август 2021 г. (в сила от 23 август 2021 г.)
Съдия: Иван Найденов Радковски
Дело: 20214400600433
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Плевен , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски

Доротея С. Цонева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600433 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от Д.П., чрез
адвокат Т. К., от АК – гр. Плевен, против присъда по НОХД №
172/2021г. по описа на Районен съд – гр. Никопол, с която П. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от
НК, като му е било наложено наказание, в размер на 1 година и 6
месеца лишаване от свобода , което да се търпи при първоначален
строг режим, както и да заплати глоба, в полза на държавата, в размер
на 500 лева, като подсъдимият, на основание чл. 343г, вр. чл. 343б,
ал.1 от НК е бил лишен от право да управлява МПС, за срок от 1
година и 6 месеца.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, тъй като в
случая е налице липса на субективен състав на престъплението, в
извършването на което П. е обвинен, което е видно от показанията на
свидетелите Ж.М. и С.А., които не са били кредитирани от съдебния
състав, дал вяра на непоследователните и объркани показания на
свидетелите на обвинението.
1
Въз основа на изложеното в жалбата е направено искане да бъде
изменена първоинстанционната присъда във вида на наложеното
наказание и размера на същото или Д.П. да бъде оправдан.
В съдебно заседание, при разглеждане на настоящото дело от
въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия – адвокат К., от АК
– гр. Плевен изрази становище в същия смисъл.
Въззивният жалбоподател Д.П. заяви, че поддържа казаното от
неговия защитник и моли жалбата му да бъде уважена.
Според представителя на Окръжна прокуратура – гр. Плевен
обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като
първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно
това, на кои гласни доказателства дава вяра и на кои – не, оценил е
като достоверни, последователни, логични, непротиворечиви и в
съответствие с останалия доказателствен материал показанията на
свидетелите В., А., Т., С., Г.,, като е отделил особено внимание на
показанията на свидетеля П., който е бил пряк очевидец на действията
на подсъдимия от предходния ден, до спирането му за проверка от
полицейските служители.
Въз основа на изложеното представителят на обвинението
отправи искане първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на
жалбата, както и съобразявайки становищата на страните, изложени
в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313
от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок ,
от правоимаща страна.
С обжалваната присъда №260002, постановена по
НОХД № 172/2020 г., по описа на Районен съд-гр.Никопол,
първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д.П. за виновен в
това, че на 28.06.2020 г. в с. ****, обл. Плевен, по ул. „****“,
управлявл МПС-л.а. „Ф.Г.“, с рег. № *******, след употреба на
наркотично вещество метамфетамин , установено по надлежния ред
със съдебна химикотехнологична експертиза, престъпление по
чл.343б ал.3 от НК , поради което и на основание чл. 303 ал. 2 от НПК,
вр. чл.343б ал.3, вр. чл. 54 ал.1 от НК го е осъдил на 1 година и 6
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, както и
2
да заплати в полза на държавата глоба, в размер на 500 лева.
На основание чл. 343г., вр. чл. 343б, ал.1, вр. чл. 37 ал.1 т.7 от
НК съдът е лишил Д.П. от право да управлява МПС, за срок от 1
година и 6 месеца , считано от датата на изземването на
свидетелството му за управление на МПС по административен ред
–28.06.2020г.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените
разноски, в размер на 339.00 лв.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
На 28.06.2020 г. в с. ****, обл. Плевен, по ул. „****“,
подсъдимият управлявл МПС-л.а. „Ф.Г.“, с рег. № *******, в посока с.
****, общ. Гулянци. Заедно с него в автомобила пътувал и неговият
приятел С. П..
Около 12.00 часа на същата дата полицейските служители от РУ
Гулянци - К.В. и Е.М. спрели за проверка управлявания от П.
автомобил и тъй като установили, че водачът е имал ЗМ за шофиране
след употреба на наркотични вещества, поискали съдействие и на
място пристигнал автопатрул от полицейските служители К.А. и В.Т.,
които взели проба от подсъдимия за употреба на наркотични
вещества, с техническо средство „дрегер“, като уредът отчел
положителен резултат за употреба на метамфетамин.
Подсъдимият отрекъл да е употребявал наркотични вещества.
За установеното нарушение на П. бил съставен АУАНН, който
бил подписан от него без възражения.
В издадения му талон за медицинско изследване П. вписал, че не
приема показанията на техническото средство и в определения му
срок дал кръвна проба за изследване.
Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена и доказана, като се е съобразил с показанията на
свидетелите К.В., Е.М., Л.В., К.А., В.Т., А.С., А.Г. и С. П., с писмените
доказателства и заключението на химикотехнологичната експертиза,
като в мотивите си е изложил подробни, обосновани и убедителни
съображения при извършената обстойна оценка на целия събран по
делото доказателствен материал, обяснявайки защо е кредитирал
3
показанията на свидетелите Л.В., А., Т., С., Г.,, като логични
последователни и непротиворечиви.
Особено внимание при оценката на доказателствата районният
съд е отделил на показанията на свидетеля С. П., който е пряк
очевидец на действията на подсъдимия, още от деня, предхождащ
полицейската проверка - на 27.06.20г., до момента на извършване на
проверката от полицейските служители, като е приел, че показанията
на този свидетел са в съответствие с останалите посочени по-горе
гласни и писмени доказатества, поради което ги е кредитирал с
доверие.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на
основния съд, въз основа на които е била приетата за установена и
доказана изложената фактическа обстановка, считайки ги за
обосновани, логични и почиващи на цялата събрана по делото
доказателствена съвкупност.
Същевременно районният съд е изложил подробни и обосновани
съображения , въз основа на които е приел, че са неоснователни
доводите на защитата на подсъдимия, за неспазване на процедурата по
вземане на биологични проби, в конкретния случай – при вземане на
кръв за изследване от П., тъй като, са били спазени изискванията на
чл. 5-6, чл.7, ал.2 и чл.11 и следващи от Наредба №1 от 19.07.2017г.,
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози.
Обясненията на подсъдимия П., че не е знаел, че е употребил
забранения препарат, намерен в кръвта му, тъй като той му е бил
сложен, без негово знание, от негов познат, св. С. А., на празненство
на 27.06.2020г., както и че в последствие узнал за това обстоятелство,
но въпреки това не се чувствал повлиян при шофиране от него,
първоинстанционният съд правилно е оценил като форма на избрана
от него защитна позиция, излагайки логични и обосновани
съображения за недостоверност на показанията в същия смисъл на
свидетелите Ж.М. и С.А., които съдът е счел, че са предубедени и
заинтересовани от изхода на процеса и представляват опит за
оневиняване на подсъдимия. Показанията на посочените двама
свидетели са били подробно анализирани от районния съд, който ги е
оценил като противоречиви помежду си и вътрешно противоречиви,
съпоставил техните показания с показанията на свидетеля П., за чиято
достоверност бяха изложени съображения по-горе и с останалите
4
доказателства по делото, като обосновано е стигнал до извод, че
обясненията на подсъдимия и показанията на посочените двама
свидетели, в описаните им части, не следва да бъдат кредитирани,
който извод напълно се споделя и от настоящата инстанция.
Подробни съображения първоинстанционният съд е изложил в
своите мотиви относно правната квалификация, обективната и
субективна страна на извършеното от подсъдимия деяние, като се е
спрял на всички елементи от престъпния състав на обвинението и
тяхната доказаност, в проведеното съдебно производство и
настоящият съдебен състав прие, че тези съображения са обосновани,
както от фактическа, така и от правна страна.
При определяне вида и размера на наказанията, които е наложил
на подсъдимия, за извършеното престъпление, основният съд е отчел
всички обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност
на Д. П. и е наложил справедливи по размер наказания, съобразени с
обществената опасност на личността на подсъдимия и тази на
извършеното от него деяние, които да постигнат целите на
генералната и специалната превенция.

По всички изложени до тук съображения въззивната инстанция
не възприе доводите на защитата на подсъдимия Д.П., за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната
присъда, тъй като в случая е налице липса на субективен състав на
престъплението, в извършването на което П. е обвинен, като остави
без уважение направеното искане да бъде изменена
първоинстанционната присъда във вида на наложеното наказание и
размера на същото или Д.П. да бъде оправдан.

При изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК
въззивният съд не констатира допуснати от Районен съд – гр. Никопол
нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита да подсъдимия.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав прие, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, като
5
правилна, обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице
основания за нейната отмяна или изменение.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 и чл.
338, от НПК , Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260002 от 26.04.2021г.,
постановена по НОХД № 172/2020 г., по описа на Районен съд-
гр.Никопол, като правилна обоснована и законосъобразна, тъй като не
са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6