№ 97
гр. Козлодуй, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20221440101570 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на А. С. А., ЕГН ********** с
адрес в с.Бутан, общ.Козлодуй чрез адвокат Х. Й. от САК, с която са
предявени против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от Здравко Стаменов Райчев обективно съединени искове,
както следва: с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, за обявяване нищожност
на уговорената в сключения между тях договор за кредит № ********** от
20.04.2022г. „такса бързо разглеждане“ и с правно основание чл.55, ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 238.64 лева, представляваща
недължимо платена сума по същия договор за кредит № ********** от
20.04.2022г. сключен между тях, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба в съда на 08.12.2022г. до
окончателното изплащане. Претендира и направени по делото разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № ********** от
20.04.2022г., сключен с „Вивус.БГ ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, (с
предишно наименование „4Финанс”), по силата на който се е задължил в срок
до 30 дни, еднократно да върне главницата в размер на 800 лева. На
20.06.2022г. е погасил заема, като освен главницата в размер на 800 лева, е
заплатил още сумата от 26.95 лева – договорна лихва; сумата от 165.04 лева,
представляваща такса експресно разглеждане и сумата от 73.60 лева – други
1
лихви и такси. Счита, че сключеният Договор за кредит № ********** от
20.04.2022г. е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е
спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл.11, ал.1, т.10,
вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР. Поддържа, че в договора е посочена услуга,
свързана с усвояването на кредита, която не е включена нито в ГЛП, нито в
ГПР, като по този начин са заобиколени изискванията на ЗПК и иска целият
договор да бъде обявен за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК. Излага
доводи, че посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на
потребителите. Поддържа, че е нищожна клаузата в договора, с която е
начислена такса бързо разглеждане, тъй като съгласно ЗПК, кредиторът няма
право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването
на кредита. Счита, че се касае за такса за отпускане на кредита, с което се
заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК, което е в нарушение на чл.143, т.19 от ЗЗП.
Иска ако съда приеме, че съдът приеме, че договорът е валиден и
действителен, да обяви нищожност на отделни клаузи от договора на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона и на чл.26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на
основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.
Ответника е подал редовен писмен отговор на исковата молба по реда
на чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и излага подробни съображения.
В съдебни заседание страните не се явяват и не се представляват, като в
изпратени до съда становища поддържат съответно искова молба и писмения
отговор на същата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор за кредит №********** от
20.04.2022г., сключен между ответника „Вивус.БГ” ЕООД, гр. София (с
предишно наименование 4финанс ЕООД) – „кредитор“ и ищеца А. С. А., в
качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на
2
800 лева, като е поел задължение да я върне в срок от 30 дни - на 20.05.2022г..
От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер
на 40.97 % и ГПР 49,6 %, като дължимата лихва за целия период е в размер в
размер на 26.95 лева. Освен това кредитополучателят се е задължил да
заплати на кредитора и такса експресно разглеждане в размер на 165.04 лева.
Видно от представени и приети по делото Разписка за извършено
плащане на л.7 е, че на ответника А. А. на 20.04.2022г. са преведени от
ответното дружество сумите по кредита от 800 лева.
По делото са представени, договора за кредит и приложимите Общи
условия, уреждащи отношенията между „Вивус.БГ” ЕООД, (с предишно
наименование 4финанс ЕООД) и неговите клиенти по повод предоставяните
от дружеството финансови услуги - кредити от разстояние и СЕФ.
Видно от приложимите към договора за кредит общи условия – „Такса
експресно разглеждане“ е такса за предоставяне на допълнителна,
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно
разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която
гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
отпускане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия,
посочени в общите условия. В т.3.1 от Общите условия към договора е
посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата
на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на
паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на
началната страница или подписал на хартиен носител. За целта след като
кредитополучателят натисне бутона „подпиши“, съгласно т.1.8 по-горе,
кредиторът изпраща на кредитополучателя потвърждение под формата на
имейл на посочен в 5 профила на последния електронен адрес, с който се
потвърждава сключването на договора за кредит. Отразено е, че страните
изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП.
По делото е представен платежен документ на 6 и ответника изрично
признава факта, че на 20.06.2022г. кредитополучателя А. А. е заплатил на
ищеца за погасяване на кредита по договора с № ********** сумата от общо
1065.59 лева.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55,
ал.1 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си за
недействителност на Договор за кредит № ********** от 20.04.2022г.,
сключен с „Вивус.БГ” ЕООД. В тежест на ответника е да докаже сключването
на валидно облигационно правоотношение с ищеца А. С. А., по силата на
което има право да задържи получената сума от 1065.59 лева.
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че между тях е сключен Договор за кредит № ********** от
20.04.2022г., по силата на който ищецът е получил сумата от 800 лева, която
се е задължил да върне на 20.05.2022г., с договорна лихва в размер на 26.95
лева, както и да заплати такса „Експресно разглеждане“ в размер на 165.04
лева.
Съдът приема за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване 1доколкото изрично се признава от ответника с писмения отговор),
че на 20.06.2022г. ищецът е погасил кредита, като е заплатил на ответното
дружество сумата от 1065.59 лева, от която 800 лева главница, 26.95 лева
договорна лихва, сумата от 165.04 лева - такса „Експресно разглеждане“ и
73.60 лева - други такси и лихви, както и че посочените такси и лихви не са
включена в ГПР по кредита.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
Съдът приема, че процесният Договор за кредит № ********** от
20.04.2022г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което
попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са
освен правилата на ЗПК, както и правилата на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). От сключения между страните по делото Договор за
кредит № **********, се установява, че същият има характеристиката на
договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно нормата на чл.6 от
ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
4
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
Страните не спорят и съдът приема, че с оглед предвиденото в
приложимите към договора Общи условия, приети от ищеца, че страните
изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, то процесният договор за кредит е
подписан от ищеца с електронен подпис.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за кредит №
**********.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя
в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и чл.12, ал.1,
т.7- са неприложими към посочения договор, предмет на делото. Настоящият
съд счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от
Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи), комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно
Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход
по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК, където е посочено, че това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение
за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
5
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги , свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на
размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира
потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата
услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на
договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не
договора за кредит. В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за
потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение №1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,6 % е неточен и заблуждава кредитополучателя – потребител, тъй като в
предвидената в Договор за кредит № ********** обща сума в размер на
165.04 лева, представляваща „такса експресно разглеждане“, следва да се
включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай
това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително
прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. В
настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР от 49.6%, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което не е позволило на ответника да
прецени икономическите последици от сключването на договора, поради
което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл.22 ЗПК.
Страните по делото не спорят и съдът прие за безспорно, че
предвидената в договора такса експресно разглеждане не е включена в ГПР. С
тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват
6
разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Заплащането на
такса експресно разглеждане води до заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4
ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще
надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва. На следващо
място, не е ясно предоставена ли е на ищеца тази услуга „експресно
разглеждане“, по какъв начин и в какъв срок. В случая, размерът на тази такса
е около 25 % от размера на кредита, което е прави необосновано висока, без
да е ясен начинът на определянето й, което според съда противоречи на
добрите нрави. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и
договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху
неоткрити наследства. Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна
е клаузата в Договор за кредит № **********, предвиждаща заплащане на
такса експресно разглеждане в размер на 165.04 лева. В случая, включването
на клаузата за такса експресно разглеждане в Договор за кредит №
********** противоречи освен на закона и на добрите нрави, а също е налице
и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1 ЗЗД.
Тъй като кредитът не е погасен от ищеца на падежа – 20.05.2022г., а на
20.06.2022г., ответното дружество е начислило лихва за забавено плащане –
т.нар. наказателна лихва в размер на 33.60 лева за периода от 20.05.2022г. до
20.06.2022г., както и сумата в размер на 40 лева – такси за напомнителни
писма, изпратени до ищеца, във връзка с просроченото задължение. Посочено
е, че наказателната лихва е формирана, чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ - 10.00 % към договорния лихвен процент,
посочен в договора - 40.97 % или в случая 50.97 %. По този начин, така
изчислена лихвата надхвърля повече от пет пъти законната. Както беше
посочено по-горе, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове. Нормата на чл.19, ал.5 от ЗПК, пък
предвижда, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат
за нищожни. Предвид на това, нищожна се явява и клаузата в чл.13 от
7
приложимите Общи условия, в която е предвидено, че кредитополучателят
дължи надбавка за наказателна лихва в размер на 10 %, прибавена към
договорения лихвен процент.
По отношение на начислените от ответника разходи за такси за
напомнителни писма в размер на 40.00 лева, същите са в противоречие с
нормата на чл. 10а, ал.4 от ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Освен това
въпреки, че са наречени такси, те са обвързани с неизпълнение на задължение
по договора, което по същество противоречи на разпоредбата на чл.33 от
ЗПК.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне. От изложеното е безспорно установено, че ответното дружество е
получило сумата в размер на 165.04 лева - такса експресно разглеждане;
сумата от 33.60 лева – наказателна лихва и сумата от 40 лева – такси за
напомнителни писма на отпаднало основание, поради което и същите
подлежат на връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 238.64 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор
за кредит № ********** от 20.04.2022г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда на 08.12.2022г. до
окончателното изплащане, следва да бъде уважен, като основателен и
доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът са направил разноски за държавна такса в размер на 50 лева и
предвид уважаването на предявените искове в пълен размер, то ответното
дружество следва да бъде осъдено да му заплати сторените разноски в цялост.
На пълномощника на ищеца Еднолично адвокатско дружество
„Димитър Милев“ с БУЛСАТ:*********, с адрес гр. София ж. к.
8
“Манастирски ливади“, бл.112, вх. „А“, ет.2, оф.11, представлявано от адв.
Димитър Мирославов Милев - Управител следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер съобразно
уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, дължимото на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 480.00 лева с ДДС, за всеки от
исковете или общо 960 лева.
Така мотивиран по изложените съображения и на основание чл.235
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД в
отношенията между А. С. А., ЕГН ********** от с.Бутан, общ.Козлодуй и
„Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано
от Здравко Стаменов Райчев, че предвидените в сключения между тях
Договор за кредит № ********** от 20.02.2022г. клаузи за: „такса експресно
разглеждане“; „наказателна лихва“ и „такси напомнителни писма“ са
нищожни, като противоречащи на закона и на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 10
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов
Райчев ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А., ЕГН ********** от с.Бутан, общ.Козлодуй
сумата в общ размер на 238.64 лева, представляваща дадени без основание
„такса експресно разглеждане“; „наказателна лихва“ и „такси напомнителни
писма“ по Договор за кредит № ********** от 20.04.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в
съда на 08.12.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов
Райчев да заплати на А. С. А., ЕГН ********** от с.Бутан, общ.Козлодуй
9
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата от 50.00 лв., представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „Вивус.БГ”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“ ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко
Стаменов Райчев ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество
„Димитър Милев“ с БУЛСАТ:*********, с адрес гр. София ж. к.
“Манастирски ливади“, бл.112, вх. „А“, ет.2, оф.11, представлявано от адвокат
Димитър Мирославов Милев - Управител сумата в размер на 960.00 лева с
ДДС, за оказана правна помощ по делото на ищеца А. С. А., ЕГН **********
от с.Бутан, общ.Козлодуй.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на преписи на страните със съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
10