РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Берковица, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251610100531 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 19 ЗГР.
Постъпила е молба от Р. Г. Р. и Т. В. Р., като родители и законни
представители на малолетното дете С. Р. Р., родено на 14.04.2023 г.
Молителите желаят да бъде допусната промяна във собственото име на
дъщеря им, като същото бъде променено от С. на С. Поддържат, че никой не
се обръща към детето с името С. и същото реагира на името С., както я
наричат всички.
Община Берковица възразява да бъде извършена така поисканата
промяна.
Представителят на РП – Монтана, ТО – Берковица изразява становище, че
промяната на собственото име на детето не противоречи на закона и молбата
следва да бъде уважена.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на молителя, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
1
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира молбата на молителите за основателна.
На основание чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
От представените по делото доказателства е видно, че молителите са
родители на малолетното дете С. Р. Р., родено на 14.04.2023 г. /видно от
Удостоверение за раждане л. 4/.
По делото е изготвен социален доклад от ОЗД към ДСП – Берковица /л.
23-24/, в който се сочи, че към момента на раждане на детето молителите са
били финансово зависими от родителите на бащата, поради което са се
съобразили с желанието на възрастните детето им да носи името С., каквото е
името на бабата по бащина линия. Към момента молителите работят и не са
зависими от родителите на бащата.
Пред съда молителите потвърдиха взетото от тях общо решение за
промяна на собственото име на детето.
Свидетелката С. Г.а установи, че молителите са искали детето да се казва
С., но е кръстено С., тъй като такова е било желанието на родителите на
бащата. Свидетелства, че никой не се обръща с името С. към детето и то не
реагира на това име. Всички го наричат С. и то е свикнало с това име.
В същия смисъл са показанията на свидетелката С.И., която заяви, че
детето е кръстено С., тъй като молителите са били финансово зависими от
родителите на бащата към момента на раждането му. Заяви, че към детето се
обръщат с името София и то не реагира на другото име.
Становището на представителя на РП – Монтана, ТО – Берковица е, че
предвид желанието на родителите не съществува законна пречка за промяна на
първото име на детето от С. на СОФИЯ.
Настоящият състав намира, че са налице важни причини, които обуславят
промяна на собственото име на детето от С. на СОФИЯ.
На първо място се установи ясно и осъзнато субективно желание на
молителите, които са законни представители на малолетното дете, което в
момента е на 2 години за промяна на собственото му име. Името е част
2
от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание за
определено собствено име може да се квалифицира като „важно
обстоятелство” по смисъла на ЗГР, без това да бъде свързано с укриване от
наказателна, гражданска или административна отговорност /така например
Решение 450 от 28.11. 2012 г. на ВКС по гр. дело № 1777 по описа за 2011 г./.
В случая желанието и на двамата родители е детето да носи името, с
което се обръщат към него и на което детето реагира. Установи се, че никой не
нарича детето с името С., а с името С. и детето реагира именно на това име.
Предвид възрастта на детето съдът намира, че в негов интерес е молбата да
бъде уважена, като се има предвид, че същото е свикнало и реагира на името
София. Съдът счита, че това ще гарантира както правата на малолетното дете,
така и условия за неговото нормално отглеждане. В противен случай в бъдеще
започвайки да посещава детска градина, съответно училище към детето ще се
обръщат с непознато за него име, с което то не се идентифицира и
самоопределя, което неминуемо ще доведе до неговото объркване и трудности
в неговото развитие и израстване.
Предвид възрастта на детето исканата промяна не е свързана с намерение
на родителите да се въведат в заблуждение органите на реда или други
институции.
В тази връзка несъстоятелни са възраженията на Община Берковица, че
не следва да се допуска промяна на името на детето, тъй като било родено в
Германия и там ще фигурира с различни имена от тези в България.
Фактът, че детето е родено в чужбина при положение, че е български
гражданин не е пречка да бъде допусната промяна на негово име по реда на
чл. 19 ЗГР /така Определение № 749 от 17.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4818/2014 г., IV г. о., ГК/.
Следва да се посочи, че като държава-членка на ЕС – Германия е длъжна
да признае промяната на името извършено в друга държава-членка – в случая
България, като съгласно практиката на Съда на ЕС /СЕС/ отказът на една
държава членка на Европейския съюз да признае промяната на имената,
извършени в друга страна от съюза противоречи на правото на общността.
В Решение на СЕС от 04.10.2024 г. по дело C‑4/23 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Judecătoria Sectorului 6 Bucureşti е прието, че член 20 ДФЕС и член 21,
3
параграф 1 ДФЕС във връзка с членове 7 и 45 от Хартата на основните права
на Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна
уредба на държава членка, която не позволява в акта за раждане на гражданин
на тази държава членка да бъде призната и вписана промяна на собственото
му име, законно извършена в друга държава членка при упражняване на
свободата на движение и пребиваване, в резултат на което този гражданин е
принуден да започне ново съдебно производство за промяна в първата
държава членка, в което не се отчита вече законно извършената в другата
държава членка промяна.
В тази връзка действа и Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския
парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на
свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията
за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за
изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012, който е приложим за официални
документи, издадени от органите на държава членка в съответствие с
националното й право, чиято основна цел е да установят факти, сред които са
факта на раждане и име.
Предвид което съдът не споделя съображенията на Община Берковица и
намира, че молбата следва да бъде уважена.
По горните съображения и на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна в собственото име
на С. Р. Р., родена на 14.04.2023 г., с ЕГН **********, като след влизане на
решението в сила същата да носи собствено име С.
ПРЕПИС от решението да се връчи на молителите.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Берковица за сведение и за отразяване на
промяната в акта за раждане при условията на чл. 75, ал.1 от ЗГР.
Решението е окончателно и НЕ подлежи на обжалване на основание чл.
537, ал. 1 ГПК.
4
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5