Р Е Ш Е Н И Е
№............/..........................2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на първи октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ДАСКАЛОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Г. Владимирова и с участието на прокурор Владислав Томов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1572/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от „Лидерстрой БГ“ ЕООД,
представлявано от управителя Г.П.К. чрез
адв.П.И. срещу решение № 830/16.06.2020 г. на Варненския районен съд (ВРС),
постановено по НАХД № 662/2020 г., с което е потвърдено наказателно
постановление №23-0000081/21.01.2020 г. на
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна
/преобразуван в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна/, с
което на основание чл.96г ал.1 предл.2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ на „Лидерстрой БГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 3000 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно, поради неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че по делото не е доказано, че към момента на
проверката е бил извършван таксиметров превоз по смисъла на §1 т.26 от ДР на
ЗАвПр и не са налице доказателства за наличие на трудови или облигационни
отношения между наказаното юридическо лице и
М. А. Д. във връзка с ползването на таксиметров автомобил с рег. №В****НР. Иска се отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление. Касационната жалба се поддържа с представената
писмена молба с вх.№11835/29.09.2020г., в която се прави искане при определяне
на юрисконсултско възнаграждение да се присъди минималния размер по чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът –
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна чрез мл.експерт с юридическо образование Виктория
Вълчева в писмения отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска
решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна.
Смята, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила
и закона и няма основания за отмяната му.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
Варненският
районен съд е приел за установено, че на 21.08.2019г. „Лидерстрой БГ“ ЕООД в
качеството си на превозвач, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметрови превози на пътници №10444/08.11.2011г. е допуснал до управление
на лек автомобил марка „Дачия“, категория М 1
с рег. № В****НР, с който е извършван таксиметров превоз на пътници на
територията на гр.Варна с водач М. А. Д., който не отговаря на изискванията на
чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г. на Министерството на транспорта, тъй
като не е притежавал валидно удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за община Варна.
Действително,
лек автомобил с рег.№ В****НР е вписан в
списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
№10444/08.11.2011г. на „Лидерстрой БГ“ ЕООД. Видно от справка за МПС по
регистрационен номер собственик на въпросния лек автомобил е бил Добромир Николов
Добрев, който е притежавал удостоверение за водач на таксиметров автомобил
№021311 валидно до 07.11.2021г. и УПГ №379906 валидно до 07.10.2019г. От съдържащите
се в административно-наказателната преписка документи: пътна книжка серия 1 №098,
заверена на 29.05.2019г. с издаден първи пътен лист №00001 на 05.09.2019г. и
фискални бонове от същата дата, отчетени от ЕТАФП с индивидуален номер ЕС023326 и ФП
46087569 се установява, че с лек автомобил с рег.№ В****НР не е бил извършван
таксиметров превоз до 05.09.2019г., на която дата е даден под наем и впоследствие е закупен от В.Д. К.. Според свидетелските показания на Д.
Н. Д.на 21.08.2019г. автомобилът е бил предоставен от него на М. А. Д., но не
за извършване на таксиметрови услуги, а за лично ползване. Свидетелят
подчертава, че при предоставянето на автомобила не е предал касовия апарат и пътната книжка, които са
останали в дома на собственика, дал е единствено документите за застраховката
„Гражданска отговорност“ и за годишен технически преглед. Показанията му съответстват на събрания по
делото писмен доказателствен материал, поради което е следвало да бъдат
съобразени от предходната съдебна инстанция.
Следователно,
приетите по делото доказателства опровергават извода на наказващия орган и на
въззивния съд, че на 21.08.2019г. е бил извършван таксиметров превоз с лек
автомобил с рег. №В****НР от водача М.
А. Д., съгласно определението в §1 т.26 от ДР на ЗАвПр. Изложеното води до
заключението, че на същата дата дружеството-превозвач не е извършило нарушение по чл.96г ал.1 от
ЗАвПр /в чиято санкционна разпоредба се съдържа правило за поведение/, тъй като
не е допуснало М. А. Д. да управлява таксиметров автомобил с рег.
№В****НР като водач,
извършващ таксиметрови услуги, макар и
същия да не отговаря на изискването на
чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ -
за притежание на валидно удостоверение
„водач на лек таксиметров автомобил“ валидно за община Варна.
Стигайки до противоположния извод, Варненският районен съд е
постановил неправилно решение, което трябва да бъде отменено и заедно с него да
бъде отменено и наказателното постановление, като материално незаконосъобразно.
При този изход на делото, Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр.Варна има право на присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, но такова не е поискано за присъждане.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение
първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на
Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 830/16.06.2020 г. на Варненския
районен съд, постановено по НАХД № 662/2020 година., като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №23-0000081/21.01.2020 г. на
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна
/преобразуван в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна/, с
което на основание чл.96г ал.1 предл.2 от Закона за автомобилните превози на
„Лидерстрой БГ“ ЕООД е наложена имуществена санкция от 3000 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.