№ 778
гр. Варна, 15.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Иваничка Д. Славкова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
и прокурора П. Ил. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253100600679 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Подсъдимият А. М. М., редовно призован, явява се лично и с адв. Св.
А., редовно упълномощен и приет от съда.
Жалбоподателят- граждански ищец- частен обвинител Н. К. С.,
редовно призован, се явява лично и с адв. Й. Ч., редовно упълномощен и
приет от съда.
Жалбоподателят- подсъдим В. В. Н., редовно призован, не се явява. За
него се явява адв. Г. К., редовно упълномощен и приет от съда.
Съдът разяснява на подс.М. правото му да се присъедини към жалбата
на подс.Н. съгласно разпоредбата на чл.320, ал.6 от НПК.
ПОДС. А. М.: Желая де се присъединя към жалбата на другия
подсъдим.
АДВ. А.: Позоваваме се на същите основания, които са посочени в
жалбата на подс.Н..
ПРОКУРОРЪТ: Предвид факта, че е изпълнена процедурата по чл.
247в, ал.1 НПК принципно са налице предпоставки за даване ход на делото в
условията на чл. 269, ал.3 т. 3 от НПК и аз не виждам процесуални пречки.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Присъединявам се към становището на прокуратурата.
Считам, че не са налице процесуални пречки по хода на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за
1
разкриване на обективната истина и с оглед редовната процедура по
призоваването му и непосочване на уважителни причини за неявяване в
днешно съдебно заседание,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 269, ал.3, т.3 от
НПК
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия
Славкова.
АДВ. Ч.: С въззивната ни жалба сме направили допълнително
доказателствени искания. Представям и моля да приемете снимки във връзка
с приетите от първоинстанционния съд основания, а именно, за
здравословното състояние на подсъдимия, от които е видно, че той де факто не
е болен. Моля да ги приемете за сведение.
СЪДЪТ докладва, че по направеното от адв. Ч. искане за приемане като
доказателства по делото на снимков материал вече се е произнесъл, като е
оставил същото без уважение.
АДВ. К.: Поддържам нашата жалба. Нямам доказателствени искания.
АДВ. А.: Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха искания по
доказателствата, дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Ч.: Моля да уважите депозираната от нас жалба. Обстойно сме
изложили съображения и доводи за това. Считаме, че така наложеното
наказание не отговаря на изискванията на закона. При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия предходната съдебна инстанция не е преценила
конкретно всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
действителността, тежестта на общественото деяние, високата обществена
опасност на дееца. За сметка на това е надценила единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно- влошеното му здравословно
състояние. Аз не споделям това становище на първоинстанционен съд, че
здравословното състояние на подсъдимия следва да се приеме
изключителните смекчаващи отговорността обстоятелства. Както виждате,
наличието и това, че видите ли, бил болен, а в същото време е нанасял
жестоки удари на пострадалия, какво говори. Искахме да ви представим
снимки, от които се вижда в какво състояние е, че мотори обикаля навсякъде,
весел, здрав, дори и по пръстите има такива неща, с които може да се нанася
удари и да уврежда хората. В случая се касае за деяние с висока степен на
обществена опасност, защото това не е за първи път, а и утре може някой
друг да пострада по-тежко. Както виждате, в делото са събрани достатъчно
доказателства, удостоверяващи активното действие и на двамата подсъдими,
2
поради което в тази част на присъдата да я отмените и уважите исканото
увеличение на наложеното наказание.
Представям списък на разноските, които претендирам.
АДВ. К.: Поддържам въззивната си жалба и допълнението към нея.
Подробно съм изложил съображения касателно незаконосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, поради което моля да отмените присъдата
на ВРС, да постановите нова, оправдателна, по отношение на подзащитния
ми.
В условията на алтернативност моля да отмените присъдата и да
върнете делото за разглеждане от друг състав, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подзащитния
ми.
Касателно жалбата на частния обвинител, с която се иска повишаване на
наказанието, не са налице каквито и да е било съображения, които да са
такива, които да са отегчаващи вината обстоятелства. Тези съображения
намирам за абсолютно неоснователни.
АДВ. А.: С оглед присъединяването на подзащитния ми към подадената
жалба и предвид обстоятелството, че със същата се твърди, че неправилно са
признати за виновни в извършването на престъпление в условията на
съизвършителство, присъединявам се към доводите на защитника на другия
подсъдим от една страна. От друга страна, считам, че делото следва да бъде
върнато за разглеждане от нов състав на ВРС, тъй като в мотивите на съда е
допуснато съществено противоречие, което няма как да бъде отстранено,
предвид един от основните елементи и обстоятелства, върху които съдът е
изградил мотивите си, а именно едно от управляваните МПС „Опел Корса“.
Подробно на стр.5, абзац последен от мотивите на присъдата и в началото на
стр.6 съдът е анализирал обстоятелствата за така твърдените регистрационни
табели на друг автомобил. В тази връзка са цитирани справките от ОД на
МВР, Сектор „Пътна полиция“ гр. Варна, че рег. № В1495 РМ се касае за
товарен автомобил, като е посочена и неговата марка и модел, а именно „Фиат
Добло“. В тази връзка същият е с прекратена регистрация от 2014г. Цитира се
и искане за извършване на справка, която така или иначе до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд не е постъпила, но
изведнъж съдът приема в пълно противоречие със събраните доказателства, че
управлявания лек автомобил, с който се твърди, че подзащитният ми е
пристигнал на място в локалния път до базата на „Никман“ и т.н., е с
поставени регистрационни табели с № В 1495 РМ. Този извод на съда няма
никаква логика и никаква връзка с представените по делото доказателства.
Вероятно се касае за т. нар. в гражданския процес очевидна фактическа
грешка, но производството за нейното поправяне няма как да бъде извършено
от въззивния съд, от една страна, а и такъв способ няма как да бъде извършен
и от първоинстанционния съд.
Мотивите на наказателната присъда представляват, всъщност е елемент
3
от обосновката на съда предвид на вътрешното му убеждение при
постановяване на неговия акт и същите следва да бъдат изцяло единни. Тази
грешка, която е допусната от съда, опорочава изводите му, тъй като по делото
е приобщено в досъдебно производство, предвид и на процедурата на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.1 НПК, която се развива пред
първоинстанционния съд, за това да не се изслушва вещото лице по съдебно
видеотехническата експертиза. Но, от записите, които са изследвани, тази
експертиза, надлежно приобщена с доказателствата в съдебното следствие е
явно, че лицева идентификация няма и записите не са лицево
идентификационно годни. В този смисъл от тях изобщо не може да се
установи дали А. М., заедно с другия подсъдим, е бил на място, не могат да се
установят характерни, типологични и идентификационни белези на лицата от
снетите записи от охранителните камери и в тази връзка няма как да се
установи по безспорен и категоричен начин изобщо присъствието на двамата
подсъдими на това място. Това засилва елемента на установяването на МПС
по един безспорен и категоричен начин.
В този смисъл, след като никъде не се твърди, че там на място е
пристигнал някакъв товарен автомобил с тип наказателна шпиц команда, а се
говори единствено и само за два леки автомобила, ясно е, че вероятно се касае
за друга регистрационна табела, но мотивите на ВРС нямат връзка в тази им
част с доказателствата, които сам съдът анализира и сам съдът цитира. В този
смисъл тези обстоятелства, наред с всички други, относно фактите, които са
изтъквани и пред ВРС, и които са важили и при проверката от въззивната
инстанция на първоинстанционния съдебен акт, а именно- нелогичното
помнене с отминаване с течение на времето на все повече и повече факти и
обстоятелства, включително и относно разпознаването и идентификацията на
подсъдимите от страна на пострадалото лице, също не са изправни като
обоснован отговор от страна на първоинстанционния съд. В първоначалната
докладната записка, изготвена още в същия ден от полицейските служители е
ясно установено, че пострадалото лице само е заявило, че не може да
разпознае лицата, които са го нападнали. След това, когато е вече образувано
досъдебно производство и когато е викано за извършване на различни
процесуални следствени действия изведнъж започва една градация. С всеки
последващ негов разпит и с всяко последващо извършване на процесуални
следствени действия, все повече белези същият сочи, така че изведнъж да ги
разпознае в предоставените му фотоснимки по шест броя за всеки един от
подсъдимите. Считам, че първо, остава дълбокото съмнение за присъствието
на второто поемно лице, което съдът е игнорирал, приемайки малко като общи
теоретически постановки, без обаче анализ на конкретните доказателства по
делото, че това второ поемно лице, а именно жената, която по граждански
договор почиства в сградата на районното управление всъщност на края само
се е подписала. Поради това разпознаването е опорочено. Да не говорим, че
изискване на този тип действие е да бъдат подбрани, но това е вече специфика
в работата на разследващите полицаи, криминалистите и т.н. какъв тип
4
снимки, които да бъдат аналогични, които като типаж на разпознаването лица
да съдържат общи белези, така че да се извърши действително сигурно
разпознаване, а не на фона на лицата с различен типологичен външен вид,
така че очевидно същото да бъде разпознато. В този смисъл считам, че
първоинстанционния съдебен акт е неправилен и необоснован.
На трето място, остават теоретичните мотиви във връзка със
съизвършителството, което съдът приема за безспорно установено и за което
няма никакви доказателства, тъй като анализирайки предходните две, които
посочих, нарушения и относно индивидуализацията на МПС, и извършване
на разпознаването, и това като се съпостави с останалите, които не сочат на
никакви данни за извършването на някакъв сговор, то считам, че не е доказано
не само авторството, но и съизвършителството.
В този смисъл моля да отмените присъдата на първоинстанционния съд
като неправилна и да оправдаете подсъдимия, подзащитния ми А. М. и да
върнете делото на ВРС за разглеждането му от друг състав.
С оглед изчерпателното становище на защитата бих искал да посоча, че
не съм съгласен с изложеното от повереника на частния тъжител и
гражданския ищец относно правилната индивидуализация на наказанието на
М., тъй като същото, в случай, че потвърдите първоинстанционната присъда, е
правилно индивидуализирано откъм всички необходими елементи както за
индивидуалната, така и до генералната превенция, а така също и с оглед
характеристиките на личността и отчитайки здравословното състояние на М.,
тъй като същият е с надлежно установена неработоспособност с решение на
ТЕЛК. Дори и представените снимки, в които същият напълно човешки
допустимо е възможно и да се повесели, не променят този извод на
първоинстанционния съд.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата на адв. К. е неоснователна, както и
аргументите за неоснователност, изложени в нея. Аргументите на колегата
защитник в днешно съдебно заседание, макар и компетентно формулирани,
също считам за неоснователни. Не намирам пороци на първоинстанционния
съдебен акт нито в диспозитивната част, нито в мотивите. Дори и да е налице
техническа грешка, то това по изключение може да се приравни на липса на
мотиви и за наличие на касационното основание за допуснати процесуални
нарушения, към които препраща чл. 335, ал.2 НПК по отношение на
изложеното за липса на авторството, очевидно и обясненията на самите
подсъдими, които са заявили в първоинстанционното следствие, че са били
там, макар и че са заявили, че са там, за да си говорят на моторите в онази
вечер.
По отношение на жалбата на частния обвинител, считам, че е
основателна, тъй като само фактът, че е бил с дебели дрехи пострадалият, е
предотвратило настъпване на по- тежки, а може би и фатални последствия за
него, така че моля да постановите решение, с което да измените присъдата, да
5
увеличите наказанията, както е поискано в протеста, и да оставите в сила
присъдата в останалата й част, като законосъобразна.
ПОДС.М. /право на лична защита/: Съгласен съм с изложеното от
адвоката ми. Според мен няма никакви доказателства, няма свидетели, няма
нищо, просто дума срещу дума.
СЪДЪТ дава на подс.М.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. М.: Невинен съм.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
11:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6