Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 04.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 482/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото
дело е образувано по искова молба подадена от М.Б.К. против
Г.К.М., М.Г.М., А.А.С. и А.А.С.. Съдържанието на претендираните права е следното : 1) заплащане на сумата от 5000 лева от ответника Г.К.М.
за неимуществените вреди, които е причинил на М.Б.К. с извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), заедно със
законната лихва от датата на увреждането ; 2) заплащане на сумата от 1000 лева от ответника Г.К.М. за неимуществените
вреди (болки, страдания, битови неудобства), които е причинил на М.Б.К. от нанасянето на телесна
повреда - престъпление по чл. 130 НК, заедно със законната лихва от датата на
увреждането ; 3) солидарно заплащане на сумата от 4000
лева от всички ответници за неимуществените вреди, които са причинили на М.Б.К.
с извършено престъпление по чл. 170, ал. 2 НК, заедно със законната лихва от
датата на увреждането. Деянията са извършени на 24.12.2014 г., а правното основание на исковете
е по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
От страна на
ответниците исковете се оспорват, като неоснователни и недоказани, както и фактическите
твърдения изложени в исковата молба.
В открито съдебно
заседание, както и в
писмени защити пълномощниците на страните, подробно аргументират тезите си.
По делото са
събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, изслушани и приети са заключения
по изготвени съдебни експертизи, които съдът възприема като обективни и
компетентно изготвени.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приема за установено от фактическа страна следното :
С влязло
в законна сила съдебно решение Г.К.М. е признат за виновен за това, че : 1) на 24.12.2014 г., около 22.30 часа в ..., в условията на продължавано престъпление
- при две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите се заканил с убийство на М.Б.К., като използвал
изразите : „отваряйте българи мръсни, ще ви утрепаме
като пилци, е сега щe ви изколяме”, насочени срещу нея, сина ѝ Б.Ц.М. и М.К.Г., и конкретно към М.Б.К., като използвал изразите: „ще те пратя при майка ти”, за която знаел, че е починала, като я удрял с ръце по главата, и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ - престъпление по
чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, във вр. с ал. 1. във вр. чл. 26, ал. 1 НК (продължаваното престъпление
е във връзка с втори случай, който е и
извън предмета на настоящото дело) ; 2) на 24.12.2014 г. около 22.30 часа, в ..., влязъл в чуждо жилище - на М.Б.К. и Б.Ц.М.,
като употребил за това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по
нея с рамене, ръце и крака и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл.1-во НК. Със същото решение М.Г.М.
е признат за виновен за това, че на
24.12.2014 г. около 22.30 часа, в ...., влязъл в чуждо жилище - на М.Б.К. и Б. Ц. М., като
употребил за това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по нея с
рамене, ръце и крака и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл. 1-во НК, А.А.С. е признат за
виновен за това, че на 24.12.2014 г.
около 22.30 часа, в ..., влязъл в чуждо жилище - на М.Б.К. и Б.Ц.М.,
като употребил за това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по
нея с рамене, ръце и крака и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл.1-во НК и А.А.С. е признат за
виновен за това, че на 24.12.2014 г.
около 22.30 часа, в ..., влязъл в чуждо жилище - на М.Б.К. и Б.Ц.М.,
като употребил за това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по
нея с рамене, ръце и крака и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл. 1-во НК.
От показанията на свидетеля Б.М.,
които съдът кредитира, тъй като той е присъствал на инцидента на
24.12.2014 г., се установява, макар и косвено, че ответникът Г.М. е
нанесъл удари на М.К. Това се потвърждава и от приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, която конкретизира уврежданията, механизма на
причиняването им, както и болките и страданията, с които те са свързани и
процеса на отшумяването им до пълното оздравяване. Във влязлото в сила съдебно
решение, в неговия диспозитив, изрично е посочено, че Г.М. „я удрял с ръце по главата” М.К.. Според съда
посочените доказателствени средства (свидетелските показания на М. и медицинската експертиза), заедно със
съдебното решение, са напълно достатъчни за приемане на установено, че Г.М. чрез
нанасяне на удари с ръце по главата на К. ѝ е причинил лека телесна повреда - болки и
страдания, без разстройство на здравето. Чрез съдебно – психологична експертиза се установява, че
вследствие на извършеното от ответниците, включително от ответника М., К. е
преживяла остра стресова реакция – към датата на инцидента. Един месец след случилото
се при нея е налице хроничен стрес, като и към датата на изследването (26.11.2019 г.) са налице последици в емоционалната ѝ сфера. Посочените
доказателства установяват и причинната връзка между деянията и уврежданията.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Престъплението по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл. 1-во НК е против правата на гражданите (нарушаване неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство), като не е извършено в съучастие по смисъла на раздел III от глава II на Наказателния кодекс.
Съдът изрично е
указал на ищеца, че следва да уточни претендираната сума от всеки един от
ответниците – относно солидарното осъждане по този иск. Такова не е направено, включително
не е поискано, ако съдът приеме, че не е налице солидарност да осъди разделно
всеки един от ответниците на определена сума. След като липсва съучастие,
липсва и солидарност, като предметът на търсената защита се определя от ищеца.
При това положение този иск следва да се отхвърли от съда изцяло.
Установяването
на престъпно обстоятелство може да се осъществи инцидентно в рамките на
производството по обезщетяване на вредите, когато наказателно преследване не може да бъде
възбудено,
както е по настоящото дело по отношение на нанесената лека телесна повреда причинена
на К. от Г.М.. Престъплението е от частен характер и съдебно производство не е
образувано в предвидения срок (приложените съдебни актове по дела от
частен характер касаят свидетеля М.).
По претендираните неимуществени вреди
от телесната повреда, съдът счита претенцията за доказана в основанието си. Според заключението по медицинската експертиза, за период
от около един месец пострадалата е търпяла временно главоболие и болки в
областта на травмите на главата. Страданието е било с намаляващ с времето интензитет,
докато изчезне напълно, но е било съпроводено с битови неудобства. Размерът на
обезщетението се определя към момента на постановяване на съдебното решение,
като съдът счита сумата от 500 лева за справедливо обeзщетение за
претърпените от К. неимуществени вреди. Относно заканата с убийство, психичната
експертиза е установила силно, травмиращо изживяване, придружено с тревожност,
напрежение и страх, продължило за дълъг период – констатирано е и почти пет години
след инцидента, като по тези причини справедливо би било обезщетение в размер
на 1500 лева. Съдът приема, че получените
суми ще заместят, облекчат и компенсират причинените неимуществени вреди. Ако се
уважат исканията в по-голям размер, ще се стигне до неоснователно обогатяване, тъй
като претендираните суми са силно завишени, с оглед на реално настъпилите уврежданията.
Присъдените суми се дължат от датата на увреждането, както е поискано и с
исковата молба.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът Г.М. ще трябва да заплати
на ищеца М.К. направените от нея
разноски – според уважената част от исковете. Липсва конкретизация каква част
от разноските по кой иск са, поради което съдът приема че те са поравно, т.е.
за всеки иск по 200 лева. Същото се отнася и за направените разноски от Г.М. –
заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 830 лева, но за това дело и
за гр.д. № 483, т.е. за всеки иск по 138,33 лева (415 : 3). Липсват доказателства другите
ответници да са направили разноски по делото. Посочването само на чл. 38 от
Закона за адвокатурата възпрепятства съда да провери дали са били налице предпоставките
за предоставяне на безплатна правна помощ. Г.М. дължи и държавната такса върху
уважените искове, както и възстановяване на бюджета на съдебната власт на възнаграждението
на вещото лице по съдебно - психологична експертиза – според уважената част от този
иск.
От пълномощника на ответниците е направено възражение за прекомерност на
договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото
за неоснователно, тъй като не е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
както и с обема на извършената работа. Предявени са три иска, а заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е съобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото, поради което възражението за
прекомерност е неоснователно. В списъка за разноските са посочени за заплатени
400 лева, но в договора са 600 лева, поради което съдът приема втората сума,
тъй като според приложените по делото документи тя е и реално заплатена.
Така
мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Осъжда Г.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати на М.Б.К. ***, ЕГН **********, сумата от 1500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие от извършено на 24.12.2014 г. престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2014
г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 5000
лева.
Осъжда Г.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати на М.Б.К. ***, ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди, вследствие на причинена ѝ на 24.12.2014 г. лека телесна повреда, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2014
г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 1000
лева.
Отхвърля предявения от М.Б.К., ЕГН **********, против Г.К.М., ЕГН **********, М.Г.М., ЕГН **********, А.А.С., ЕГН **********, и А.А.С., ЕГН **********, иск за заплащане солидарно
от тях на сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие на извършено на 24.12.2014 г.
престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл.
3-то във вр. с ал. 1, предл.
1-во НК.
Осъжда Г.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати на М.Б.К. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице, с оглед на уважената част от
исковете, в общ размер на 240 лева.
Осъжда М.Б.К. ***, ЕГН **********, да заплати на Г.К.М. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, с оглед на отхвърлената част от исковете, в размер на 304,32 лева.
Осъжда Г.К.М. ***, ЕГН **********, да заплати в
полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге, направените по делото разноски
за възнаграждение на вещо лице за съдебно - психологична
експертиза, според уважената част от иска, в размер на 60 лева, както и дължимата държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 110 лева .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :