РЕШЕНИЕ
№ 1172
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502135 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от К. П. М., ЕГН **********, от с. Слънчево, общ. А., ул.
„Р.“ №4, чрез процесуален представител адв. Д. Б., въззивна жалба вх.№67253/30.07.2025г.,
срещу Решение № 2536/04.07.2025г. по гр. дело № 7743/2024г. по описа на РС- Варна, 49-ти
с-в, с което е осъден въззивника да заплати на Е. Б. Б., ЕГН **********, гр. Варна, ул. "Б."
***, сумата от 8 514,57 евро /с левова равностойност от 16653,05 лв. по фиксирания курс на
БНБ/, представляваща обезщетение за водената от ищеца чужда работа без възлагане,
изразяваща се в заплащане на същата сума за погасяване на задължения на ответника по
договор за кредит от 22.03.2011г. към „Банка ДСК“АД, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2024г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 5000 лв., представляваща
непогасен заем, предоставен от Б. на въззивника на 25.08.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на ответника – връчване на исковата молба на
02.09.2024г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, както и разноски в производството.
В жалбата се излага от въззивника М., че решението е незаконосъобразно и
неправилно. Не оспорва, че ищецът е заплатил част от задълженията на въззивника по
договор за банков кредит, но излага, че това е станало, тъй като между страните е имало
договорни отношения във връзка с осъществяване на съвместна дейност, по повод на която
на трето за спора лице, живеещо с ищеца, е прехвърлена собствеността върху недвижими
имоти на ответника. Именно във връзка с тази съвместна дейност, съществуващите във
1
връзка с нея договорки между страните за фиктивно прехвърляне на имотите от ответника
на Г. Д. /без заплащане на посочената продажна цена/ и задължението на последната да ги
върне впоследствие на ответника, ищецът Б. и Г. Д. по силата на тази договорка са
започнали да плащат кредита, изтеглен от ответника във връзка с осъществяване на общата
дейност- а именно за закупуване на имотите. Затова се излага, че и в собствен интерес е
извършеното плащане. Намира, че е имало договорка между страните за плащане на
вноските от страна на ищеца без задължение на ответника да ги връща, поради което и
искът е неоснователен. По втората претенция излага, че не се установяват предпоставките за
уважаването й, а именно – ищецът е предоставил сумата на ответника и последният я е
приел като заем. Моли решението да бъде отменено и исковете отхвърлени.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна Е. Б., който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че решението е правилно и
законосъобразно. Приема, че е установено правилно от ВРС, че са налице предпоставките за
присъждане на сумите, които ищецът е заплатил, представляващи задължения на ответника,
поети по договор за кредит. Намира, че законосъобразно съдът е кредитирал представената
спогодба, установяваща липсата на договорни отношения между страните. Сочи, че
безспорно е установено и наличието на договор за заем предвид доказаната автентичност на
разписката. Моли решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
Ищецът Е. Б. излага в исковата молба, че с ответника К. М. са имали приятелски
отношения. Твърди се, че М. е сключил с „Банка ДСК“ АД е договор за заем от 22.03.2011г.,
за погасяването на част от дължимата сума по който – 10 вноски за периода 2020 – 2021 г.,
ищецът твърди да е извършвал плащания в полза на банката по сметка ***, обслужваща
именно заема на ответника. Излага, че плащанията са на обща стойност от 8 514,57 евро. За
посочените плащания между страните по спора не била налице уговорка, поради което
ищцовата страна намира, че процесната сума следва да му бъде възстановена. Сочи, че
работата е извършена в полза на ответника, който не се е противопоставил. Отделно от това
са наведени твърдения за наличието на сключен между страните по делото договор за заем
за сумата от 5 000 лв., за предаването в брой на която била съставена разписка от 25.08.2022
г., съгласно която заемателят се задължил да върне заетата сума при поискване. Твърди се, че
исковата молба представлява отправена покана до ответника за връщане на посочената сума.
Поради това и са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
8 514,57 евро /с левова равностойност от 16653,05 лв. по фиксирания курс на БНБ/,
представляваща обезщетение за водената от ищеца чужда работа без възлагане, изразяваща
се в заплащане на същата сума за погасяване на задължения на ответника по договор за
кредит от 22.03.2011г. към „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.06.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000
лв., представляваща непогасен заем, предоставен от ищеца на ответника на 25.08.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
21.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. П. М. депозира отговор на исковата молба, в
който е застъпено становище за нейната неоснователност. Оспорват се твърденията на
ищеца за липсата на договорка между страните за заплащането от негова страна на
погасителните вноски по кредита на ответника. В този смисъл изтъква, че с ищеца, с когото
били в приятелски отношения, и лицето, с което последният се намирал във фактическо
съжителство – Г. Д., решили да развиват свой бизнес, като направят модерна птицеферма в
притежаваните от ответника селскостопански сгради в с. П. дол, закупени от него чрез
получен кредит от 22.03.2011 г. в размер на 55 219 евро от „Банка ДСК“ АД. През 2015 г.
ищецът и Г. Д. предложили на ответника да кандидатстват за европейско финансиране,
2
доколкото условие за получаването му било кандидатите да нямат навършени 40 години.
Предвид това, ищецът предложил на ответника да прехвърли привидно собствеността върху
селскостопанските сгради на Г. Д., без обаче тя реално да му заплаща продажната цена.
Тримата постигнали устна договорка след одобряването, респ. финансирането на
европроекта, и изтичане на предвидения петгодишен срок, в който не трябва да бъдат
извършвани разпоредителни сделки със сградите, Д. да върне обратно собствеността върху
имотите на ответника. Съобразно постигнатите уговорки, на 24.03.2015 г. и на 04.11.2016 г.
ответникът фиктивно продал на Д. сградите, за което обаче последният не е получавал
реално посочената в нотариалните актове продажна цена. Твърди се от ответника, че ищецът
и партньорката му били запознати с факта, че към момента на извършване на посочените
разпоредителни сделки, по отношение на имотите с. П. дол била вписана ипотека, с оглед
получения от страната заем за закупуването им, поради което лицата му предложили да
заплащат погасителните вноски по кредита, без да имат претенции срещу ответника относно
платените суми. Посочено е, че впоследствие настъпил разрив в отношенията между
страните, като Д. отказала да прехвърли обратно на ответника собствеността върху
селскостопанските сгради, както се били разбрали. Заедно с това, в противоречие с
уговорките между страните, както ищецът с настоящото производство, така и Д., завели
претенции за заплащане на погасените от тях суми по кредита от 22.03.2011г. В този смисъл
страната оспорва дължимостта на претендираната от ищеца сума в размер на 8 514,57 евро,
предвид наличието на основание за заплащането й. Ответникът оспорва между страните по
спора да е налице валидно сключен договор за заем за сумата от 5000 лв., като счита, че
извод за наличието на такъв не би могъл да бъде извлечен от представената разписка.
Оспорва да е получавал посочената сума, както и истинността на представената по делото
разписка. Дори да се приеме, че подписът е положен от ответника, същият поддържа, че
предвид бизнес отношенията му с насрещната страна, е подписвал множество документи,
поради което счита, че текстът на разписката или е попълнен след подписването й, или
подписът е наложен под текста от друг документ, реално подписан от страната. Сочи, че
разписката е съставена единствено за целите на настоящия процес. Съобразно изложеното се
иска отхвърляне на така заявените претенции, поради тяхната неоснователност.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са събрани десет броя операционни бележки, от които се установява
следните обстоятелства:
На 23.01.2020г. ищецът Б. превежда на каса в Банка ДСК сумата от 622,96 евро с
основание „вноска по кредит" по сметка ***, която обслужва заем на К. П. М..
На 31.01.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 517,86 евро с
основание „вноска за пл. на кредит" по сметка ***, която обслужва заем на ответника.
На 27.02.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 520,41 евро с
основание „вноска за пл. на кредит" по сметка ***, която обслужва заем на ответника.
На 24.04.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 592,90 евро с
основание „вноска по кредит №15/19323287". по сметка ***, която обслужва заем на
ответника.
На 31.08.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 2161,23 евро с
основание „вноска за плащ. на бизн. кредит", по сметка ***, която обслужва заем на
ответника.
На 27.10.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 508,16 евро с
основание „вноска за плащане на кредит", по сметка ***, която обслужва заем на ответника.
На 26.11.2020г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 509,20 евро с
основание „вноска по кредит", по сметка ***, която обслужва заем на ответника.
3
На ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 509,42 евро с основание „вноска
по кредит 17/19323287". по сметка ***, която обслужва заем на ответника.
На 04.03.2021 г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 507,13 евро с
основание „вноска за плащане на кредит", по сметка ***, която обслужва заем на ответника.
На 07.04.2021г. ищецът превежда на каса в Банка ДСК сумата от 2065,30 евро с
основание „вноска по кредит", по сметка ***, която обслужва заем на ответника.
Безспорно е, че ищецът е извършил плащания на посочените по операционните
бележки суми, с които е погасявал задължения на ответника към банката по отпуснат банков
кредит.
Договорът за кредит от 22.03.2011г., е сключен между земеделски производител К. П.
М. и „Банка ДСК“ ЕАД, като по същия ответникът в качеството му на земеделски
производител е получил целеви инвестиционен кредит в размер на 55 219 EUR за покупка
на две идентични селскостопански постройки- Краварник в поземлен имот *** и краварник
в поземлен имот ***, всеки с площ от 1 051 кв.и., построени върху имот- държавна частна
собственост, находящ се в землището на с. П. дол, Община Провадия, Варненска област,
съгласно Предварителен Договор за покупко-продажба от 25.02.2011 г. Крайният срок за
усвояване на кредита е бил един месец след сключване на договора- или до 22.04. 2011 г.,
като в този срок кредитът се усвоява еднократно, безкасово, по сметка на продавачите на
недвижимите имоти, съгласно Предварителен договор за покупко-продажба от 25.02.2011г.
Регламентирано е, че крайния срок за погасяване на кредита е 120 месеца - до 22.03.2021г.,
като той се издължава по погасителен план, неразделна част от договора за кредит, както
следва; 119 равни месечни вноски по главница в размер на 460 EUR и последна
изравнителна вноска по главница в размер на 479 EUR, дължима на крайна падежна дата. В
срок до 31.12.2011г., при постъпване на субсидията, следва да насочи 10 000 /десет хиляди/
лева за частично погасяване на дълга по кредита, без това да се счита за предсрочно
погасяване, след което погасителният план по кредита може да бъде предоговорен при
писмено искане от страна на Кредитополучателя. Олихвяването на кредита и изплащането
на лихвата се извършва ежемесечно на 25 число. В срока за усвояване на кредита
кредитополучателят заплаща само лихва върху ползваната и непогасена част от кредита.
След усвояване на кредита, започва погасяването на главницата, заедно с уговорената лихва
върху остатъка от кредита, в размери и срокове, определени в погасителния план.
Регламентирано е, че при неиздължаване на изискуемите вноски, кредиторът има право да
ги събира от сметките на кредитополучателя, открити при кредитора или в други банки.
Между страните е безспорно усвояването от страна на ответника на отпуснатия му от
банката кредит.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №157, том I, рег.№ 2081,
дело № 151 от 23.03.2011г. на нотариус при ПРС ответникът М. в качеството си на
земеделски производител е придобил чрез договор за покупко–продажба недвижим имот,
представляващ селскостопанска сграда- краварник със застроена площ от 1 051 кв.м.,
построена в ПИ- частна държавна собственост № *** по плана за земеразделяне, целият с
площ от 2,949 дка, в местност „Чанлъка“, в землището на с. П. дол, общ. Провадия.
Посочено е, че ответникът закупува имота за сумата от 27 609 евро, за която сума е поет
ангажимент за кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, като същата ще бъде получена след представяне
на настоящия нотариален акт пред банката и вписване на законна ипотека в полза на
банката. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №144, том VI, рег.№
7772, дело № 1074 от 04.11.2016г. на нотариус при ПРС имотът е продаден на земеделски
производител Г. И. Д. за сумата от 10 000 лв., която сума е посочено, че продавачът е
получил напълно и в брой.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №158, том I, рег.№ 2082,
4
дело № 152 от 23.03.2011г. на нотариус при ПРС ответникът М. в качеството си на
земеделски производител е придобил чрез договор за покупко–продажба недвижим имот,
представляващ селскостопанска сграда- краварник със застроена площ от 1 051 кв.м.,
построена в ПИ- частна държавна собственост № *** по плана за земеразделяне, целият с
площ от 1,960 дка, в местност „Чанлъка“, в землището на с. П. дол, общ. Провадия.
Посочено е, че ответникът закупува имота за сумата от 27 610 евро, за която сума е поет
ангажимент за кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, като същата ще бъде получена след представяне
на настоящия нотариален акт пред банката и вписване на законна ипотека в полза на
банката.
С Нотариален акт № 8, том II, рег.№ 2472, дело № 196 от 05.04.2011г. на нотариус при
ПРС ответникът М. в качеството си на земеделски производител е придобил чрез договор за
покупко–продажба недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от селскостопанска сграда-
краварник със застроена площ от 1 051 кв.м., построена в ПИ- частна държавна собственост
№ *** по плана за земеразделяне, целият с площ от 2,406 дка, в местност „Чанлъка“, в
землището на с. П. дол, общ. Провадия. Посочено е, че ответникът закупува имота за сумата
от 25 000 лева, заплатена в брой по банков път на продавачите. С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №38, том 11, рег.№ 1624, дело № 228 от 2015г. на
нотариус при ПРС М.Ж. и К. М. прехвърлят процесния краварник на Г. И. Д. за сумата от
8 000 лв., която сума е посочено, че продавачите са получили напълно и в брой.
С Договор за покупко-продажба на частна държавна земя АУ-11-02-1778/31.10.2016г.
ответникът е закупил от Държавата и поземлените имоти, върху които са построени
краварниците.
С договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №
03/04/1/0/00110/21.11.2018г. е предоставена на Г. Д. от Държавен фонд „Земеделие“
безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрен проект „Преустройство на
кравеферма в птицеферма“. От приложенията към договора се установява, че
реконструкциите и преустройствата, предмет на договора, са предвидени за закупените
сгради- краварници с №№ ***, *** и ***.
Видно е, че гр.д.№ 5957/24 г. по описа на ВРС, 16 състав, е било образувано по
предявен от ищеца срещу ответника иск за заплащане на сумата от 5 630 лева,
представляваща сбор от две вноски за плащане по договор за кредит, сключен между М. и
„Банка ДСК“ ЕАД, както и сумата от 275 евро, също заплатена от Б. вноска по кредит, като
е посочено, че кредитът е изтеглен по договор от 22.03.2011г. Производството е било
прекратено на 08.07.2024г. поради отказ от исковете, заявен от ищеца Б.. Приложен е
договор за спогодба от 27.06.2024г., сключен между страните, по силата на който същите са
приели за установени посочените в исковата молба по гр.д. №5957/24г. обстоятелства
досежно дължимостта на сумите, както и че между страните няма договорни отношения за
внасянето на тези суми от ищеца вместо ответника. В спогодбата е посочено, че ответникът
М. е заплатил всички претендирани по гр.д. №5957/24г. суми, а ищецът е следвало да
прекрати воденото производство и вдигне допуснатите в негова полза обезпечения.
От приложена по делото разписка се установява, че на 25.08.2022г. Е. Б. Б., ЕГН
********** е предал в брой сумата от 5 000 лева на К. П. М., ЕГН **********. В разписката
е посочено, че К. М. се задължава да върне сумата при поискване. Предвид оспорване от
страна на ответника е изготвена съдебно-графологична експертиза, от заключението по
която безспорно се установява, че подписът от името на К. П. М. е положен именно от
ответника М., както и че е положен от него след изписване на печатния текст в разписката.
Пред настоящата инстанция е допуснат до разпит свидетел за установяване на
твърдените от ответника в отговора на исковата молба договорки между страните за поемане
от страна на ищеца и третото лице Г. Д. на задължението да поемат плащането на вноските
по кредита. Във връзка с това е разпитана св. Д.Л.. Същата излага, че живее на съпружески
5
начала с ответника М. от 25 години, като имат общо дете, поради което и знае за
отношенията между страните. Сочи, че ищецът и ответникът се познават и са приятели от 30
години, като през 2015г. Б. е предложил на ищеца заедно с приятелката на Б.- Г. Д., да
започнат съвместен бизнес, като изградят птицеферма в с. П. дол по евро проект. Тъй като за
да получат субсидия е следвало кандидатстващият да е под 40 години, не е можело никоя от
страните да кандидатства и затова е представила заявление приятелката на ищеца Г. Д.. М. е
следвало да прехвърли имотите си в с. П. дол, част от които е бил закупил през 2011 година
за 55 000 евро. Срещу прехвърлянето на имотите на Г. Д. М. не е получил никакви пари,
защото такава е била уговорката им. Трябвало е след като заработи проекта, да имат поравно
всичко- да делят печалбата и Г. да върне имотите на К.. Договор не са подписали през 2015г.,
а са се уговорили, че ще има такъв по-късно, но не се е стигнало до това. През 2022г.
проектът е бил одобрен и е заработил. Уговорката е била, след като проектът се осъществи и
минат пет години от отпускане на средствата по проекта /тъй като преди това е имало
забрана/, Г. Д. да прехвърли обратно имотите на К.. Лично свидетелката има впечатления, че
ищецът и Г. Д. са знаели, че имотите, които К. им е прехвърлил са закупени с кредит от
банката, поради което и е следвало и те да погасяват и вноските да бъдат за тяхна сметка. Не
всички вноски е следвало да погасяват, а са говорили, че който когато има възможност, да
погасява вноските, като после никой няма да има претенции за възстановяване на сумите.
Свидетелката лично е чула как Е. и Г. са казали, че когато имат възможност ще погасяват
кредитните вноски, а К. после няма да връща парите. Свидетелката знае, че има и други
заведени дела срещу ответника от ищеца и от Г. Д. срещу ответника М. за заплатени
кредитни вноски. Също излага, че и К. води дело срещу Г. Д. за връщане на имотите му.
Свидетелката лично е водила дело срещу Г. Д. за заплащане на трудови възнаграждения, тъй
като и самата свидетелка е била работник в птицефермата, а Д. й е била работодател.
Свидетелката сочи още, че имотите са прехвърлени на части- едни през 2015г, а другите
през 2016г. Пари като цена на имотите не са плащани от Г. Д., а тя два пъти погасила вноски
по кредита- по 5 000 лв. Твърди, че знае, че Е. е водил дело срещу К. за някакви кредитни
вноски и последният е платил, тъй като е подписано споразумение. Не е виждала това
споразумение, но знае от К., че го е подписал, защото Е. го е заплашвал. Била е подадена и
жалба от ответника срещу ищеца в Прокуратурата.
ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във
въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:
Първата предявена претенция намира правното си основание в нормата на чл.61 ЗЗД,
доколкото се твърди, че ищецът Б. е изпълнил задължение на ответника, поето по договор за
банков кредит, като това е станало без противопоставянето на последния и в негов интерес,
но не и в интерес на ищеца. Спорните моменти в производството са сведени до фактите,
изложени от ответника в отговора на исковата молба, че са налице договорки между
страните във връзка със съществуващи между тях преддоговорни отношения по повод
съвместна дейност по евро проект. Съдът намира горните възражения за недоказани.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, че
действително ответникът М. се е разпоредил с придобити от него недвижими имоти в полза
на трето за спора лице- Г. Д., както и че последната е била одобрена и получила субсидии по
евро проект за ремонт и разработване на закупените по-рано от нея от ответника М. земя и
селскостопански сгради. От представените писмени доказателства обаче не се установи
касателство на ищеца Б. със сключените между Д. и ответника сделки, както и с дейността
по евро проекта. Същият нито е страна по договорите за покупко –продажба на
селскостопанските сгради и земята, няма данни да е участвал в проекта, да е назначен
впоследствие на работа в птицефермите, да е изпълнявал въобще някакви функции, още по-
6
малко да е постигал някакви договорености с която и да е от страните по делото. Единствено
показанията на свидетелката Ламбова сочат, че ищецът също е участвал в договорките
между страните, тъй като е бил близък приятел както с ищеца, така и с третото лице. Съдът
намира обаче, че тези показания на първо място са изолирани, доколкото други
доказателства по делото- и писмени, и гласни такива, не са ангажирани. Показанията на този
свидетел в частта, с която сочат, че суми по сделките не са изплатени и сделките за
продажба на селскостопанските сгради са привидни, не кореспондират с приложените
нотариални актове, в които е посочено, че цената е заплатена. Респективно показанията на
свидетелката Л. се опровергават в тази си част, което пък от своя страна поставя под
съмнение тяхната обективност досежно останалите факти, за които Л. свидетелства.
Достоверността на тези свидетелски показания следва да бъде преценявана и съобразно
установеното, че свидетелката Л. живее на съпружески начала с ответника, както и е била в
съдебен спор с купувачката по сделките Г. Д..
Дори обаче да бъдат ценени като достоверни дадените от свидетелката сведения, то
същите не установяват по безспорен начин, че между ищеца Б. и ответника е имало уговорка
последният да заплати посочените десет вноски по кредита без задължение на ответника да
върне сумите. Свидетелката знае, че е имало договорки между ищеца и Г. Д., от една страна,
и ответника М., от друга, че по кредита ще плаща, който когато има възможност и после
сумите няма да се връщат. Свидетелката няма обаче впечатления, че такава договореност
между страните е постигната в конкретика- че именно за посочените в исковата молба
месеци, в посочените размери на погасителните вноски Б. да се е задължил по силата на
договорка с М. да заплати вместо него и за своя сметка посочените суми без претенция да
му бъдат възстановени. Липсата на конкретизиране на постигнатите договорености досежно
исковите суми води до извод, че договорки между страните във връзка с плащането им не са
постигнати. Горният извод се налага особено предвид установеното по делото, че плащания
и на други вноски по кредита са извършвани от ищеца, които са били предмет на друго дело
и по което страните изрично са установили, че по отношение на тях няма договорености
между страните за плащането им. Ако и приложеното по делото споразумение да касае друг
правен спор, то от него може да бъде направен извод, че е възможно страните да са имали
различни договорености за отделните плащания. И доколкото в производството не се
установи конкретно по отношение на претендираните десет погасителни вноски страните да
са имали уговорка, че ще бъдат заплатени от ищеца без същият да претендира връщането им
от ответника, то и съставът приема, че е налице хипотезата на чл.61 ЗЗД. Ищецът е заплатил
посочените суми, действайки в интерес на ответника и без неговото противопоставяне,
поради което и последният дължи връщането им ведно със законната лихва, считане от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Втората претенция намира правното си основание в нормата на чл.240 ЗЗД. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с разписка /автентичен писмен
документ, съобразно изготвеното по делото заключение по СГЕ/ ответникът е удостоверил
получаването от ищеца на сумата от 5 000 лв., като изрично се е задължил да я върне след
поискване. Възникнало е заемно правоотношение между страните, доколкото се установява
реалното предаване на сумата и поемане на задължението от получателя да я върне. Срокът
за връщане е определяем и е настъпил с получаване на препис от исковата молба. Предвид
изложеното и задължението за връщане е ликвидно и изискуемо. Искът с правно основание
чл.240 ЗЗД за осъждане на ответника да върне предоставената му в заем сума от 5 000 лв. е
основателен. Основателно е и искането за законната лихва от момента на уведомяването му
за предявената претенция- момента, от който е изпаднал в забава, до окончателното
изплащане.
Решението на ВРС следва да бъде изцяло потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид представения списък с разноски в полза на
7
въззивника следва да бъдат присъдени такива за настоящата инстанция. Претендирани са
2 698,78 лв. от въззиваемия Б. за заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност от въззивника М.. Съдът намира същото за основателно
предвид нормата на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа,
която определя възнаграждение в размер 2 349 лв. при материален интерес от 21 653 лв. В
случая е ирелевантно, че са предявени обективно съединени искове, доколкото видно от
договора за правна защита и съдействие, не са уговорени отделни възнаграждение за защита
по отделните искове. Затова и в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 2 349 лв. До този размер възнаграждението не се явява
прекомерно, доколкото процесуалният представител на ответника е депозирал отговор на
въззивната жалба, взел е участие в проведеното открито съдебно заседание, в което е
разпитан свидетел и са направени други доказателствени искания. Предвид това и съобразно
правната и фактическа сложност на спора и предвид обема на извършената процесуална
дейност, въззивникът М. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Б. 2 349 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2536/04.07.2025г. по гр. дело № 7743/2024г. по
описа на РС- Варна, 49-ти с-в.
ОСЪЖДА К. П. М., ЕГН **********, от с. Слънчево, общ. А., ул. „Р.“ ***, да
заплати на Е. Б. Б., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. "Б." ***, сумата от 2 349 /две хиляди
триста четиридесет и девет лева/, представляваща направени от последния разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена пред въззивната инстанция
процесуална защита, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8