№ 16964
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110154062 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Oбразувано e по предявен от Т. В. С. срещу “СТИК – КРЕДИТ“ АД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
сключения между страните Договор за паричен заем № 977657 от 29.07.2023 г. поради
противоречието му със закона. При условията на евентуалност е предявен
установителен иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 от
ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от
Договор за паричен заем № 977657 от 29.07.2023 г., поради противоречие, респ.
заобикаляне на закона, както и поради накърняване на добрите нрави. Предявени са
насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за
присъждане на вземания по сключения между страните договор за потребителски
кредит № 977657 от 29.07.2023 г., в общ размер на 953,57 лева, от които 777,10 лева –
непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023г. до
окончателното плащане, 176,47 лева - непогасена възнаградителна лихва.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
сключила с ответника договор за потребителски кредит № 977657 от 29.07.2023 г., по
силата на който получила заемна сума в размер на 800 лв., срещу задължението да
възстанови стойността на предоставената й в заем сума, с изплащането на 12 броя
погасителни вноски, при ГПР от 42,58 % и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %
и при обща сума за връщане в размер на 1 000,47 лв. В договора било предвидено, че
кредитът следва да бъде обезпечен с поръчител – физическо лице или банкова
гаранция. Твърди, че в чл. 27 от процесния договор било предвидено, че в случай на
непредоставяне на обезпечение на кредита в тридневен срок от сключване на договора,
потребителят дължал неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план. Излага, че е
погасила задължения по договора за кредит в размер на 166,90 лв. Ищцата твърди
нищожност на процесния договор, като излага подробни съображения. Сочи, че
клаузата на чл. 17 от договора представлявала неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя дали да
предостави обезпечение, като и двете възможности за обезпечение (поръчителството
или банковата гаранция) поставяли изначално неизпълними изисквания, с които
кредиторът целял единствено да се обогати. Твърди още, че възнаграждението
(неустойката за непредставянето на обезпечение) не било включено като разход в ГПР
1
и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция,
защото последното е било задължително условие за получаване на кредита. Счита, че
предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение в полза на
кредитодателя, което не е включено в ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Излага, че не било посочено от кои разходи се формирал ГПР, като това се
явявало и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Твърди, че посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по
смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Поддържа,
че уговорената неустойка противоречала на добрите нрави. Поддържа, че
предвидените разходи за неустойка имат за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност, навежда доводи за нищожност на клаузата
на чл. 27 от договора. Счита, че уговорената неустойка има за цел неоснователно
обогатяване в полза на кредитодателя, доколкото предвидените условия и изисквания
за предоставяне на обезпечение по договора правят задължението изначално
неизпълнимо.Твърди, че стойността на уговорената неустойка представлявала 100,18 %
от общо дължимата сума по кредита, което нарушавало принципа на справедливост.
Поддържа, че оспорваната разпоредба от договора се намирала в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за което излага
подробни съображения. Моли съда за разсрочване на задължението й за заплащане на
главницата по договора, съобразно погасителния план, на основание чл. 241, ал. 1
ГПК. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че между страните е
сключен договор за кредит, като подробно описва и процедурата по сключването му и
сочи, че същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на
всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Сочи, че твърдяната от ищеца
неустойка не му е начислена, респ. събирана, но въпреки това развива подробни
съображения в насока, че клаузата с която е уговорена е действителна. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове за
присъждане на вземания по сключения между страните договор за потребителски
кредит № 977657 от 29.07.2023 г., в общ размер на 953,57 лева, от които 777,10 лева –
непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023г. до
окончателното плащане, 176,47 лева - непогасена възнаградителна лихва. Излага, че
ответникът не е изпълнил задълженията си за погасяване на вноските по процесния
договор за кредит в период повече от два месеца, поради което счита, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 29.10.2023 г. Като за дата на връчване
на уведомлението за предсрочна изискуемост следва да се счита датата на връчване на
насрещния иск.
Ответникът по насрещните искове – Т. В. С., оспорва същите с твърдението, че
процесният договор за кредит е нищожен, поради което ищцата следвало да върне
само остатъка от главницата след приспадане на извършените до момента вноски т.е.
633,1 лева, като искът за горницата над 633, 1 лева счита за неоснователен.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит
2
№ 977657 от 29.07.2023 г. с посочените в исковата молба параметри.
По предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, твърдяното основание за нищожност на сключения договор за кредит с
описано в исковата молба съдържание.
По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание по чл.
26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че посочената договорна клауза противоречи на закона, респ. заобикаля
същия, респ. противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че предоставянето на
обезпечение по договора за потребителски кредит не е било предвидено, като условие
за неговото сключване.
По насрещните исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД:
С оглед отделените за безспорни обстоятелства, за основателност на
предявените искове в тежест на ищеца по насрещните искове е да установи настъпване
на изискуемостта на задълженията за заплащане на главница и възнаградителна лихва,
както и че длъжникът е изпаднал в забава.
В тежест на ответника е да установи погасяване на дълга.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК, съдът намира за неоснователно, доколкото
по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2024г.
от 9:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба и към отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лева, от които
сумата в размер на 200 лв.,вносима от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
3
съобщението и сумата в размер на 200 лв., вносима от ответника в едноседмичен срок
от получаване на съобщението, като в същия срок страните следва да представят
доказателства за внесените депозити.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., тел.:**********. Вещото лице да се
призове, след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК, по
съображенията посочени в мотивната част на настоящото определение.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит № 977657 от
29.07.2023 г. с посочените в исковата молба параметри.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
по насрещните искове и препис от писмения отговор на ответника по тях.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4