№ 142
гр. Русе, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201994 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ППК „Надежда - Ряхово”, депозирана
против наказателно постановление № 18-001667/25.08.2021г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на кооперацията
жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и необосновано, и издадено в нарушение е материалния
закон и процедурата по установяване на административното нарушение, и
налагане на административно наказание. Инвокират се доводи, че в
кооперацията са направени всички необходими ел. измервания в съответствие
със законовите изисквания, като във връзка с контрола на импеданс на
контура „Фаза – защитен проводник“ е извършено измерване, за което е
изготвен протокол № 535/08.06.2021г., издаден от „Йорис Ел“ ООД. Застъпва
се тезата, че се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и
неприлагането на чл. 28 ЗАНН е довело до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Инвокират се доводи, че дори и да се приеме,
че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, то са налице трите
предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажно“ по
1
смисъла на чл. 415в КТ и наказателното постановление да бъде изменено
досежно правната квалификация и размера на наказанието, тъй като не са
установени някакви конкретни вредни последици и работодателят е изпълнил
даденото му предписание. Моли се да бъде отменено наказателното
постановление или да бъде изменено като бъде преквалифицирано
нарушението като маловажно такова по чл. 415в КТ и да бъде наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 100 лева.
В съдебно заседание кооперацията жалбоподател, поддържа
депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В
хода и по реда на съдебните прения председателят на кооперацията релевира
доводи, че даденото предписание е било изпълнено.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба. В подкрепа на тази
своя теза релевира доводи, че наказателното постановление е
законосъобразно и в хода на производството не са допуснати процесуални
нарушения. Заема се становище за доказаност на административното
обвинение, тъй като предписанието не е било изпълнено в срок. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу кооперацията
жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-001667 от
16.06.2021г., за това, че на 05.04.2021г., при извършена последваща проверка
по спазване на трудовото законодателство било констатирано, че
2
кооперацията жалбоподател, в качеството й на работодател, не е изпълнила
задължително предписание № 132, дадено с протокол за извършена проверка
с изх. № ПР2034429 от 19.01.2021г., на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Русе, отнасящо се до това работодателят да извърши ел. измервания на
показателите за безопасност на работното оборудване в обекта на контрол, а
именно импеданс Zs на контура „фаза-защитен проводник“, като срокът за
изпълнение на предписанието е бил до 04.02.2021г., като на впоследствие е
бил удължен по искане на кооперацията жалбоподател до 25.02.2021г. Въз
основа на тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват
състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 26.02.2021г.
Даденото предписание не е било оспорено по реда на АПК, съгласно
разпоредбата на чл. 405 КТ.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН кооперацията не е
депозирала възражение срещу съставеният АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на кооперацията
жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да
налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и
кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, а както гласните, така и писмените доказателствени
средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, досежно
състава на нарушението предмет на настоящото производство, а именно
неизпълнението да даденото на кооперацията предписание.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Събраните в хода на настоящото производство по делото
доказателства, не опровергаваха приетите за установени в АУАН фактически
3
констатации, а напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Тези приети за осъществили се факти от обективната действителност,
касаещи неизпълнение на предписанието за изплащане на пълният размер на
трудовото възнаграждение за посочения работник за месец август 2020 г. не
се и оспорват от кооперацията жалбоподател.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление и в същите са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на кооперацията, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на кооперацията жалбоподател.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията
в жалбата, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да имат
за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на
процесуално основание.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че кооперацията жалбоподател е
осъществила състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Административнонаказателната отговорност на кооперацията е
ангажирана за неизпълнение на дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ
предписание.
4
По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата му и
да е отменено с влязъл в сила акт, поради и което, предписанието подлежи на
изпълнение на общо основание.
Именно неизпълнението на предписанието, осъществява състав на
нарушение по чл. 415 КТ. За реализиране административнонаказателна
отговорност на адресата на предписанието е необходимо да бъде установено,
наличието на дадено предписание и че същото не е било изпълнено в
указания срок, които обстоятелства в настоящото производство се доказват по
категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни
и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и
едновременно с това, неизпълнението на предписанието не се и оспорва от
страна на кооперацията жалбоподател в проведеното съдебно заседание.
Задължителното предписание е издадено от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия, с адресат кооперацията жалбоподател, в
качеството й на работодател и същото е следвало да бъде изпълнено до
25.02.2021г., като към датата на съставяне на АУАН от доказателствата по
делото не се установява, същото да е било изпълнено. Не са представени
доказателства, същото да е изпълнено и към датата на приключване на
производството по обжалване на наказателното постановление.
Законосъобразността на самото предписание е предмет на друго
производство, с оглед разпоредбата на чл. 405 КТ, доколкото по своята
същност даденото предписание от страна на контролните органи,
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по
реда на АПК.
С оглед на това, доводите в жалбата, касаещи незаконосъобразност
на даденото предписание и издаването му в нарушение на материалния закон,
са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство.
В настоящото производство правнорелевантен е факта на
неизпълнение на предписанието, като същото не следва да се подлага на
преценка, касаеща неговата законосъобразност.
В този смисъл са Решение от 31.01.2019г. на Административен съд –
Русе, постановено по КАНД № 314 по описа на съда за 2019г., Решение от
01.03.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД №
435/2016г., Решение от 12.10.2017г. на Административен съд – Русе,
постановено по КАНД № 434/2016г., Решение от 12.10.2017г. на
5
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 436/2016г. и Решение
от 24.03.2015 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 62
по описа на съда за 2015г.
Не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице многобройни или едно, изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Налице са обаче предпоставките да бъде приложена разпоредбата на
чл.415в, ал. 1 КТ и така установеното нарушение следва да бъде
преквалифицирано като „маловажно” по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ и
административното наказание да бъде определено по реда на чл. 415в, ал. 1
КТ.
Съгласно чл. 415в, ал. 1 КТ, за нарушение, отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
За приложимостта на тази разпоредба е необходимо да е осъществен
състав на административно нарушение, същото да е надлежно установено по
реда на КТ, да е отстранено веднага след установяването му по реда
предвиден в кодекса и от него да не са произлезли вредни последици за
работниците и служителите.
Видно от представеният по делото Протокол № 535/08.06.2021г.
(лист 15 от делото), кооперацията е изпълнила даденото й предписание на
08.06.2021г., т. е. след срока, в който предписанието е следвало да бъде
изпълнено, което обосновава и извод, че същата е осъществила състава на
нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ, но нарушението е било остранено след
неговото установяване и едновременно с това по делото не са ангажирани
доказателства за настъпили вредни последици от това нарушение.
Поради наличието на предпоставките на закона за прилагане на
привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ, съдът намира, че размерът на
имуществената санкция на дружеството следва да бъде определена именно по
този ред, като бъде преквалифицирано нарушението, за което е била
ангажирана отговорността на кооперацията жалбоподател от основния състав
в „маловажно” по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ и на това основание на
дружеството - работодател да бъде наложена имуществена санкция в
минималния предвиден в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ размер, а именно
6
100 лева.
С оглед уважаването на жалбата на едното от посочените в същата
основания, то разноски в полза на наказващия орган не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. чл. 63, ал. 7, т.
1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-001667/25.08.2021г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
ППК „НАДЕЖДА - РЯХОВО”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление село Ряхово, Община Сливо поле, ул. „Искър“ № 1, на основание
чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като такова по чл. 415в, ал.1 от КТ и
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1500 (хиляда и
петстотин) лева на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7