№ 47
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Г. Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500438 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 47 от 08.04.2022 г., постановено по гражданско
дело № 363/2021 г. по описа на РС- Етрополе е признато за
установено по отношение на Ц. Х. Х. от гр. С., че И. Г. Ц., Г. Ц. Х., Н.
Н. Ц., М. И. М. и Р. И. Г., всички от гр. Е., са собственици на
недвижим имот с идентификатор ........... (номер по предходен план
...........), находящ се в землището на гр. Е., общ. Е., обл. С., местността
„М. .“, начин на трайно ползване – нива, с площ от 2 254 кв. м., при
граници/съседи: № ........... – нива стопанисвана от общината; № .........
– вътрешна река на държавна незаявена и № ......... – път III клас на
държавна незаявена (Съгласно решение № 15 за възстановяване
правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр. Е./Г.,
ЕКАТТЕ.......... на О. с. п. з. гр. Е.е от .......... г., влязло в законна сила
на 22. 05. 1997 г.), и е осъден да им предаде владението върху същия
недвижим имот. Ц. Х. Х. е осъден да заплати на ищците разноски в
размер на 791,00 лева.
1
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника Ц. Х. Х., чрез упълномощения от него адв. Е. П., с доводи за
неправилност, незаконосъобразност и вероятна недопустимост. Счита,
че районният съд е игнорирал събраните по делото писмени и гласни
доказателства и не ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Не
разгледал показанията на св. Ц. Х., който е ползвател на имот от 8 дка,
а от показанията на св. М. П. не ставало ясно кой имот касаят. Не било
спорно наличие на съдебно решение на РС-Етрополе, потвърдено с
Решение на Софийски окръжен съд по гр.д. № 990/2005 г. относно
собствеността на имот от 0,600 дка – ливада, но РС-Етрополе
игнорирал факта, че Ц. Х. притежава нива от 0,791 дка, находяща се в
м. „М.“, имот № .......... по картата на землището, по отношение на
която решението на ОСЗ, придружено със скица представлява титул за
собственост. Същият имот, след възстановяването му в реални
граници през 2006 г. е бил нанесен до имота на ищците, без да навлиза
в него или да го засяга. Излага, че не е налице основание за уважаване
на иска по чл. 108 ЗС, поради факта, че не е засегнал собствеността и
границите на имота на ищците и не го владее. Излага, че
първоинстанционният съд не е разграничил двата имота и нанесеният
имот в непосредствена близост и с граница до имота на ищците е този
от 0,791 дка, различен от този от 0,600 дка, предмет на делото по
чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ от 2004 г. Позовава се на ТР № 1/1997 г. на ОСГК и
на съдебна практика. По същество прави искане за обезсилване на
постановеното решение, поради недопустимост на предявения иск,
евентуално за неговата отмяна, поради незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост. Релевирано е и възражение за
придобивна даност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни са
депозирали отговор на въззивната жалба, чрез упълномощените от тях
адвокати А. Г. и К. С. – Д., в който оспорват същата и молят
обжалваното решение на районния съд, като правилно,
законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на
материалноправните и процесуалноправните правила, да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за
2
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищците са наследници на Х.Ц. Х., починал на
04.02.1990 г., видно от удостоверение за наследници изх. № ..../...... г.,
издадено от О. Е..
С решение № 15 от 29.07.1996 г. на ПК – гр. Е., по заявление вх.
№ 02989/28.02.1992 г. от Ц. Х. Ц., се възстановява правото на
собственост на наследниците на Х.Ц. Х. в съществуващи стари реални
граници на нива от 2,255 дка, пета категория, местност М., имот №
........... по картата на землището, при граници/съседи: № ........... – нива
стопанисвана от общината; № ......... – вътрешна река на държавна
незаявена и № ......... – път III клас на държавна незаявена. Към
решението е приложена и скица № 772/09.08.1996 г., неразделна част
от решението, което е влязло в сила на 21.05.1997 г.
С решение № 15-Д от 18.09.2006 г. на ОСЗГ- гр. Е. по заявление
на Ц. Х. Ц., се възстановява правото на собственост на наследниците
на Х. Ц. Д. в съществуващи стари реални граници на нива от 0,791
дка, пета категория, местност М., имот № .......... по картата на
землището при граници /съседи № ........... – нива на насл. на Х.Ц. Х. и
№ ......... – вътрешна река на МОСВ. В решението е отбелязано, че с
това решение се допълва и изменя решение № 15 от 29.07.1996 г. на
ПК – гр. Е..
През 2007 г. Ц. Х. Ц. е дарил на Ц. Х. Х. нива с площ от 0,791
дка, в м. „М. 1“, която сделка е обективирана в нотариален акт за
дарение № 97, том I, рег. № 1433, дело № 86/2007 г., на нотариус Р. Г.,
с район на действие Етрополски районен съд.
С решение от 17.11.2003 г., постановено по гр.д. № 857/2003 г. по
описа на Софийски окръжен съд е отменено решение от 27.06.2003 г.,
постановено по гр.д. № 191/2003 г. на РС-Етрополе в частта, в която
предявения от Ц. Х. Ц. против О. с. „З. и г.“, гр. Е. иск е отхвърлен и
вместо това е признато за установено по отношение на ОСЗГ, гр. Е.
правото на Ц. Х. Ц. като наследник на Х. Ц. Д. на възстановяване на
собствеността върху ливада от 0,600 дка в м. „М.“, в землището на гр.
Е., при съседи: път, река, Х. Х.. Постановеното решение е
окончателно.
С решение № 241 от 14.01.2004 г. на ОСЗ гр. Е. ,въз основа на
3
решението по горното дело, е възстановила правото на собственост на
наследниците на Х. Ц. Д. в съществуващи стари реални граници върху
имоти в девет пункта, между които в п. 9 и върху ливада от 0,600 дка,
пета категория, находяща се в землището на гр. Е., м. „М.“, при
граници: път, река, Х. Х..
С решение № 5/06.08.2004 г., постановено по гр.д. № 71/2004 г.
по описа на РС-Етрополе е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения иск от Ц. Х. Ц. от гр. Е. против Ц. Х. Ц. и И.Х. Ц. от гр. Е.,
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят
му Х. Ц. Д. към момента на включване в ТКЗС е бил собственик на
ливада от 0,600 дка, находяща се в землището на гр. Е. /Г./ Софийска
област, местността „М.“, пета категория, при съседи: път, река, Х. Х.,
сега представляваща част от имот № 34007 по картата на землището
на гр. Е.. Решението е оставено в сила с решение от 07.03.2005 г.,
постановено по гр.д. № 990/2004 г. по описа на Софийски окръжен
съд. С решение №730 от 18.05.2006 г., постановено по гр.д. №
1476/2005 г. по описа на ВКС е оставено в сила решение от 7.03.2005
г., постановено по гр.д. № 990/2004 г. по описа на СОС.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза дава
заключение, че с решение № 15-Д/18.09.2006 г. на ОСЗ гр. Е. се
възстановява правото на собственост на наследниците на Х. Ц. Д. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот нива от
0, 791 дка, м. „М. 1“, имот № .......... по картата на землището при
съседи имот № ........... –нива на наследници на Х.Ц. Х., имот № .........
вътрешна река на МОСВ. С това решение е изменено Решение №
15/29.06.1996 г. и така възстановения имот на ответниците попада
изцяло върху възстановения имот на ищците с Решение №
15/29.06.1996 г. След възстановяване на имота на праводателя на
ответника се променят и границите на имота на ищците за сметка на
имот № ........... нива на стопанисвано от общината, като площта почти
се запазва и е в размер на 2,254 дка. След възстановяване на имота на
праводателя на ответника се променят границите на имота на ищците
и съседните такива, като имотите са възстановени в стари реални
граници. Към експертизата вещото лице е изготвило комбинирана
скица, на която с плътни линии е очертан имота на ищците при
възстановяването му към 29.06.1996 г. по КВС, с пунктирани линии са
4
очертани границите на имотите при възстановяването им
къМ.8.09.2006 г. на ищците и ответника и имот № ............ Площта на
имота на ищците е 2,254 дка, а на ответника 0,791 дка. Номерата на
имотите по КВС са съответно на ищците ..........., а на ответника ...........
От писмо на ОСЗ-Е. се установява, че през стопанските
2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020, имот № 27634.34.7 е
ползван като т.н „бяло петно“, а за стопанските 2020/2021 и 2021/2022
години има сключени договори за наем между „Е.“ ООД и Р. И. Г.,
като наследник на Х.Ц. Х..
С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
На първо място неоснователни са наведените в жалбата
възражения, че постановеното решение е недопустимо. Законът за
собствеността и ползуването на земеделските земи регламентира реда
за възстановяване на собствеността на гражданите върху земеделската
земя. Законодателят е обусловил собствеността върху земеделските
земи от факта на възстановяването им в реални граници. Решенията на
общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/
имат конститутивно действие, разпростиращо се както по отношение
на обекта, така и по отношение на субектите на собствеността - т. е. от
тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията
представляват индивидуални административни актове, постановени в
едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и
ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на
собствеността.
Основанията на иска по чл. 108 ЗС и на иска по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ не са идентични, дори и да обхващат някои общи факти.
Основанието на иска по чл. 108 ЗС с предмет земеделска земя е
принадлежността на правото на собственост към настоящия момент,
обусловено от твърдяното придобивно основание и реализирано
5
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Основанието на
иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е принадлежността на правото на
собственост към момента на обобществяване на земята, като
предпоставка за приключване на реституционната процедура по реда
на ЗСПЗЗ в лицето именно на бившия собственик, респ. неговите
наследници. Съобразно изложените твърдения в исковата молба, че
процесният имот е предоставен под наем за стопанската 2020/2021 г.
на Ц. Стоянов Х., който установил, че имотът се ползва от ответника
към настоящия момент, дава основание на съдът да приеме, че
предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС.
Въззивният съд, съобразно оплакванията за допуснати от
районния съд нарушения на процесуалните правила във връзка с
доклада по делото, е разпределил доказателствената тежест между
страните за подлежащите на доказване факти. За да бъде уважен иск
по чл. 108 ЗС, следва да са налице три кумулативни предпоставки -
ищецът да притежава право на собственост върху имота, предмет на
иска; имотът да се намира във владение или държане на ответника;
ответникът да владее или държи имота без основание.
Ищците се легитимират като собственици с решение № 15 от
29.07.1996 г. на ПК – гр. Е., по заявление вх.№ 02989/28.02.1992 г. от
Ц. Х. Ц., с което се възстановява правото на собственост на
наследниците на Х.Ц. Х. в съществуващи стари реални граници на
нива от 2,255 дка, пета категория, местност М., имот № ........... по
картата на землището, при граници/съседи: № ........... – нива
стопанисвана от общината; № ......... – вътрешна река на държавна
незаявена и № ......... – път III клас на държавна незаявена. Към
решението е приложена и скица № 772/09.08.1996 г., неразделна част
от решението, което е влязло в сила на 21.05.1997 г.
Ответникът се легитимира като собственик на нива с площ от
0,791 дка, в м. „М. 1“, пета категория, представляваща имот № ..........
по КВС в землището на гр. Е. при граници и съседи: имот № ........... –
нива на наследници на Х.Ц. Х. и имот № .........-вътрешна река на
МОСВ, дарена му от Ц. Х. Ц., която сделка е обективирана в
нотариален акт за дарение № 97, том I, рег. № 1433, дело № 86/2007 г.,
на Нотариус Р. Г., с район на действие Етрополски районен съд.
Видно от решение № 15-Д/18.09.2006 г. на ОСЗ гр. Е. възстановява
6
правото на собственост на наследниците на Х. Ц. Д. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имот нива от 0, 791 дка, м.
„М. 1“, имот № .......... по картата на землището при съседи имот №
........... –нива на наследници на Х.Ц. Х., имот № ......... вътрешна река
на МОСВ. С това решение е изменено Решение № 15/29.06.1996 г.,
която промяна се изразява в промяна границите на имота на ищците за
сметка на имот № ........... нива на стопанисвано от общината, като
площта почти се запазва и е в размер на 2, 254 дка. От изпратената
преписка от ОСЗ не се установява да има издадена скица за
възстановения имот -нива от 0, 791 дка, м. „М. 1“, имот № .......... по
картата на землището.
Според заключението на в.л. П. възстановения имот на
ответниците попада изцяло върху възстановения имот на ищците с
Решение № 15/29.06.1996 г. След възстановяване на имота на
праводателя на ответника били променени границите на имота на
ищците за сметка на имот № ........... нива на стопанисвано от
общината, като площта почти била запазена и е в размер на 2,254 дка.
Въпросът, на който следва да се даде отговор, за да се изясни
спора, е дали ПК Етрополе е разполагала с правомощия да направи
изменение на Решение № 15/29.06.1996 г., което е било влязло в сила
на 21.05.1997 г., която промяна се изразява в промяна границите на
имота на ищците.
Както вече се посочи решението на Общинска служба по
земеделие по чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ представлява стабилен индивидуален
административен акт, с конститутивно действие по отношение на
субекта - лицата, на които се възстановява собствеността и
индивидуализира обекта - земеделската земя, която се възстановява.
Тъй като решението на органа по чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е стабилен
индивидуален административен акт, то постановилият го орган не
разполага с правомощието сам да го отменя или изменя, освен в
изрично предвидени от закона случаи. Законът за собствеността и
ползването на земеделските земи допуска възможност в рамките на
едно административно производство административният орган да
постанови валиден повторен акт в случаите по чл. 12, ал. 6 ЗСПЗЗ
(когато заявената земя надвишава наличната в землището при
7
образуването на ТКЗС, ДЗС и други селскостопански организации,
Министърът на земеделието, храните и горите може да спре
земеразделянето за уточняване размера на земята на всеки от
заявителите, както и да разпореди на общинската служба по земеделие
да отмени постановени решения), чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ (когато в
решението на ПК/ОСЗГ/ОСЗ е допусната явна фактическа грешка;
постановяването на решение за поправката може да стане по почин на
органа или по молба на заявителя ), чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ (Нова - ДВ, бр.
45 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 98 от 1997 г.) -при откриване
на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на
нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено
значение за постановяване на решението по ал. 1 общинската служба
по земеделие и гори по искане на министъра на земеделието и горите
или по искане на заинтересуваните лица се произнася с решение да го
измени в срок до 1 година от откриване на новите обстоятелства или
от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от
влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на
решението на общинската служба по земеделие и гори по чл. 14, ал. 1,
т. 1 . Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила
съдебно решение. Според разпоредбата на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ с ново
решение може да се променят лицата, в чиято полза или вреда е
постановено първото решение, но постановяването на това второ
решение е допустимо само при отправено искане от страна на
заинтересованите лица и при наличие на условията по чл. 14, ал. 7
ЗСПЗЗ.
В случаи, различни от изрично предвидените, второ постановено
решение от органа по възстановяване на собствеността би било
нищожно, като постановено при отсъствие на материална
компетентност и съдът е длъжен да съобрази нищожността.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1 по гр. д. №
11/1997 г. на ВКС, ОСГК, решенията на общинските поземлени
комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото
на собственост върху земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план
за земеразделяне имат конститутивно действие.
Съгласно чл.18ж, ал.1, пр.последно ЗСПЗЗ: „...Влязлото в сила
8
решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост
и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ...“. Настоящият казус
не попада в хипотезата, предвидена в чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. На
практика с постановеното Решение № 15-Д/18.09.2006 г. на ОСЗ гр. Е.,
което в разрез със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е пререшен въпрос, по който е
признато правото на собственост на ищците.
По тази причина следва да се приеме, че с оглед стабилността на
индивидуалния административен акт, административният орган не е
оправомощен сам го отменя или изменя (при отсъствие на специално
законово правило, допускащо друго). Това означава, че праводателят
на ответника Ц. Х. Ц. не е могъл да се легитимира като собственик на
имот нива от 0, 791 дка, м. „М. 1“, имот № .......... по картата на
землището при съседи имот № ........... –нива на наследници на Х.Ц. Х.,
имот № ......... вътрешна река на МОСВ, възстановен с решение № 15-
Д/18.09.2006 г. на ОСЗ гр. Е. на наследниците на Х. Ц. Д. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници, респективно да
дари имота на ответника Ц. Х. Х..
За пълнота на изложението, във връзка с другите възражения в
жалбата съдът намира следното:
Със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че Х.
Ц. Д. като наследодател на Ц. Х. Ц. от гр. Е. към момента на
включване в ТКЗС не е бил собственик на ливада от 0,600 дка,
находяща се в землището на гр. Е. /Г./ Софийска област, местността
„М.“, пета категория, при съседи: път, река, Х. Х., сега
представляваща част от имот № 34007 по картата на землището на гр.
Е. /решение № 5/06.08.2004 г., постановено по гр.д. № 71/2004 г. по
описа на РС-Етрополе /. Решението е оставено в сила с решение от
07.03.2005 г., постановено по гр.д. № 990/2004 г. по описа на
Софийски окръжен съд. С решение №730 от 18.05.2006 г., постановено
по гр.д. № 1476/2005 г. по описа на ВКС е оставено в сила решение от
7.03.2005 г., постановено по гр.д. № 990/2004 г. по описа на СОС.
Действително постановеното решение касае друг имот -ливада от
0,600 дка, по картата на землището на гр. Е., представляваща част от
имот № 34007 по картата на землището на гр. Е., докато другият
9
възстановен имот е с площ от 0, 791 дка, но също представляващ част
от имот № 34007. По аргумент на по-силното основание настоящият
състав приема, че щом е признато, че наследодателят на Ц. Х. Ц. не е
бил собственик на ливада от 0,600 дка, находяща се в землището на
гр. Е. /Г./ Софийска област, местността „М.“, пета категория, при
съседи: път, река, Х. Х., сега представляваща част от имот № 34007 по
картата на землището на гр. Е., няма как да бъде и собственик на по-
голям имот с площ от 0, 791 дка, м. „М. 1“, обособен като имот №
.......... по картата на землището, също представляващ част от имот №
........... –нива на наследници на Х.Ц. Х.. От изложеното следва, че
ищците доказват, че са собственици на процесния имот, поради което
е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
В отговора на исковата молба ответникът изрично заявява, че е
полагал грижи за имота, като е възлагал на трети лица да косят
тревата и да ползват същата за задоволяване на нуждите им в личните
им стопанства, като твърди, че не е спорно обстоятелството, че е
възложил в началото на пролетта на 2021 г. на трето лице да изоре
имота и да бъде засят със земеделски култури. От изложеното
настоящият състав приема, че е налице и втората предпоставка за
уважаване на иска – владение на вещта, което е осъществявано без
правно основание, поради което исковата претенция се явява
основателна и доказана.
Релевираното възражение за придобивна давност не следва да
бъде разглеждано, тъй като е въведено за пръв път във въззивната
жалба, а съгласно т. 4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
възражението за придобивна давност се преклудира с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред настоящата инстанция въззиваемите страни И. Г. Ц., Г. Ц.
Х., Н. Н. Ц., М. И. М. и Р. И. Г. са претендирали разноски от 700, 00
лева, които следва да им бъдат присъдени, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
От жалбоподателя е релевирано възражение за прекомерност на
10
заплатеното от въззиваемите страни адвокатско възнаграждение,
което е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в
размер на 1500,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 08.04.2022 г., постановено по
гражданско дело № 363/2021 г. по описа на РС- Етрополе.
ОСЪЖДА Ц. Х. Х. с ЕГН ********** от гр. С., р-н П., ул. „.....-..“
№ .., ет. . да заплати на И. Г. И. с ЕГН: **********, Г. Ц. Х. с ЕГН:
**********, П. Н. Ц. с ЕГН: **********, М. И. М. с ЕГН: **********
и Р. И. Г. с ЕГН: **********, всички от гр. Е. разноски за въззивното
производство в размер на 700 лв. /седемстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11