№ 157
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20243100900001 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. – Ф., родена на
08.07.1957г., гражданка на *****, с адрес: ******, постоянно пребиваваща в Република
България с ЛНЧ ********** и регистриран административен адрес: ******, срещу „Ф.
Енерджи“ ООД, ЕИК *********, с адрес: с. Горен Чифлик, общ. Долни Чифлик, обл. Варна,
ул. Люлин No 2a, представлявано от Е.Х. Ф. – управител, са която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 19 151,30 евро / деветнадесет хиляди сто
петдесет и едно евро и тридесет евроцента/, представляваща главница по договор за заем от
16.01.2019г. и сумата от 29 129,25 евро / двадесет и девет хиляди сто двадесет и девет евро и
двадесет и пет евроцента/, представляваща главница по договор за заем от 18.02.2019г., а в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 19 151,30 евро / деветнадесет хиляди
сто петдесет и едно евро и тридесет евроцента/, както и сумата от 29 129,25 евро / двадесет
и девет хиляди сто двадесет и девет евро и двадесет и пет евроцента/, представляващи
платени от третото лице „Мителдойче Нецгезетчафт Щром мбХ“ / Митнец Електроенергия/
по сметка на ответника съответно на 16.01.2019г. и на 18.02.2019г., но дължими на ищцата
суми, с които последната е обедняла, а ответното дружество се е обогатило.
ИЩЦАТА твърди, че със съпруга й – Е.Х. Ф., гражданин на Германия, учредили
ответното дружество – „Ф. Енерджи“ ООД, което било регистрирано в ТР на 25.04.2015г. Е.
Ф. бил назначен за управител, а в периода 31.08.2015 г. – 02.08.2019 г. тя била назначена за
заместник-управител с месечно възнаграждение от 11 734,98 лв. Посочва, че съпругът й
притежавал ветрогенератор, находящ се в Република Германия, 15910 Шьонвалде, район
1
Шьонвалде, ул. Люболцел Щр., 901Ц, за който сочи, че бил движима вещ и върху който
учредил в полза на ищцата безвъзмездно право на ползване със заявление до немската
енергоразпределителна компания от 24.02.2018г., която изкупувала произведенета от
генератора електроенергия. В резултат ищцата получавала по сметката си на месечна база
суми в зависимост от произведената от ветрогенератора ел.енергия, дължими за изминалия
месец, изплащани от енергоразпределителното дружество „Мителдойче Нецгезетчафт Щром
мбХ“ / Митнец Електроенергия/. Поради липса на финансови средства, в началото на март
2018г. с постигната устна договорка, между ищцата, като заемодател и ответното дружество,
действащо чрез управителя си Е. Ф., страните се споразумели ищцата да предостави в заем
на дружеството средствата, които получавала от немското ел.разпред. дружество. За целта
подала уведомление до последното за промяна на банковата си сметка и посочила банковата
сметка на ответното дружество в Райфайзенбанк. Твърди, че по така посочената сметка на
дружеството били постъпили директно от „Мителдойче Нецгезетчафт Щром мбХ“ / Митнец
Електроенергия/, както следвало: - на 16.01.2019г. – сумата от 19 151,30 евро,
представляваща стойността на отчетената за месец декември 2018г. ел. енергия и – на
18.02.2019г. – сумата от 29 129,25 евро, представляваща стойността на отчетената за месец
януари 2019г. ел. енергия. Ищцата твърди, че доколкото договорът за заем бил реален, то и
били сключени два договора за заем, по които страните не били уговорили срок за връщане и
дължими лихви. Договорите били сключени с постъпването на сумите по сметката на
ответното дружество – на 16.01.2019г. и на 18.02.2019г. Задълженията били отразени в
счетоводството на ответника, както и в ГФО, подписани от неговия управител. Пояснява,
че покана за връщане на сумите не била отправена до ответника преди завеждане на
исковата молба, която следвало да се възприеме и като покана за връщане на предоставените
суми.
В условията на евентуалност сочи, че ако не се възприеме, че между страните била
налице облигационна връзка по договори за заем, то липсвало основание за получаването и
задържането на сумите, които били постъпили от „Мителдойче Нецгезетчафт Щром мбХ“ /
Митнец Електроенергия/ по сметка на ответното дружество, както следвало: - на
16.01.2019г. – сумата от 19 151,30 евро, представляваща стойността на отчетената за месец
декември 2018г. ел. енергия и – на 18.02.2019г. – сумата от 29 129,25 евро, представляваща
стойността на отчетената за месец януари 2019г. ел. енергия. Твърди, че ищцата била
обедняла, а ответникът се бил обогатил за нейна сметка с посочените суми и следвало да й
ги върне.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Сочи, че имотът, ведно с ветрогенератора, построен върху него, в община Шьойнвалде,
близо до Пенкеграбен, били лична собственост на Е.Х. Ф., придобити с Договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 28. 04. 1999г., аналогичен на договора за покупко-продажба
на недвижим имот във формата на нотариален акт по българското право. Ищцата не
притежавала учредено в нейна полза право на ползване нито върху ветрогенератора, нито
2
върху имота, върху който той бил изграден. Сочи, че съобразно приложимото немско
законодателство, учредяването на подобно право на ползване следвало да е вписано в
поземления (имотния регистър) – цитира разпоредбата на пар. 873 и пар. 892 от Германския
граждански законник. В имотния регистър нямало вписване на никакви права в полза на
ищцата. Ветрогенераторът, собственост на Е. Ф., не бил движима вещ, а недвижима, защото
бил трайно прикрепен към имота на Ф. – цитира пар. 94 от Германския граждански законник
(BGB), поради което и правата върху него се учредявали само с нотариално заверен договор.
Допълва, че между ищцата и Е. Ф. е бил сключен брачен договор, по силата на който между
тях бил установен режим на разделна собственост. Поради това ищцата не би могла да
придобие каквито и да е права върху имущество на Е. Ф., а още по-малко това да може да
стане по безвъзмезден начин. В посочения в исковата молба период (09. 03. 2018г. до 17. 09.
2019г.) преди него и след него ищцата е имала само правото да събира от името и за сметка
на Е.Х. Ф. доходите от производство на електрическа енергия от ветрогенератора в
Шойнвалде по същия начин, по който това правел ответникът. Договор за мандат не бил
сключван в писмена форма, тъй като до 2019г. между ищцата и Е. Ф. съществувало доверие,
тъй като били в брак. От 2019г. доверието било напълно унищожено, което било причината
и за прекратяване на брака. По силата на договора за мандат ищцата била длъжна да дава
отчет на Е. Ф. и да му превежда резултата, т.е. получените от купувача на ел. енергия
Мийтнетц щром приходи. Сметката, по която били получавани сумите била посочена от
самата ищца, като от тези пари тя получавала и трудовото си възнаграждение от
дружеството. Липсвало основание ищцата да задържа получените от нея суми и същите
следвало да бъдат възстановени на ответника. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЦАТА депозира допълнителна искова молба, с която
поддържа изведените в исковата молба фактически и правни твърдения. В отговор на
възраженията за липса на валидно учредено право на ползване се позовава на влязло в сила
на 08.09.2021г., съдебно решение по дело №6 О 228/2020г. на Областен съд гр.Хале, водено
от А. А. Ф. срещу „Мителдойче Нецгезелшафт Щром мбХ" Германия относно дължими
суми за изкупуване на електроенергия, като предмет на делото е било и правото на ищцата
да ползва и да бъде оператор на ветрогенератора. Съдът е приел, че считано от 24.02.2018г. с
договор сключен между А. Ф. и Е. Ф. и отправен като заявление до „Мителдойче
Нецгезелшафт Щром мбХ", Германия правото на ползване/ оператор било прехвърлено на
А. Ф.. Излага, че представеното Заявление от 24.02.2018г. за промяна било подписано от А.
Ф. и Е. Ф. като представител на предходния ползвател/оператор, като имало характер на
договор между страните, които заявили, че желаят промяната да влезе в сила със задна дата -
от 01.08.2017г.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в
него фактически и правни доводи. Твърди, че представеното от ищцата решение не го
обвързва, доколкото не е участник в производството и касае отношенията на ищцата с трето
лице. Сочи, че между ответника и Е. Ф. били сключени Договор за техническо ръководство
3
на предприятието от 09. 08. 2016г. (Vertrag iiber technische Betriebsfuhrung) и договор за
търговско ръководство на предприятието от 09. 08. 2016г. (Vertrag uber kaufmanische
Betriebsfuhrung), които били необходими за функционирането на ветрогенератора като такъв.
Ищцата не представила доказателства в тази насока и това било косвено доказателство, че
същата не разполагала с правата върху ветрогенератора. Твърди, че в счетоводството на
ответното дружество не съществували задължения към ищцата. В условията на
евентуалност сочи, че вземането й било погасено чрез прихващане, което било отразено в
счетоводството на ответника.
В насроченото открито съдебно заседание за ищеца и ответника се явяват
процесуални представители. Ищцата, чрез адв. П. поддържа предявените искове и моли за
уважаването им, както и за присъждане на разноски по представен списък. От името на
ответното дружество, процесуалният представител моли за отхвърляне на претенциите.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а и от извършената служебна справка в АВ – ТРРЮЛНЦ се
установява, че ищцата А. А.-Ф. и съпругът й Е. Ф. са съдружници в ответното дружество
„Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК ********* от учредяването на дружество през 2015г. до настоящия
момент, като управител на дружеството през цялото му съществуване е Е. Ф..
Страните не спорят, а и от представените от ответника доказателства / договор за
покупко-продажба от 31.08.98г. на поделен парцел без прехвърляне на собствеността и
извлечение от имотния регистър на Шьонвалде – л. 105 – л. 117/ се установява, че Е. Ф. е
придобил собствеността върху имот, находящ се в Шьонвалде, както и че в същия е
изграден ветрогенератор. Безспорно е, а и писмените доказателства /удостоверения,
находящи се на л. 255 – 277/ установяват, че ветрогенераторът е присъединен към мрежата
на Мителдойче Нецгезелшафт Щром мбХ.
По делото, от ищцата са ангажирани удостоверение за присъединяване към мрежата
въз основа на заявление от 24.02.18г. и удостоверение за ползване на присъединен обект и
захранване на мрежата с енергия въз основа на заявление от 24.02.18г., в които като
собственик и ползвател на обекта идент. №208319-3788 е вписана ищцата А. А.-Ф.. / л.257 –
л. 262/.
Ищцата е представила и декларация за изплащане на възнаграждението по немския
ЗЕВИ от 14.02.2018г. /л. 275/, с която същата е посочила пред Мителдойче Нецгезелшафт
Щром мбХ. банкова сметка в Райфайзен банк за заплащане на захранената в мрежата
електроенергия от съоръжението, находящо се в Шьонвалде и изрично е посочила, че
титуляр на сметката е самата ищца.
По делото е прието заключението на в.л. П., което ищцата е оспорила, но което съдът
кредитира като кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Съобразно
заключението, в счетоводството на „Ф. Енерджи“ ООД за периода от 01.01.2018г. до датата
4
на подаване на исковата молба – 02.01.2024г. и до датата на изготвяне на заключението са
начислявани задължения към А. А. – Ф. за работна заплата по трудови правоотношения и
задължения към други кредитори, за временно предоставени средства по кредита на сметка
499 „Други кредитори“. За посочения период А. А. – Ф. е превела на дружеството средства в
размер на 561 653,47лв. или 287 168,86 евро, които са отразени в счетоводството като
задължения към „Други кредитори“ - аналитична партида А. А. – Ф.. За посочения период е
начислено възнаграждение по трудов договор в размер на 252 051,92лв., в т.ч. и обезщетение
при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 11 983,28лв., удръжките за
сметка на осигуреното лице са в размер на 32 370,48лв. Към 01.01.2018г. има неизплатени
средства за работна заплата в размер на 31 128,18лв. Към 30.09.2019г. начисленото
задължение за трудово възнаграждение е в размер на 250 809,62лв. За периода след
30.09.2019г. до 30.11.2024г. в счетоводството на „Ф. Енерджи“ ООД не са начислявани
задължения към А. А. – Ф.. Погасяването на задълженията на дружеството „Ф. Енерджи“
ООД към А. А. – Ф. е извършвано с банкови преводи и с протоколи - Е.Х. Ф. изплаща
задължението към А. А. – Ф., за което е съставен договор за заем между дружеството и
физическото лице. Общата сума на погасеното задължение по сметката за временно
предоставени средства е в размер на 561 653,47лв. Задължението за начислени трудови
възнаграждения е погасявано с превод по разплащателна сметка на А. А. – Ф. и с протоколи.
Общата сума на погасеното задължение е в размер на 250 809,62лв. Салдото по сметка 499
„Други кредитори“- аналитична партида А. А. – Ф. и по сметка 421 „Персонал“ “-
аналитична партида А. А. – Ф. към датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024г. и
към датата на изготвяне на заключението е нулево. Дружеството „Ф. Енерджи“ ООД няма
задължения или вземания от А. А. – Ф.. В осз при изслушване на вещото лице, същото
изрично сочи, че с двата банкови превода от Е. Ф. към А. Ф. и от дружеството към А. Ф.
всички суми, предоставени в заем от А. Ф. към дружеството са върнати на същата.
Съобразно изисканата информация от немските власти за приложимото в случая
немско право, според което изрично да се посочи движима или недвижима вещ е процесният
ветрогенератор и по какъв начин се учредява валидно право на ползване върху същия, се
установява, че ветроенергийните съоръжения, които съгласно § 95, ал. 1, изр. 1 от ГК се
считат за привидни съставни части, не са нито съществени съставни части, нито изобщо
съставни части на поземления имот, с който са свързани. Вещи, които попадат в § 95, ал. 1,
изр. 1 и ал. 2 от ГК, съгласно § 97, ал. 2, изр. 1 от ГК не могат да бъдат и принадлежности.
Следователно привидните съставни части по смисъла на § 95 от ГК остават юридически
самостоятелни движими вещи, въпреки че са свързани с поземлен имот. Въпреки това, ако в
отделен случай изискванията за само временно свързване по смисъла на § 95 от ГК не са
налични, ветроенергийното съоръжение според § 94 от ГК е съществена съставна част от
имота, на който е разположено. Един договор за ползване между собственика и ползвателя
не подлежи на строги правни изисквания, и принципно може да бъде съставен свободно.
Договорите за разрешение и ползване съдържат освен предоставянето на правото за
използване на поземления имот, обикновено и разпоредби относно възнагражденията,
отговорността, продължителността на договора и условията за прекратяване. Тъй като
5
договорите за ветрогенератори на практика предвиждат възмездно предоставяне на
ползването, повечето биха могли да бъдат квалифицирани като договор за наем или аренда.
Ако на ползвателя договорно се обещават приходите от ветроенергийното съоръжение, по-
скоро става въпрос за договор за аренда. Точната класификация по принцип няма да има
правно въздействие, тъй като съгласно германското законодателство разпоредбите,
уреждащи договорите за наем, следва да се прилагат съответно към договорите за аренда,
освен ако специални арендно-правни разпоредби не противостоят на това. За сключване на
съответен договор за аренда не е необходима нито нотариална заверка, нито вписване в
имотния регистър. За учредяване на отношение на ползване между собственика на имота и
титуляра на правото на ползване (оператора на ветроенергийното съоръжение) не се изисква
вписване в имотния регистър. На практика обикновено се извършва допълнително
подсигуряване на отношението на ползване чрез вписване в имотния регистър (Раздел II на
Имотния регистър). Собственикът на имота може да учреди нотариално т. нар. ограничен
личен сервитут в полза на оператор. Бенефициент може да бъде физическо или юридическо
лице (или правоспособно персонално дружество). Съдържанието на сервитута обикновено е
правото да се използва имотът, за да се експлоатира и да се поддържа съоръжението, и
съоръжението и неговите принадлежности да се оставят в имота. Обикновено собственикът
на имота се задължава също така да търпи съоръжението и да се въздържа от всички
действия, които накърняват правото на ползване. Чрез учредяването на ограничен личен
сервитут операторът на съоръжението или финансиращият инвеститор може да предотврати
риска от неплатежоспособност на собственика на имота и принудителната публична продан
на имота. В рамките на принудителната публична продан ограничен личен сервитут се
поема от приобретателя, само ако има предимство пред правото на кредитора, иницииращ
принудителното изпълнение.
Изготвена е и служебна справка по гр.д. 1796 / 2022г. на ВОС, от която се установява,
че същото е образувано по искова молба, депозирана от Е. Ф. срещу А. А. – Ф. с искане да
бъде осъдена ответницата да заплати процесните суми на ищеца, на основание чл. 60 ал.1 от
ЗЗД. В исковата молба Е. Ф. е посочил, че на 01.11.2017г. е учредил на ответницата право на
ползване върху ветрогенератора, за който се поставя въпрос и в настоящото производство.
Самият ищец Е. Ф. се позовава на валидно учредено от него право на ползване за
ответницата А. Ф., като претенцията му по гр.д. 1796 / 2022г. на ВОС е именно за заплащане
на задължения, които произтичат от валидното учредено право на ползване и които ищецът е
заплатил вместо ответницата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения главен иск, ищцата следва да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между нея и ответното дружество по
двата договора за заем, по силата на които процесните суми са предадени от ищцата на
ответника /чрез преводи от енергоразпределителното дружество на посочените дати/; че
ответното дружество се е задължило да върне сумите в претендираните размери, както и
6
настъпването на изискуемост на задълженията. Също така, в тежест на ищцата е да установи
и че в нейна полза е било валидно учредено безвъзмездно правото на ползване върху
ветрогенератора в съответствие с немското законодателство, респ. правото на ищцата да
получи плащане за произведената ел.енергия от генератора от немското
енергоразпределително дружество. В тежест на ответното дружество е да установи от своя
страна, твърдения мандат за събиране на приходите от производство на ел.енергия и
направеното извънсъдебно прихващане на насрещни вземания.
По първия спорен въпрос между страните, съдът намира, че ответното дружество, чрез
управителя си, е направило признание на неизгоден за страната факт, а имено този на
валидно учреденото право на ползване върху ветрогенератора от Е. Ф. към ищцата, както и
правото й да получава следващото се за това възнаграждение. Признанието е извършено от
физическото лице – управител на ответника като е обективирано в приложения по делото
препис на искова молба по гр.д.№1796/22г. на ВОС. Тези изводи се потвърждават, както от
ангажираните от ищцата писмени доказателства, така и се следват от констатираните
приложими разпоредби на немското право, както се сочи по-горе при изложението на
фактическата обстановка.
Самата ищца е посочила банковата сметка на ответника за изплащане на
възнаграждението от немското енергийно дружество, независимо, че като титуляр е
посочена тя като физическо лице. Макар и ищцата да не ангажира четлив екземпляр от
извлечението от банковата сметка на ответника, то видно от заключението на СЧЕ е
постъпването на процесните суми по сметката на ответното дружество: 19 151,30 евро на
16.01.2019г. и сумата от 29 129,25 евро на 18.02.2019г. Още повече, че ответникът не е
оспорил самото постъпване на двете суми по сметката си. Отново от заключението на
вещото лице А. П. се установява, че ответникът е осчетоводил същите тези суми, наред с
други суми, по сметка 499 „Други кредитори“ или като суми, получени от А. Ф. като заем, с
което е признал и възникналото между страните облигационно правоотношение по
процесните договори за заем. Доколкото законът не поставя изискване за форма на
сключване на договор за заем, а същият е реален, то и с факта на постъпване на сумите по
сметката на ответника и въз основа на ясно изразеното съгласие от двете страни по делото,
което съдът намира за безспорно установено, то и налице са валидно сключени договори за
заем, по силата на които ищцата е предала на ответното дружество сумата от 19 151,30 евро
на 16.01.2019г. и сумата от 29 129,25 евро на 18.02.2019г., а последното се е задължило да ги
върне на ищцата. Страните не са уговорили срок, поради което и сумите се дължат след
покана, която настоящият състав намира, че е отправена с депозираната искова молба в съда.
Следователно е настъпила и изискуемостта на задълженията.
От своя страна ответното дружество не установи своето насрещно твърдение за
наличието на договор за мандат между страните, с което да обори тезата на ищеца. Не се
установява и погасяване на насрещни задължения чрез прихващане. В отговора на исковата
молба ответникът не се е позовал на погасителния ефект на извънсъдебно изявление за
прихващане, а такива твърдения се навеждат едва в допълнителния отговор на
7
допълнителната искова молба, като се посочват четири суми, които А. Ф. без основание била
превела в своя полза и с които било прихванато задължението към нея. От страна на ищцата
тези твърдения се оспорват, като само на това основание съдът намира, че няма как да се
счете за настъпил желаният от ответника погасителен ефект. Въпреки посоченото от вещото
лице, че задължения към ищцата, вкл. процесните две, в счетоводството на ответното
дружество не се констатират, то след като не се представиха доказателства от ответника, че
тези суми са реално заплатени и постъпили по сметка на ищцата, положителният извод в
тази насока няма как да бъде споделен. Представените от ответника извлечения от банкова
сметка не установяват твърденията му. Вещото лице П. е приложила разпечатки от
софтуерната система, на която се води счетоводството на ответника, като е работила на база
счетоводни записвания, но не е преглеждала реалните извлечения от банковата сметка на
ищцата. В случая надлежни писмени доказателства за извършеното плащане от ответника
към ищцата не се събраха. Отделно, нито в отговора на исковата молба, нито в
допълнителния отговор, още по-малко в хода на производство се твърди, че задълженията
към ищцата са погасени чрез плащане, а се поддържа, че е направено изявление за
извънсъдебно прихващане. Погасяването чрез плащане се установява само от заключението
на вещото лице, като констатациите са единствено на база счетоводно записване, поради
което и съдът не може да приеме, че реално задълженията са погасени – нито чрез плащане,
нито чрез прихващане.
С оглед на горното и претенцията на ищцата по главния иск се явява основателна и
следва да бъде уважена, като поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът
не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск.
По разноските:
Страните са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и
такива на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят в полза на ищцата. Същата е
представила списък по чл. 80 от ГПК /л. 637/, с който претендира присъждане както на
заплатената държавна такса в размер на 3 777,15 лв., така и на адвокатско възнаграждение в
размер на 9600 лв. Съдът намира, че следва да присъди заплатената държавна такса, но не и
претендираното адвокатско възнаграждение. По делото не е ангажиран договор за
процесуална защита и съдействие, от който да се установи уговореното адвокатско
възнаграждение, като приложените платежни нареждания и фактури са с дати от април до
септември 2023г., което е много преди завеждане на настоящото производство, а като
основание в тях е посочен „договор за правно обслужване от 14.02.2023г.“, който по никакъв
начин съдът не може и не следва да предполага, че е точно сключен по повод защитата в
настоящото производство.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК *********, с адрес: с. Горен Чифлик, общ. Долни
Чифлик, обл. Варна, ул. Люлин No 2a, представлявано от Е.Х. Ф. – управител, ДА
ЗАПЛАТИ на А. А. – Ф., родена на 08.07.1957г., гражданка на *****, с адрес: ******,
постоянно пребиваваща в Република България с ЛНЧ ********** и регистриран
административен адрес: ******, сумата от 19 151,30 евро / деветнадесет хиляди сто петдесет
и едно евро и тридесет евроцента/, представляваща главница по договор за заем от
16.01.2019г., както и сумата от 29 129,25 евро / двадесет и девет хиляди сто двадесет и девет
евро и двадесет и пет евроцента/, представляваща главница по договор за заем от
18.02.2019г., на основание чл. 240 ал.1 от ЗЗД.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от „Ф. Енерджи“ ООД в полза на А. А. – Ф. по
сметка с IBAN: ***** при „Уникредит Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА „Ф. Енерджи“ ООД, ЕИК *********, с адрес: с. Горен Чифлик, общ. Долни
Чифлик, обл. Варна, ул. Люлин No 2a, представлявано от Е.Х. Ф. – управител, ДА
ЗАПЛАТИ на А. А. – Ф., родена на 08.07.1957г., гражданка на *****, с адрес: ******,
постоянно пребиваваща в Република България с ЛНЧ ********** и регистриран
административен адрес: ******, сумата от 3 777,15 лв. /три хиляди седемстотин
седемдесет и седем лева и петнадесет стотинки/, представляваща заплатената от ищцата
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9