Решение по дело №2067/2013 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 19.07.2017 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година, в следния състав

                                                         

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2067 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “Т.-Л.I” ООД, ЕИК*******, твърди, че на 24.10.2008 г. е сключен Договор за подизпълнение между него като подизпълнител и и ответника “Г.” АД, ЕИК *******, като главен изпълнител, по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършване срещу възнаграждение на строително-монтажни работи на обект: “117 СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Бухово”, с главен инвеститор на обекта – Столична община, район “Кремиковци”. Ищецът твърди, че в договора подробно са разписани етапите на извършване и отчитане на извършените строително монтажни работи, както и етапите, на които ответника дължи заплащане на възнаграждение за извършените строително-ремонтни монтажни работи. Твърди, че към договора е подписан анекс от 17.12.2008 г., с който са му възложени от ищеца допълнителни строително-монтажни работи. Твърди, че съгласно чл. 7, ал. 3 от договора и чл. 6 от анекса, ищецът предоставя гаранция за добро изпълнение под формата на задържане на 10% от общата стойност на СМР по договора и анекса към него, която да бъде освободена, както следва: 50% при подписване на акт обр. 15 за обекта и останалите 50% при подписване на акт обр. 16 за обекта.

 Ищецът твърди, че качествено и в срок е изпълнил строително-монтажните работи, които са приети със съответните актове – образец 15 и 16. От ищеца на ответника е издадена фактура № **********/16.07.2012 г. за сумата от 65 746,77 лева с ДДС, представляваща оставащата за разплащане сума за изпълнени СМР. От тази сума са приспаднати допълнително суми за ел.енергия по протоколи, за лошо изпълнени СМР и за липси на инвентар, собственост на ответника, на обща стойност от 22 408,82 лева с включен ДДС, за което ищецът е издал кредитно известие от 20.08.2012 г. към фактура № **********/16.07.2012 г. Ищецът твърди, че в резултат на извършените приспадания остава за плащане сумата от 43 442,25 лева за изпълнени и неплатени строително-монтажни работи на обекта, както и сумата от 15 271,92 лева – задържана и неосвободена гаранция за добро изпълнение по договора за подизпълнение от 24.10.2008 г. и анекс към него от 17.12.2008 г.

 Ищецът твърди, че на 05.11.2012 г. между страните е подписано споразумение, с което ответникът признава дължимостта на сумата от общо 58 714,17 лева, от които 43 442,25 лева – стойността на изпълнени и неплатени строително-монтажни работи на обекта и 15 271,92 лева – задържана и неосвободена гаранция за добро изпълнение, като е уговорено разсрочено плащане на така посочената обща сума.

Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 43 442,25 лева, представляваща стойността на изпълнени и неплатени строително-монтажни работи на обекта, сумата от 15 271,92 лева, представляваща задържана и неосвободена гаранцияза добро изпълнение по договора за подизпълнение от 24.10.2008 г. и анекса към него от 17.12.2008 г., и сумата от 3 427,42 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 43 442,25 лева за периода от 17.07.2012 г. до 26.04.2013 г. (датата на подаване на исковата молба), както и законната лихва върху всяка от главниците от 26.04.2013 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното им плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът не оспорва наличието на договорни отношения между страните. Сочи, че искът е частично неоснователен. Оспорва, че ищецът претендира вече платени суми преди подаване на исковата молба, както и сумата от 22 408,22 лева, включваща стойността на неприспаднат аванс по договора, използвана ел.енергия, стойността на некачествено изпълнени СМР на обекта и липси на инвентар, собственост на ответника. Оспорва, че не е настъпил срока за освобождаване на задържаните като гаранция суми.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представените и приети по делото писмени доказателства, че между тях на 24.10.2008 г. е сключен Договор за подизпълнение, по силата на който ответникът като възложител възлага на ищеца като подизпълнител извършването срещу възнаграждение на строително-монтажни работи, описани в количествено-стойностна сметка – Приложение № 1 към договора, на обект: “117 СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Бухово”, с инвеститор на обекта – Столична община, район “Кремиковци”, с главен изпълнител – ответното дружество.

Съгласно чл. 5 от договора, за извършените видове работи, описани в количествено-стойностната сметка, възложителят дължи на подизпълнителя ориентировъчна сума в размер на 22 000 лева с ДДС. Възнаграждението се изплаща за количеството на действително изпълнените и надлежно приети по реда на договора количества и видове работи съгласно количествено-стойностната сметка, въз основа на договорените единични цени и двустранно подписаните от страните междинни сертификати (актове) за приемане на работата по този договор.

Страните приемат в чл. 5, ал. 3 от договора, че съгласно действително извършените и приети от страните количества и видове работи, окончателната стойност може да се различава от договорената сума.

Съгласно чл. 8 от договора, в тридневен срок от подписване на договора възложителят превежда на подизпълнителя аванс в размер на 10 000 лева срещу запис на заповед, издаден от подизпълнителя в полза на възложителя за същата стойност, от който аванс се удържат суми пропорционално до пълното му изчерпване от всеки месечен сертификат. Възложителят заплаща на подизпълнителя стойността на извършената работа след одобряване на действително извършените количества работи от инвеститора чрез подписване на съответния месечен акт, в срок от седем календарни дни, считано от датата на плащане от страна на инвеститора към главния изпълнител по главния договор за изпълнение на обекта. От всеки сертификат се удържат 10% гаранционни суми до достигане на обем, съответстващ на 10% от общата стойност на договора.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от договора, подизпълнителят дава гаранция за добро изпълнение на работите в полза на възложителя под формата на ефективно задържане на 5% от всяко междинно плащане по договора, които се освобождават, както следва: 2,5% след подписването на акт образец 15 за обекта и 2,5% след подписването на акт образец 16 за пускането на обекта в експлоатация.

Представен е подписан между страните анекс от 17.12.2008 г. към договора за подизпълнение на строително-монтажни работи от 24.10.2008 г., с който страните се съгласяват да допълнят видовете и количествата работи, възложени на подизпълнителя по договора от 24.10.2008 г., съгласно количествено-стойностна сметка – Приложение № 1 към анекса.

Съгласно чл. 2 от анекса, стойността на допълнително възложените работи е в размер на 100 093,90 лева.

Съгласно чл. 6 от анекса, от всяко последващо плащане възложителят удържа на подизпълнителя гаранция за добро изпълнение в размер на 10%, която ще бъде освободена и преведена на подизпълнителя по реда, договорен в договора за подизпълнение. Представена е и количествена стойностна сметка към анекса.

Представен е от ищеца и приет като доказателство по делото споразумителен протокол от 05.11.2012 г., подписан между страните, съгласно който страните се споразумяват изплащането на двустранно установеното и признато по размер парично задължение на “Г.” АД към “Т.-Л.І” ООД на обща стойност от 58 714,17 лева, произтичащо от договор за подизпълнение на гореописания имот, състояща се от: 43 442,25 лева – СМР и 15 271,92 лева – задържани гаранции по договора, да се извърши при условията на разсрочено плащане на четири равни месечни вноски, първата от които е платима до 10.12.2013 г. и последната - до 10.03.2013 г.

Представени са от ищеца фактури № **********/16.07.2012 г. и № **********/ 16.07.2012 г., както и кредитно известие № **********/20.08.2012 г. към фактура № **********/16.07.2012 г.

Представен е също рекапитулационен акт за обекта, подписан от страните.

Представена е от ищеца нотариална покана до ответника във връзка със заплащане на дължимите суми, връчена на ответното дружество на 11.09.2012 г., както и отговор на ответника до ищеца.

Представен е от ответника по делото констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 07.03.2011 г. – акт образец 15, с който е прието от участниците в строителния процес, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ, и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризила изпълненото строителство.

Представени са също от ответника Акт № 1 за действително извършените СМР на обекта, както и рекапитулационен акт към 16.07.2012 г. за обекта, подписани от страните.

По делото е изискано от третото лице – Столична община, представено e и e прието като доказателство удостоверение № 445/25.05.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: “Физкултурен салон към 117 СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, издадено от директора на дирекция “Контрол по строителството”, Столична община.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Г.М., от което се установява, че общо дължимите суми от ответника след плащанията са в размер на 58 714,17 лева, в това число 43 442,25 лева - по фактура № 184 и 15 271,92 лева – удържани гаранции по договор.

Вещото лице дава заключение, че в счетоводството на “Г.” АД фактура № **********/16.07.2012 г. е осчетоводена в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти и Националния сметкоплан, като дружеството е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по тази фактура.

Вещото лице дава заключение, че размерът на мораторната лихва върху сумата от 43 442,25 лева за периода от 17.07.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 26.04.2013 г., е 3 463,75 лева.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 

По предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Въз основа на сключения между страните договор за подизпълнение е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя, а последната да заплати възнаграждение. Няма изискване в закона за писмена форма на договора за изработка и същият може да се счита сключен и с постигането на съгласие от страните. Изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.

В случая ищецът се е задължил да изпълни строително-монтажни работи на гореописания обект съгласно възложеното му по сключените между страните договор и анекс към договора.

От приетия като доказателство по делото акт за установяване на годността за приемане на строежа от 07.03.2011 г. – акт образец 15, и рекапиталационен акт към 16.07.2012 г., се установяват извършените от подизпълнителя и настоящ ищец строително-монтажни работи на обекта и приемането на същите от ответника без забележки, съответно приемането на обекта от инвеститора без забележки.

Установява се също от приетото по делото удостоверение № 445/25.05.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: “Физкултурен салон към 117 СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, издадено от директор дирекция “Контрол по строителството”, Столична община, че обектът е въведен в експлоатация.

С оглед на горното е налице приемане на извършените от ищеца строително-монтажни работи на обекта и за ответника възниква задължението да заплати на ищеца възнаграждение за приетата работа, съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

Подписаният между страните Споразумителен протокол от 05.11.2012 г. има правната характеристика на извънсъдебно признание от страна на ответника на дължимите суми, както относно задължението във вида, в който е материализирано в същия, така и за съществуването му в посочения в споразумителния протокол от 05.11.2012 г. размер - на обща стойност от 58 714,17 лева, произтичащо от договор за подизпълнение на гореописания имот, от която: 43 442,25 лева – по СМР и 15 271,92 лева – задържани гаранции по договора. Следователно неоснователно се явява възражението на ответника, че не дължи на ищеца претендираната сума и че от същата не са приспаднати вземания на ответника към ищеца.

Относно размера на неплатените строително-монажни работи за обекта по договора и анекса към него съдът намира, че същите възлизат на сумата от 43 442,25 лева съгласно приетото от страните в споразумителния протокол от 05.11.2012 г. Размерът на претендираната сума се установява и от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не доказа плащането на претендираните от ищеца суми за изпълнените и неплатени СМР.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 43 442,25 лева е основателен и следва да бъде уважен.

 

Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 43 442,25 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (26.04.2013 г.) до окончателното й плащане.

Следва да бъде присъдена на ответника и претендираната сума в размер на 3 427,42 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 43 442,25 лева за периода от 17.07.2012 г. до 26.04.2013 г. (датата на подаване на исковата молба), независимо че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява за процесния период размер на законната лихва от 3 463,75 лева, доколкото до приключване на съдебното дирене не е направено искане за увеличаване размера на предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за процесния период.

 

По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД:

Съдът намира за основателна претенцията на ищеца за връщане на сумата от 15 271,92 лева, представляваща удържана гаранционна сума по процесния договор за подизпълнение от 24.10.2008 г. и анекса от 17.12.2008 г. към договора за подизпълнение на строително-монтажни работи от 24.10.2008 г. След като обектът е завършен и приет с акт образец 15 и удостоверение за въвеждането му в експлоатация, съгласно договореното между страните в процесния договор и анекса, ответникът дължи заплащане на ищеца на удържаните като гаранция суми.

Дължимата сума е установена по размер в подписания между страните Споразумителен протокол от 05.11.2012 г. и за това не се спори между страните. С оглед на изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен в предявенитя размер от 15 271,92 лева.

Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 15 271,92 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (26.04.2013 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 6 585,66 лева, от които 2 485,66 лева – държавна такса, 600 лева – депозит за вещо лице и 3 500 лева – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за плащането му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на спора, на молителя следва да бъдат присъдени претендираните разноски по делото в общ размер на 6 585,66 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Т.-Л.I” ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 43 442,25 лева (четиридесет и три хиляди четиристотин четиридесет и два лева и двадесет и пет стотинки), представляваща дължима и неплатена сума за извършени строително-монтажни работи на обект: “117 СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Бухово”, съгласно договор за подизпълнение от 24.10.2008 г. и анекс от 17.12.2008 г. към договора за подизпълнение на строително-монтажни работи от 24.10.2008 г., сключени между “Г.” АД като възложител и “Т.-Л.І” ООД като подизпълнител, ведно със законната лихва върху главницата от 43 442,25  лева, считано от 26.04.2013 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 3 427,42 лева (три хиляди четиристотин двадесет и седем лева и четиридесет и две стотинки), представляваща законната лихва върху главницата от 43 442,25 лева, считано от 17.07.2012 г. до 26.04.2013 г., и на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 15 271,92 лева (петнадесет хиляди двеста седемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща удържана гаранционна сума по сключените между страните договор за подизпълнение от 24.10.2008 г. и анекс от 17.12.2008 г. към договора за подизпълнение на строително-монтажни работи от 24.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15 271,92 лева, считано от 26.04.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Т.-Л.I” ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 6 585,66 лева (шест хиляди петстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :