№ 9058
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110112373 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 75557/04.03.2025 г., с която
ЗАЕД „бв“ ЕАД, ЕИК **** е предявило срещу „Ззадд“ АД, ЕИК ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 2999,91, лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 27.06.2023 г., в гр. София, на кръгово движение на бул. Царица Йоана до
Околовръстен път, по вина на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по
лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **, застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /04.03.2025
г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **. В
тази връзка се сочи, че на 27.06.2023 г., в гр. София, на кръгово движение на бул. Царица
Йоана до Околовръстен път, водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, при
навлизане в кръговото движение, отнема предимството и удря в дясната част лек автомобил
„Дачия Лоджи“, рег. № ** /линейка/, в резултат от което по последното МПС са причинени
имуществени вреди.
Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАЕД „бв“ ЕАД,
ЕИК **** е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования
автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при
последното МПС – лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **, е било застраховано при ищеца
1
по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 47042202000033006, със срок на
застрахователното покритие от 31.08.2022 г. до 30.08.2023 г. Поддържа, че при ищцовото
дружество била образувана ликвидационна преписка по щета, като увреденият автомобил
бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното
ПТП, във връзка с което на сервизът, извършил ремонт на автомобила била изплатена сума в
размер на 2974,91 лева.
Сочи, че вредите по лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **, застрахован при
ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с рег. № **, като гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с рег. № **, била застрахована при ответното дружество. Предвид изложените по-
горе съображения се поддържа, че след изплащане на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на
застрахования срещу лицето причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му
отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по имуществената
застраховка. Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума, като
по регресната претенция ответно дружество не извършило изплащане на обезщетение, а
напротив, постановило отказ за изплащане на такова.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 2999,91, лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 27.06.2023 г., в гр. София, на кръгово
движение на бул. Царица Йоана до Околовръстен път, по вина на водача на лек автомобил
„Тойота Авенсис“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на предявяване на иска /04.03.2025 г./ до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „Ззадд“ АД, ЕИК
***е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск. Оспорва се
твърденият в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП, както и
размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение. Оспорва се наличието на
виновно и противоправно поведение на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № ** за
реализиране на процесното ПТП и за причиняване на вредоносния резултат. Поддържа се, че
изключителна вина за реализирането на процесното ПТП има водачът лек автомобил „Дачия
Лоджи“, рег. № **. Посочва, че не е налице причинно-следствена връзка между
реализираното ПТП и твърдените в исковата молба вреди, реализирани по лек автомобил
„Дачия Лоджи“, рег. № **. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **, доколкото същият е
нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2, т. 1, ЗДвП, чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Оспорва се претенцията и по размер, като завишена. Оспорва се и акцесорната претенция за
2
лихва за забава.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2999,91, лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие и разноските по определянето му, настъпило на 27.06.2023 г., в гр. София, на
кръгово движение на бул. Царица Йоана до Околовръстен път, по вина на водача на
лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Дачия
Лоджи“, рег. № **, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /04.03.2025 г./ до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в исковата молба и
отговора на исковата молба, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните в производството: че към датата на реализиране на процесното ПТП
/27.06.2023 г./ за лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** е била сключена застраховка
„Каско“ – по застрахователна полица № 47042202000033006, със срок на застрахователното
покритие от 31.08.2022 г. до 30.08.2023 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/27.06.2023 г./ гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с рег. № **, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е определил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 2999,91 лева,
заплатено в полза на сервиза, извършил ремонта на лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. №
3
**; че ищецът е отправил до ответното дружество регресна покана, както и от името на
ответника е постановен отказ от изплащане на обезщетение.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява и от събраните по делото
доказателства, в това число двустранен констативен протокол за ПТП от 27.06.2023 г.,
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните
по делото съдебна автотехническа експертиза, както и показанията на свидетелите Е. В. Т.
/водач на лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** към момента на реализиранен на
процесния пътен инцидент/ и Л. С. П. /водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **
към момента на реализиранен на процесния пътен инцидент/, от които се установява следния
механизъм на реализиране на процесното ПТП: на 27.06.2023 г., около 07:30 часа, лек
автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, управляван от водача Л. С. П., се движи в гр.
София, в локалното платно на ул. Околовръстен път и в района на кръгово кръстовище с бул.
Царица Йоанна, водачът предприема маневра за навлизане в кръстовището, без да пропусне
попътно движещия се в кръговото кръстовище лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **, при
която реализира ПТП с движещия се в кръговото кръстовище, при което на последния са
причинени имуществени щети.
Описаният по-горе механизъм на реализиране на процесното ПТП се установява от
събрания по делото доказателствен материал, в това число двустранен констативен протокол
за ПТП от 27.06.2023 г., заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и
неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа експертиза, както и показанията
на свидетелите Е. В. Т. /водач на лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** към момента на
реализиранен на процесния пътен инцидент/ и Л. С. П. /водач на лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с рег. № ** към момента на реализиранен на процесния пътен инцидент/.
Действително в показанията си пред съда свидетелят Л. П. заяви, че е участвал в
ПТП на кръговото на бул. Царица Йоана, като той следвало да се включи от локалното.
Спрял, огледал се и възприел с периферията си – линейка Дачия, която му се сторило, че се
движи в най – вътрешния кръг на кръговото, поради което преценил, че може безпроблемно
да се включи в кръговото движение, потеглил, в който момент настъпил удар между двете
превозни средства.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля в тази им част.
На първо място същите са неясни и свидетелят не е категоричен, че лек автомобил „Дачия
Лоджи“, рег. № ** се е движил в най – вътрешния кръг на кръговото кръстовище
/същевременно от всички останали събрани по делото доказателства, в това число
двустранен констативен протокол за ПТП от 27.06.2023 г., заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа
експертиза, както и показанията на свидетеля Е. В. Т., водач на лек автомобил „Дачия
Лоджи“, рег. № ** към момента на реализиране на процесния пътен инцидент, се установи,
че лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** се е движел в най-външната –дясна лента на
кръговото кръстовище/, както и не беше категоричен, дали водачът на лек автомобил „Дачия
4
Лоджи“, рег. № ** е бил сигнализирал намерението си за излизане от кръговото кръстовище
със съответния светлинен сигнал /мигач/. На следващо място, показанията на свидетеля в
тази им част са изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, не само
не се подкрепят от него, но и категорично се опровергават /свидетеля Е. В. Т., водач на лек
автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** към момента на реализиране на процесния пътен
инцидент изрично заяви, че се е движил най-външната –дясна лента на кръговото
кръстовище, с намерение за излизане от кръстовището на следващия възможен за него
изход, в който именно момент бил ударен от идващия от локалното платно и извършващ
маневра за включване в кръстовището лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **,
управляван от свидетеля Л. П./. На последно място, показанията на свидетеля П. в
горепосочената част са в пряко противоречие с останалите дадени от него показания пред
съда – при предявяване на протокола, съставен във връзка с процесния пътен инцидент,
свидетелят изрично заяви, че почеркът в изготвената в протокола скица на ПТП е неговия,
т.е. че именно той е изготвил скицата на ПТП. От същата е видно, че непосредствено преди
настъпване на проишествието, а и към момента на реализирането му лек автомобил „Дачия
Лоджи“, рег. № ** се е най-външната –дясна лента на кръговото кръстовище, с намерение за
излизане от кръстовището на следващия възможен за него изход. В същия смисъл са и
показанията на свидетеля Е. В. Т. /водач на лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** към
момента на реализиранен на процесния пътен инцидент/, както и останалите събрани в
производството доказателства.
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява в производството, че причина за реализиране на произшествието, е именно
поведението на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, който предприема
маневра за навлизане в кръстовището на бул. Царица Йоанна, без да пропусне попътно
движещия се в кръговото кръстовище лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **, при която
реализира ПТП с движещия се в кръговото кръстовище лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег.
№ **.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото доказателства,
обсъдени по-горе, съдът намира, че са установени по делото, при условията на пълно и
главно доказване, настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм, участието на
лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и вината на същото за
настъпване на процесното ПТП от 27.06.2023 г.
Спорен по делото е въпросът, дали размерът на изплатено от ищеца обезщетение за
репариране на вредите, причинени на лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** в резултат на
процесното ПТП, е завишен. Спорно е и дали всички посочени от ищеца вреди по увредения
при процесното ПТП лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** се намират в причинно-
следствена връзка с процесния инцидент.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че от техническа
гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-следствена връзка между
5
описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** и процесното
ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното събитие,
предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя
по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че срокът на
експлоатация на лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **, към датата на процесното
събитие /27.06.2023 г./ е 6 години, 8 месеца и 6 дни, считано от датата на първоначалната му
регистрация, както и че стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на
процесния лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **, определена на база средни пазарни
цени /към датата на ПТП/ е в размер на 3255,50 лева. Установява се още, че обичайният
размер на ликвидационните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са
между 15,00 лева и 25,00 лева. Установява се също, че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. №
**, определена на база Методиката към Наредба № 24, с коефициент на новите резервни
части К=0,7 /към датата на ПТП/ е в размер на 2162,32 лева.
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството е отговорило
ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като същевременно не възниква
съмнение относно правилността на изводите, обективирани от вещото лице в заключението,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира така приетото
заключение по допуснатата в произвдоството съдебна автотехническа експертиза.
Същевременно заключението не е оспорено от страните.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност
на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да
бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл.
6
400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ определя
възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно,
размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. *56/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6
от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на
настоящия съдебен състав, деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а и в някои
случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето
защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност, понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни цени е в размер на
3255,50 лева, като към тази сума следва да се прибавят 15,00 лева ликвидационни разноски
по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на 3270,50 лева.
Доколкото от ищеца се претендира обезщетение в по-нисък размер /2999,91 лева/ и при
спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, то предявеният иск следва да бъде уважен именно за
сумата, претендирана от ищеца с исковата му молба. Следователно предявеният иск с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от
2999,91 лева.
Съдът следва да разгледа направеното в условията на евентуалност възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил
„Дачия Лоджи“, рег. № **. По обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС *7/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
*59/24.11.2010г. по т. д. *117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. №
35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59
7
от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение *53/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г.,
решение *69/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по
т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег.
№ ** да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат от
реализираното на 27.06.2023 г. между лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** лек
автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, пътно-транспортно проишествие.
В отговора на исковата молба своевременно е релевирано възражение, че водачът на
лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № ** е допринесъл за реализиране на вредоносния
резултат, доколкото същият е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2, т. 1, ЗДвП, чл. 25, ал. 1
ЗДвП и чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
По делото не са събрани доказателства установяващи, че водачът на лек автомобил
„Дачия Лоджи“, рег. № ** е допринесъл за вредоносния резултат.
Дори напротив, събраните по делото доказателства са еднопосочни и категорични,
че причина за реализиране на проишествието, от техническа гледна точка, е единствено
поведението на водача на на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, който
предприема маневра за навлизане в кръстовището на бул. Царица Йоанна, без да пропусне
попътно движещия се в кръговото кръстовище лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № **, при
която реализира ПТП с движещия се в кръговото кръстовище лек автомобил „Дачия
Лоджи“, рег. № **..
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба от
8
ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се явява
основателен и доказан до пълния предявен размер от 2999,91 лева.
Върху горепосочената сума, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото
производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса за разглеждане на предявения иск в размер на
120,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза в размер на 300,00 лева, за заплатен депозит за свидетел при
режим на призоваване в размер на 50,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
719,99 лева /с включен ДДС/.
От името на ответното дружество своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на претендираното от името на ищеца
адвокатско възнаграждение в производството, което е неоснователно. Претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба */09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
включен ДДС. По делото се ангажираха доказателства за регистрация по ЗДДС на
процесуалните представители на ищцовото дружество. Същевременно по делото са
предприети активни процесуални действия, от името на ищцовото дружество, чрез
процесуалните му представители, обуславящи правото за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност,
поради което и съдът намира, че в полза на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в
минималния размер, предвиден за съответния вид работа, съгласно Наредба */09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, какъвто е именно и претендирания
от ищеца.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Ззадд“ АД, ЕИК ***,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ЗЕАД „бв“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
1189,99 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. *2373/2025 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ззадд“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
9
бул. „г“ * да заплати в полза на ЗЕАД „бв“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „**“ * на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от 2999,91
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 27.06.2023 г., в гр.
София, на кръгово движение на бул. Царица Йоана до Околовръстен път, по вина на водача
на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Дачия Лоджи“,
рег. № **, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска /04.03.2025 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ззадд“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „г“ * да заплати в полза на ЗЕАД „бв“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „**“ * на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1189,99 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. *2373/2025 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10