Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.10.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия БЕТИНА
БОШНАКОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1605
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1605/2021 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу
решение №103113 от 24.04.2019 г постановено по гр.д.№4029/18 г на СРС , 71 състав , поправено с решение №20215597 по същото дело в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че :
Е.С.Р. ЕГН **********
*** дължи разликата
над 1695,65 лева до предявения размер от 3115,26 лева –цена на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2015 г и изравнителна сметка за
периода 05.2013 г – 04.2014 г ; за
апартамент №5 в гр.София ж.к.******бл.******, ведно със законната лихва от 29.05.2017
г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 680,35 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 03.05.2017 г ; и
сумата от 7,72 лева лихви за забава върху сумата за дялово разпределение
за периода 15.09.2014 г – 03.05.2017 г ;
Е.С.Р.-И. ЕГН **********
от гр.София дължи разликата над 1130,43 лева до предявения размер от 3115,26
лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г –
м.04.2015 г и изравнителна сметка за периода 05.2013 г – 04.2014 г ; за
апартамент №5 в гр.София ж.к.******бл.******, ведно със законната лихва от
29.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 680,35 лева лихви
за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 03.05.2017 г ; разликата
над 18,03 лева до предявения размер от 27,54 лева за дялово разпределение
за посочения период , ведно със законната лихва от 29.05.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 7,72 лева лихви за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г –
03.05.2017 г
; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 15.06.2017
г по ч.гр.д.№34475/2017 г. на СРС , 71 състав ;
- по въззивна жалба на Е.С.Р. срещу посоченото решение на СРС , но в
частта , в която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на
“Т.С. “ ЕАД *** срещу Р. , че същият дължи сумата от 1695,65 лева –цена
на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2015 г за
апартамент №5 в гр.София ж.к.******бл.******, ведно със законната лихва от 29.05.2017
г до окончателното заплащане на сумата и сумата от 27,54 лева за дялово
разпределение за посочения период , ведно със законната лихва от 29.05.2017 г
до окончателното заплащане на сумата ; за които сумиа е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
15.06.2017 г по ч.гр.д.№34475/2017 г. на СРС , 71 състав .
Въззивникът
„Т.С. “ ЕАД *** излага доводи
за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като главницата преди м.04.2014 г не е
погасена по давност. За периода 05.2013 г – м.04.2014 г е издадена обща фактура
от 07.2014 г , публикувана на 15.08.2014 г , падежът на вземанията настъпва на
15.09.2014 г и до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
29.05.2017 г не е изтекла 3-годишна давност . По чл.33 ОУ /2008 г/ ежемесечните
задължение се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода , за който се
отнасят , а по ОУ /2014 г / в 30-дневен срок от публикуване на интернет
страницата .
Въззивникът Е.Р. излага довод за неправилност
на решението на СРС /в обжалваната от него част/ , тъй като „Х.и Р.“ ЕООД ***
не е представило договор за дейност .
Въззиваемата страна Е.И. е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „Т.С. “ ЕАД . Счита , че не е потребител на
топлинна енергия , защото не живее на адреса от 30 години . Евентуално има 1/3
от имота и исковата молба е нередовна . Задълженията не са доказани , а
евенутално са погасени по давност .
Третото лице помагач на ищеца „Х.и Р.“ ЕООД *** не взема становише по въззивните жалби .
Въззивните
жалби са допустими. Решението на
СРС е връчено на въззивниците
„Т.С. “ ЕАД и Е.Р. съответно на 09.05.2019 г и 18.05.2019 г , поради което въззивните
жалби от 18.05.2019 г и от 03.05.2019 г са подадени в срок .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост
на съдебното решение в
обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013
г на ОСГТК на ВКС .
По въззивната жалба на Т.С.
“ ЕАД .
За да отхвърли частично исковете за
главница и за лихви за забава СРС е
приел , че съгласно договор за продажба на държавен имот на стр.93 от
делото пред СРС и данни за наследявания на С.Ц.и М. Ц. ответниците са
съсобственици при квоти 2/3 за Е.Р. и 1/3 за Е.И. ; респ.са потребители на
топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . С представените писмени доказателства и СТЕ е
доказано , че потребената топлинна енергия за имота за периода 05.2013 г –
04.2014 г е в размер на 6230,54 лева , като ответниците не са осигурили достъп
за отчитане в имота . Като се вземе предвид , че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 29.05.2017 г , на основание чл.111 б.В ЗЗД погасени в 3-годишна погасителна давност да
задълженията за периода 05.13 г – 03.2014 г , като това обстоятелство не се
променя от последващото издаване на обща фактура . По чл.162 ГПК съдът е
определил , че за периода 04.2014 г –
04.2015 г за имота се дължат 3391,29 лева и е разпределил тези задължения
на ответниците съобразно идеалните им части 2/3 за Е.Р. и 1/3 за Е.И. . Според СРС
главницата за дялово разпределение е доказана и не е погасена по давност като
съобразно приетите идеални части 2/3 за Е.Р.
и 1/3 за Е.И. , Е.Р. дължи цялата претендирана сума от 27,54 лева , а Е.И. дължи
18,03 лева .
В тази част решението на СРС е правилно като краен резултат . Според чл.33 ал.1
от Общите условия от 2008 г е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30–дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят . В ал.6 на същата разпоредба е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок , дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. С оглед на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 29.05.2017 г принципно погасени по давност за задълженията за
периода м.05.2013 г – м.02.2014 г.
От друга страна за периода м.03.2014 г – 04.2015 г са в сила ОУ /2014 г/ , като
според чл.33 ал.1 във вр.чл.32 ал.1 месечните дължими сума се заплащат в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца . Няма
данни за публикуване на сметките на ответника на интернет страницата на ищеца .
Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня , в
който задължението е възникнало. В случая видно от представените писмени
доказателства и ССЕ , че ежемесечните съобщения към фактура са издавани на
последния ден от съответния месец . Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от 29.05.2017 г и последващото подаване на искова молба по чл.422 ГПК прекъснала давността за вземанията за периода 05.2014 г - м.04.2016 г т.е.
погасено по давност е вземането и за м.04.2014 г . На практика СРС е
присъдил повече от дължимото .
Издаването на обща фактура няма
отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна
енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във
вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. Според ССЕ изравнителната сметка за периода 05.2013
г – 04.2014 г е „ за връщане“ и с нея не са установени допълнителни задължения.
По отношение на лихвите за забава
трябва да се има предвид следното . Съгласно чл.32 ал.2 от Общите условия /2014
г/ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г/ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.33 ал.4 от ОУ /2014
г/ е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми
месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на
задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия от 2014 г.), длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на
топлинна енергия в 30-дневен срок от
публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период. С оглед липсата на представени доказателства от ищеца за
публикуване на задължението по общата фактура исковете за лихви за забава са
неоснователни и недоказани . Въззивната жалба на „Топлификация София“ ЕАД е
неоснователна .
По въззивната жалба на Е.Р.
Настоящият съд кредитира изслушаната пред
СРС СТЕ ,
според която измерването и отчитането на доставената топлинна
енергия и начисляването на сметки е извършвано
съгласно действащата нормативна уредба. Дяловото разпределение и
изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007
г за топлоснабдяването .
От приложените по делото писмени
доказателства /изравнителни сметки , отчети и пр./ и СТЕ се установява , че
третото лице-помагач на ищеца е извършвало дялово разпределение за етажната
собственост на Р. . Подписване на индивидуален договор с всеки етажен
собственик поотделно не е необходимо .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №103113 от 24.04.2019 г постановено
по гр.д.№4029/18 г на СРС , 71 състав , поправено с решение №20215597 по
същото дело в
частта ; в която е
признато за установено , че Е.С.Р. ЕГН
********** *** дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД
на “Т.С. “ ЕАД *** ЕИК ******** сумата от 1695,65 лева –цена на незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г – м.04.2015 г за апартамент №5 в гр.София ж.к.******бл.******,
ведно със законната лихва от 29.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата
и сумата от 27,54 лева за дялово разпределение за посочения период ,
ведно със законната лихва от 29.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата
;
както и са отхвърлени исковете на “Т.С. “ ЕАД *** с правно
основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Е.С.Р. ЕГН ********** *** дължи разликата над 1695,65 лева до
предявения размер от 3115,26 лева –цена на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г – м.04.2015 г и изравнителна сметка за периода 05.2013 г –
04.2014 г ; за апартамент №5 в гр.София
ж.к.******бл.******, ведно със законната лихва от 29.05.2017 г до окончателното
заплащане на сумата ; сумата от 680,35 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 15.09.2014 г – 03.05.2017 г ; и сумата от 7,72
лева лихви за забава върху сумата за дялово разпределение за периода
15.09.2014 г – 03.05.2017 г ;
Е.С.Р.-И. ЕГН **********
от гр.София дължи разликата над 1130,43 лева до предявения размер от 3115,26
лева –цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г –
м.04.2015 г и изравнителна сметка за периода 05.2013 г – 04.2014 г ; за
апартамент №5 в гр.София ж.к.******бл.******, ведно със законната лихва от
29.05.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 680,35 лева лихви
за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014 г – 03.05.2017 г ; разликата
над 18,03 лева до предявения размер от 27,54 лева за дялово разпределение
за посочения период , ведно със законната лихва от 29.05.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 7,72 лева лихви за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г –
03.05.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 15.06.2017 г по ч.гр.д.№34475/2017 г. на СРС , 71 състав .
Решението не подлежи
на обжалване .
Решението е
постановено при участието на „Х.и Р.“ ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******** .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.