Решение по дело №9819/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1157
Дата: 19 май 2022 г.
Съдия: Божана Желязкова
Дело: 20211100109819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1157
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20211100109819 по описа за 2021 година
э
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.557,
ал.1, т.1 КЗ с искане за присъждане на обезщетения за причинени имуществени и
неимуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ- В.Е.П., ЕГН **********, чрез адв. В.Т.У., САК, твърди, че е пострадала като
пешеходец при ПТП, настъпило на 03.03.2016г., около 03:00 ч., в гр.София, в ж.к. „Дружба“,
в района на метростанция „Дружба-2“. Излага, че ПТП е настъпило при следния механизъм:
На 03.03.2016 г., около 03:00 ч., в гр. София, ж. к. „Дружба“, неустановен до сега лек
автомобил се е движил в гр. София, в ж.к. „Дружба -2 част“, в района на метростанция
„Дружба-2“, на бул.“ Шипченски проход“, под моста, преди бензиностанция „Лукоил“ като
реализира ПТП с пешеходката В.Е.П. с ЕГН **********. След ПТП водачът напуска
местопроизшествието с автомобила, без да уведоми МВР или изчака пристигането на
компетентните органи. Пострадалата В.П. е намерена от органите на полицията след
обаждане на тел. 112 на мястото, посочено по-горе, в легнало положение, диагонално на
десния тротоар в посока движение към ул. „Ивано Т.- Куклата“. Не е могла самостоятелно
да се придвижва. Била е объркана и в алкохолно опиянение и е съобщила за настъпилото
ПТП. Ищцата сочи, че на място е извикана спешна медицинска помощ и тя е закарана в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София, III-та Клиника по ортопедия и травматология.
Извършени са й параклинични изследвания и диагностични процедури: ЕКГ,
рентгенографии на ляво коляно, бедро, таз, лумбални и шийни прешлени, носни кости, бял
дроб, УЗД на коремни органи, както и консултации с травматолог, хирург, интернист,
1
неврохирург - ВЛК дорзи нази, контузио регио окципиталис, и УНГ - варици септи нази.
Поставена й е диагноза: Счупване на долния край на бедрената кост - закрито. Счупване на
тялото (диафиза) на тибията - закрито. Контузия на тилната област на главата и разкъсано-
контузна рана по гърба на носа. След кратка предоперативна подготовка на 09.03.2016 г. е
била извършена операция, като чрез латерален достъп и послойно отпрепариране на
подлежащите тъкани е достигнато до фрактурата, репонирана е и фиксирана с 2 отделни
интерфрагментарни винта и LCP-плака и винтове. Направено е послойно затваряне на
оперативния достъп, щателна хемостаза, редон дренаж и поставена суха стерилна превръзка.
Следоперативният период протекъл гладко и спокойно. Проведено й е било медикаментозно
лечение по терапевтична схема. На 12.03.2016 г. й е извършена операция по повод закритото
счупване на тялото (диафиза) на тибията, като през преден достъп е проникнато в
дълбочина, достигнато е до голямопищялната кост и с помощта на фрим се трепанира
костномозъчния канал под Ro-скопичен контрол. Последвала стабилизация на фрактурата
чрез интрамедуларен заключващ пирон „фи“ 9 с L=315 мм., дистално пиронът е заключен с
два винта с L=40 мм., проксимално пиронът е заключен с 2 АО винта с L=45 мм. в
динамична позиция. Направена е щателна хемостаза, редон дренаж, послоен шев и е
поставена суха стерилна превръзка. Следоперативният период протекъл гладко, спокойно,
без сетивни и циркулаторни нарушения в оперирания крайник. Твърди, че е изписана от
болницата на 18.03.2016 г. с подобрение, като лечението й е продължило в домашни
условия с дадени препоръки да не натоварва оперирания крайник и назначени контролни
прегледи. По време на проведеното лечение й се наложило да извърши и някои
непредвидени разходи за оперативни консумативи (остеосинтези, плаки, винтове), за
лекарства и други в общ размер на 8 681лева. Сочи, че във връзка с настъпилото
пътнотранспортното произшествие има образувано досъдебно производство № 11104/2016 г.
по описа на СДВР, прокурорска преписка № 11668/2016 г. по описа на Софийска районна
прокуратура, което е водено в 8-мо РПУ като до момента извършителят на престъплението
не е открит. С Постановление от 30.01.2017 г. на СРП досъдебното производство е спряно.
Излага, че е сезирала ответника с искане за изплащане на обезщетение за претърпените от
нея вреди, но същият постановил отказ, поради което намира, че за нея е налице правен
интерес да предяви настоящите искове. Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и 8 681лв. за
имуществени вреди, двете ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП до
окончателното изплащане. Претендира разноски. Процесуалният й представител претендира
и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В о.з., проведено на 23.03.2022г. е допусната конкретизация на исковата молба, като е
посочено, че мястото на процесното ПТП не е ж.к. „Дружба-2“- дометростанцията, а
бул.“Шипченски проход“.
ОТВЕТНИКЪТ- Г.Ф., оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм
на настъпване на ПТП, наличието на твърдените вреди и причинната връзка между тях и
ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Заявява възражение за
2
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва и претенцията за
присъждане на законна лихва. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Представени са и документи от образуваната пред ответника преписка-претенция за
изплащане на обезщетение, от които е видно, че ответникът е отказал да изплати
обезщетение на пострадалата.
Представени са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта
са необходими специални знания. Обсъдени са от СМЕ и представените фактури за
извършени разходи от ищците по лечението им.
От заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза и АТЕ, изготвено от
вещо лице- травматолог и инж. Д., специалист по ПТП, ценено от съда изцяло като
неоспорено от страните, компетентно и обосновано, се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищцата е получил следните травматични увреждания: контузия на главата
- тилно; разкъсно-контузна рана на носа; закрито счупване на долния край на лявата бедрена
кост; закрито счупване на тялото на дясната голямопищялна кост. Контузията на главата и
раната на носа са причинили временно разстройство неопасно за живота. Закритото
счупване на дясната голямопищялна кост е причинило трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за 6 - 8 месеца. Закритото счупване на лявата бедрена кост е
причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 8 месеца.
Ищцата е претърпяла непосредствено след ПТП болки с много голям интензитет за 7-8 дни,
болки и страдания с голям интензитет за около 20 дни, болки с умерен интензитет за 3-4
месеца, болки с малък интензитет за около 12 месеца. След това ищцата би могла да изпитва
болки с малък до умерен интензитет при влажно и студено време, при по-продължително
ходене и стоене права до около 2 години след ПТП. Травматичните увреждания на ищцата
биха могли да бъдат получени при ПТП. Тъй като за получаване на травматичните увреди
на ищцата е необходима голяма кинетична енергия, е малко вероятно те да бъдат получени
при падане от собствен ръст.От Фиш за спешна медицинска помощ е видно, че ищцата е
обслужена на 02 03 2016 г, когато са установени следните травматични увреди - разкъсно-
контузна рана на главата в тилната област и изкълчване на дясната глезенна става със
съмнение за счупване. От История на заболяване № 8117 на болница „Пирогов" е видно, че
ищцата е приета на 03 03 2016 г в 06,38 ч със следните травматични увреди - счупване на
долния край на лявата бедрената кост и Счупване на тялото на дясната глямопигцялна
кост.Проведено е следното лечение: болнично - от 03 03 2016 г до 18 03 2016 г- 13 дни и от
07 07 2016 г до 13 07 2016 г - 6 дни или общо 19 дни; домашно - амбулаторно - от 18 03 2016
г до 06 07 2016 г - 3 месеца и 11 дни и от 13 07 2016 г до около 3-4 месеца. По време на
болничното лечение е оперирана както следва - на 09.03.2016 г — открито наместване и
фиксация на бедрената кост, на 12 03 2016 г — открито наместване и фиксация на големия
пищял, на 07 07 2016 г — изваждане на метален винт и динамизация на счупването. По
3
време на домашно-амбулаторното лечение е ходила на контролни прегледи, превръзки и
провеждала раздвижване. Към настоящия момент движенията на ставите на долните
крайници и самостоятелнат походка на ищцата са възстановени. На ищцата й предстоят
нови операции за изваждане на металните импланти от двата долни крайника. Едва след това
може да се направи нова преценка за пълното й възстановяване. Няма медицинска
документация, в която да има данни за наличие на алкохол в кръвта / урината на ищцата на
03 03 2016 г.
При лечението са осъществени следните разходи от ищцата- разходите за метални импланти
4017,00 лв за първата операция, метални импланти 2946,00 лв за втората операция и
фраксипарин 4 X 28,50 лв. са били необходими за лечение на получените при процесното
ПТП травматични увреди. Разходите за избор на екип 802 лв от 11 03 2016 г и избор на екип
от 14. 03. 2016 г., заплатени на болница „Пирогов", не са задължителни и са извършени по
желание на ищцата.
След извършен обстоен преглед на приложените по делото материали от досъдебното
производство и техният анализ вещото лице инж. Д. сочи, че не се съдържат данни, от които
експертизата да даде отговор по АТ част.
В тази връзка по делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката А.Н.П., майка на ищцата, сочи, че на 2-ри срещу 3-ти март 2016 г. дъщеря й
претърпяла инцидент. Вечерта преди да излезе от дома им имала лек спор със съпруга си,
след известно време чула, че си поръча такси за кв. „Слатина“. Помолила я да не излиза, но
тя излезла. След около два часа й се обадила да я попита къде е, отговорила й, че е с
приятелка в едно кафе в кв. „Слатина“, което се намирало до блока, където живеел съпругът
й. Свидетелката се успокоила, но все пак не си легнала. След време отново й се обадила,
било към 2 часа, дъщеря й казала, че е тръгнала в посока бул. „Шипченски проход" да хване
такси и да се прибере до кв. „Дружба". Казала също, че й пада батерията на телефона.
Минало доста време и отново звъннала на дъщеря си, но телефонът й бил изключен.
Останала да я чака. Съпругът й работил като такси. Помолила го да обиколи квартала и да я
потърси. Останала будна от притеснение като майка. Друг път не се било случвало да не се
прибере дъщеря й. Телефонът й звъннал между 5-6 часа призори. Обадила се жена, която
казала, че е от болница „Пирогов". Съобщила й, че дъщеря й е претърпяла ПТП и е в
болницата. Обадила се на зет си да тръгне на там. След това и тя взела такси до болница
„Пирогов".
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ са допустими и основателни.
Ищецата твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй като същият е отговорен по силата
на закона да обезщетява за вреди, когато вредата е причинена от неидентифицирано
моторно превозно средство. Следователно искът се основават на чл.557, ал.1, т.1 КЗ.
4
Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две групи факти:
възникнали права на ищеца срещу причинител на вредата на основание на чл.45 ал.1от ЗЗД
– т.е. причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение вреди, както и
че пътнотранспортното произшествие е причинено от неидентифицирано превозно средство.
Видно от ангажираното доказателство-констативен протокол за ПТП с пострадали лица с №
2179 от 03.03.2016 г. -заверено копие; същото е безспорно установено.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента(неизвестен) е установено по
несъмнен начин от констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 2179 от 03.03.2016
г. и свидетелските показания.
Претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в
причинна връзка от деянието на неизвестния извършител, са установени по несъмнен начин
от залючението на СМЕ.
С оглед заключението на СМЕ съдът приема, че са неоснователни възраженията относно
прекомерна завишеност на претенцията. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение. С оглед заключението на СМЕ, както и предвид общото
икономическо състояние в страната и установените размери на средната и минималните
работни заплати, претенцията не е завишена по размер, поради което исковете следва да се
установят изцяло.
Отговорността на Гаранционния фонд не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от
законова разпоредба, израз на държавната закрила, давана при увреждане от лица, които не
могат да бъдат установени в срока за разследване. Фондът е държавен орган със социални
функции и от него може да се търси само това, което е изрично уредено в закона.
Обезщетението, което фондът е длъжен да плати, покрива само вредите, но не и обезвредата
за забава, която дължи деликвентът съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 КЗ. Разпоредбата на чл. 497 КЗ, ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал.
1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към застрахователя по застраховка
ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ.
Съдът приема за дата, определяща изискуемостта на вземането за обезщетение, респ.
пораждаща задължението за мораторни лихви, тази по чл. 497, т. 2 КЗ - с изтичане срока по
5
чл. 496 КЗ, т.е. с изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията. Няма спор
между страните, че Гаранционният фонд се е произнесъл по подадената молба от ищеца,
като е отказал изплащане на обещение. С оглед на така изложеното, съдът счита, че лихвата
върху обезщетението следва да бъде определена от датата на изтичане на тримесечния срок
за окончателно произнасяне от страна на Фонда или от 22.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. (В тази насока е и Определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. №
1114/2014 г., ТК, ТО на ВКС, Определение № 105 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1537/2014 г.,
ТК, ТО на ВКС и др.).
От представените писмени доказателства за извършени разходи при проведено лечение,
обсъдени детайлно от приетото заключение на СМЕ, съдът счита, че искът за
имуществените вреди следва да се уважи изцяло-8 681лв.
С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за
разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че само ищцата има право, но същата е
освобеда от разноски и д.т. Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с
чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от искове
приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1690.30 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1547.24лв., както и 400лв.
възнаграждение на вещи лица, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът




РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф., гр.София, ул.”****, да заплати на В.Е.П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „**** чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „В., У. И П.”, ЕИК ****,
представлявано от адв. В.Т.У., САК, пълномощник, със съдебен адрес: гр. София 1040, пл.
****, по искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв /тридесет хиляди лева/, заедно със законната
лихва върху тази сума от 18.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
2557.66 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, заедно
със законната лихва върху тази сума от 22.06.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.Ф., гр.София, ул.”****, да заплати на адв. В.Т.У., САК, със съдебен адрес: гр.
София 1040, пл. ****, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 1690.30 лв.
6
ОСЪЖДА Г.Ф., гр.София, ул.”****, да заплати по сметка на СГС дъравна такса в размер
на 1547.24лв., както и 400лв. възнаграждение на вещи лица, платими от бюджета на СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7