Определение по дело №9977/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262022
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20201100509977
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

гр. София,  22.03.2023 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ – “В” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

 

Председател:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

Членове:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

мл.с.

ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

 

Секретар:

ЮЛИЯ АСЕНОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въззивно гр.д.  № 9977 по описа за 2020 г.

На именното повикване, при спазване разпоредбите на чл. 142 ГПК от списъка за призоваване на лицата, за днешното съдебно заседание на второ четене в 15.44 часа  се явиха:

 

 

ВЪЗЗИВНИКЪТ „Р.(Б.)“ ЕАД – редовно призован, не се представлява.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Т.Г.К. – нередовно призована. Няма върната призовка по делото. Не се явява.

СЪДЪТ, независимо от нередовната процедура по призоваване на страните, намира, че няма пречка в настоящото съдебно заседание да се допусне промяна в наименованието на дружеството – въззивник, доколкото е служебно известно на съда обстоятелството, че е налице промяна в наименованието на дружеството -  въззивник, като новото наименование на „Р.(Б.)“ ЕАД е „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД с ЕИК: *******, предвид на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА промяна в наименованието на дружеството – въззивник, като вместо „Р.(Б.)“ ЕАД същото следва да се чете „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *******.

ДА СЕ ЗАЛИЧИ от списъка на лицата за призоваване дружеството – въззивник с наименование „Р.(Б.)“ ЕАД.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от 22.02.22 г. от дружеството – въззивник със старо наименование „Р.(Б.)“ ЕАД, която е била подадена за насроченото съдебно заседание на 23.02.22 г., което е било отложено в закрито съдебно заседание, с която се уведомява съда, че към момента на подаването на молбата – 22.02.2022г., въззиваемата страна Т.Г.К. е погасила изцяло задълженията си, които е имала към „Р.(Б.)“ ЕАД във връзка с процесния договор. От друга страна изрично се сочи в молбата, че доколкото извършеното плащане от страна на въззиваемата страна Т.Г.К. е след датата на депозиране на исковата молба, както и след датата на депозиране на въззивната жалба, то се претендират направените по делото разноски във въззивната инстанция, състоящи се от 50.00 лв. държавна такса за въззивна жалба и претенция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв. Изрично е посочено в молбата, че в случай, че въззивникът е направил и други разноски, извън тези, които се претендират с настоящата молба, моли да бъдат присъдени и те. Молбата е подадена чрез юрк. Д., с приложено пълномощно.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпила молба от 13.04.22 г. от дружеството -въззивник, с наименование към датата на подаване на молбата - „Р.(Б.)“ ЕАД, подадена отново чрез юрк. Д., с която уведомява съда, че не прави нито отказ, нито оттегляне на предявените искове.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба в днешното съдебно заседание - 22.03.23 г. от „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с която се заявява изрично, че се поддържа подадената молба от 13.04.22 г. и че няма да се сочат други доказателства. Заявена е претенция за разноски, като в същата молба е обективиран списък на разноски по чл. 80 от ГПК, като се претендира заплатена държавна такса за въззивна жалба в размер на 88,71 лв., сумата от 75.00 лв. държавна такса за исковото производство и сумата от 450.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заявено е изрично, че в случай, че са направени и други разноски от страна на дружеството – въззивник, които не са описани в списъка по-горе, същите да бъдат включени и също да бъдат присъдени. Молбата е подадена чрез юрк. Илиева, с приложено пълномощно, като към същата се прилага и Удостоверение от АВп от което е видно, че в ТР и в регистъра на ЮЛНЦ по партидата на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******* е вписана промяна в наименованието на дружеството – въззивник.

СЪДЪТ, след съвещание намира, че с оглед изявлението на въззивника чрез пълномощника му в докладваната по-горе молба от 22.02.22 г., че към датата на предходното съдебно заседание въззиваемата страна е заплатила изцяло задължението си по сключения между страните Договор № 0803130218022196 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard от 13.03.08 г., следва да прецени наличието на правен интерес за въззивника от обжалване на постановеното решение, а такъв в случая няма, тъй като видно от предоставената възможност въззивникът не сочи факти и обстоятелства, обуславящи наличието на правен интерес от поддържане на въззивната жалба. Единствено в молба от 22.02.2022г. въззивникът заявява претенция за разноски, която претенция се поддържа и в молба от 22.03.23 г., в която молба е обективиран друг списък по чл. 80 от ГПК, като се включват освен разноските във въззивното производство, както и сума от 75.00 лв. държавна такса в исковото производство.

Възможността страната в производството да обжалва решението по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, винаги е обусловена от съществуването на правен интерес за това процесуално действие. Такъв ще е налице, ако решението е във вреда на подалата жалбата страна и съществува възможност, чрез обжалването да се постигне благоприятен за нея изход от спора. В случая, с оглед изявлението на въззивника е постигнат целения с подадената въззивна жалба краен правен резултат - погасени са изцяло задълженията на ответницата, които са предмет на предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.422 от ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, които именно искове са отхвърлени с обжалваното решение и са предмет на разглеждане на подадената въззивна жалба. В тази връзка съдът намира, че поради липсата на правен интерес следва да се остави без разглеждане подадената въззивна жалба и да се прекрати производството пред настоящата инстанция, доколкото ответницата е дала повод за завеждане на делото и е погасила задълженията си към дружеството – въззивник, след подаване на исковата молба, съответно след подаване на въззивната жалба при прекратяване на делото в нейна тежест следва да се възложат сторените от въззивника-ищец разноски, които същият е направил пред въззивната инстанция - в случая са 75.00 лв., платена държавна такса по подадената въззивна жалба. По отношение на претенцията на въззивника - ищец за юрисконсултско възнаграждение за настоящата въззивна инстанция, съдът намира, че искането се явява основателно. На основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК (изм. и доп.,бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за въззивника - ищец в размер на 50 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от процесуалния представител правни действия, без явяване в съдебно заседание.  

По отношение на претенцията на въззивника - ищец за присъждане на сторени разноски в исковото производство пред СРС, искането не следва да бъде уважавано, доколкото страната е разполагала с възможност да инициира производство по чл. 248 ГПК, което не е сторила, предвид на което претендираните разноски от страната в размер на 75.00 лв., представляваща държавна такса по исковото производството не следва да бъде присъдена в настоящото производство.

Предвид горното, С Ъ Д Ъ Т 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 5071253/27.04.2018 г. подадена от ищеца „Р.(Б.)“ ЕАД, с настъпила промяна в наименованието на ищеца и понастоящем с наименование „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ******* срещу Решение № 367682 от 21.03.2018 г. постановено по гр. д. № 12080/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 48-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като недопустима поради липса на правен интерес.

ОСЪЖДА Т.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, „Е.****“, сумата от 125.00 лв. (сто двадесет и пет лева) - сторени разноски във въззивното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 9977/2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ –В въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. София от страните с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е постановено.

Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16,00 ч.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

                   1.

                  

                   2.

 

СЕКРЕТАР: