Определение по дело №8650/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13249
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20221110108650
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13249
гр. София, 26.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110108650 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от ФИРМА със седалище и адрес на управление:
АДРЕС ЕИК: ********* срещу Д. ХР. П., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС за която съдът
констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.07.2022 г.
от 13.45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на от ФИРМА със седалище и
адрес на управление: АДРЕС ЕИК: ********* срещу Д. ХР. П., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
в общ размер 749,44 лв., от които: 514,17 лв. главница, 113,73 лв, договорна лихва за
периода от 05.11.2020 г. до 05.03.2021 г, 121,54 лв.- обезщетение за забава за периода от
05.11.2020 г.до 08.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (20.04.2021 г.) до окончателното изплащане на
задължението, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. №22462/2021 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 01.07.2020 г. ФИРМА сключва Договор за потребителски
кредит № 7053009321с ответника Д. ХР. П. ЕГН **********. На основание така сключения
Договор, „ФИРМА" ЕАД е предоставил сума в размер на 514.17 лева., В чл. 7 ал.1 от
Договора е посочен размера на предоставения кредит - 514,17 лв.,. Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 627,90 лв., която сума е разсрочена
на 5 погасителни месечни вноски всяка в размер на 125,58 лв., Уговореният между страните
лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 84,64 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/
компонента: главница и договорна лихва. С оглед на желанието на кредитополучателя и
влошената епидемиологична обстановката към момента на сключване на договора
(01.07.2020 г.) първата погасителна вноска е с отложено плащане и е с падеж на 05,11.2020
1
г. Длъжникът не е погасявал задълженията си по договра, а на 05.03.2021 г. е настъпил
крайният падеж.
Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.
Прилагат се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че при сключване на процесния
Договор за потребителски кредит №**********/04.05.2020 г. не са съобразени императивни
разпоредби от Закона за потребителския кредит, което води до недействителност на
договора. Твърди се, че договорът да е съставен по ясен и разбираем начин и не в
законоустановения размер на шрифта / чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Твърди се, че не е спазено
изискването, предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като договорът не съдържа ясно
какъв е лихвеният процент на ден. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, тъй като към него липсва погасителен план. Поддържа се, че клаузата,
предвиждаща еднократна такса „оценка на риска” е нищожна- противоречаща на чл. 10а от
ЗПК. Оспорва се обстоятелството, че процесиите суми по процесния ДПК реално са
предоставени от ищеца на ответника. Твърди се, че , че не е налице настъпила предсрочна
изискуемост по кредита. Сочи се, че при пълна недействителност на договора, приложение
намира разпоредбата на чл. 23 ЗПК и това означава, че кредитополучателите връщат само
чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси, застрахователни премии и др. под.
Поддържа се, че настоящият иск е предявен на договорно основание и чистата стойност на
кредита не може да бъде присъдена в настоящото производство, доколкото би се стигнало
до подмяна на основанието, на което е предявен иска. Твърди се, че посоченият размер на
годишния лихвен процент е 84,64 % , а на ГПР- 47.82 %., а при положение, че договорната
лихва представлява компонент от ГПР, няма как размерът й да надвишава този на ГПР.
Претендират се разноски.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във
вр. чл. 415 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за потребителски кредит, по който е
изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и
наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за
заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
2
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3