№ 19771
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110116554 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
Р. Б. Й. – А., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо
7219.22 лева – представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот – апартамент № ****, находящ се в гр. София,
****************, с абонатен № **********, формирана, както следва:
1/сумата от 5850,74 лева – главница – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. и сумата от 1314,87 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.08.2022 г. до 10.12.2024 г., 2/ сумата от 41,90 лева
– главница, цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата от 11,71 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2022 г. до
10.12.2024 г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от
19.12.2024 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 76163/2024 г.,
СРС/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 76163/2024 г., СРС, 63 с-в.
Претендира разноски за исковото и заповедното производства, в това
число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
1
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответницата в процесния период
топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответницата е собственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София,
****************, ап. ****, с абонатен № **********, въз основа на което и
съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ е клиент на топлинна енергия при
общи условия за битови нужди. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава,
поради което претендира и обезщетение за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така както е установено в
заповедното производство.
Ищецът прави искане като подпомагаща страна да бъде привлечена ФДР
„Нелбо“ АД, с ЕИК: *********.
С исковата молба са представени: писмо от СО, НАГ, удостоверение за
идентичност на адреси, протокол от ОС на СЕС, договор между СЕС и ФДР и
между ФРД и ищеца, два броя общи фактури, извлечение от сметка и копие от
в. Монитор от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на ТЕ за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД при общи условия на битови
клиенти.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, чрез адв. К. Т., с който предявените искове се оспорват като изцяло
недопустими евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се твърди, че ответницата не била
собственик на процесния имот съответно нямала качеството потребител на
топлинна енергия.
Иска се да бъдат изключени от доказателствата по делото договорите
между СЕС и ФДР, вкл. протокола от ОС на СЕС, както и общите фактури на
ищеца и извлечението от сметка.
Оспорват се представените фактури и извлечения по сметки, като се
твърди, че представената в тях информация не е достоверна. Твърди, че
ищецът не е доказал, че е изпълнил своите задължения през процесния период
да достави топлинна енергия в твърдените в исковата молба количества и със
съответното качество. Оспорва да е извършвано разпределение и отчитане на
доставените количества топлинна енергия от лице по чл. 139а ЗЕ.
Същевременно не се иска експертиза, доколкото вещото лице щяло да работи
само по документи, представени му от ищеца.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за топлинна енергия.
Въз основа на посоченото моли съдът да остави без уважение
предявените искове като неоснователни и недоказани.
С определение № 27017/23.06.2025 г. по делото като трето лице помагач
2
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Нелбо“ АД, с ЕИК:
*********. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово
разпределение –изравнителни сметки.
Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
304116/17.09.2025 г. Извършена е справка в ГРАО за родствени връзки на
ответницата Р. Б. Й. – А.. Получено е и писмо от Столична община,
Направление „Архитектура и градоустройство“, с което е представена заповед
за определяне на недвижим имот като обезщетение.
В съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата Р. Б. Й. – А., редовно призована, не се явява в първото по
делото съдебно заседание, не се явява и упълномощеният й процесуален
представител – адв. К. Т.. Последната изразява писмено становище за
цялостно предвид възражението за липса на облигационна връзка отхвърляне
на исковете и за недоказаност на качеството потребител на топлинна енергия в
имота. Поддържа, че не се установява как са начислени процесните суми.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 433/06.01.2025 г. по
ч.гр.д. № 76163/2024 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от заповед № РД-41-3707/09.12.1982 г. на
председателя на ИК /изпълнителен комитет/ на СНС се установява, че жилище
– апартамент № ****, на ет. ********* – се предоставя като обезщетение
срешу отчужден недвижим имот по ЗТСУ на лицата Б.Й.Й. и М.В.Й..
В списък на живущите по апартаменти от 15.11.1985 г. в сграда бл.
********** лицето Р. Б. Й. е вписана като собственик на ап. ****
Видно от удостоверение от ГИС София бл. 1014, в кв. *************,
към настоящия адрес представлява жилищна сграда в район Красно село на
Столична община – с актуален адрес: ж.к. *****************.
От своя страна видно от справка в ГРАО, извършена служебно от съда,
родителите на ответницата Р. Б. Й., с ЕГН: ********** са лицата Б.Й.Й. и
М.В.Й. – починали. Ответницата няма братя и сестри.
От ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани
3
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще
във вещноправния му статут, касаещи процесния период.
От представени по делото общи фактури се установява, че титуляр на
партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. ***********,
апартамент № **** е именно ответницата Р. Б. Й..
От договор между СЕС и ФДР от 07.10.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 11.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Нелбо инженеринг“
ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период. В протокола от ОС на СЕС ответницата се е подписала под
№ **** – като собственик на ап. ****.
Налице е и договор /№ Д-0-68 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са
изготвяни редовно изравнителни сметки. Предоставяна е и услугата дялово
разпределение.
Съгласно извлечение от сметка на л. 29 от делото, процесната сума за
главница от 5850,74 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен
сезон 2021 г – 2022 г., отразена в м. 06.2022 г. на стойност 2218.88 лева;
изравнителна сметка за отоплителен сезон 2022 г – 2023 г., отразена в м.
06.2023 г. на стойност 3236.89 лева и две допълнителни изравнителни сметки,
отразени в м. 08.2023 г. на стойност 52.07 лева съответно 342.90 лева.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза с вх. №
304116/17.09.2025, от която се установява, че сградната инсталация в сградата,
където се намира процесният имот е от открит тип, поради което при
изчисленията се съобразява с коефициент 0.15. Технологичните разходи на
отоплителната инсталация са извадени от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното
дружество, доколкото за разпределение между абонатите е дадено само
чистото количество топлинна енергия.
В процесния период съгласно експертизата и за двата отоплителни сезона
– до процесния имот е бил осигурен достъп за реален отчет – на водомерите и
съответните уреди, а главният отчет е подписан.
Топломерът в абонатната станция е проверен на 11.09.2018 г., на
05.11.2021 г. и на 14.10.2023 г. Липсата на проверка в периода от 11.09.2020 г.
до 05.11.2021 г. обаче не е от съществено значение в конкретния случай
предвид и възражението за давност.
На следващо място според вещото лице е налице съществено нарастване
на инсталираната мощност през сезон 2021/2022 г. Това прави впечатление,
доколкото в годините инсталираната мощност намалява. В случая обаче
4
увеличението е било 28.57 кВт или 22.88 %. Вещото лице е направило опит да
установи на какво се дължи промяната, но не е получило нужното му
съдействие от ФДР.
Поради това в.л. не може да потвърди сумите, начислени на абоната за
сградна инсталация – възлизащи на общо 510.64 лева за целия процесен
период и на 485.74 лева за периода от м. 11.2021 г. до м. 04.2023 г.
Експертът сочи, че в имота има три броя радиатори с индивидуални
разпределители с дистанционно отчитане и щранг лира без индивидуален
уред.
Така вещото лице сочи, че дължимите от абоната суми за целия процесен
период възлизат на 5863.72 лева, а за периода м. 11.2021 г. до м. 04.2023 г. на
5646.11 лева.
Ако обаче не се вземат предвид сумите, начислени за сградна
инсталация / или сумата от 485.74 лева/, то общата дължима сума от абоната
за м. 11.2021 г. до м. 04.2023 г. възлиза на 5160.36 лева или 1722.76 лева за
периода м. 11.2021 г. до м. 04.2022 г. и 3437.60 лева за периода от 05.2022 г. до
30.04.2023 г.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 433/06.01.2025 г. по ч.гр.д. № 76163/2024 г. по
описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока
по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като
целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по
съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и ответника
е била налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че
същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
5
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / копие от заповед № РД-41-3707/09.12.1982 г. на
председателя на ИК /изпълнителен комитет/ на СНС, списък на живущите по
апартаменти от 15.11.1985 г. в сграда бл. **********, удостоверение от ГИС
София, справка в ГРАО и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“
ЕАД от 11.07.2016 г. и справка НБД „Население“/ следва извод, че ответницата
Р. Б. Й. – А. има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е
собственик на процесния имот през целия процесен период.
В тази връзка между ответницата и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
6
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същата е собственик на
топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени
във вещноправния статут на имота.
Извън наличието на облигационна връзка между ответника и ищеца по
делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени
други конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Предвид конкретните доводи на ответника, следва
да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС
постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, поначало са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Т., обаче сумите,
начислени на абоната за сградна инсталация, вещото лице не може да
установи дали са правилно начислени. Поради това и съдът не следва да
присъжда същите. Посоченото разрешение е кореспондира и с Решение от
23.10.2025 г. по дела С‑760/23 на СЕС. В тази връзка и сумата от 510.64 лева
не се дължи изначално.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото
възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната
разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до
извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 76163/2024 г. по описа на СРС е подадено на 19.12.2024 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия – чл. 33, ал. 1 от ОУ, това
възражение е поначало основателно за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
15 то число на втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. – досежно вземането за главница.
7
Видно от СТЕ, а и след приспадане на недостоверната сума за сградна
инсталация / 485.74 лева относима към този период/, за непогасения по
давност период от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., задължението за топлинна
енергия възлиза на 5160.36 лева или 1722.76 лева за периода м. 11.2021 г. до
м. 04.2022 г. и 3437.60 лева за периода от 05.2022 г. до 30.04.2023 г.
Така съдът достигна до извода, че сумата от 5160.36 лева се явява
дължима изцяло / като същата е формирана само от енергия за отопление на
имот и от енергия за подгряване на БГВ, отчитани с индивидуални уреди с
дистанционен отчет/. За сумата от 690.54 лева искът за главница следва да
бъдее отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че ответната дължи сумата от 1133.33 лева – обезщетение за
забава в процесния период върху съответните главници. За сумата от 181.54
лева искът за обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
неоснователен, доколкото по делото липсват доказателства ищцовото
дружество действително да е заплатило на третото лице помагач стойността
на услугата дялово разпределение. Това налага отхвърляне и на иска за
обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 76163/2024 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 194.38 лева, от които 144.38 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 169.46 лева.
8
Длъжникът претендира разноски в това производство в размер на 400
лева адвокатски хонорар – действително извършени. С оглед изхода на делото
от тази сума му се дължат 51.28 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 16554/2025 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 144.38 лева държавна такса, 400 лева – възнаграждение за вещо лице и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение. Видно от представените по делото
платежни документи претендирани разноски са действително извършени. В
тази връзка от сумата от общо 644.38 лева на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 561.76 лева предвид изхода на делото.
Ответната страна претендира разноски от 800 лева за адвокат –
действително извършени. С оглед изхода на делото на ответната страна се
дължи сумата от 102.56 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Б. Й. – А., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, гр. София, ****************, ап. **** ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо 6293.69 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия и
услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № ****,
находящ се в гр. София, ****************, аб № **********, от които: 1/
сумата от 5160.36 лева – главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., и 2/
сумата от 1133,33 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2022 г. до
10.12.2024 г. върху съответните главници, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 76163/2024 г. на СРС – 19.12.2024 г. до окончателното плащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 76163/2024 г. на СРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от 690.38 лева
– главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и за
сумата от 181.54 лева –обезщетение за забава върху съответните главници за
топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 10.12.2024 г.; 2/ за сумата от
41,90 лева – главница, цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата от 11,71 лева – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2022 г.
до 10.12.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 19.12.2024 г. /датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № 76163/2024 г., СРС/ до изплащане на вземането, поради
неоснователност на претенциите в отхвърлената част
ОСЪЖДА Р. Б. Й. – А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, гр.
9
София, ****************, ап. **** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 169.46
лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 76163/2024 г. на
СРС и сумата от общо 561.76 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 16554/2025 г. на СРС – съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Р. Б. Й. – А., с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, гр. София, ****************, ап. **** сумата
от общо 51.28 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
76163/2024 г. на СРС и сумата от общо 102.56 лева, представляваща разноски
в настоящото исково производство по гр.д. № 16554/2025 г. на СРС –
съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Нелбо“ АД, с ЕИК: *********.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 76163 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10