№ 218
гр. Видин, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101760 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от „Теленор България“ ЕАД – София, чрез адв.
В. Г. против ИР. АС. В. от гр. ****** с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД .
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответника по силата на сключени Договори за мобилни услуги от 16.11.2018г.
и от 09.04.2019г.
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по издадени 2 броя
фактури и не е заплатил потребените услуги на обща стойност 157.83 лева. Поради това
ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника и му е начислил неустойка в
размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, за което е издадена
фактура № **********/25.07.2019г. в общ размер на 358.04 лева, както следва:
сумата от 232.93 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора от
09.04.2019г. за мобилен номер +359*********, от които 43.21 лева, представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси и 189.72 лева – неустойка за предоставено за
ползване устройство Таблет енджой Деймос 7 4джи блек.
сумата 125.11 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора от
16.11.2018г. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 157.83 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги и сумата в размер на 358.04 лева, представляваща неустойка за предсрочно
1
прекратяване на договорен абонамент за услуги, включваща:сумата 232.93 лева- неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.04.2019г. за мобилен номер
+359********* и сумата 125.11 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 16.11.2018г. за мобилен номер +359*********, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Ответницата редовно уведомена, чрез назначения особен представител е подала
отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е оспорила исковите
претенции по основание и размер. Навела е възражения, че липсват доказателства за
твърденията за едностранно прекратяване на договора.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 787/2021г. по
описа на РС – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По заповедното производство е представен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, сключен на 16.11.2018г., от който е видно, че
ответницата е сключила договор с ищеца за абонаментен план тотал 26.99 лева. Договорът е
сключен за срок от 12 месеца. Представено е и Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, сключен на 27.12.2018г., от който е
видно, че ответницата е сключила договор с ищеца за абонаментен план Тотал 38.99 за срок
от 24 месеца- до 27.12.2020г. По силата на приложение от 27.11.2018г. към договора, на
ответницата е предоставена отстъпка 20% от стандартния месечен абонамент за срока на
договора, заради ТНР в размер на 50% или над 50%.
Представен е и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
сключен на 09.04.2019г. с абонаментен план интернет 15.99 лева. Договорът е сключен за
срок от 24 месеца. Със същия договор на ответницата е предоставен таблет на стойност
19.99 лева.
Представени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилните телефонни услуги.
Представени са и три броя фактури за вземания на ищеца към ответницата за
процесния период.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 787/2021г. по описа на РС – Видин, съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.04.2021г. за сумата в размер на 157.83 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги и сумата в размер на 358.04 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги, за която е издадена фактура №
**********/25.07.2019г., включваща: сумата 232.93 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 09.04.2019г. за мобилен номер +359*********,
от които 43.21 лева – представляваща стойността на три месечни абонаменти такси и 189.72
лева – представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Таблет енджой
2
Деймос 7 4джи блек, както и сумата 125.11 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 16.11.2018г. за мобилен номер +359*********, представляваща
стойността на три месечни абонаменти такси, както и както и разноски в размер на 25.00
лева за платена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства: Договори за мобилни услуги от
16.11.2018г. и от 09.04.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По договорите за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответника.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните
съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените
от ответницата мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане
на тези суми от ответницата не са ангажирани.
По отношение на претендираната неустойка
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.
В случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане
в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да
прекрати договора / чл. 19б/, а същевременно договора, сключен между страните съдържа
клауза за уговорена неустойка в размер на стандартните месечни такси до края на договора,
като този размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаментни такси. Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията
за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал
указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване
кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна. Следва да се
отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на
3
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Доказателства за
едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради виновно
неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха ангажирани. Дори да се приеме, че
исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това изявление е след
изтичане на срока на договорите и след съставянето на процесните сметки, с които е
начислена неустойка, т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това.
Освен това, следва да се отбележи, че в сметките, с които е начислена търсената неустойка
липсва посочване какво е основанието за начисляването - по кой договор, на какво
основание от съответния договор, за кой период и пр.
В случая, въпросът който подлежи на изясняване е налице ли е основание за
начисляване на неустойка и какво е то. Според настоящият съдебен състав за ответницата
като потребител следва да е ясно на какво основание й е начислена претендираната
неустойка и как е изчислен размерът й. В конкретния случай, яснота по тези въпроси
липсва.
По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от
правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същия.
Процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната
страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самите договори е, че същите са
бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните като
ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието му.
С оглед на горното, съдът намира, че ответницата не дължи претендираната
неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще
следва да бъде отхвърлен за сумата в общ размер от 358.04 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, включваща: сумата 232.93
лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.04.2019г. за
мобилен номер +359********* и сумата 125.11 лева- неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 16.11.2018г. за мобилен номер +359*********.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 7.80 лева за платена държавна такса, 55.07
лева – разноски за адвокатско възнаграждение, 61.19 лева – разноски за особен
представител.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
общ размер от 62.87 лева, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: IBAN:
4
BG52CITI92501000104111, BIC:CITIBGSF.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ИР. АС. В. с ЕГН ********** с адрес:
гр. ****** ж.к. *********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК *********
сумата в общ размер на 157.83 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договори за мобилни услуги от
16.11.2018г. и от 09.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда – 16.04.2021г. до окончателното плащане по издадена заповед № 20621
от 21.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
787/2021г. по описа на РС – Видин, като исковата претенция в частта на сумата в размер на
358.04 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
за услуги, включваща:сумата 232.93 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 09.04.2019г. за мобилен номер +359********* и сумата 125.11
лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 16.11.2018г. за
мобилен номер +359********* – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА ИР. АС. В. с ЕГН ********** с адрес: гр. ****** ж.к. ********* да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* разноски в исковото
производство в общ размер от 124.06 лева и разноски по заповедното произовдство в общ
размер от 62.87 лева.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN:
BG52CITI92501000104111, BIC:CITIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5