Решение по дело №1097/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Л. М., [ЕГН], понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която претендира заплащане за обезщетение в размер на 5 000 лв., за претърпени от неимуществени вреди за това, че от 2021 г. в затвора няма обособена зала за фитнес.

Твърди, че е подложен на унижение, тъй като му се налага да излиза навън в най-студените и в най-топлите дни на годината. Посочва, че през зимата уредите са студени, което му причинява болки в ръката поради стара травма.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан по основание и размер. Посочва, че администрацията на затвора е осигурила на карето покрит фитнес с множество уреди, като на лишените от свобода се осигуряват и спортни мероприятия на закрито – тенис, шах, табла.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик счита исковата претенция за неоснователна и недоказана.

Административен съд-Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и касае претърпени неимуществени вреди от действия и бездействия на органи по изпълнение на наказанията в периода от 2021 г. до датата на подаване на исковата молба.

Съгласно справка от началника на затвора, Н. М. е изтърпял наказание в размер на 6 години лишаване от свобода в периода от 24.10.2018 г. до 16.02.2023 г. В момента търпи общо наказание в размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, с начало на наказанието 23.11.2023 г., като на 09.08.2024 г. е преведен в Затвора-гр. Пазарджик от Затвора-гр. Бобов дол.

Посочено е, че в затвора, на място за престой на открито - Каре № 1 е изградена фитнес площадка с уреди за спортуване (подробно изброени) и тенис маса, покрити с ламаринен навес, който позволява ползването им целогодишно. В изпълнение на разпоредбата на чл. 151 ППЗИНЗС е създадена организация за провеждане на спортни турнири и мероприятия, заложени в годишен план-график, утвърден от началника на затвора, които през студените месеци се провеждат на закрито. Предоставена е и възможност на организираните отбори за участие в турнирите и извън времето за престой на открито, като Н. Л. не е проявявал желание и не е участвал в организирани спортни мероприятия.

За обезпечаване на физическата култура на лишените от свобода и провеждане на спортни мероприятия са предвидени средства, като всяка година се закупуват различни спортни пособия. От Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за безвъзмездно ползване е предоставен мултифункционален фитнес уред с добавен боксов чувал, комплект щанги и дъмбели и тенис маса.

Представени са: утвърден план-график за провеждане на спортни мероприятия, ведно с докладни записки за участниците в тях и фактури за закупени спортни пособия.

В приетата по делото медицинската справка на директора на Медицинския център е посочено, че Н. М. постъпва за пореден път в Затвора-гр. Пазарджик на 09.08.2024 г., като при първоначалния преглед не е имал оплаквания. При физикалното изследване е констатиран масивен циркулярен белег напречно на дясната длан, за който няма медицински документи. По данни на лишения от свобода травмата е от детството му. Няколко пъти е бил консултиран с ортопед, като е отказвал назначеното му медикаментозно лечение за облекчаване на болката, когато е било необходимо.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода от 2021 г. до датата на подаване на исковата молба в Затвора-гр. Пазарджик е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението; 3) в пряка причинна връзка от нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС предвижда забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, за такова се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

Предмет на разглежданата искова претенция е обезщетяване на претърпени от Н. М. неимуществени вреди – унижения, вследствие на липсата на зала на закрито за фитнес, като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС вр. с чл. 3 КЗПЧОС.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

Заявените и поддържани от Н. М. фактически основания на исковата претенция следва да се квалифицират като поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на условия за двигателна активност и в „друго подобно действие“ по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, с които се твърди, че се нарушава забраната по чл. 3, ал. 1 от закона за унизително отношение спрямо осъдените лица.

С чл. 164, ал. 1 ЗИНЗС и с чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС, е въведено правило спрямо всеки лишен от свобода, освен престоят на открито, да се осигури по възможност физическа или спортна активност - условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито.

Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, поправителното действие на наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическо здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В контекста на визираната норма, на първо място ищецът претендира вреди от неизпълнение на задължението за осигуряване на условия за спортни упражнения, като твърди, че фитнес уредите са разположени на открито, което възпрепятства ползването им през зимния и летния сезон. Не е спорно между страните, че в отделението, в което е настанен ищецът, липсва оборудвана фитнес зала, но е обезпечена възможност за двигателна активност и спорт по един час дневно в обособена за целта площадка, която е оборудвана със съответните уреди и съоръжения, разположени на открито и покрита с ламаринен навес. При това положение не би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация във връзка с горното задължение. Изпълнението на същото като ред и условия е съобразено с режима, при който М. изтърпява наказанието си и ограниченията, свързани с него по чл. 71 ЗИНЗС. Неблагоприятните метеорологични условия са преодолим проблем с подходящите дрехи и принадлежности. Освен това, следва да се отбележи, че спорт на открито не включва само използването на фитнес уреди, а може да се упражнява под различни форми, използвайки движенията и натоварването на тялото.

Предоставена е и възможност на лишените от свобода по реда на чл. 164, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС, според който по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито, като при неблагоприятни условия, спортните игри и упражнения са провеждат на закрито. Въпреки тази правна възможност, Н. М. не се е възползвал от нея.

Предвид горното и след преценка на доказателствата по делото, както и в съответствие с цитираните нормативни разпоредби, съдът счита, че ищецът не е подложен на неблагоприятно третиране и не е засегнато човешкото му достойнството, поради което искането за заплащане на обезщетение е неоснователно. Същият не доказа незаконосъобразни фактически действия и бездействия на затворническата администрация, респ. не доказа нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС за унизително отношение спрямо осъденото лице. Липсва елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

Водим от гореизложеното, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Л. М., [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, иск за присъждане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат на бездействието на администрацията на Затвора-гр. Пазарджик да осигури възможност за физическа активност на закрито от 2021 г. до датата на подаване на исковата молба.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.