№ 397
гр. Пазарджик, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500514 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4312 по
описа на съда за 2024 година е осъден П. И. Д., ЕГН **********, от гр.
**************, да заплати на ищеца Гаранционен фонд - гр. София, ЕИК
*********, сумата 6913,31 лв., платена от Гаранционния фонд на Д.И.М. като
обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава на основание решение
по гражданско дело № 283/2020 г. на Пазарджишкия районен съд, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска на 04.11.2024
г. до изплащането на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 6913,31
лв. до пълния предявен размер от 8203,31 лв.
Осъден е П. И. Д. да заплати на Гаранционния фонд сумата 799,03 лв.,
разноски по делото.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Гаранционен фонд
частично – в частта , с която предявения иск е отхвърлен за сумата в размер
на 1 290 лева.
1
Молят решението в тази част да бъде отменено и иска уважен изцяло.
Обжалваното решение било постановено в нарушение на материалния
закон, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства.
Съдът не съобразил регресното право на Гаранционен фонд, да
претендира заплатените суми за съдебни разноски по прекия съдебен иск,
който е бил насочен от увреденото лице срещу него и в който ответникът е
участвал като трето лице помагач на страната на ГФ.
Неправилно било извършеното граматическо, систематично и
телеологическо тълкуване на правилото на чл. 558, ал. 7 КЗ .
РС - Пазарджик не съобразил, че уреденото от закона право на регрес за
Гаранционен фонд включва разходите по определяне и изплащане на
обезщетенията. Съгласно практиката на ВКС, която е обективирана в Решение
№ 127 от 18.10.2019 г. по т.д. № 2835/2018 г. на първо г.о. на ВКС, Решение №
8 от 22.06.2022 г. по т.д. № 2144/20 г. на първо г.о. на ВКС, разходите за
определяне и изплащане на обезщетението, това са обичайните разходи,
необходими за установяване на механизма на ПТП, вида и обема на
претърпените вреди от увредените лица вреди, както и причинно -
следствената връзка между ПТП и вредите. В посочената съдебна практика
било прието, че единствено разноските в изпълнителните производства не
представляват необходими разходи за определяне на обезщетението,
доколкото те са направени след установяване със сила на присъдено нещо на
подлежащи на обезщетяване вреди и размера на дължимите обезщетения от
Фонда и като такива извън обхвата на регресното право на Гаранционен фонд.
Касаело се за единно регресно вземане на Гаранционен фонд по смисъла
на чл. 558, ал. 7 от КЗ, което включва както размера на платеното обезщетение
по чл. 557, ал. 1 т. 2, б. „а" от КЗ, така и разходите за определяне и изплащане
на обезщетението, които формират цялото вземане на Фонда.
Първоинстанционното решение противоречало и на Решение № 24 от
30.03.2022 г. по т.д. № 225/21 г., ВКС, ТК I т.о, в което било прието, че след
като Гаранционен фонд встъпва в правата на увредения, които права се
извеждат от нормата на чл. 45 ЗЗД - дължими са всички настъпили в резултат
на неправомерното увреждане вреди, и доколкото напълно е изплатено
2
задължението на делинквента, то сумата се дължи изцяло. Или доколкото тази
сума е дължима от делинквента и изплатена от застрахователя, респ. от ГФ,
при осъществяване на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност за
вредите от ПТП, то и тази сума следва да бъде възстановена, така както е
заплатена. ВКС приема още, че доколкото е изпълнен изрично съдебен акт
(изпълнителен лист), то се налага извод и за надлежно осъществяване на
фактическия състав на чл. 91, ал.1 33 /отм./ и успешно встъпване на
Гаранционен фонд в правата на увреденото лице.
Претендират разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответната страна , в случай ,че надвишава 550 лв.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. И. Д.,чрез адв. А.
Г.,в качеството му на особен представител.
Изразява становище ,че въззивната жалба е неоснователна.
Съдът отхвърлил иска относно присъдени съдебни разноски в общ
размер 1 290 лв., платени по повод водени граждански дела срещу
Гаранционния фонд, по които на увреденото лице Д.М. е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди - главница от 4800 лв. и лихва за забава
в размер 2113.31 лв. Разноските, които гаранционният фонд е платил по тези
дела (г.д. 283/2020 г. на РС Пазарджик и в.г.д. 555/2021 на ОС Пазарджик), са в
размер на 1 290 лв..
В цитираната съдебна практика се отговаряло на два въпроса: 1) кои
разходи са се включват в обема регресното право (обичайните, необходими за
установяване механизма на ПТП и т.н.) и 2) кои не се включват - такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др., направени след
влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица. С
решението не се отговаря на въпроса дали разноските по иска на увреденото
лице срещу Гаранционния фонд се включват в регресното право.
От гледна точка на закона регресното право включвало в себе си не
повече от обема на правото на увреденото лице - фондът встъпва в правата на
увреденото лице срещу делинквента (чл. 288. ал. 12 КЗ). Т.е. фондът има
право само ако увреденият е имал същото право срещу делинквента. В случая
увреденото лице има право от делинквента само на главници и лихви, но не и
3
на разноски от 1 290 лв. Такава сума не се включва в изпълнителния лист на
увредения.
Случаят бил подчинен на общото правило, че разноските по едно дело
могат да се претендират само по същото дело, но не и по друго.
От гледна точка на формалната логика тези суми не били пряк резултат
от действия или бездействия на ответника, а от извън процесуалното и
процесуалното поведение на самия Гаранционен фонд, който не е престирал
своевременно и надлежно изпълнение на вменените му задължения за
изплащане на дължимото обезщетение на пострадалото лице.
Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Производството е по чл.558 ал.7 от КЗ.
В исковата си молба против П. Д. Гаранционен фонд твърди,че
на 22.10.2017г. на път *** км., *** + ***, кръстовище с път ***** км. между
село К..Д. и гр. П., лек автомобил марка „*****“ с рег. № ******, управляван
от П. И. Д., ЕГН **********, движейки се с несъобразена скорост в посока гр.
Пазарджик, не спира на знак Б2. навлиза и преминава през кръстовище, като
не пропуска приближаващия му от ляво на път с предимство автомобил с
марка „****", рег. № ****** с водач Т.Т.Д. и пътник в лекия автомобил
Д.И.М., ЕГН ********** като се удря в него. Удареният автомобил „****“ е
напълно унищожен, а двамата в автомобила - са пострадали тежко. Мястото
на инцидента е посетено от разследващ полицай и е съставен Констативен
протокол за ПТП № 313/21.10.2017 г. Веднага след процесния инцидент е
пристигнала линейка и пострадалият Д.И.М. е откаран в МБАЛ Пазарджик,
като след извършени прегледи е установено, че са налице: травми на главата,
ръцете и долните крайници, както и охлузвания по цялото тяло.
Последвала е претенция пред Гаранционния фонд за изплащане на
парично обезщетение, което е във връзка с процесния инцидент с щета №
210389/2017 за сумата от 20 000лв., за обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от Д.И.М., ЕГН **********. по която претенция от УС на
Гаранционния фонд е взето решение да бъде отказано плащането. Във връзка
с процесния инцидент е образувано НОХД №889/2018г по описа на РС -
4
Пазарджик, с постановено Решение № 59 от 13.01.2019г. подсъдимият П. И. Д.
с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 22.10.2017г. е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 50 ал.1 от ЗДвП като не е
пропуснал автомобила движещ се по пътя с предимство и това е в пряка
връзка с инцидента.
По силата на чл. 300 от ГПК гражданските съдилища, които разглеждат
гражданскоправните последици от деянието са обвързани от влязлата в сила
присъда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Образуван е исков процес с главни страни - ищец
Д.И.М., ЕГН ********** и Гаранционен фонд, като в това производство е
привлечен от Гаранционен фонд ответника ,като трето лице – помагач.
Установени били по делото както механизма на ПТП,уврежданията на
пострадалия ,както и ,че автомобила , управляван от виновния водач не е бил
застрахован към момента на настъпване на произшествието.
С Решение №260012 от 13.01.2021г. постановено по г.д. 283/2020г. по
описа на РС Пазарджик Гаранционния фонд е осъден да заплати сумата от 4
800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на процесния индент, ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, в размер на 2 113,31 лв, както и сумата от 432 лв. разноски по делото и
държавна такса в размер на 192 лв. ДТ за съразмерно уважената част от иска.
С Решение № I 18 от 12.04.2022г. по г.д. 555/2021 г. по описа на ОС -
Пазарджик решението на първоинстанционния съд е потвърдено, като е
осъден ГФ за сумата от 666 лв. разноски по делото.
На основание чл.223, ал. 2 от ГПК, П. И. Д.. ЕГН ********** е обвързан
от мотивите на Решение 260012 от 13.01.2021 г. г. д. № 283/2020 г. по описа на
РС - Пазарджик.
Общият размер на присъдените главница, лихва и разноски на Д.М. бил
8 011, 31 лв. След прихващане на присъдените в съдебното производство
съдебно-деловодни разноски на Гаранционния фонд в размер на 228 лв.,
Гаранционен фонд, е заплатил на Д.М. 7 783. 31 лв с платежно нареждане от
01.07.2022г. С платежно нареждане от 21.04.2022г. е заплатена сумата от 192
лв., ДТ по г.д. 283/2020 на РС - Пазарджик.
С изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпил в правата
5
на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ.
Молят да бъде осъден П. И. Д., ЕГН **********, да заплати на
Гаранционния фонд сумата от 8 203.31 лв., която се явява изплатеното от
Гаранционния фонд обезщетение, лихви, разноски за причинените на Д.И.М.,
ЕГН **********, неимуществени вреди вследствие на ПТП от 21.10.2017г. на
път *** км., *** + ***, кръстовище с път ***** км, между село К..Д. и гр. П.,
при нарушение на правилата за движение по пътища, ведно със законната
лихва, считано то датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата, както и направените в исковия процес разходи.
На ответника е назначен особен представител адв.Г. при условията на
чл.47 ал.6 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор от него.
Оспорва иска от името на ответника.
Искът на Гаранционният фонд се основавал на липсата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, който е бил управляван
от ответника към момента на настъпване на процесното ПТП – 22.10.2017 г.
От приложенията към отговора на исковата молба – „Проверка за сключена
застраховка ГО“, било видно, че такава застраховка е била сключена на
28.11.2016 г. и е с крайна дата на покритие до 27.11.2017 г., т.е. крайната дата
обхваща момента на процесното ПТП. Но преди тази крайна дата, на
15.03.2017 г., застраховката е приета за прекратена. Прекратяването било
отразено в информационния регистър без основание.
Не оспорва, че с влязла в сила присъда ответникът е признат за виновен
за престъпление в транспорта на 22.10.2017 г. и с последващо решение на
гражданския съд е осъдил Гаранционния фонд да плати причинените от
ответника вреди. Присъдата съгласно чл. 300 ГПК обвързвала настоящия съд
само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, но не и относно това имал ли е деецът застраховка. В
решение от 13.01.2021 г. по гр. д. 283/2020 г. на РС Пазарджик, мотивите по
което обвързват страните по настоящото дело, никъде не било прието от съда,
че управляваният от П. И. Д. автомобил не е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност.
6
Ответникът не бил надлежно поканен за плащане на вредите, които
Гаранционния фонд е платил на увреденото лице по повод процесното ПТП.
Вземането на Гаранционния фонд няма определен падеж и по отношение на
него е приложим чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Това означавало, че вземането на
Гаранционния фонд все още не е изискуемо.
Липсвала причинно-следствена връзка между действията на ответника и
плащането на обезщетение от страна на Гаранционния фонд.
Излага доводи за съпричиняване ,както и ,че липсват доказателства за
размера на претенцията.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
,като съобрази и пределите на въззивната проверка , съобразно разпоредбата
на чл.269 от ГПК , прие за установено следното:
Постановеното решение е обжалвано само в отхвърлителната част ,
тоест въззивният съд дължи произнасяне единствено и само по въпроса
претендираната сума , представляваща разноски ,присъдени в тежест на
Гаранционния фонд по проведени производства против него за определяне на
вредите ,обхващат ли се от разпоредбата на чл.558 ал.7 от КЗ и дължи ли се
тяхното възстановяване на Фонда.
Фактическата обстановка , приета от първоинстанционния съд с оглед
процесуалното поведение на страните е безспорна и въззивната инстанция я
възприема изцяло.
С решението по НОХД 889/2018 г. на Районен съд Пазарджик
ответникът е признат за виновен в това, че на 22.10.2017 г. на главен път *** ,
при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл.50 ал.1 от ЗДвП - на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно превозно средство
от друг път не е пропуснал пътното превозно средство, което се е движело по
пътя с предимство; чл.46 ал.2 от ППЗДвП -преди да потегли отново след
спиране пред пътен знак „Б2”, не е пропуснал друго пътно превозно средство,
което е имало предимство и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на едно лице, изразяваща се в: закрита черепно-мозъчна травма,
причинила разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на
дясната подбедрица причинило трайно затруднение на движението на десния
7
долен крайник, счупване на навикуларната кост на лявата ръка причинило на
пострадалия трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, .
Ответникът е освободен от наказателна отговорност ,като му е наложено
административно наказания и е лишен от право да управлява МПС за посочен
период.
Този акт на наказателния съд , съгласно чл.300 от ГПК обвързва съда
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца и това е съобразено при проведените впоследствие
граждански производства.
Проведени са производства по гр.д.№ 283 по описа на РС Пазарджик за
2020 година и въззивно производство по жалба на Гаранционния фонд против
постановеното първоинстанционно решение.
С влязло в сила решение Гаранционния фонд е осъден да заплати на
увреденото от ПТП лице на основание чл.557, ал.1т.2, б“а“ от КЗ във вр. с
чл.558, ал.5, предл.посл. сумата от 4 800лв./ четири хиляди и осемстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 22.10.2017г. на
главен път ***, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано
от 28.02.2018г. до окончателното изплащане .
Присъдени са разноски – държавна такса и направени от ищеца.
С решение на Окръжен съд по В гр.д.№ 555 по описа за 2021 година
първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната осъдителна част и
са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя – Гаранционен фонд.
В производството е бил привлечен ответника ,като трето лице – помагач
на Гаранционен фонд , поради което мотивите имат обвързваща сила за него и
няма основание и възможност в настоящото производство да прави
възражения ,както във връзка с наличието на застраховка ,така и относно
съпричиняване.
Видно от представените доказателства на Д.М. е платена сумата
7783,31 лв., представляващи сбор от главница от 4800 лв., лихва за забава до
плащането в размер 2113,31 лв.,съобразно съдебното решение и присъдените
на М. разноски от 432 лв. пред районния съд и 666 лв. пред въззивната
инстанция - окръжен съд, след прихващане на присъдените за отхвърлената
8
част на иска разноски.Платена е и присъданата държавна такса от 192 лева.
Представени са платежни нареждания.
Съдът е присъдил сумата 6913,31 лева , представляващи присъденито
със съдебното решение обезщетение за вреди и лихви за забава..
В тази част решението е влязло в сила.
Отхвърлена е претенцията за сумата 1290 лева , която сума представлява
разноските ,които са присъдени в проведените граждански производства в
тежест на Гаранционния фонд като ответник.
Въззивният съд споделя съображенията на първоинстанционния ,за да
отхвърли иска в тази част.
Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който
включва изплащане на сумата на правоимащото лице и даденото от закона
право на регрес. Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ, след изплащане
на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и ал. 2 от КЗ Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, ,
както и разходите за определянето и изплащането му. Фактическият състав на
регресния иск е безспорно установен в първоинстанционното производство и
неспорен в настоящето, като първоинстанционното решение в частта, с която
е уважен регресният иск за сумата, представляваща изплатено обезщетение на
пострадалото лице, не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед предметните предели на въззивната жалба, спорният в
настоящето производство въпрос е правен и той е: изплатените от
Гаранционния фонд суми, представляващи държавна такса и разноски в
исковото производство, обхващат ли се от регресното право – представляват
ли разходи за определянето и изплащането на обезщетението. Съдът приема ,
че те не се включват в регресното право, тъй като нормата на чл. 558, ал. 7 от
КЗ визира само разходи, които Фондът е направил за изчисляване на
обезщетението в извънсъдебна процедурата по изплащане на обезщетения, но
не и разноски, включително и заплатени държавни такси, направени по повод
исково производство срещу него, поради неопределяне и неплащане на
обезщетение. Регресното право на Гаранционен фонд, отнасящо се до
разходите за определяне и изплащане на обезщетението, включва обичайните
9
разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на
претърпените от увредените лица вреди /напр. експертизи и оценка/, както и
причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Касае се за разноски,
направени по повод и в рамките на доброволно уреждане на претенцията, не и
по повод съдебното й предявяване, при положение че доброволно уреждане на
претенцията не е постигнато .В исковата молба ищецът изрично е посочил ,че
към него е отправено искане и той е отказал , тоест с поведението си е дал
повод за предявяване на претенции от увреденото лице.
Разноските, заплатени по повод успешно реализирани права от
увреденото лице по съдебен ред – чрез предявяването на пряк иск, както и
заплатената държавна такса в това исково производство /по реда на чл. 78, ал.
6 от ГПК/, не представляват необходими разходи за определяне на
обезщетението, доколкото те са направени по повод установяване със сила на
пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на
дължимите обезщетения от фонда и като такива са извън обхвата на
регресното право .
Съдебната практика ,на която жалбоподаелят се позовава ,не променя
този извод.
Цитираното от жалбоподателя във въззивната жалба решение №
24/30.03.2022 г. по т. д. № 255/2021 г. на І т. о. на ВКС не е относимо към
конкретния спор, но дори и от и от приетото в него следва извода, че обхватът
на регресната отговорност се разпростира до покриване отговорността на
делинквента, но не и отговорността на Гаранционен фонд за заплащане на
държавна такса и разноски в исково производство по предявен срещу него
пряк иск за обезщетение на вреди, настъпили вследствие на ПТП.
По изложените съображения, съдът намира ,че решението в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноски не се дължат , тъй като ответника е представляван от особен
представител , а възнаграждението му е внесено по разпореждане на съда от
Гаранционен фонд.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№ 4312 по описа на съда за 2024 година, в частта , с която е отхвърлен
иска на Гаранционен фонд - гр. София, ЕИК *********, срещу П. И. Д., ЕГН
**********, от гр. *********, ет. за разликата над 6913,31 лв. до пълния
предявен размер от 8203,31 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11