РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Търговище, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530101235 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗАдв.
Ищцата Н. Л. Т. от гр.Търговище, твърди в исковата си молба, че на 26.11.2019г.
ответникът И. А. И. от гр.Търговище дошъл в кантората й, като изложил, че срещу него е
образувано гр.д.№ 1034/219г. по описа на РС Търговище, по предявен иск от майката на
детето му и по което дело бил представляван от друг адвокат, но не бил доволен и поискал
от Н. да проучи делото и да изготви и депозира въззивна жалба против постановеното
решение по това дело.Излага, че на същия ден двамата отишли в деловодството на РСТ,
където ищцата се запознала с делото, но ответникът заявил, че в момента не носи пари и се
уговорили на следващия ден да се срещнат, за да се сключи договор за процесуалното
представителство, да се изготви въззивна жалба, както и ответникът да плати определеното
адвокатско възнаграждение.Сочи, че едва на 29.11.2919г. ответникът отново отишъл в
кантората на ищцата, като пак нямал пари, но помолил да се изготви и депозира въззивната
жалба, като страните подписали и договор за правна защита и съдействие, в която за
процесуалното представителство по гр.д.№ 1034/2019г. по описа на РСТ и изготвяне на
въззивна жалба и страните уговорили възнаграждение в размер на 400лв., като в договора
изрично е посочено, че сумата не е платена. Излага се още, че на 29.11.2019г. ищцата
изготвила въззивна жалба, която изпратила по пощата в РС Търговище, като ответникът
отново не заплатил уговореното възнаграждение, а в деня на насроченото съдебно заседание
пред въззивния съд ответникът не отговорил на обажданията на ищцата. С оглед на
изложеното и като счита, че е изпълнила задълженията си по договора, а ответникът не е
1
изпълнил своето-да плати уговореното възнаграждение и за което ищцата се снабдила със
заповед за изпълнение № 371/20.06.2023г. по ч.гр.д.№ 756/2023г. по описа на РСТ, връчена
на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, ищцата приема, че за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящите установитени искове за съществуване на посочените
вземания в размер на 400лв. главница, ведно със законната лихва от 07.06.2023г. до
изплащане на задължението и обезщетение за забава върху главницата в размер на 142,88лв.
за периода от 29.11.2019г. до 06.06.2023г.; претендира разноските в заповедното и в
настоящото производство.В съдебно заседание претенцията се поддържа от ищцата, която
пледира за уважаването й.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. Н. С.-ТАК,
назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се
считат за допустими, а по основателността им адв.С. желае да вземе становище след
събиране на доказателствата по делото. В съдебно заседание адв.Н. С.-ТАК признава
обстоятелството, че въззивната жалба е изготвена от ищцата, като с оглед на събраните
доказателства по делото счита за доказано, че ищцата е изпълнила задълженията си по
договора и липсват доказателства ответникът да е заплатил дължимата сума, при което счита
претенциите за основателни.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото копие на Договор за правна защита и съдействие серия Т
№ ********** от 29.11.2019г. се установява че между И. А. И. с ЕГН ********** от
гр.Търговище и адв.Н. Л.-ТАК е сключен договор за правна защита и съдействие относно
процесуално представителство по гр.д.№ 1034/2019г. по описа на РСТ и въззивна жалба до
ОС Търговище, като е уговорено възнаграждение в размер на 400лв., като в договора е
отразено, че сумата не е платена, договорът е подписан от страните и не е оспорен по
делото.В съдебно заседание съдът е извършил констатация на оригинала на посочения
договор, представен от ищцата, като е констатирал, че приложеното по делото копие е
идентично с оригинала на договора. По делото е представена и молба от 27.11.2019г.,
депозирана по гр.д.№ 1034/2019г., подписана от ответника, но за която не се спори, че е
съставена от ищцата, в която са поискани преписи от протокола от съдебното заседание по
делото от 08.10.2019г. и от постановеното решение по делото.От въззивна жалба ,
регистрирана в РС Търговище на 02.12.2019г. с дата на пощенско клеймо 29.11.2019г. се
установява, че настоящият ответник е обжалвал постановеното решение по гр.д.№
1034/2019г. по описа на РСТ, като в съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е признал обстоятелството, че посочената въззивна жалба е съставена от
ищцата.От приложеното по делото гр.д.№ 1034/2019г. по описа на РСТ се установява още, че
в това производство първоначално ответникът е бил представляван от друг адвокат - адв.В.-
ТАК, а от контролния лист към делото се установява, че на 26.11.2019г. с делото се е
запознала ищцата адв.Л..Данни за това ответникът да е изплатил уговореното в процесния
договор адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., по делото липсват.От приложеното
2
ч.гр.д.№ .№ 756/2023г. по описа на РСТ се установява, че за дължимото по процесния
договор ищцата се е снабдила със заповед за изпълнение № 371/20.06.2023г. по ч.гр.д.№
756/2023г. по описа на РСТ за сумата от 400лв. дължимо адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие серия Т № ********** от 29.11.2019г., ведно със
законната лихва от 07.06.2023г. до изплащане на задължението и обезщетение за забава
върху главницата в размер на 142,88лв. за периода от 29.11.2019г. до 06.06.2023г., на осн. чл.
410,ал.1,т.1 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗАдв., както и за направените по делото разноски в
размер на 25лв. държавна такса, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Предявени са установителни искове за съществуване на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение № 371/20.06.2023г. по ч.гр.д.№ 756/2023г. по описа на РСТ.
От събраните писмени доказателства по делото съдът приема за установено, че на
29.11.2019г. между страните е сключен валиден писмен договор за правна защита и
съдействие, подписан от тях и с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.,
което е останало неизплатено. На следващо място, съдът приема за установено, че ищцата е
изпълнила задълженията, които е поела с договора, а именно-да се запознае с гр.д.
№1034/2019г. по описа на РСТ и да изготви и депозира въззивна жалба от ответника против
постановеното решение по делото и върху нея не пада тежестта да доказва отрицателния
факт на неплащане на уговореното, поради което следва да се приеме, че за нея е възникнало
право да получи уговореното и неизплатено адв. възнаграждение.Това нейно право
произтича от разпоредбите на ЗАдв, като съгл. чл. 36,ал.1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, а съгл. чл. 37 от ЗАдв. за
вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер, обстоятелство,
обуславящо основателността на предявените установителни искове за съществуване на
вземания за сумата от 400лв. главница, ведно със законната лихва от 07.06.2023г. до
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 142,88лв. за периода от
29.11.2019г. до 06.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
371/20.06.2023г. по ч.гр.д.№ 756/2023г. по описа на РСТ и тяхното уважаване, на осн.
422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗАдв.
С оглед изхода от спора, в полза на ищцата следва да се присъдят както разноските в
заповедното производство в размер на 25лв. платена държавна такса, както и сторените в
настоящото производство разноски, които, съобр. приложения списък по чл. 80 от ГПК са в
размер на 75лв. държавна такса и 400лв. внесен депозит за особен представител, или общо
500лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на Н. Л. Т. с
ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*******-адвокат в АК Търговище, Булстат ********,
против И. А. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.Търговище, ул.******, за сумата
от 400лв. главница, ведно със законната лихва от 07.06.2023г. до изплащане на задължението
и обезщетение за забава в размер на 142,88лв. за периода от 29.11.2019г. до 06.06.2023г.,
дължими по Договор за правна защита и съдействие серия Т № ********** от 29.11.2019г.,
подписан от страните, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 371/20.06.2023г. по
ч.гр.д.№ 756/2023г. по описа на РСТ, на осн. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с
чл. 37 от ЗАдв.
ОСЪЖДА И. А. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.Търговище,
ул.*******, да заплати на Н. Л. Т. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.*******, офис №
105-адвокат в АК Търговище, Булстат *******, разноските в заповедното производство в
размер на 25лв. и разноските в исковото производство в размер на 475лв., или общо 500лв.,
на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4