Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
07.05.2019 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и
прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 172 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел
ІІІ на Глава Х /чл. 185 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 191 от АПК.
Делото е образувано по жалба вх.
№ 728/ 01.03.2019 г. на Областния управител на област Добрич срещу Решение № 45
– 9 по Протокол № 45 от заседание на Общински съвет град Добрич, проведено на
29.01.2019 г., с което на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за
местните данъци и такси и чл. 79 от АПК, Общински съвет град Добрич приема
Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на Община град Добрич.
Областният управител твърди, че при приемането на
измененията и допълненията на посочената Наредба е допуснато неспазване на
административнопроизводствените правила за издаване на нормативен акт. Излага
следните съображения, а именно, че:
Обществените отношения, свързани с местното
самоуправление и местната администрация са уредени със Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. В изпълнение на правомощията
си по чл. 21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции,
решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по –
висока степен. Добавя, че уредбата, която дава общинската наредба, следва да
уточнява и конкретизира законовите норми съобразно местните условия, но не може
да е в противоречие със закона. Определя наредбата за определяне на местните
данъци и такси на територията на Община град Добрич като нормативен акт по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Възприема
оспореното Решение като такова, представляващо частично изменение на подзаконов
нормативен акт. В тази връзка указва, че редът за приемането, изменението,
допълнението и отмяната на подзаконови нормативни актове на общинските съвети е
уреден в Раздел Трети, Глава Пета, Дял Втори от АПК и ЗНА. Изтъква, че с чл. 80
от АПК е предвидено субсидиарно прилагане на ЗНА за неуредените от АПК въпроси.
В тази връзка настоява, че:
При приемане на измененията в Наредбата за местните
данъци не е спазено изискването на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, на интернет страницата
на общината да е публикувана предварителна оценка на въздействието по чл. 20 от
ЗНА по отношение предложените изменения и допълнения на подзаконовия нормативен
акт, а същевременно твърди, че такава няма как да е била публикувана, тъй като
няма данни или твърдения такава частична предварителна оценка да е била
извършена и тя да предхожда изработването на проекта съгласно изискванията на
чл. 20, ал. 2 от ЗНА.
На следващо място твърди наличие на нарушение,
свързано с разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ЗНА, съгласно която проект на нормативен
акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията
по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, а за
проект на закон или кодекс - и справка по ал. 3, не се обсъжда от компетентния
орган. С оглед на това сочи, че Общински съвет град Добрич е приел изменение в
Наредбата при горното нарушение, тъй като няма публикувана предварително оценка
на въздействието.
Настоява, че няма публикувана на интернет страницата
на Община град Добрич справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за
неприетите предложения, поради което не е спазено изискването на чл. 26, ал. 5,
изречение първо от ЗНА.
Счита, че макар и към проекта да е посочено, че има
мотиви, то изложените такива не отговарят на всички изисквания относно тяхното
съдържание, регламентирано в чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В тази връзка се позовава на
записаното в Докладната записка на Кмета на Община град Добрич, като излага
мнение, че основанията за измененията са лаконични и немотивирани, като с оглед
обстоятелството, че промените в Наредбата са свързани най- вече с промяна в
механизма на данъка на превозните средства, е следвало да бъде направена
финансова обосновка във връзка с тази промяна и нейното отражение върху бюджета
на Община град Добрич.
С оглед така представените доводи, Областният
управител сочи, че на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА е върнал Решението за ново
обсъждане, като с писмо с изх. № АдК – 01 – 5/ 11.02.2019 г., адресирано до
Председателя на Общински съвет град Добрич, е изпратил Заповед № АдК – 04 – 9/
11.02.2019 г., получена на същата дата в Общинския съвет. Поради
обстоятелството, че по върнатия за ново обсъждане акт не е било налице ново
обсъждане, на основание чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА е оспорил акта в
законоустановения срок пред съда по отношение неговата законосъобразност. Иска
отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, представлява се от старши юрисконсулт в Дирекция „АПОФУС“ в
Областна администрация – Добрич, Р.Б., редовно упълномощена, която поддържа
оспорването, по съображенията, изложени в жалбата. Моли да бъдат присъдени и
направените разноски по делото, възлизащи на 20 лева, за публикуване на
оспорването в "Държавен вестник", включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Ответникът - Общински съвет град Добрич, редовно
призован за съдебното заседание, се представлява от адв. М.Д., ДАК, която
оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Излага становище, че изискването
за предварителна оценка не засяга подзаконовите нормативни актове, които се
приемат от общинските съвети. Добавя, че справка за постъпилите предложения и
обосновка на неприетите от тях няма качена на интернет страницата на общината, тъй
като предложения по процесния проект на Наредба не са били постъпили. Представя
като доказателство Справка за липса на предложения. По отношение липсата на
конкретни мотиви за измененията, изтъква, че и по петте точки на чл. 28 от ЗНА
са изложени основания в Докладната записка.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава
заключение, че оспорването е частично основателно. Счита съображението за
необходимост от предварителна оценка на въздействието за неоснователно, но
същевременно счита, че проектът е бил внесен за обсъждане, без да съдържа
всички изискуеми реквизити на чл. 20, ал. 2 от ЗНА. Допълва, че мотивите на оспорения акт не
съдържат информацията по чл. 28, ал. 2, т. 4 от ЗНА за очакваните финансови
резултати. Сочи, че предвиденото в чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание не е
самоцелно, а е инструмент и гаранция за спазване на основните принципи при
изработване проекти на нормативни актове за обоснованост, стабилност, откритост
и съгласуваност. Счита, че неизпълнението на задължението по чл. 28, ал. 2, т. 4 от ЗНА води до
нарушение на посочените принципи, което представлява съществено процесуално
нарушение, опорочаващо издадения нормативен акт.
Административен съд - Добрич, като прецени заявените в
жалбата на Областния управител на област Добрич доводи и съображения и въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
С Докладна записка /ДЗ/, внесена в Общински съвет град
Добрич, Кметът на Община град Добрич предлага приемане на Наредба за изменение
и допълнение относно изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера
на местните данъци на територията на Община град Добрич. Липсват доказателства
кога е внесена ДЗ в Общински съвет град Добрич. В ДЗ е посочено, че Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на Община град Добрич е
приета през 2008 година. Същевременно в Държавен вестник брой 98 от 27.11.2018
г., в сила от 01.01.2019 г., в Преходните и заключителни разпоредби към ЗИДЗКПО,
са публикувани изменения и допълнения относно Закона за местните данъци и
такси. Описано е какви изменения са предвидени в ЗМДТ и на база какви
компоненти ще се определя данъкът на превозните средства. Посочено е и каква е
промяната относно недвижимите имоти, съответно задълженията на общинската
администрация в тази връзка. Указано е, че законодателят е предоставил на
общинския съвет правомощието да преценява възможностите на населението и
нуждите на общината, за да осигури чрез размера на данъка оптимален баланс
на интересите н да гарантира изпълнението на функциите на общината. Обосновава
внасянето на ДЗ с приетите изменения в ЗМДТ, като по отношение поставените цели сочи, че те са постигане на съответствие и избягване
на противоречия на текстовете на Наредбата с нормите на ЗМДТ, както и по - голяма
яснота, коректност, публичност и обективност при определянето на общинските
данъци, съответно спазване на принципите за откритост, публичност и граждански
контрол върху дейността на местните власти, конкретно при определяне размера,
реда и начина на събиране и освобождаване от заплащане на местните данъци на
територията на общината. В очаквани резултати отново е записано, че като
резултат се очаква синхронизиране на текстовете на Наредбата с действащото
законодателство, достигане по – голяма яснота, коректност и публичност при
определяне размера на местните данъци, повишаване приходите на общината,
законосъобразност при определяне на данъците, повишаване качеството на
обслужване на населението и по – добра информираност на местната общност,
осъществяване на граждански контрол върху работата на администрацията. Според
вносителя проектът съответства на Европейското законодателство.
От приложената по делото разпечатка на интернет
страницата на Община град Добрич е видно, че проектът е публикуван на
21.12.2018 г. /л. 69/
От Покана за заседание на Общински съвет град Добрич,
насрочено за 29.01.2019 г., се установява, че изменението на Наредбата за
местните данъци е включено под точка осма на Дневния ред. /л. 70 – 77/
Дневният ред на заседанието е публикуван на 21.01.2019
г. във вестник „Добруджанска трибуна“. /л. 78/
На 29.01.2019 г. е проведено заседание на Общински
съвет град Добрич, на което са присъствали 37 общински съветници, като са
отсъствали четирима. Докладната записка относно Наредба за изменение и
допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията
на Община град Добрич е разгледана като точка девета от Дневния ред, като е
докладвана от Заместник – кмета Елка Димова. Последната е посочила при
докладването, че с оглед направените в ЗМДТ изменения в края на 2018 година общините
са имали срок до края на януари 2019 г. да приведат наредбите си в съответствие
със закона. Отбелязала е, че проектът за наредба е бил публикуван на сайта на
Общината за публично обсъждане в продължение на един месец, но не са постъпили
предложения за промени и коментари на така предложената Наредба за изменение и
допълнение. Представила е съвсем накратко част от измененията. Въпроси към
вносителя не е имало. От отразеното в Протокола и поименен списък към него /л.
32/ се вижда, че „за“ са гласували 29 общински съветници, „против“ – 1,
„въздържали се“ – 2, при което на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка
с чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 79 АПК е приета Наредба за изменение и допълнение
на Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община град
Добрич, както следва:
§1. Чл. 7, ал.1 се изменя по следния начин:
Чл.7. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и
самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и
селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон.
§2. Чл.9 се изменя по следния начин:
Чл.9. Когато върху облагаем недвижим имот правото на
собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко
лица, те дължат данък съответно на частите си.
§3. Чл.10 се изменя по следния начин:
Чл.10. Всеки от съсобствениците на имота, съответно от
съпритежателите на ограничено вещно право на ползване, може да плати данъка за
целия имот за сметка на останалите.
§4. В Чл.19 се създава нова ал.3 със следния текст:
(3) В случай че е установено деклариране на повече от
едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът,
определен по чл. 22 от ЗМДТ, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за
периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.
§5. В Чл.19 досегашната ал.3 става ал.4.
§6. Чл.20 се изменя по следния начин:
Чл.20. В предвидените в ЗМДТ случаи, задължените лица
подават данъчна декларация по реда на чл.14 от закона, за определяне на данъка.
§7. Чл.21 се изменя по следния начин:
Чл. 21. Не се подава данъчна декларация в случаите по
чл.14, ал.3 и ал.8 от ЗМДТ.
§8. Чл.30 се изменя по следния начин:
Чл.30. Данъкът се определя и се съобщава на всеки
наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
§9. Чл.31 се изменя по следния начин:
Чл. 31. На основата на данъчната оценка, послужила за
определяне на данъка по чл.30, служителят в общинската администрация определя
дължимия годишен данък и го съобщава на всеки наследник или заветник.
§10. Чл.37, ал.2 се изменя по следния начин:
(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия
имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни
средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 от ЗМДТ - към момента на издаване на
акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.
§11. Чл.41, ал.1 се изменя по следния начин:
Чл. 41. (1) За
леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от
3,5 тона, годишният данък се състои от два компонента - имуществен и
екологичен, и се определя по следната формула:
ГДПС = ИмК x ЕК,
където:
ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните
средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не
повече от 3,5 т;
ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда
на т. 1;
ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда
на т. 2.
1. имущественият компонент се определя от стойността
на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в
зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:
ИмК = СkW x Кгп,
където:
СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от
мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера
на данъка, както следва:
а) до 55 kW включително - 0,56 лв. за 1 kW;
б) над 55 kW до 74 kW включително - 0,76 лв. за 1 kW;
в) над 74 kW до 110 kW включително - 1,54 лв. за 1 kW;
г) над 110 kW до 150 kW включително - 1,72 лв. за 1
kW;
д) над 150 kW до 245 kW включително - 1,80 лв. за 1
kW;
е) над 245 kW -
2,10 лв. за 1 kW;
Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство
на автомобила в следните размери:
Брой на годините от годината на производство, Коефициент
включително годината на производство
Над 20 години 1,1
Над 15 до 20 години включително 1
Над 10 до 15 години включително 1,3
Над 5 до 10 години включително 1,5
До 5 години включително 2,3
2. екологичният
компонент се определя в зависимост от екологичната категория на автомобила
както следва:
Екологична категория Коефициент
без екологична категория,
с екологични категории "Евро 1" и "Евро
2" 1,10
"Евро 3" 1,00
"Евро 4" 0,80
"Евро 5" 0,60
"Евро 6" и "ЕЕV" 0,40
§12. Чл.41,
ал.2 се изменя по следния начин:
(2) Данъкът за ремаркета на леки и товарни автомобили
с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона е в размер, както
следва:
1. товарно ремарке - 10 лв.;
2. къмпинг ремарке - 20 лв..
§13. В Чл.41, ал.6 се изменя по следния начин:
(6) Данъкът за товарен автомобил с технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, но не повече от 12 тона е в размер на
20 лева за всеки започнати 750 кг. товароносимост.
§14. В чл.41 се създава нова ал.14 със следния текст:
(14) Когато в регистъра по чл.39а, ал.1 няма данни за
екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното
средство е без екологична категория.
§15. Чл.45, ал.1 се отменя.
§16. Чл.45, ал.2 се изменя по следния начин:
(2) За мотопеди и мотоциклети с
мощност на двигателя до 74 kW включително, и съответстващи на екологична
категория "Евро 4", данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за
съответстващите на екологични категории, по-високи от "Евро 4" - с 60
на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 3 от ЗМДТ данък.
§17. В Чл.45, ал.3 се изменя по следния начин:
(3) За автобусите, товарните автомобили, с технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, влекачите за ремарке и седловите
влекачи с двигатели, съответстващи на екологична категория "Евро 4",
данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро
5", "Евро 6" и "ЕЕV" - с 50 на сто намаление от
определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 от ЗМДТ данък.
§18. Чл. 47 се изменя по следния начин:
Чл. 47. Данъкът се внася в приход на бюджета на
общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите
по чл.54, ал.5 от ЗМДТ - в приход на общината по регистрация на превозното
средство.
§19. В Приложение № 1 към чл.55 от Наредбата –
„Патентни дейности“, т.21 се отменя.
§20. В преходните и заключителни разпоредби на
наредбата се създава §1 със следния текст:
§1. Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата
за определяне размера на местните данъци на територията на Община град Добрич,
влиза в сила от обнародването в местния печат, или след разгласяване по друг
начин на територията на общината.
С писмо изх. № 06 – 00 – 36/ 04.02.2019 г. от Община
град Добрич /л. 7/ на Областна администрация - Добрич е изпратено препис –
извлечение от Протокол № 45 от 29.01.2019 г. от проведеното заседание на
Общински съвет град Добрич, ведно с всички материали, касаещи дневния ред на
заседанието и приетите решения, включително решенията на Постоянните комисии
относно приетите на съответното заседание решения от ОбС.
Писмото е регистрирано в Областна администрация Добрич
с вх. № АдК – 01 – 5/ 04.02.2019 г.
Със Заповед № АдК – 04 - 9 от 11.02.2019 г. на Областния
управител на област Добрич /л. 13 - л. 15/, т.е. на седмия ден след
получаването на Протокола с Решение № 45 - 9 от 29.01.2019 г. от проведеното
заседание на Общински съвет град Добрич, на основание чл. 32, ал. 1 от Закона
за администрацията, във връзка с чл. 45, ал. 4 от ЗМЗСМА, е върната за ново
обсъждане Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за определяне
размера на местните данъци на
територията на община град Добрич, като в мотивите към Заповедта е прието, че
при приемането на измененията и допълненията на Наредбата са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са изложени
съображения, идентични с тези, изложени в жалбата на Областния управител на
област Добрич, по която е образувано настоящото производство. Така издадената Заповед
е изпратена на председателя на Общински съвет град Добрич, като видно от вх. рег.
индекс на Община град Добрич, е получена на 11.02.2019 г. /л. 16/
Срокът по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА е изтекъл на
25.02.2019 г., но ново разглеждане на върнатия акт не е последвало. С оглед на
това с изх. № АдК – 01 – 5/ 28.02.2019 г. на основание чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА
Областният управител е подал настоящата жалба до съда, получена на същата дата,
видно от печата върху нея, в Община град Добрич, с искане за отмяна на Решение
№ 45 – 9 по Протокол № 45 от заседание на Общински съвет град Добрич, проведено
на 29.01.2019 г. /л. 3/
Предвид така установената фактическа обстановка и след
служебна проверка на основание чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът
намира от правна страна следното:
Предмет на оспорване с жалбата на Областния управител
на Област Добрич е подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 185, ал. 2, във
връзка с, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват
пред съд, като съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК правото на
оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите
и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да
бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а в съответствие с
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да
бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая се касае за жалба на
Областния управител, който разполага с правомощие да оспорва пред съответния
административен съд решенията на общинските съвети относно тяхната
законосъобразност. Това държавновластническо правомощие е делегирано със закон,
съдържа се в нормите на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и на чл. 32, ал. 2 от Закона за
администрацията и е спрямо всички актове на общинските съвети и кметове на
общини, без значение на вида и действието им. За упражняването на това
правомощие от Областния управител не се изисква наличие на пряк и непосредствен
правен интерес. Достатъчно е наличието
на акт, приет от орган на местното самоуправление, съответно установено
нарушение на закона. Правомощието на Областния управител да упражнява контрол
за законосъобразност на всички видове решения на общинските съвети, е различно
от това на заинтересованите страни, засегнати от тези актове. Това правомощие е
израз на държавната власт, осъществявана по места от Областния управител, с цел
осигуряване на законност на решенията на местната власт. С оглед изложеното
съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и
не по всички, изложени в нея съображения:
Измененията и допълненията на подзаконовия нормативен
акт са приети от компетентен орган - Общински съвет град Добрич. Материалната
компетентност на органа е нормативно уредена в чл. 141, ал. 3 от Конституцията
на РБ, съгласно който общинският съвет определя размера на местните данъци при
условия, по ред и в границите, установени със закон. Съобразно чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредба размера на данъците при условията и в
границите, определени с този закон, като, с разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК е разписана процесуалноправната му компетентност в изпълнение на
правомощията си, да издава нормативни актове, с които да урежда, съобразно с
нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение
Измененията и допълненията на Наредбата за определяне размера на местните
данъци на територията на община град Добрич са приети и в съответствие с
правомощията на Общинския съвет, регламентирани в чл. 21, ал. 2, във връзка с
чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, като съгласно нормата на ал. 2 от чл. 21, в
изпълнение на правомощията си по ал. 1, Общинският съвет приема правилници,
наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, от което следва, че
същият има правомощие да изменя или допълва същите.
На следващо място, измененията и допълненията на акта,
предмет на оспорването, са приети и издадени в установената писмена форма, при
надлежно отбелязване на правните основания за приемането им и при наличие на
законоустановения по ЗМСМА кворум, съобразно изискването на чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, като Решение № 45 - 9 от 29.01.2019 г. за приемане на процесните
изменения и допълнения е гласувано с мнозинство от 29 общински съветници, при
общ брой от 41 общински съветници в Общински съвет град Добрич.
Настоящият състав счита за неоснователно възражението
на жалбоподателя за необходимост от предварителна оценка на въздействието,
съгласно нормата на чл. 20 от ЗНА. По начина, по който законодателят е
формулирал изискването за изготвяне на предварителна оценка на въздействието,
то това изискване, съобразно чл. 20, ал. 2 от ЗНА, е с адресат Министерски
съвет, тъй като „извършването на частична предварителна оценка на въздействието
предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов
нормативен акт на Министерския съвет.“ Същевременно с чл. 20, ал. 3 е
предвидено, че цялостна предварителна
оценка на въздействието се извършва при:
1. изработване на нови закони и кодекси;
2. изработване на проекти на нормативни актове, за
които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни
последици.
Изводът е, че спрямо подзаконов нормативен акт,
приеман от общинските съвети, такова изискване няма поставено, като с
разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗНА преценката е предоставена на съставителя
на акта.
При извършената проверка обаче за съответствие на
оспорения акт с останалите изисквания на ЗНА, съдът в настоящия състав
констатира, че процесните изменения и допълнения, са гласувани и приети от
Общински съвет град Добрич при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по изработването и приемането им,
регламентирани в Глава ІІІ на Закона за нормативните актове /ЗНА/ и
по-конкретно на разпоредбите на чл. 26 и на чл. 28 от същия закон, в
действащата им редакция и приложим субсидиарно по силата на препращащата норма
на чл. 80 от АПК. Това е така, защото:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗНА, изработването
на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на
обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Това изискване не е
спазено.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА изисква в процеса
по изработване на проект на нормативен акт да се провеждат обществени
консултации с гражданите и юридическите лица, а ал. 3 на чл. 26 от ЗНА налага
преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от
компетентния орган съставителят на проекта да го публикува на интернет
страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и
предварителната оценка на въздействието по чл. 20 /необходимостта от последното
беше вече обсъдено/, както и че когато съставителят на проекта е орган на
местното самоуправление, публикуването се извършва на интернет страницата на
съответната община и/или общински съвет.
На следващо място, разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗНА регламентира,
че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и
предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и
приемане от компетентния орган, като съгласно, ал. 2 на същия текст, мотивите,
съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2.
целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за
прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането,
включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на
Европейския съюз.
В конкретния случай изискването за публикуване на
проекта на интернет страницата на Общината е изпълнено, вкл. е изпълнен и
срокът, в който тази публикация следва да е на сайта на съответната община.
Макар и представляващи почти две страници „мотивите“
не изпълняват изискването на законодателя, което води до нарушение изискването
за обоснованост и откритост. В т. първа от ДЗ като причини и мотиви са
преразказани част от измененията, като единственият мотив, който е посочен, е,
че размерът на данъка е разумно? да бъде възприет малко под усреднения размер
на данъка, като по този начин ще се постигне баланс между фискалните интереси на
общината и възможностите на данъчните субекти да заплащат дължимите от тях
задължения за данък към общината, съответно, че средствата сформират съществена
част от местните приходи и ще гарантират изпълнението на проекти. Липсва
икономическа обосновка за приетите размери, което се явява нарушение на чл. 28,
ал. 2, т. 4 от ЗНА. Липсата на икономическа обосновка, примерно колко превозни
средства са регистрирани към датата на изготвяне на проекта на територията на
общината, колко от тях са на физически лица и колко на юридически, какъв е
икономическият статус на физическите /среден доход на година/ и съответно
юридическите лица, колко от тях са се издължили до края на годината и как по
начина, по който е приет размерът, ще се допринесе за техните възможности да
заплащат своите местни данъци и какъв размер очаквани приходи се предвиждат при
приемане на съответния размер, както и спрямо кои и колко проекти тези приходи
ще са относими, е довело до приемане на един незаконосъобразен акт.
Налице е нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 4 от ЗНА,
както е указал и представителят на Окръжна прокуратура Добрич и поради следните
примерни обстоятелства:
В мотивите е посочено, че е приет усреднен размер, но това
касае данъка, а видно от § 11, в чл. 41, ал. 1, т. 2 с изменението е предвиден
минималният по закона коефициент. Какви ще са очакваните по този начин
финансови резултати, няма как да бъде установено. Как по този начин и ще са
защитени интересите на общината, също не е ясно. В чл. 41, ал. 2 от Наредбата е
приет усреднен размер на данъка, но защо е приет точно такъв размер, а не друг,
липсва икономическа обосновка. С чл. 45, ал. 2 от Наредбата за изменение и
допълнение е прието, че за мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74
kW включително, и съответстващи на екологична категория "Евро 4",
данъкът се заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични
категории, по-високи от "Евро 4" - с 60 на сто намаление от
определения по чл. 55, ал. 3 от ЗМДТ данък, но определения по чл. 55, ал. 3 ЗМДТ
данък е вариращ, поради което липсва яснота за конкретния размер данък, който е
предвиден. Очевидно вносителят е имал предвид определения с предходно изменение
размер на данъка, но така направена препратката създава неяснота. По същия
начин е направено изменението и в чл. 45, ал. 3 от оспорения акт, като базата,
спрямо която ще се извършва намалението, може да се установи от гражданите,
едва след като се запознаят с действащите разпоредби, свързани с определения по
чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 от ЗМДТ данък. По този начин на практика е налице
просто преписване на закона.
Анализът сочи, че приемането на Наредбата за изменение
и допълнение е в противоречие с принципите, разписани в чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Формално
в ДЗ има точка „Причини и мотиви“, но тяхното съдържание не е достатъчно, за да
се приеме, че изпълняват ролята на фактически основания, послужили за
приемането на конкретния подзаконов нормативен акт. Допустимо е мотивите на
един административен акт да бъдат изложени и в друг официален документ,
изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но в случая не се
откриват мотиви и сред материалите по подготовка за приемане на промените.
Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил
административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. В случая проектът за промени в Наредбата следва да посочва
фактите и доказателствата, въз основа на които е формулиран, но това не е
сторено, поради което е налице нарушение на принципите за необходимост,
обоснованост и предвидимост.
Липсата на конкретни мотиви лишава заинтересованите
лица от територията на Община град Добрич от възможността да участват в
консултациите, защото компетентният орган не е изложил съображения и факти,
които да налагат приемането на предложените изменения и допълнения на тази
Наредба. Целите и очакваните резултати са бланкетни и не изпълняват изискванията
на закона, като по никакъв начин не допринасят за по – голяма яснота,
публичност и откритост при определяне на местните данъци.
Не е налице реално участие на гражданите, тъй като в
самата Докладна записка е посочено, че гражданите и фирмите могат да се
запознаят с проекта от сайта на Общината и да дадат своите писмени становища,
предложения и възражения. Липсва обаче покана, съобразно изискванията на чл.
26, ал. 2 от ЗНА, за провеждане на обществени консултации с гражданите и
юридическите лица. Не се твърди провеждането на такива, а и няма доказателства
в тази насока. В този смисъл също е нарушен принципът за публичност и
откритост.
С оглед всички обсъдени по – горе пороци на акта,
съдът намира за напълно основателно и съображението, изложено в жалбата, че приемането
на оспорения акт е в нарушение на императивното изискване на чл. 28, ал. 4 от
ЗНА. Общинският съвет не се е съобразил, че едва след като се изпълнят всички
относими към приемания нормативен акт изисквания, респ. към проекта за
изменение и допълнение на същия, проектът се внася за гласуване от компетентния
орган. В случая, предложените от Кмета на община град Добрич изменения и
допълнения на Наредбата са били гласувани и приети, без посочените по-горе
изисквания да са били изпълнени, като неизпълнението на тези императивни
изисквания представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и обуславя незаконосъобразност на оспорените изменения и допълнения.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде уважена, а
оспореното Решение следва да бъде отменено поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при изработването на
проекта за изменение и допълнение на процесната Наредба, при внасянето му за
разглеждане от компетентния орган и при гласуването и приемането му, което е
самостоятелно и достатъчно основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за
отмяната на тези изменения и допълнения на Наредбата.
При този изход на спора, съдът следва да присъди в
полза на жалбоподателя сторените по делото разноски за обнародване на
оспорването в Държавен вестник и съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като за обнародването сумата е в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, а за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определен размер от
100 лв. предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
С оглед горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. второ,
във връзка с чл. 191 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 728/ 01.03.2019 г. на Областния
управител на област Добрич Решение № 45 – 9 по Протокол № 45 от заседание на
Общински съвет град Добрич, проведено на 29.01.2019 г., с което на основание
чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,
във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси и чл. 79 от АПК,
Общински съвет град Добрич приема Наредба за изменение и допълнение на
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община
град Добрич.
ОСЪЖДА Общински съвет град Добрич да заплати на
Областна администрация Добрич, направените деловодни разноски, възлизащи в
размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева/.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок
от съобщаването или връчването му на страните.
Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при
неподаване в срок на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени от
касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.