Определение по дело №197/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 380
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20217110700197
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

            № 380 от 06.07.2021 г., гр. Кюстендил

 

Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

  

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стоименова частно касационно административно дело № 197 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по частна жалба от К.Д.И., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Пазарджик, срещу Разпореждане № 464/13.04.2021 г., постановено от Административен съд – Кюстендил, в частта, с която е отхвърлено искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената от него молба с вх. № 1199/05.03.2021 г. за отмяна на Решение № 38/11.02.2020 г., постановено по административно дело № 391/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, влязло в сила на 29.06.2020 г. Изложени са доводи за незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част, поради неправилна преценка на доказателствата за доходите на И.. Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната му част.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли искането на К.И. за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената от него молба с вх. № 1199/05.03.2021 г., съдът е съобразил, че същият не работи и не получава възнаграждение за труд, и върху личната му партида са наложени запори от ДСИ при Районен съд – Пазарджик по изпълнително дело № 7/2020 г. и изпълнително дело № 1036/2020 г., но му е присъдено обезщетение в размер на 7000,00 лева по административно дело № 2804/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, като сумата е преведена на майка муЦ.М.И., на 29.09.2020 г. във връзка с договор за прехвърляне на вземания срещу издръжка и гледане, сключен между двамата на 31.10.2018 г., а и от представените от Затвора – Пазарджик документи (5 бр. покани за получаване на паричен превод) се установява, че родителите на И. превеждат редовно средства на други лишени от свобода в затвора. Съдът е приел, че е във възможностите на И., лично или чрез приобретателя по договора за издръжка и гледане, да заплати следващата се държавна такса в размер на 30,00 лева, дължима във връзка с молбата му с вх. № 1199/05.03.2021 г.

Разпореждане № 464/13.04.2021 г. в обжалваната му част е правилно.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Видно от горепосочения договор за издръжка и гледане, К.И. е прехвърлил на майка си всичките си бъдещи вземания, произтичащи от трудови и други правоотношения, обезщетения, продажби и всякакви други правоотношения, срещу задължението ѝ ежемесечно да полага за него грижи и да му предоставя издръжка, „задоволяваща нуждите му от храна, дрехи, цигари, тоалетни принадлежности и други, за и по времето, когато е осъден на лишаване от свобода”. Във връзка с този договор на 29.09.2020 г. на Цветанка Илиева е преведена сумата от 7000,00 лева – обезщетение, присъдено на К.И. по административно дело №2804/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че К.И. не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от държавна такса в размер на 30,00 лева, дължима във връзка с молбата му с вх. № 1199/05.03.2021 г.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 464/13.04.2021 г. в частта, с която е отхвърлено искането на К.Д.И., с ЕГН **********, за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената от него молба с вх. № 1199/05.03.2021 г. за отмяна на Решение № 38/11.02.2020 г., постановено по административно дело №391/2019 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, влязло в сила на 29.06.2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                    2.