Решение по дело №595/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 159
Дата: 24 септември 2019 г.
Съдия: Цезарина Христова Йосифова
Дело: 20194400600595
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 24.09.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                          ЧЛЕНОВЕ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА

                                   ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА                                              

 

при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на  прокурора …, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА ВНЧД № 595 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.341, ал.2 във вр. чл.250, ал.4 от НПК.

С разпореждане № 674/5.04.2019г., постановено по НЧХД № 516/2019г., РС-Плевен е прекратил наказателното производство, на основание чл.250, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

Недоволен от съдебния акт е останал И.Й.Г., който го обжалва в срок. В жалбата по същество се твърди, че РС-Плевен неправилно е прекратил наказателното производство по делото, с оглед липсата на внесена държавна такса, пренебрегвайки обстоятелството, че тъжителят И.Г. е инвалид и като такъв съгласно Закона за държавните такси, следва да бъде освободен от такса, въз основа на ЕР № 265/21.04.2017г. на НЕЛК-София. Допълва се още, че същия не разполага и с необходимите за заплащането й доходи. По-нататък се навеждат доводи, че в тъжбата и в допълнителното уточнение по нея са посочени достатъчно обстоятелства във връзка с отправеното обвинение към Т.Д.Г..

В съдебно заседание въззивният жалбоподател се явява лично и поддържа по същество доводите в жалбата. Допълнително заявява, че първоинстанционният съд не го е уведомил и за правото му на безплатна правна помощ.

Ответникът по въззивната жалба – Т.Д.Г., редовно призована, не се явява и не ангажира становище по предмета на делото.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна и в срок, поради което е процесуално допустима, но, разгледана по същество, се явява неоснователна.

РС-Плевен, за да прекрати наказателното производство е приел, че в указания от него срок възприетите нередовности на тъжбата – липса на ясно и последователно изложение на обстоятелствата на престъплението, както и представяне на документ за внесена държавна такса не са отстранени. Тези аргументи се споделят и от въззивния състав.

На първо място, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че подадената тъжба от И.Й. не съдържа, съгласно изискването на чл.81, ал.1 от НПК, достатъчно ясни и конкретни обстоятелства на престъплението, в извършването на което тъжителят обвинява съпругата си Т.Г.. Твърди се, че последната е отчуждила вещи – негови и/или на родителите му, че ги е взела от дома на родителите му в гр.Плевен, като същевременно твърди, че част от същите вещи е предал лично на Г., когато е била на посещение при него в затвора. Както е отбелязал и районният съд, липсва ясно и безпротиворечиво изложение на фактите и обстоятелствата, въз основа на които да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимата Г..

По втория пункт на атакуваното определение – относно липса на доказателства за внесена държавна такса, въззивният съд намира, че изводите на РС-Плевен са правилни, но следва да се доразвият.

Вярно е, че въпросът с таксите по наказателни дела от общ и частен характер не е уреден в НПК, както и този за освобождаването на страни от тяхното заплащане. Регламент обаче има и той следва да бъде търсен в Закона за държавните такси, Дв.бр.104/51г., изм.Дв., бр.17/2018г., където изрично е записано в чл.5, б.“о“, че лицата с увреждания се освобождават от държавни такси. По делото, обаче, не е установено по надлежен ред, че И.Г. е „лице с увреждане“. Не е достатъчно да се представят медицински документи, както е сторил тъжителят пред първоинстанционният съд, т.к. не е в правомощията на съда да преценява това обстоятелство. Предвидена е процедура в Закона за хората с увреждания /в сила от 1.01.2019г./, съгласно която се изготвя индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна, за хората с увреждания, и която оценка изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата. Тази оценка се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. В Глава трета от Закона за хората с увреждания е уредена процедурата, при която специализирана институция определя кое е лице с увреждания и какви нужди и потребности има като такова. Едва тогава определеното като „лице с увреждане“ може да се позове на чл.5, б.“о“ от Закона за държавните такси и да иска освобождаване от заплащане на държавна такса по съдебни дела.

В конкретния случай, И.Г. не може да се ползва от разпоредбата в Закона за държавните такси и да иска освобождаване от заплащане на такава, т.к. не е доказал пред съда, че е „лице с увреждане“, по смисъла на специалния закон - Закона за хората с увреждания /в сила от 1.01.2019г./. Правилно районният съд е изискал от него заплащане на държавна такса по образуваното наказателно дело от частен характер.

Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК  и е прекратил наказателното производство по делото. Постановеното разпореждане за прекратяване на наказателното производство следва да се потвърди, тъй като правилно районният съд е приложил разпоредбите от закона, изискващи подадената тъжба да отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК. След дадени от решаващия съд указания и след определяне на срок за отстраняване на нередовностите в тъжбата, тъжителят не се е съобразил, поради което делото е прекратено, т.к. предпоставките са налице и законът е спазен.

Неправилни са възраженията на жалбоподателя И.Г., че районният съд не му е указал правото му на безплатна правна помощ, т.к. такова искане до съда не е правено.

Водим от горното, Плевенски Окръжен Съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 674/5.04.2019г., постановено по НЧХД № 516/2019г. по описа на РС-Плевен, с което е прекратено, на основание чл.250, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, наказателното производство.

 

Решението не подлежи на жалба или протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                              2.