№ 156757
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Частно гражданско дело №
20241110148354 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № *** г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на *** срещу Г. Б. С. и Д.
В. ***, за следните суми, дължими солидарно от длъжниците на основание сключения
между *** чийто универсален правоприемник е ***, и Г. Б. С. и Д. В. *** договор за
***: 1/. за сумата 22126,42 лв. – главница по договора за кредит; 2/. за сумата 7879,70
лв. – възнаградителна лихва за периода 01.03.2019 г. – 07.07.2024 г.; 3/. за сумата
3051,94 лв. – неустойка за забавено плащане на главниците за периода 07.03.2019 г. –
07.07.2024 г., уговорена в чл. 9.1 от договора за кредит („лихвена надбавка за забава“);
4/. за сумата 255,5 лв. – обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане за
периода 08.07.2024 г. – 07.08.2024 г. на главниците, ведно със законната лихва върху
посочените суми от 08.08.2024 г. (подаване на заявлението) до окончателното им
изплащане.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.),
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това.
В случая заявителят претендира вземания по договор за ***, който е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит и представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с физическо
лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – като сключена
в противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, евентуално
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – като сключена с цел заобикаляне на
забраната по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, е клаузата на чл. 9.1 от договора за кредит ,
1
предвиждаща, че върху просрочените погасителни вноски се начислява и лихва
(„наказателна надбавка“) в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент.
Във връзка със служебната проверка за неравноправни (или вероятно
неравноправни) клаузи, съдът намира, че съществува обоснована вероятност
цитираната по-горе разпоредба от договора да е неравноправна по смисъла на чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП.
С оглед изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата
3051,94 лв. – обезщетение за забава („лихвена надбавка за забава“) за периода
07.03.2019 г. – 07.07.2024 г., претендирана на основание чл. 9.1 от договора за кредит.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за сумата над 606,31 лв. до
пълния заявен размер от 666,27 лв. – разходи за платена държавна такса и над сумата
136,50 лв. до пълния предявен размер от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на дружеството в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № *** г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на *** срещу Г. Б. С. и Д.
В. ***, в частта за 3051,94 лв. – обезщетение за забава („лихвена надбавка за забава“)
за периода 07.03.2019 г. – 07.07.2024 г., претендирана на основание чл. 9.1 от договора
за кредит, както и в частта относно искането за присъждане на разноски за държавна
такса над сумата 606,31 лв. до пълния заявен размер от 666,27 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение над сумата 136,50 лв. до пълния предявен размер от 150 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2