Р Е Ш Е Н И Е №55
гр. Шумен, 02.12.2019 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на три- надесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 21 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Мелон Бълга- рия” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от изп. директори Н.К.П.и П.В., представляващи дружеството заедно и поотделно, чрез пълномощника юрисконсулт Н.Т.Б.против Д.Ж.Л., ЕГН ********** – лично и в качеството си на ЕТ „Д.Л.”, ЕИК с адрес: *** и „ДИД” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от управителя Д. Ж.Л.. В исковата си молба ищецът твърди, че Между „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД) и ЕТ „Д. Л.” е бил сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № *482 от 19.05.2008 г. Въз основа на договора банката е предостави- ла на едноличния търговец, в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 30 000.00 лв. за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни сред- ства. С допълнителни три анекса към договора са предоговорени начинът на пога- сяване на предоставения кредит, уговорен е погасителен план и краен срок за пога- сяване на кредита – 19.05.2019 г. Д.Ж.Л. и представляваното от него „ДИД” ЕООД са встъпили при условията на чл.101 от ЗЗД, като съдлъжници в за- дълженията на кредитополучателя, произтичащи от кредитния договор. С договор за цесия от 21.06.2017 г. „Юробанк България” АД е прехвърлила на „Мелон Бълга- рия” ЕАД всички свои вземания по договор за кредит № 482 от 19.05.2008 г, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлеж- ности.
Въпреки поетите с кредитния договор задължения, кредитополучателят не е погасявал кредита в срока и по начините уговорени с него. Поради това обстоятел- ство кредита е бил обявен за предсрочно изискуем. На 10.01.2019 г. ответниците са били уведомени за предсрочната изискуемост на кредита. С исковата молба, ище- цът претендира съдът да осъди ЕТ „Д.Л.”, Д.Ж.Л. и „ДИД” ЕООД да му заплатят в режим на солидарна отговорност сумата от 25 288.41 лв., представляваща 65 непогасени вноски за главница в периода от 21.01.2014 г. до 19.05.2019 г., заедно със законната лихва върху претендираната сума за периода от датата на депозиране на исковата молба – 22.02.2019 г. до изплащането й, както и сумата от 1 161.54 лв., от които 1 011.54 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнение на задължение от страна на кредитополучателя и съдлъжника да върнат неиздължената част от главницата по отпуснатия им кредит. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата за периода от датата на депозирането на исковата молба - 22.02.2019 г. до окончателното й изпла- щане. Предявените субективно, обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С определението си от 19.04.2019 г. по чл.374 от ГПК, ШОС е прекратил производството по делото относно предявения от „Мелон България” ЕАД лично срещу Д.Ж.Л., ЕГН осъдителен иск, поради недопусти- мостта му.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, останалите двама ответници, независимо, че редовно им е връчено съобщение, не са представили писмени отговори на исковата молба. В първото съдебно заседание, проведено на 29.05.2019 г., въпреки, че са ре- довно призовани, ответниците не изпращат свой представител, не са депозирали становища и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Ответници те не са изпратили свои представители и на следващите съдебни заседа- ния. С оглед на това процесуалния представител на ищеца на основание чл.238 от ГПК моли съда да постанови неприсъствено решение – молба вх. № 5687 от 11.11. 2019 г.
Съдът счита, че са налице визираните в разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, три предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответни- ците не са представили в срок отговор на исковата молба, не се е явили в първото заседание по делото и не е направили искане за разглеждането му в тяхно отсъст- вие. Налице са и посочените в чл.239, ал.1 от ГПК материалноправни предпостав- ки за постановяване на неприсъствено решение. С разпореждането си от 25.02.2019 г., съдът е указал на ответниците последиците от неподаване на отговор на искова- та молба и от неявяването им в първото заседание по делото, без да са направили искане за разглеждане в тяхно отсъствие. На следващо място, съдът, в настоящия си състав, въз основа на представените писмени доказателства, приложени към ис- ковата молба, както и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експерти- за, приема, че исковата претенция е вероятно основателна и следва да бъде уважена изцяло в предявения размер от 25 288.41 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 22.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане на ищеца следва да му се присъди и сумата от 1 161.54 лв., представляващи направените от него разноски по делото в размер на 1 011.54 лв. и 150.00 лв. юрисконсултско въз- награждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда ЕТ „Д.Л.”, ЕИК с адрес:*,
представляван от Д.Ж.Л., ЕГН и „ДИД”
ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от
управителя Д.Ж.Л. да заплатят солидарно на „Мелон България” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С...,
представлявано от изп. директори Н.К.П.и П.В. сумата от 25 288.41
(двадесет и пет хиляди двеста осемдесет и осем лева и четиридесет и една
стотинки) лв., представляваща 65 непогасени внос- ки за главница в периода от
21.01.2014 г. до 19.05.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на предявяване на иска- 22.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
1 161.54 (хиляда сто шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки)
лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Неприсъственото решение да се връчи и на двете страни.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: