№ 505
гр. Видин, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20221320100346 по описа за 2022 година
Предявен е иск от П. С. М. с ЕГН **********, чрез адв. Надя
Антонова със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 14, против
Фондация „Уникалните деца на Видин”, ЕИК *********, с адрес: гр.
Видин, ж-к „Гео Милев”, бл. 12, вх. Д, ет. 5, ап. 103, с правно основание чл.
188, т. 2 КТ във вр. с чл. 357 от КТ.
Твърди се от ищцата, че същата работи по трудов договор с ответната
фондация и заема длъжността „медицинска сестра“ в ДЦДМУ-СГ към
ответника.
Сочи се, че със заповед № 24/18.02.2022 г. на председателя на ответната
фондация /ФУДВ/ на основание чл. 188, т. 2 от КТ на ищцата е наложено
наказание „последно предупреждение за уволнение“ поради неприемливи
методи на възпитание и неизпълнение на служебните задължения.
Излага се, че наложеното дисциплинарно наказание е
незаконосъобразно и че издаването на оспорената заповед и налагането на
дисциплинарното наказание е извършено в нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че ищцата не е извършвала дисциплинарно нарушение,
включително и вменените й с оспорената заповед “неприемливи методи на
възпитание и неизпълнение на служебните си задължения“. Изрично и
писмено ищцата е отрекла извършване на каквито и да било нарушения на
1
трудовата дисциплина.
Твърди се, че е нарушен чл. 186 от КТ. Сочи се, че в обжалваната
заповед работодателят изобщо не е изложил нито фактически основания,
нито правни мотиви за наличие на вина на ищцата за извършени
дисциплинарни нарушения. Наличие на вина на ищцата не е обсъждана, още
повече - не са изложени мотиви и за нейната форма. Посочва се, че е нарушен
и чл. 189 от КТ. Излага се, че законът изисква при налагане на
дисциплинарното наказание и определяне на неговия вид работодателят да
съобрази критериите, изрично посочени в правната норма - да обсъди
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на работника. Твърди се, че това очевидно не е сторено от
работодателя, което обуславя и незаконосъобразност на наложеното
наказание.
Поддържа се, че заповедта е издадена при съществени процесуални
нарушения, довели до накърняване правото на защита на ищцата, както и
осуетяване правомощието на съда да осъществи контрол за
законосъобразност. Твърди се, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не е мотивирана, както изисква чл. 195, ал. 1 от КТ. Посочва се, че
в заповедта не се съдържат мотиви - не са посочени никакви фактически
основания - конкретни действия на ищцата, посочени като вид и дата на
извършване, което е от решаващо значение за определяне на давностните
срокове за налагане на наказанието. От друга страна ищцата е затруднена да
организира защитата си, тъй като не й е известно и не е уведомена срещу
какви факти да се защитава с възражения, посочване и събиране на
доказателства. Работодателят е длъжен да изложи самостоятелни мотиви в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а не да препраща към
актове на други органи, например ДАЗД. В оспорената заповед не е посочен и
законовият текст, на което основание се налага наказанието.
Излага се, че не е спазена и процедурата по чл. 193 от КТ
На ищцата е връчено писмо изх. № 059/16.02.2022 г., с което
представител на работодателя е искал писмени обяснения „по констатирани
пропуски, установени в хода на проверката от ДАЗД, заради използването на
неприемливи възпитателни мерки спрямо част от децата.“ Крайният акт от
проверката на ДАЗД не е връчван на ищцата, тя не е могла да се запознае с
2
него по начин, който би могъл да гарантира пълноценната й защита. Всеки
има право да узнае в какво е упрекван, да му се връчи документа и му се даде
възможност за становище и възражение, което очевидно не е сторено от
ответника. В писмото не се обяснява по каква причина се иска писменото
обяснение. Работодателят е длъжен изрично да уведоми работника, че
писменото обяснение се иска по повод евентуално налагане на
дисциплинарно нарушение, което също не е сторено и води до нарушаване на
процедурата по чл. 193 от КТ. Твърди се, че ищцата е представила писмени
обяснения на работодателя, но той изобщо не ги е обсъдил при налагане на
наказанието, което е съществено процесуално нарушение.
Иска се от съда да постанови решение, е което да отмени като
незаконосъобразна заповед № 24/18.02.2022 г. на председателя на ответната
фондация /ФУДВ/ град Видин и наложеното с нея наказание “последно
предупреждение за уволнение“ на ищцата П. С. М. с ЕГН **********.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответната страна е постъпил отговор,
с който е изразено становище по иска. Посочва се от ответника, че работата
на ищцата през изминалия период се променила коренно в отрицателна
степен. Излагат се твърдения за неизпълнение на основните задължения на
ищцата по длъжностна характеристика. Твърдят се нарушения на
задълженията й относно къпане, хранене и грижа за децата, закъснения за
работа и тръгване преди приключване на работното време. Сочи се, че
ищцата е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 188 от КТ и чл. 21, т. 3
от Правилника за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ – СГ и Протокол № 73 от
10.02.2022 г. на управителния съвет на ФУДВ. Твърди се, че ищцата е
нарушила чл. 186 от КТ и чл. 189 от КТ. Излага се, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е мотивирана, връчена е лично на лицето срещу
подпис и е отбелязана датата на връчване. Сочи се, че са поискани писмени
обяснения веднага когато ищцата се е върнала на работа след продължителен
отпуск по болест. Ответникът моли съда да отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства Съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Не се спори, че между страните е налице трудово правоотношение,
както и че със Заповед № 24/18.02.2022 г., издадена от председателя на
3
Фондация „Уникалните деца на Видин“, на ищцата, изпълняваща длъжността
„медицинска сестра в ДЦДМУ – СГ към ФУДВ”, е наложено наказание
„последно предупреждение за уволнение” поради неприемливи методи на
възпитание и неизпълнение на служебните си задължения.
От заповедта е видно, че за да наложи дисциплинарното наказание
„последно предупреждение за уволнение” работодателят е приел, че от страна
на ищцата е налице: неприемливи методи на възпитание и неизпълнение на
служебните си задължения, представляващи нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 188, т. 2 от КТ и чл. 21, т. 3 от Правилника за вътрешния
трудов ред на ДЦДМУ – СГ, Протокол № 73 от 10.02.2022 г. на Управителния
съвет на ФУДВ.
Процесната заповед е връчена на ищцата на 18.02.2022 г. и това
обстоятелство не е оспорено от страните, поради което съдът го приема за
установено.
Видно от писмо изх. № 059/16.02.2022 г., председателя на ФУДВ е
изискал от ищцата писмени обяснения във връзка с използването на
неприемливи възпитателни мерки спрямо част от децата.
Ищцата е депозирала поисканите й писмени обяснения с писмо вх. №
023/18.02.2022 г. Отговорила е, че не имало от нейна страна неприемливи
възпитателни мерки спрямо децата нито физически, нито психически.
По делото са приложени: длъжностна характеристика за длъжността
„медицинска сестра“,правилник за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ,
протокол № 73 от 10.02.2022 г. на Управителния съвет на ФУДВ, протокол от
работна среща на 16.02.2022 г., лично досие ищцата.
От приложеното по делото копие на Задължително предписание № РД-
14-2/02.02.2022 г. на Държавна агенция закрила на детето, във връзка с
проверка по повод постъпил в ДАЗД сигнал за извършване на сексуални
контакти между деца на територията на ДЦДМУСГ – гр. Видин към
Фондация „Уникалните деца на Видин“, както и насилие към децата от страна
на обслужващия персонал е видно, че не са констатирани обстоятелства,
които да водят до нарушение на чл. 34 от Конвенцията на ООН за правата на
детето. В предписанието е отразено, че са установени данни за упражняване
на неподходящи възпитателни мерки от страна на г-жа П. М.-медицинска
сестра и на Ангрита Велкова - детегледач. Отразено е също, че не са
4
констатирани данни за сексуално насилие и посегателство в социалната
услуга.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 от КТ, с който ищцата
претендира отмяна на Заповед № 24/18.02.2022 г., издадена от Председателя
на ФУДВ, с която на основание чл. 188, т. 2 от КТ и чл. 21, т. 3 от
Правилника за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ й е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като се развиват
доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваната заповед, а така също, че е постановена, както в нарушение на
материалния закон, така и при съществено нарушение на процесуалните
правила.
По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с
извършено от служителя нарушение на трудовата дисциплина законът
въвежда процесуални изисквания по чл. 193 и чл. 195 от КТ, чието неспазване
води до отмяна на постановената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, без съдът да проверява нейната материална законосъобразност.
Чл. 193 от КТ съдържа императивното изискване, преди налагане на
дисциплинарното наказание, работодателят да изиска и приеме писмени или
устни обяснения на работника по повод нарушението.
Това задължение работодателя е спазил, като е изискал писмени
обяснения от ищцата и същата е депозирала такива с вх. № 023/18.02.2022 г.
Съдът счита, че атакуваната Заповед № 24/18.02.2022 г. на работодателя
не съдържа изискуемите от чл. 195, ал. 1 от КТ реквизити - не е мотивирана, в
нея липсва каквато и да било конкретика досежно това в какво се изразяват
действията или бездействията на ищцата, и какви конкретно са
неприемливите методи на възпитание и неизпълнение на служебните
задължения, липсва фактическо описание на нарушението с обективните му и
субективни признаци, не е посочено кога е извършено, поради което
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание "Последно предупреждение
за уволнение" се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. Ищцата е наказана за дисциплинарно нарушение по чл. 188, т. 2 от
КТ и чл. 21, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ – поради
5
неприемливи методи на възпитание и неизпълнение на служебните си
задължения. Нарушенията на трудовата дисциплина са посочени в чл. 187, ал.
1 от КТ. Видно от представения Правилник за вътрешния трудов ред на
дневен център за деца и младежи с увреждания – седмична грижа, че
нарушенията на трудовата дисциплина са посочени в чл. 21, ал. 3. Съдът
намира, че в атакуваната заповед освен бланкетно посочване на законният
текст /чл. 21, ал. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на дневен център
за деца и младежи с увреждания/, въз основа на който на ищцата се налага
дисциплинарно наказание, липсва фактическо описание на нарушенията и
кога са извършени, от заповедта не става ясно какви са конкретните
нарушения на ищцата, с оглед извършване на преценка и дали същите
съставляват такива по чл. 187, ал. 1 от КТ. Липсата на каквито и да било
мотиви в атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание води
до нейната незаконосъобразност, поради неспазване на изискването за
мотивиране на заповедта, визирано в чл. 195, ал. 1 от КТ. Липсата на
фактическо описание на дисциплинарно нарушение в атакуваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание води до нарушаване на правото на
защита на ищцата, както и до невъзможност да се установи от съда деянието,
за което е наказана, осъществява ли признаците на състав на дисциплинарно
нарушение по чл. 187, ал. 1 от КТ и чл. 21, ал. 3 от Правилника за вътрешния
трудов ред на дневен център за деца и младежи с увреждания, както и спазени
ли са от работодателя сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание.
Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът
е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние (действие или
бездействие), съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е
неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно
наказание.
Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид
правонарушение, то притежава всички общи негови признаци и в частност, от
субективна страна се характеризира с признака вина на дееца. Ето защо в
предмета на доказване се включва обстоятелството извършено ли е
дисциплинарното нарушение виновно от ищеца (умишлено или
непредпазливо). Ответникът, като носител на преобразуващото право да
наложи дисциплинарно наказание, следва да установи, че законосъобразно е
6
упражнил това свое право. В този смисъл негова е доказателствената тежест
да докаже при условията на пълно, главно доказване осъществяването на
нарушението на трудовата дисциплина посредством обективните му и
субективни признаци. В настоящия случай, ответникът не проведе доказване,
че ищцата е използвала неприемливи методи на възпитание и неизпълнение
на служебните си задължения. Изложените твърдения в отговора на исковата
молба не бяха доказани от ответника.
При така изложените съображения съдът намира, че не е изпълнен
фактическия състав на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 КТ, както и че
работодателят не е упражнил законосъобразно дисциплинарната си власт
поради което заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
"Последно предупреждение за уволнение" на ищцата следва да бъде
отменена.
При това положение Съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл. 357 от КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на
направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 600 лева -
платено адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест
на ответната страна. Съобразявайки характера и сложността на конкретния
правен спор и извършената от процесуалния представител на ищеца работа,
съдът намира, че договореното и заплатено от ищеца възнаграждение за един
адвокат не се явява прекомерно съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което не
следва да бъда намалено.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС - Видин държавна такса върху уважения иск в размер
на 50.00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 24/18.02.2022 г., издадена от председателя на
7
Фондация „Уникалните деца на Видин“, с която на П. С. М., ЕГН:
**********, на основание чл. 188, т. 2 от КТ и чл. 21, т. 3 от Правилника за
вътрешния трудов ред на ДЦДМУ, с която е наложено дисциплинарно
наказание „Последно предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА Фондация „Уникалните деца на Видин” , ЕИК *********,
с адрес: гр. Видин, ж-к „Гео Милев”, бл. 12, вх. Д, ет. 5, ап. 103 да заплати на
Мариана П. С. М. с ЕГН **********, чрез адв. Надя Антонова със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 14 направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА Фондация „Уникалните деца на Видин” , ЕИК *********,
с адрес: гр. Видин, ж-к „Гео Милев”, бл. 12, вх. Д, ет. 5, ап. 103 да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на РС - Видин сумата от
50.00 лв., представляваща държавна такса за предявения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8