РЕШЕНИЕ
№ 1647
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110216020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Кар Транспортер" ЕООД срещу електронен
фиш № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал.
3б ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
(две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Недоволно от така издадения електронен фиш е останало
санкционираното юридическо лице, което в подадена жалба релевира доводи
за отмяната му. В жалбата се излагат съображения, че посоченото в
електронния фиш ППС на 18.02.2022г. се е намирало в държане от „Силвър
Стар Ритейл“ ЕАД, тъй като е било на ремонт и в посоченото време влекачът е
бил управляван от служител на фирмата за извършване на пробен пробег във
връзка с ремонта. Изтъква се, че е издадена фактура за ремонта. Счита се, че
не е извършено нарушение от жалбоподателя. Изложени са допълнителни
съображения в допълнение към жалбата.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, се явява от адв. Д., която моли
електронният фиш да бъде анулиран или отменен по съображенията в
жалбата. В допълнение изтъква, че наложената имуществена санкция
противоречи на практиката на Съда на ЕС, като фиксираният размер на
административното наказание противоречи на изискванията за съразмерност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
Жалбоподател е "Кар Транспортер" ЕООД, което дружество е
собственик на пътно превозно средство – специален автомобил „Мерцедес
Акрос“ с рег. № с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6 в състав с ремарке с общ брой оси 4 с обща
технически допустима маса на състав 44000.
На 18.02.2022 г. в 10:57ч. в община Столична по път А-2 км 6+804, с
посока нарастващ километър, пътен участък, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, от устройство, елемент от електронната система за събиране на
пътни такси, е засечено движението на автомобил „Мерцедес Акрос“ с рег. №
за който нямало данни за валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Издаден е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на "Кар Транспортер" ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин)
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
На 01.10.2024г. е издадено решение за отказ за анулиране на електронен
фиш № **********/01.10.24г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените на основание чл. 283 НПК доказателства и доказателствени
средства: справка от информационната система за установени нарушения;
становище от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура"; два броя фото изображения; справка за собственост на
МПС; решение за отказ за анулиране на електронен фип от 01.10.24г.; известие
за доставяне.
Предвид липсата на противоречие между доказателствата не се налага
обстоен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от правна
страна намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в законовия срок от лице с активна
процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.
На първо място следва да бъде изтъкнато, че към датата на нарушението
(18.02.2022 г.) не е била предвидена законодателна възможност за издаване на
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, а единствено за
такива по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, поради което оспореният електронен фиш
следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Горният извод се извежда от
смисловото тълкуване на разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, от която
по категоричен начин се установява, че за нарушения като процесното се
съставя акт за установяване на административно нарушение от длъжностните
лица на службите за контрол. Потвърждение на горното се открива и в
разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП, в която е предвиден ред за издаване, както и
реквизити на електронните фишове, но изрично е посочено, че същите са
2
относими за изчерпателно посочени нарушения, част от които не е това по чл.
179, ал. 3б ЗДвП. Доколкото разпоредбите касаят процедура за ангажиране на
административнонаказателна отговорност, то е недопустимо да се прилага
разширително тълкуване или по аналогия да се извежда от разпоредбата на чл.
167а ЗДвП обратен на горния извод (в този смисъл и Решение № 6782 от
30.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1427/2024 г., Решение № 6780 от
30.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1507/2024 г., Решение № 6402 от
27.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3190/2024 г.).
Поради това и оспореният електронен фиш следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
За пълнота съдът намира, че следва да изложи и съображения по
същество.
За нарушения на чл. 102, ал. 2 ЗДвП е предвидено налагането на
имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б
ЗДвП.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система
за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с
изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, наричана
"Директива 1999/62/ЕО". Съгласно чл. 9а от посочената Директива
"Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи", но и съобразени с общите принципи на съюзното
право. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
(решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39
и цитираната съдебна практика). От това следва, че принципът на
пропорционалност изисква от една страна наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението и от друга страна - при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 45).
В конкретния случай е налице предварително определен размер на
имуществена санкция, който не подлежи на индивидуализиране спрямо всеки
конкретен случай съобразно неговите особености, изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Наред с това
независимо от налагането на имуществена санкция, в някои случаи в размер,
значително надхвърлящ дължимите от водачите на превозни средства такси, е
предвидено, че санкционираният правен субект дължи и заплащането на
съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата.
Налагането на санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без
възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с
3
принципа на пропорционалност. В Решение от 22 март 2017 г., по съединени
дела Euro-Team Kft. C-497/15, Spirál-Gép Kft. C-498/15, ECLI: EU: 2017: 229, т.
50 от цитираната практика изрично е изведено, че: "..... член 9а от Директива
1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване
за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство национална правна уредба, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. "
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна практика).
В горния смисъл е и решение на Съда на ЕС от 21.11.2024г. по дело С-
61/2023г., постановено по преюдициално запитване на АС Хасково по адм.д.
№ 997/22г. В цитираното решение Съдът не ЕС е приел, че на преюдициалния
въпрос следва да се отговори, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура независимо от характера и тежестта им, включително и
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна
такса във фиксиран размер.
С оглед горното съдът намира, че санкционната разпоредба на чл. 179,
ал. 3б ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не
позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен
случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите пътни
такси, което от своя страна се явява допълнително основание за отмяна на
оспорения електронен фиш.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. По делото обаче не са ангажирани
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед на
което съдът не се произнесе в тази насока и не присъди разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, с който на основание чл.
4
187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „Кар Транспортер“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин)
лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава
Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5