№ 1341
гр. Варна, 14.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900391 по описа за 2024 година
Производството е с правно осн. чл. 83,ал. 2 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба вх.
№18579/18.07.2024г. от Б. П. А., чрез адв. К., предявена срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* за връщане на даденото в размер на 207 378,01
швейцарски франка като сбор от заплатени главница, възнаградителна лихва
и такси по нищожен, евентуално унищожаем, договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL 41628/20.08.2008г.
С исковата молба ищецът е поискал освобождаване от задължението за
внос на държавна такса и на разноски по делото. Декларира се, че страната
получава доход в размер на 319,50 лева месечно от наемно правоотношение,
както и 9400 лева годишно по граждански договори.
В постъпилата декларация за семейно и материално състояние
молителят е декларирал, че притежава апартамент в *******, както и гараж,
който отдава под наем.
Допълнително е постъпила декларация за материално състояние на
фактическия съжител на ищеца Н. В. К., съгласно която за 2023г. същата е
получила дивидент от „Резонанс.БГ“ ЕООД в размер на 30 400 лева/ след
данъците/. Притежава недвижим имот в ********** и л.а.*************** с
година на производство 2005г.
За да се произнесе по молбата за освобождаване от задължението за
заплащане на разноски, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК предвижда, че такси и разноски в
1
производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценката за наличие или
липса на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса
съдът се ръководи от представените от молителя доказателства за
имущественото му състояние, за семейното му положение, здравословното
състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към
възможността за изпълнение на задължението за внасяне на разноски за
производството по делото. В практиката като относимо към преценката се
приема и имуществото състояние на фактическия съжител, като лице с което
молителят поддържа общо домакинство и споделя разходите за издръжка
/определение № 60242 от 19.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1122/2021 г., IV г.
о., ГК Определение № 60130 от 18.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3169/2021
г., I г. о., ГК, Определение № 60198 от 8.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1871/2021
г., II т. о., ТК.
В случая дължимата държавна такса, в размер на 4% от цената на
предявения иск (207 378,01 швейцарски франка), възлиза на 17 312,66 лева.
Този размер следва да се съпостави с възможностите на задълженото за такса
лице.
В конкретния случай молителят е трудоспособна възраст и без данни да
е с влошено здравословно състояние. Не се твърди да издържа низходящи. Той
и фактическият му съжител, обаче притежават недвижими имоти, и нямат
задължения към финансови институции. Общият годишен доход на двамата от
наем, дивидент и хонорари възлиза на около 43 000 лева/ при отчитане
данните за 2023г./ Отделно следва да се посочи, че до юни месец на
настоящата година ищецът е погасявал регулярно заемните си задължения към
ответната банка, извършвайки месечни вноски по кредита в размер на около
2000 месечно. Последното сочи, че молителят не е изпитвал затруднения с
погасяванията.
Според публични данни на Конфедерацията на независимите синдикати
в България (КНСБ) необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота
на един работещ, живеещ сам, е 1427 лева и 2568 лева на месец за тричленно
семейство/ или 856 лева на човек/. Въпреки, че липсват данни за двучленно
семейство, съдът приема, че за ориентировъчна следва да се приеме сумата от
1200 лева. При тези данни, съдът приема, че половината от остатъка от
2
доходите на семейството, над необходимия нетен годишен доход за издръжка
на живот на двучленно семейство– 28 800 лева, или сумата от 7100 лева може
да послужи за заплащане на дължимата държавна такса.
За остатъкът от задължението за държавна такса в размер на 10 212,66
лева молителят следва да се освободи от заплащането й.
Следва да се съобрази, че нормата на чл. 83, ал.2 ГПК е създадена с цел
да не се препятства достъпът до правосъдие на социално слаби лица,
/Определение № 409 от 11.08.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 338/2010 г., III г. о.,
ГК/,тоест за онези типични случаи, в които лицата са в невъзможност поради
възрастта си и/или здравословното си състояние да се издържат от доходите
си. В случая молителят не спада към тази категория.
По отношение искането за освобождаване от задължението за разноски,
съдът не може да направи преценка на този етап, тъй като по настоящем
липсва яснота за разходите по доказване по делото. Искането се явява
преждевременно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Б. П. А., ЕГН *********** от задължението
заплащане на държавна такса по делото в размер на 10212,66 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. П. А., ЕГН *********** за
освобождаването му от задължение да заплати държавна такса за в размер на
7100 лева.
УКАЗВА на Б. П. А., ЕГН *********** в седмичен срок от влизане в
сила на настоящото определение да представи доказателства за внесена
държавна такса по сметка на Варненски апелативен съд в размер на 7100 лева,
като може да поиска и продължаване на този срок при условията на чл. 63, ал.
1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. П. А., ЕГН *********** за
освобождаването му от задължение за заплащането на разноски по делото, тъй
като задължението не е възникнало.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок
от съобщението пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4