№ 174
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Константин Д. Иванов
Даниела Св. Христова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502805 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЮЛ. Г. Й. и Г. Й. Г., чрез адв. В.Ц. -
ВАК срещу решение № № 260061 от 03.08.2021г. по гр.д. № 1089/2019г. по описа на РС-Провадия,
с което на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД. е обявен за недействителен по отношение на „Лизинг
Финанс“ЕАД /с предишно наименование „Пиреос Лизинг България“АД/, ЕИК *********,
гр.София, договор за дарение на 1/3 ид.ч., обективиран в НА № 101, т.1, рег.№506, дело №
92/2017г. на нотариус З.А., рег.№333 на НК, с който ЮЛ. Г. Й. е дарил на баща си Г. Й. Г., 1/3
ид.ч. от недвижим имот: ПИ с площ от 670 кв.м., находящ се в с.Неофит Рилски, община Ветрино,
област Варна, включен в УПИ VIII-303, в кв.35 по плана на селото, ведно с 1/3 ид.ч. от жилищната
сграда на един етаж с площ от 65 кв.м., гараж с площ от 15 кв.м., лятна кухня с площ от 20 кв.м.,
селскостопански обект с площ от 40 кв-м. и още един селскостопански обект с площ от 40 кв.м.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че
между страните по делото е налице висящо производство по т.д. № 56/2018г. по описа на СРС с
предмет искове за връщане на заплатени на отпаднало и неосъществено основание, евентуално за
репариране като вреди по неизпълнение на лизингов договор на суми в общ размер от
171 108,55лв., което е преюдициално по отношение на гр.д. № 1089/2019г. на ПРС. Твърди се, че
при уважаване на претенцията на Ю.Г. по посоченото дело, той би разполагал с еднородно,
насрещно и ликвидно вземане от същото правоотношение, с което би могъл да погаси своето
задължение към ищеца в настоящото производство, а за разликата ще има качество на кредитор по
отношение на ищеца. Изходът от спора по т.д. №56/2018г. на СГС е обуславящ за твърдяното от
ищеца качество на кредитор, легитимиращо го да предяви иск по чл.135 ЗЗД, поради което се
твърди, че като е пренебрегнал наличието на основанията по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и не е спрял
производството по делото, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение.
Решението е недопустимо, като постановено по иск, предявен от лице без правен интерес,
доколкото решението не може да засегне правата, които приобретателят на имота е придобил
преди вписване на исковата молба. Жалбоподателите считат за неправилни и необосновани
изводите на първоинстонционния съд, че ищецът се е легитимирал като кредитор на първия
ответник, тъй като по делото не е изследван въпроса относно съществуването на несрещни и
1
еднородни задължения между страните. С решението по висящото пред СГС производство,
качеството на кредитор на ищеца евентуално би могло да бъде отречено, тъй като предмет на това
производство са предявени осъдителни искове, основаващи се на същото правоотношение и
произтичащи от твърдения, че всички платени от ответника по настоящото производство суми са
платени при отпаднало основание и техния размер значително надхвърля, сумите, които
насрещната страна претендира като свои вземания. С постановяване на еветуално благоприятно за
ответника по настоящото дело и ищец по висящото пред СГС дело решение, качеството на
кредитор на „Лизинг финанс“ ЕАД би било отречено и същият ще има качество на длъжник на
Ю.Г.. По изложените съображения, молят решението на ПРС да се обезсили като недопустимо, а в
условие на евентуалност да се отмени и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание по
същество представя писмено становище, с което моли решението на ПРС да се потвърди като
правилно и обосновано. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Съдът за да се произнесе, прие за установено следното: Пред районния съд, „Лизинг
Финанс“ЕАД /с предишно наименование „Пиреос Лизинг България“АД/ е предявило иск с правно
основание чл.135 ЗЗД срещу ЮЛ. Г. Й. и Г. Й. Г. за обявяване за относително недействителен на
договора за дарение на недвижими имоти, сключен с н.а. № НА № 101, т.1, рег.№506, дело №
92/2017г. на нотариус З.А., рег.№333 на НК.
В исковата молба се излагат твърдения, че процесната сделка, сключена между
ответниците по делото, цели да бъде увреден ищеца, в качеството му на кредитор на ответника
ЮЛ. Г. Й., като вземането му е установено с издаден по ч.гр.д. №4332/2015г. по описа на ВРС,
изпълнителен лист от 08.08.2018г. и което вземане не е погасено чрез плащане. Излага се, че
между ищцовото дружество, в качеството му на лизингодател и „Строй Транс“ООД,
представлаявано от управителя ЮЛ. Г. Й., като лизингополучател са сключени два договора за
финансов лизинг. ЮЛ. Г. Й. като физически лице, поел задължение солидарно до отговаря за
изпълнението на задълженията на лизингополучатея по двата договора. За изискуемите и
неплатени задължения по договорите за финансов лизинг на 26.04.2011г. е сключено споразумение
межде „Лизинг финанс“ ЕАД и „Строй Транс“АД като лизингополучател и ЮЛ. Г. Й., в
качеството му на солидарен длъжник за определяне на реда и сроковете за заплащане на
задълженията. За дължимите парични задължения по посоченото споразумение е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 4332/2015г. на ВРС, с
която „Строй Транс“ООД и ЮЛ. Г. Й. били осъдени солидарно да заплатят на ищцовото
дружество 10 580,45 евро- сбор от падежирали месечни вноски за периода 01.10.2012г. –
30.04.2013г., 396,66 евро-договорна лихва; 5208,83 евро- лихва за забава за периода 01.11.2013г.-
31.03.2015г. и 633,14лв. разноски по делото. С влязло в сила на 26.06.2018г. решение, постановено
по гр.д. № 9450/2015г. по описа на ВРС, на основание чл.422 ГПК е прието за установено, че
„Строй транс“ООД и ЮЛ. Г. Й. дължат солидарно на „Лизинг Финанс“ЕАД посочените по-горе
суми, за които е издадена заповед за изпълнение. По време на вторинстанционната фаза на това
съдебно производство, Ю.Й. е прехвърлил правото на собственост върху притежаваните от него
1/3 ид.ч. от ПИ с площ от 670 кв.м., находящ се в с.Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна,
ведно с 1/3 ид.ч. от построената в имота жилищната сграда с площ от 65 кв.м., лятна кухня с площ
от 20 кв.м., два селскостопански обекта, всеки с площ от по 40 кв.м. на баща си Г.Г. Й., чрез
договор за дарение по НА № 101/02.03.2017г. Към момента на прехвърлянето Ю.Г. е бил длъжник
на ищеца и знаейки този факт с извършеното в полза на трето лице дарствено разпореждане,
намалявайки имуществото си, е увредил интересите на кредитора. Насочва иска си и срещу трето
лице по сделката Г.Г. Й., придобил права по договора.
Ответниците са оспорили предявения иск пред РС като недопустим, евентуално
неоснователен. Твърдят, че не са материално легитимирани да отговарят по предявения иск, тъй
като собствеността върху процесния имот е прехвърлена на друго лице – Н.С.Н. въз основа на
договор, обективиран в НА №58/2019г. Твърдят, че ищецът няма качество на „кредитор” по
смисъла на чл.135 ЗЗД, както и, че не са налице елементите на фактическия състав предвидени в
тази разпоредба. Излагат, че между ищеца и първия ответник е налице висящо производство по
т.д. № 56/2018г. по описа на СРС с предмет предявени от Ю.Й. искове за връщане, като заплатени
на отпаднало основание, евентуално репариране като вреди по неизпълнен от лизингодател
договор на всички вземания, които „Лизинг финанс“АД е претендирало, че има срещу Ю.Й..
2
Оспорват се наведените в исковата молба твърдения за увреждане на кредитора поради
безвъзмездното прехвърляне на собствеността върху притежаваните от него имота и знание за
увреждането. Твърдят че имотите са прехвърлени на трето лице въз основа на възмезден договор
за покупко-продажба. Настоящият собственик на имотите е добросъвестен, поради което и спрямо
него не могат да се противопоставят твърденията на ищеца.
При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК, в рамките на дадените му
правомощия и предвид наведените в жалбата оплаквания, съдът намира обжалваното решение за
валидно и допустимо.
Съдът, въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, приема за установено следното:
От представените по делото доказателства се установява, че с влязло в сила решение,
постановено по гр.д. №9450/2015г.по описа на ВРС, потвърдено с решение постановено по т.д. №
676/2017г. На ВОС, недопуснато до касационно обжалване е прието за установено на основание
чл.422 ГПК, вр.чл.345 ТЗ и чл.86 ЗЗД, че първият ответник-ЮЛ. Г. Й. и «Строй транс» ЕООД
дължат солидарно на ищцовото дружество «Лизинг Финанс» ЕАД 10 580,45 евро-главница по
споразумение от 26.04.2011г. към договор за финансов лизинг от 16.05.2008г. и от 11-07-2008г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 20.04.2015г. до окончателното му
изплащане; 396,66 евро – договорна лихва за периода 01.10.2012г. – 30.04.2013г.; 5208,83 евро-
лихва за забава за периода 01.11.2012г.31.03.2015г., за които суми е била издадена заповед
№2219/22.04.2015г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 4332/2015г. На ВРС. Ответниците по делото са осъдени да заплатят и
сторените п в заповедното и исковото производство разноски. С решението по същото дело са
отхвърлени предявените от «Строй транс»ЕООД насрещни частични искове с правно сонвование
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за вземания за платени суми на отпаднало основание по споразумението от
26.04.2011г. и по чл.86 ЗЗД.
Видно от представения договор за дарение на недвижим имот от 02.03.2017г. ЮЛ. Г. Й. е
дарил на баща си Г.Г. Й. своите, придобити по наследство 1/3 ид.ч. от имот, представляващ дворно
място с площ от 670 кв.м., находящ се в с. Неофит Рилски, община Ветрино, ведно с 1/3 ид.ч. от
построените в дворното място жилищна сграда на един етаж с площ от 65 кв.м., лятна кухня с
площ от 20 кв.м., гараж с площ от 15 кв.м., два селскостопански обекта с площ от по 40 кв.м.
всеки.
Видно от представения договор за покупко –продажба на недвижим имот от 01.11.2019г.,
обективиран в НА № 58/2019г. вторият ответник Г. Й. Г. е прехвърлил собствеността върху имота
на трето лице – Н.С.Н..
Предявеният иск е с правно основан чл.135, ал.3 ЗЗД – обявяване за недйствителна спрямо
ищеца на сделка, сключена между ответниците, като увреждаща ищеца, в качеството му на
кредитор на прехвърлителя. Елементите на фактическия състав на П. Иск са: лице, имащо
качеството кредитор по отношение на друго лице, валидно извършено от длъжника в полза на
трето лице разпореждане с част от имуществото на длъжника, знание на длъжника, че уврежда
кредитора, както и знание на третото лице за увреждането, ако сделката е била възмездна. В
конкретния случай се твърди наличието на безвъзмездна сделка, поради което и знанието на
третото лице не е необходимо да се установява. Освен това извършеното прехвърляне на
собствеността е в полза на възходящ на длъжника, поради което и знанието за увреждане на
кредитора на това лице се презумира.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът „Лизинг финанс“ ЕАД е
имал качеството кредитор по отношение на въззивника ЮЛ. Г. Й.. Вземането е изискуемо,
установено по размер с влязлото в сила съдебно решение, като за същото въззиваемото дружество
се е снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Евентуалното уважаване на предявените от първия ответник срещу ищцовото дружество
осъдителни искове, предмет на разглеждане по т.д. № 56/2018г. по описа на СГС също не
рефлектира на легитимацията му на кредитор в настоящото производство, предвид установеността
на вземането с влязло в сила съдебно решение.
Установява се и наличието на втората предпоставка – увреждане на интересите на
кредитора. Съобразно нормата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за
обезпечение на вземанията на неговите кредитори. Следователно за да се установи наличието на
3
увреждане, следва да се установи умишлено намаляване на длъжниковото имущество. От
доказателствата по делото се установява, че процесния имот е бил част от имуществото на
длъжника, получен по наследяване. С извършеното разпореждане е извършено намаляване на
имуществото на длъжника, поради което и е налице увреждане по отношение на кредитора.
Атакуваната разпоредителна сделка е валидна. Ирелевантно в настоящото производство е
обстоятелството, че вторият ответник, в чиято полза е било извършено дарението, в последствие е
прехвърлил собствеността върху целия имот на трето лице чрез възмездна сделка. Последващото
прехвърляне на собствеността на трето лице няма отношение към процесуалната и материалната
легитимация на ответниците по иска и правния интерес на ищеца от предявяване на иск по чл.135
ЗЗД. За кредитора е налице правен интерес от предявяването му, независимо, че част от имота
преди вписването на исковата молба е прехвърлена с последващи сделки на трети лица.
Евентуалните спорове във връзка с конкуренцията между кредитора и последващите
приобретатели на имота, при евентуално уважаване на предявен от него иск по чл.135 ЗЗД,
подлежат на разрешаване в отделно исково производство и не рефлектират върху интереса на
ищеца – кредитор. В тази връзка обстоятелството, че вторият ответник е прехвърлил собствеността
върху процесните имоти на трети лица е без значение за наличието на правен интерес от
предявяване на иск за обявяване на недействителност спрямо кредитора на сделката между него и
длъжника. Исковете по чл.135 ЗЗД по отношение на последващите разпоредителни сделки,
извършени от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си могат да бъдат
предявени от кредитора самостоятелно.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е
основателен.
В настоящият случай по делото е безспорно установено, че ищецът има вземане срещу
дарителя по договора за дарение, сключен между ответниците. Прехвърляне на собственост върху
имущество, принадлежало на длъжника, извършено между ответениците, съставлява действие,
което може да бъде обявено за недействително спрямо ищеца. Налице са и останалите елементи на
фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД- вземането на кредитора е възникнало преди датата на
извършване на правното действие от длъжника, като последният е знаел, че има кредитор. Видно
от представените по делото доказателства, ответникът е подал отговор на исковата молба, по която
е било образувано гр.д. № 9450/2015г. По описа на ВРС и е постановено установителнотго
решение относно съществуването на задължението.
Предвид изложеното предявения иск е основателен.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстонционния, обжалваното
решение следва да се потвърди.
ВОДИМ от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260061/03.08.2021 година, постановено по дело №
1089/2019г., по описа на РС-Провадия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4