№ 498
гр. Благоевград, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200500775 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с жалба от Главна дирекция „Гр.п.”, подадена чрез Главен юрк
М.Хр., срещу Решение № 1193 от 13.03.2020г., постановено по гражданско дело № 853 от
2019г. на Районен съд ГД, с което са уважени претенциите на Г. СТ. ДЖ., ЕГН ..., от с. Б.,
Община ГД, обл. Бл., за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд като
«младши инспектор/старши полицай» в 03 »Група за охрана на държавната граница» към
Главна дирекция «Гр.п.» при РДГП- См., заедно със законната лихва, както и мораторна
такава.
Поддържа се с въззивната жалба, че атакуваното решение е неправилно, поради
противоречие с материалния закон и са наведени оплаквания за необоснованост от
събраните доказателства по делото.
Служебното правоотношение на ищеца се уреждало единствено със ЗМВР. Законодателят
предвидил възможността държавните служители в системата на МВР, работещи на смени,
да полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24-часов период. Не била
налице празнота в приетия подзаконов нормативен акт. Такава била изричната воля на
законодателя. Именно последният регламентирал съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на
1
МВР, да е 8:8, а не предвиденото за работещите по трудово правоотношение 8:7. В случая
нямало положен извънреден труд, а нощен такъв, за който било заплатено съответното
допълнително възнаграждение. Съдът неправилно изтълкувал разширително разпоредбата
на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Специалната закрила на служителите, полагащи нощен труд, била
неприложима към установената от чл. 179, ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на
работното време през нощта. От приложените доказателства не станало ясно ищецът да е
работил извън нормата за периода, което да води до заплащане на извънреден труд. КТ,
НСОРЗ и ЗМВР не предвиждали заплащане на извънреден труд, получен след
преобразуване на нощните часове в дневни, с възнаграждението, предвидено за извънреден
труд. КТ не можел да намери приложение в служебното правоотношение между страните
нито субсидиарно, нито по аналогия. Не било налице сходство в главните белези на
юридическите факти. Правното основание на нощния труд на служителите в МВР не било в
чл. 8-9 от НСОРЗ, а се съдържало в чл. 179 и 187 от ЗМВР. НСОРЗ била неприложима,
защото с нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР била дадена изчерпателна регламентация на
отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден
труд. Дори и да се приемело, че за положения нощен труд след преизчисляването му в
дневен с коефициент 1,143 се дължи възнаграждение в увеличен размер, то такова не било
поискано, тъй като претенцията имала за предмет заплащане на положен извънреден труд.
С въззивната жалба се иска от окръжния съд да отмени обжалвания акт на районния съд и да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендират се разноските за пред двете
съдебни инстанции, включително юрисконсулстко възнаграждение.
Насрещната страна е подала отговор на жалбата, чрез адв. Авр. М., в който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Анализът на събраните пред първата инстанция
доказателства бил правилен. Действително била налице празнота в съответния подзаконов
нормативен акт, която трябвало да се преодолее чрез субсидиарно приложение на трудовото
законодателство /КТ и НСОРЗ/. Обратното поставяло държавните служители в МВР в
неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение. Положеният от
ищеца нощен труд правилно бил преизчислен с коефициент 1,143 и превишаването на
нормата следвало да се заплати именно като извънреден труд.
Оспорва се оплакването с въззивната жалба досежно момента на изпадане на работодателят
в забава, във връзка с претенцията за мораторна лихва. Излагат се съображения, че начина
на отчитане на положения труд, не може да влияе на началото на дължимостта на лихвата за
забава, която се дължи от началото на последващия месец.
При изложените съображения, иска се от въззивния съд да потвърди първоинстанционното
решение. Претендират се разноски.
За насроченото съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, страните
редовно призовани, не се явяват техни представители иви процесуални пълномощници по
делото.
С писмена молба от юрисконсулт П.С., пълномощник на Главна дирекция „Гр.п.”- МВР,
2
поддържа се въззивната жалба по делото, като се претендира юрисконсулстко
възнаграждение на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Направено е възражение по реда на чл. 78 ал. 5
от ГПК, за размера на дължимото възнаграждение на пълномощника на въззиваемата
страна.
С писмено становище по делото пълномощникът на ответника по жалбата- адв. Авр. М.,
поддържа доводите си, наведени с писмения отговор на въззивната жалба, като претендира и
направените пред настоящата съдебна инстация разноски.
Окръжен съд-Благоевград, в настоящия си въззивен състав, след като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 12 от ГПК и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от
фактическа страна:
Районен съд-ГД е сезиран с искова молба, предявена от Г. СТ. ДЖ., ЕГН ..., от с. Б., Община
ГД, обл. Бл., чрез пълномощника му адв. Авр. М., срещу Главна дирекция „Гр.п.” при МВР,
в която се твърди, че за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., ищецът е работил на смени
като «младши инспектор/старши полицай» в 03 »Група за охрана на държавната граница»
към Главна дирекция «Гр.п.» при РДГП- См. като е положил общо 1800 часа нощен труд,
който преизчислен с коефицент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за
превръщането му към дневен труд, възлиза на 2 057 часа. Това преизчисляване води на
извода за положен извънреден труд от 257 часа, които следва да бъдат допълнително
заплатени от ответника по силата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран с 6.47лв., изчислено на база основно месечно
трудово възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, т.е. за посочения
период ответникът имал задължение към ищеца възлизащо на сумата от 1 662.00лв.
Сочи се с исковата молба, че извънредния труд се заплаща за всяко тримесечие и в
конкретния случай първото тримесечие, за което работодателят дължи плащане на
извънреден труд започва от 01.08.2016г. и завършва на 30.09.2016г., поради което сумата
става изискуема и дължима от 01.10.2016г., от която започва да тече периода на
претендираната мораторна лихва върху първата главница, като следващите главници се
формират на всяко следващо тримесечие, като крайната дата на периода напретендираните
мораторни лихви е 01.08.2019г. За периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г. се претендира
моратолна лихва в общ размер на 200лв.
В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на предявения иск,
като същият след изменението му да се счита за предявен за сумата от 1 541.44лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 225
часа, за целия процесен период от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, с коефициент 1.143, както и за сума в размер на
211.09лв., на основание чл. 86 от ЗЗД, представляваща мораторна лихва върху всяка от
дължимите главници, от датите на падежите на задължението за заплащане на
допълнителното възнаграждение, до датата на подаване на исковата молба– 10.09.2019г.
3
С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, се оспорва исковата претенция по
основание и размер, като се иска от съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Не е спорно по делото, а видно е от представените писмени доказателства/Справка с изх. №
40746-12403/03.10.2019г., издадена от Директора на Главна дирекция «Гр.п.» при РДГП-
См., че младши инспектор Г. СТ. ДЖ., считано от 18.03.2002г. до 01.09.2003г. е бил
граничен полицай в граничен участък И. на ГПУ- Х. от РГС- ГД. За периода от 01.09.2003г.
до 04.02.2014г. е бил граничен полицай в отделението на граничен полицейски взвод в група
«Охрана на държавната граница»- ГПУ г. ГД. Считано от 04.02.2014г. е преназначен на
работа като старши полицай в група «Охрана на държавната граница»- ГПУ г. ГД, към
РДГП- См.. Ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.
Не е спорно по делото и че за този период ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение в системата на ГД“ГП“, както и че е полагал нощен труд.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава,
от която се установява, че за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., при работа на на смени,
при даване и на нощни дежурства и съобразно изготвените месечни протоколи, ищецът е
положил общо 1 573 часа нощен труд, които преизчислени с коефицент 1.143 за
превръщането им в дневни правят 1 798 часа дневен труд. Сочи се в писменото заключение,
че след приспадане на платения и неплатения отпуск и отпуски за временна
нетрудоспособност, налице е положен но неплатен извънреден труд за 225 часа, който не е
заплатен на ищеца Н.В.П. от неговия рабтодотел.
Според заключението на вещото лице и съобразно основната заплата на ищеца по месеци,
неизплатеното възнаграждение за периода от 01.08.2016г. до 01.08.2019г., възлиза на
1 541.44лв.
Според приетото от първоинстанционния съд експертно заключение лихвата за забава, за
периода от от 01.08.2016г. до 01.08.2019г.,начислена върху незаплатеното трудово
възнаграждение по тримесечие, възлиза общо на 211.09лв.
Събраните по делото доказателствени средства за безпротиворечиви и установяват
еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът излага следните правни доводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от наведените въззивни основания с жалбата.
При извършване на служебна проверка в рамките на правомощията си, настоящата въззивна
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е
постановил, а с оглед на обхвата на обжалването е и процесуално допустимо.
4
Страните по делото са правилно конституирани от първоинстанционния съд, като не е
налице нередовност във връзка с активната и пасивната процесулна легитимация по делото.
Липсват нередовности и във връзка с надлежното упражняване на правото на иск.
Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение правилно и обосновано, поради следните съображения от правна
страна:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, във
вр. с чл.187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуване на нощния труд в дневен.
По делото не се спори, че ищецът е държавен служител– «младши инспектор/старши
полицай» в 03 »Група за охрана на държавната граница» към РС»ПБЗН», полагащ труд по
служебно правоотношение в системата на МВР– чл.142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, чийто статут се
урежда от ЗМВР/чл.142 ал. 2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22ч. и 06ч., съгласно графици,
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно и отчитано със съставени нарочни
протоколи за съответното трумесечие.
Спорният въпрос по настоящото дело е дали при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служителите на Главна дирекция „Гр.п.”, са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ и в частност чл. 9 ал. 2 от същата наредба, или следва да се прилагат разпоредбите
на специалния Закона за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове, по който въпрос, поради наличие на противоречива
съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е образувано тълк.д. №1/2020г. на
ОСГК на ВКС, по което дело все още не е постановено тълкувателно решение.
За да се произнесе с решението си, настящият състав на ОС Благоевград съобрази и решение
на ЕС от 24.02.2022г., по преюдициално запитване по дело С-262/20г.
Съставът на ОС Благоевград съобрази, че Директива 2003/88/ЕО определя минимални
изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време, в съответствие с
чл. 1, § 1 от същата и тя се прилага в частност за някои оспекти на нощния труд, работата на
смени и режим на робатата. Минималните изискваиня относно нормалната
продължителност на нощния труд са определени в чл. 8 б. „а“ от Директивата, който
предвижда че нормалната продължителност на работното време на работниците, които
полагат нощен труд, не недвашава средно 8 часа за всеки 24 часов период. Съгласно чл. 12 б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО, държавите членки са длъжни да предприемат необходимите
мерки, за да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени,
се ползват с подходяща защита на работата и защита на безопасност на здравето.
В съображения 7 и 8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003г., касаеща някои аспекти на организацията на работното време, изрично се
подчертава неблагоприятното въздействие на нощния труд върху човешкия организъм. В
5
съображение 7 от Директивата се сочи, че изследванията са показали, че човешкото тяло е
по-чувствително през нощта към смущения в околната среда и към някои тежки форми на
организация на работата, както и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за
здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място. В съображение 8
от Директивата се изтъква, че е необходимо да се ограничи продължителността на нощния
труд, включително на извънредния такъв. В съображение 10 от Директивата пък се
подчертават потенциално вредните последици от нощния труд и необходимостта да се
ограничи неговата продължителност, за да се гарантира по-високо равнище на опазване на
безопасността и здравето на работниците /така и т. 44 от решението на СЕС от 24 февруари
2022 г. по дело С-262/20/. В тази връзка в т. 48 на споменатото решение на СЕС се изтъква,
че предвиденото в чл. 12, буква „а“ от Директивата задължение да се предприемат
необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, и работниците на
смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита, оставя известна
свобода на преценка на държавите-членки по въпроса какви подходящи мерки да приложат.
С оглед това в т. 51 от решението си СЕС изрично подчертава, че въпросното задължение на
държавите-членки трябва да се изпълнява така, че да се постигнат защитните цели,
определени от самата директива. По-конкретно, когато определят необходимото равнище на
защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите-
членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците и в полза на полагащите нощен труд работници да
има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време,
допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а
съответно и да се съобрази естеството на нощния труд.
Приема се с Директива 2003/88/ЕО че извършваните през нощта задачи могат да са различно
трудни или различно стресиращи, което изисква страните членки за някои работници да се
въведат специфични условия на организацията на работата, за да се гарантира защитата на
здравето и безопасността им. Както в настоящия случай, с оглед на задачите които
полицаите и пожарникарите извършват през нощта, биха могли да обосноват въвеждането
на такива специфични условия на организацията на работата. Така в т. 53 от решение на ЕС
от 24.02.2022г., по преюдициално запитване по дело С-262/20г. се сочи, че като се има
предвид по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда през деня, намаляването на
нормалната продължителност на нощния спрямо тази на дневния труд може да е подходящо
решение за гарантирането на защитата на здравето и безопасността на съответните
работници, макар и това да не е единственото възможно решение.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. В разпоредбата на чл. 143 ал.1 от КТ се съдържа легално определение за
6
извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл.187 ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл.187, ал. 3 от
ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени, а съгласно чл. 6 извънредният труд
по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В чл. 187 ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. На основание посочената законова делегация са приети Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /отм.ДВ
бр.59 от 29.07.2016г./. Впоследствие е приета Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр.
60 от 02.08.2016г., която е действащата нормативна уредба за процесния период.
Разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., както и в последно
приетата Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч. за отчетния
период се умножава по 1.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22.00ч. и
06.00ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
Настоящият състав на ОС Благоевград съобрази, че в т. 54 на решение на ЕС от 24.02.2022г.,
по преюдициално запитване по дело С-262/20г. се сочи, че съгласно съображение 6 от
Директива 2003/88, следва да се отчитат принципите на МОТ за организацията на работното
време, включително онези, които се отнасят за нощния труд, както и че съгласно чл. 8 от
7
Конвенция № 171 на МОТ, компенсациите за полагащите нощен труд работници, под
формата на продължителност на работното време, допълнително заплащане или сходни
придобивки, трябва да са съобразени с естеството на нощния труд. Ето защо в т. 55 от
решението на СЕС се прави извод, че макар чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88 да
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор, като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда
през деня, то при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, допълнително
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Не може да се приеме в този смисъл
наведения довод с въззивната жалба, че в ЗМВР изрично е уреден редът и начина на
заплащане, както на нощния, така и на извънредния труд. Въззивният състав на ОС
Благоевград намира, че именно разглежданият в настоящото производство механизъм за
преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като
извънреден е такава мярка за защита, под формата на допълнително заплащане, която
позволява да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен
труд.
В решение на ЕС от 24.02.2022г., по преюдициално запитване по дело С-262/20г. е
посочено, че при всички случаи в полза на служителите, каквито са полицаите и
пожарникарите и с оглед на спецификата на полагания от тях труд, в полза на такива
работници следва да има други мерки на защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да
се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Не следва да се сподели
възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в
дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата
на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, са предвидени редица
други компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време
/чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл. 189 от ЗМВР/,
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, обезщетения за
прекратяване на служебното правоотношение /чл. 234, ал. 1 от ЗМВР/, по-благоприятен
режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл. 187, ал. 5, 6
и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми обаче са дължими на посочените правни
основания, предвидени за тази категория служители, и са напълно различни от правното
основание на процесната претенция. Това се потвърждава и от вече цитираното решение на
СЕС, в т. 51, 54 и 55 на което многократно се подчертава, че макар намаляването на
нормалната продължителност на нощния спрямо тази на дневния труд да не е единственото
възможно решение за гарантирането на защитата на здравето и безопасността на полагащите
нощен труд работници, предвид по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда
през деня, то при всички случаи в полза на полагащите нощен труд работници трябва да има
и други мерки за защита.
8
Неоснователна се явява и позицията, според която след като за нощния труд е заплатено
допълнително възнаграждение от 0,25 лв. на час, не следва да се прави преизчисляване и
преобразуване на нощния труд в дневен, понеже се получава дублиране на заплащането.
Разпоредбите на чл. 8 и 9, ал. 2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143
и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. В този смисъл е и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 405/2011г.,
IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева. Трудовото законодателство дава право на
работещите да получават, от една страна, завишено почасово заплащане за нощния си труд, а
от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена, се касае
за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни
основания за заплащане на допълнителни възнаграждения. От дължимото допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, не следва да се приспада заплатеното
възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час, защото тези възнаграждения са дължими на
самостоятелни и независими едно от друго правни основания.
Основното оплакване изведено с жалбата на представителят на ОД на МВР е, че приложими
по отношение на служителите на МВР са специалните норми на ЗМВР и наредбите
издадени от Министъра на вътрешните работи, основани на законовата делегация по чл. 187
ал. 9 от ЗМВР, тъй като същите са относими към реда за организацията и разпределение на
работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните
служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивка, като
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, е неприложима
към настоящия казус и първоинстационния съд неправилно се е позовал на нея в мотивите
си към обжалваното решение, като е стигнал до грешни правни изводи.
Съгласно принципните разяснения, съдържащи се в мотивите към т. 23 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон/ЗДСл/ намира
субсидиарно приложение спрямо тях, тъй като обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения, за които се прилага регламентацията по КТ. Настоящият състав на ОС
Благоевград споделя изцяло разбирането, че макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител/подобно на § 1а от ДР на
отменения ЗМВР, отм. ДВ, бр.88/2010г./, доколкото няма изрично уредено нещо друго,
ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67 ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 - 5, както
9
и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Да се възприеме
становището, че спрямо държавните служители на МВР не са приложими разпоредбите на
НСОРЗ, означава същите са бъдат поставени в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, работещи по трудово и служебно правоотношение, чиито
правоотношения се регулират от ЗДСл, Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на този извод и е Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д.№ 11441/2018г. на ВКС, в
което е даден отговор на въпроса: „Намират ли субсидиарно приложение разпоредбите на
чл. 67 ал. 7 т. 1 и т. 3 от ЗДСл за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд
и за работа през официалните празници на държавните служители в системата на МВР при
действието на ЗМВР от 2006г. (отм.)?“/ В цитираното решение е посочено, че възприемането
на обратното разрешение на поставения материалноправен въпрос би довело до лишаване на
държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен
труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен период от време
(01.01.2011г.-30.06.2014г.), което би ги поставило в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно
разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ. Решението е мотивирано в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от КРБ и чл.
14 от ЕКЗПЧОС, както и с разясненията, съдържащи се в цитираното по-горе ТР №
6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Разрешението, според което държавните служители в МВР не следва да бъдат поставяни в
по-неблагоприятно положение от работещите по трудово или служебно правоотношение по
КТ и ЗДСл, съответства и на чл. 7 от Международния пакт за икономически, социални и
културни права, който е въвел като задължение за държавите- страни по него/сред които е и
Република България/, да гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, както и на чл.31 от Хартата на основните права.
В този смисъл, липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в наредбите по прилагането му,
която да предвижда преизчисляването на положения нощен труд в дневен през процесния
период, не може да бъде в ущърб на съответните служители в МВР. С цел избягване
поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на
несправедлив резултат, в случая субсидиарно приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след
като в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на
ЗДСл или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Нейното приложение може да се изключи в случай, че е налице специална правна
10
уредба, която да дава в по-голяма степен защита на трудовите права на работещите в
системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни
условия. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да
бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен
реално положеният от него труд за исковия период.
Настоящият състав на ОС Благоевград съобрази и изричната законова разпоредба на чл.188
ал. 2 от ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за времето между
22.00 и 6.00 часа, се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. По аргумент на
цитираната законова норма, налага се правния извод, че наличието на специални норми от
ЗМВР, уреждащи особения статут на държавните служители работещи в системата на МВР,
не може да изключи приложението на зищитните норми на КТ и издадените въз основа на
него подзаконовите нормативни актове, досежно фундаменталните за всеки гражданин
права- за полагане на труд и определянето на възнаграждението за положения труд.
Навадените с въззивната жалба доводи, че нормите на чл. 140 ал.1 от КТ и чл. 9 ал.2 от
НСОРЗ са неприложими към настоящия казус, са неоснователни и не се споделят от
настоящия въззивен състав на ОС Благоевград.
Специалната закрила съгласно чл. 188 ал.2 от ЗМВР включва действието на разпоредбите на
по- високия по степен нормативен акт/КТ/ по отношение на лицата за които е предвидена-
държавните служители на МВР/какъвто безспорно е ищеца по настоящото дело/. Тя намира
израз в правото на този служител да полага нощен труд при условията предвидени в КТ, а
това означава че по отношение на въззиваемия е приложима нормата на чл. 140 от
ГПК/досежно нощния труд/, според която нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа. Именно заради това и при прилагане
на нормата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ се получава коефициент 1.143 при преобразуването на
нощните часове над установената законова норма в дневни, тъй като именно този
коефициент е частно между нормалната продължителност на дневното и на нощното
работно време.
Според настоящия състав на ОС Благоевград, Решение на ЕС от 24.02.2022г., по
преюдициално запитване по дело С-262/20г. е в подкрепа на изводите на съда по
настоящото дело и поради дадените в цитираното решение насоки относно тълкуването и
прилагането на принципа на равно третиране във връзка с разглждания спор по главното
производство пред националната юрисдикция. Чл. 20 от Хартата на основните права на
ЕС/ХОПЕС/ гласи, че всички хора са равни пред закона. В т. 58 от решението, както и
многократно в постоянната си практика, Съдът на ЕС постановява, че принципът на равно
третиране, закрепен в чл. 20 и 21 от ХОПЕС, представлява общ принцип на правото на ЕС,
който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират
еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.
Разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
критерий, т. е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответната правна
уредба и е съразмерна на тази цел. Следва да се обърне внимание, че в същата тази т. 58 от
11
решението СЕС препраща към т. 55 и следв. от друго свое решение - това от 9 март 2017 г.
по дело С-406/15, в което подробно е разгледано нарушаване на принципа на равно
третиране, касаещо предоставянето на специфична закрила при уволнение на лица с
увреждания, работещи по трудово правоотношение, и липсата на такава закрила за
държавните служители със същите увреждания. В тази връзка в т. 65 от решението по дело
С-262/20 СЕС отбелязва, че разликата в третирането, основана на характера на
правоотношението - същинско служебно правоотношение или договорно правоотношение,
по принцип може да се подлага на преценка от гледна точка на принципа на равно
третиране. С оглед това в т. 67 от решението СЕС най-напред уточнява, че за да се определи
дали е налице нарушение на принципа на равно третиране, сходството между разглежданите
положения трябва да се преценява специфично и конкретно по отношение на всички
характеризиращи ги елементи, с оглед, по-специално, на предмета и целта на националната
правна уредба, която установява съответното различие, както, евентуално, и на принципите
и целите в областта, към която се отнася тази национална правна уредба. В тази връзка е
необходимо да се подчертае, че съгласно трайната практика на СЕС, се изисква
разглежданите положения да бъдат не идентични, а само сравними, и тази сравнимост
трябва да се анализира конкретно съобразно предмета и целта на националната правна
уредба, установяваща разглежданото различие. В настоящия казус е изпълнено изискването
за сходство на разглежданите положения, а е налице разлика в третирането, която не се
основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел на
съответната правна уредба и не е съразмерна на тази цел.
В подкрепа на изложените доводи е и Решение № 311 от 8.01.2019г. на ВКС по гр. д. №
1144/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев. В него е посочено, че лишаването
на държавните служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен
труд и за труд през официалните празници, ще ги постави в неравностойно положение както
спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно
разпоредбите на чл. 261 и 264 от КТ. Решението е мотивирано с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
Разрешението, според което държавните служители в МВР не следва да бъдат поставяни в
по-неблагоприятно положение от работещите по трудово или служебно правоотношение по
КТ и ЗДСл, съответства и на чл. 7 от МПИСКП, който е въвел като задължение за
държавите-страни по него/сред които е и Република България/, да гарантират равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд.
Въззивният състав на ОС Благоевград като съобрази установените основни принципи на
международното право за специалната закрила на правото на труд и неговото заплащане,
счита че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в наредбите по прилагането му, която
да предвижда преизчисляването на положения нощен труд в дневен през процесния период,
не може да бъде в ущърб на съответните служители в МВР. С цел избягване поставянето на
12
служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение и постигане на несправедлив резултат, в случая
субсидиарно приложение следва да намерат както нормата на чл. 140 от КТ, така и чл. 9 ал.
2 от НСОРЗ.
НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
друдите специални подзаконови нормативни актове издадени по приложение на ЗДСл или
ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им.
Нейното приложение може да се изключи в случай, че е налице специална правна уредба,
която да дава в по-голяма степен защита на трудовите права на работещите в системата на
МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Според
настоящия въззивен състав на ОС Благоевград, налице е празнота в специалната уредба с
нормите на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове издадени въз основа на
него/Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., действащи към
момента на процесния период по делото/, тъй като липсва специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР. Нормата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР не е изчерпателна, като само разрешава погането на
нощен труд, средно в размер до 8 часа за всеки 24 часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложението на правилото
за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен от съответния служител. Поради
това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца над размера предвиден в
КТ следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период. Това се налага, тъй като
размерите на допълнителното възнаграждение не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от цитирания
нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място,т.е. приложимият коефициент е 1, 143. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното
време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете
извънреден труд- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ).
Настоящата въззивна инстанция не споделя доводите на въззивника, че разпоредбата на чл.
9 от НСОРЗ е неприложима поради това, че не са налице визираните в нея предпоставки –
„подневно отчитане на работното време“, „работа на смени“, „трудово възнаграждение,
13
заработено по трудови норми“ и „продължителност на нощното време, по-малка от
продължителността на дневното“. Разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ урежда различни
хипотези. Докато разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 от нея визират условия за „увеличаване“ на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което не може
да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при условията на ал. 1 и ал. 3 от
наредбата. Освен това, разпоредбата, според която за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове, не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, по-скоро разрешава полагане
на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за
заплащане на извънреден труд. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите, че за
полицейските служители приложимият коефицент е 1, а не 1.143. Аргумент е и
обстоятелството, че в Наредба №8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този
коефициент-1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия
резултат- при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Това показва, че в Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. е възприет подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
От гореизложеното следва, че служителите в МВР, полагащи нощен труд се ползват от
уредбата на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано
изчисляване на работното време. Това става с коефицент, който е равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната
продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а
работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефицентът
е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово
възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая
на тримесечие/, за него се заплаща според уговореното в договора, но с не по-малко
увеличение от 50 % /чл. 262 ал.1 т. 4 от КТ/. Възнаграждението за извънреден труд става
дължимо в края на отчетния период. В този смисъл са Решение №14/27.03.2012г. по гр.д.№
405/2011г. на ВКС, IV г.о. и Решение №103/27.07.2012г. по гр.д.№299/2011г. на ВКС, IV г.о.
В т. 77-78 от решението си по дело С-262/20, СЕС изрично подчертава, че липсата на
механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 на Министъра на МВР за преобразуване
на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от икономически и финансов
порядък не могат да бъдат оправдание, тъй като не представляват цел от общ интерес. В тази
връзка, както вече се посочи, целта на националната правна уредба, касаеща разглеждания в
настоящото производство механизъм за преобразуване на нощния труд в дневен, с
14
коефициент 1,143, и изплащането му като извънреден, е да представлява мярка за защита
под формата на заплащане, която позволява да се компенсира особената тежест на
полагания от служителите на МВР нощен труд, в изпълнение на предвиденото в чл. 12,
буква „а“ от Директива 2003/88 задължение на държавите-членки да предприемат
необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, и работниците на
смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. Следователно целта
на разглежданата национална правна уредба е да предостави закрила на работник или
служител не с оглед на правната връзка, от която е възникнало неговото правоотношение -
трудово или служебно, а с оглед да се компенсира особената тежест на полагания от
работниците или служителите нощен труд. При това положение става ясно, че различието,
което такава правна уредба провежда между лицата, полагащи нощен труд и работещи по
трудово правоотношение, и държавните служители в МВР, полагащи нощен труд, не е
адекватно в светлината на преследваната от тази правна уредба цел, още повече че и двете
категории лица могат да бъдат назначени на работа в същата администрация, тъй като,
както беше посочено вече, в МВР има служители, назначени по трудови договори, и такива
по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл. В този смисъл са и т. 60-61 от решението от 9 март 2017 г. по дело С-
406/15 на СЕС.
С оглед гореизложеното се налага изводът, че неприлагането на правната уредба, касаеща
механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1,143, и изплащането
му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в
третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с
допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. Съгласно постоянната практика на
СЕС, при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на ЕС, и
до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа за
равно третиране може да се гарантира единствено, ако на категорията лица в по-
неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват
лицата в привилегированата категория /в този смисъл са решението от 9 март 2017 г. по дело
С-406/15, т. 66, решението от 26 януари 1999 г. по дело С-18/95, т. 57, решението от 22 юни
2011 г. по дело С-399/09, т. 51, и решението от 28 януари 2015 г. по дело С-417/13, т. 46/.
Лицата в по-неблагоприятно положение трябва да бъдат поставени в същото положение
като лицата, които се ползват от съответната привилегия /решението от 11 април 2013 г. по
дело С-401/11, т. 35/. В тази хипотеза националният съд е длъжен да не прилага
дискриминационната национална разпоредба, без да е необходимо да иска или да изчаква
нейната предварителна отмяна от законодателя, и да приложи по отношение на групата
лица, които се намират в неравностойно положение, същия режим като този, от който се
ползват лицата от другата категория /в този смисъл са решението от 12 декември 2002 г. по
дело С-442/00, т. 43, решението от 7 септември 2006 г. по дело С-81/05, т. 46, и решението от
21 юни 2007 г. по дела С-231/06-С-233/06, т. 39/.
Съгласно посоченото в решение на ЕС от 24.02.2022г., по преюдициално запитване по дело
15
С-262/20г., всяка разлика в третирането, ако не е основана на обективен и разумен критерии,
но е въведена от разпоредбите на националното право в областта на нощния труд, по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би наложила в такъв случай националния съд да
тълкува националното право във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта
на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно
право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да постигне до разрешение, съответстващо
на преследваната с нея цел.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
настоящата инстанция приема, че исковата претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
Задължението на работодателят да изплаща на работника или служителя възнаграждение за
положение дневен, нощен или извънреден труд, е установено от закона със срок. След
изтичането на срока за изплащането на неизплатеното възнаграждение за положен
извънреден труд за всеки месец от процесния период, работодателят е изпадал в забава, като
за това плащане съобразно чл. 84 ал.1 от ЗЗД не се е изисквала изрична покана. Ещо защо
иска за дължимите мораторни лихви за забава, на осн. чл. 86 от ЗЗД също е основателен и
следва да бъде уважен за размера, посочен в заключението на вещото лице- 129.41лв.
При изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, обжалваното решение на
първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при правилно приложение
на материалния закон, като следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
На въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски за адвокатски хонорар. Размерът на същото не е прекомерен, тъй като казусът се
характеризира с висока степен на правна сложност, като неслучайно по спорния въпрос е
отравено преюдициално запитване до Съда на ЕС, а освев това все още е висящо
тълкувателно дело пред ВКС.
По аргумен от разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК, настоящото решение няма да
подлежи на касационна проверка.
Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1193 от 13.03.2020г., постановено по гражданско дело № 853
от 2019г. на Районен съд ГД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гр.п.”- МВР, да заплати на Г. СТ. ДЖ., ЕГН ..., от с. Б.,
Община ГД, обл. Бл., сумата от 300лв./триста лева/, представляваща сторени разноски за
платено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
16
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17