Р Е Ш Е Н И Е
№87
гр.Ботевград, 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на шестнадесети април две
хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН П.
при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №22 по описа за 2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. П. М. с ЕГН**********
***, чрез адв. Г.Г. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**-****-******от
27.12.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР – С., сектор пътна полиция
ОДМВР - С., упълномощен със заповед № *****-***от 14.05.2018г. на МВР, с което
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300.00лева и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В жалбата се излага
съображения за незаконосъобразност на НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззивната
страна – ОДМВР - С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН №******/09.12.2018г.; №**-****-******от 27.12.2018г.; свидетелство за регистрация на МПС – част І; пълномощно; ЗППАМ № 18-1204-002841/14.12.2018г.; пълномощно; възражение от В. П. М.; заповед №****-***/14.05.2018г.
на Министъра на МВР; заповед №
517з-50/05.01.2018г. на Министъра
на МВР; заповед №
РД-11-1668/22.11.2018г. на АПИ; протокол
№ 18.05.2018 г. със скици; справка за нарушител/водач
на В.П.М., пощенски плик – заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите А.Т.А. – актосъставител,
на длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР- С., Сектор
„ПП” и Р.С.А., се установява следната фактическа обстановка:
На 09.12.2018г.
около 23.40ч. свидетелите А.Т.А. и Р.С.А.
– полицейски служители при ОДМВР - С. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Х.”,
като в участъка на 39-ти км. в пътното платно, в посока гр.С., спрели за
проверка движещия се по същото платно
влекач м.“С.” с рег.№** **** **, управляван от жалбоподателя В. П. М.. Тъй като двамата полицейски служители
знаели, че в района на 47-ми км. на АМ Х. е поставен знак В-4 с
оглед въведена временна организация за
движение на МПС над 12т. със заповед на АПИ №РД11-1168/22.11.18г., а
управляваното ППС от М. било с максимално допустима техническа маса над 12т.,
св. А.Т.А. съставил АУАН бл.№******/09.12.2018г. на жалбоподателя в присъствието на св.А..
Съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя за запознаване със
съдържанието и същият го подписал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №**-****-******от 27.12.2018г., от Началник група към ОДМВР – С.,
сектор пътна полиция ОДМВР - С., упълномощен със заповед № *****-***от
14.05.2018г. на МВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите А. и А., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин,
че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на свидетелите и
съставения АУАН, е че те са спрели ППС, управлявано от М. в района на 39-ти км.
на АМ „Х.”, в посока гр.С., като тогава те не са имали видимост до участъка на 47-ми км., където е следвало да
се намира горецитирания пътен знак, въвеждащ забрана за преминаване в посока
гр.С. на товарни автомобил с технически допустима максимална маса над 12т.
Свидетелите А. и А. не са видели навлизането на процесния товарен автомобил в района на 47-ми км. на АМ
„Х.”, не са установили по това време /на навлизането в забранения за ППС над
12т. участък/ кой е управлявал влекача м.“С.” с рег.№** **** **, както и дали в
действителност знака В-4 не е бил временно отстранен, или същият да е в такова
състояние, че да не е видим за водачите на МПС. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са
ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че М.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.
С оглед на всичко
горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно
и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№**-****-******от 27.12.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР – С.,
сектор пътна полиция ОДМВР - С., упълномощен със заповед № *****-***от
14.05.2018г. на МВР против В. П. М. с
ЕГН********** ***, като неправилно и незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: