Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                           № 427

    гр. Г.О., 17.11.2020г.

 

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

         

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и  двадесета година, в състав:

                                                                                            Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1169/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството  по реда на чл.530 и сл. от ГПК.

           Постъпилa e молба-искане на Публичен изпълнител А.Б.към НАП ТД гр.В.Търново,  в която се твърди, че  в НАП ТД гр.В.Търново има образувано изп.дело№**********/2006г. с длъжник В.М.В.с ЕГН**********. Установено е, че наследници на лицето са К.Ш.В. с ЛНЧ********** - съпруга, и В.В.М. с ЕГН********** - син. С писмо изх.№1558/18.06.2020г. ГОРС е уведомил НАП ТД гр.В.Търново, че е вписан отказ от наследството на В.М.В.от страна на К.Ш.В.с ЛНЧ**********. За предприемане на по-нататъшни действия по изпълнителното дело и на основание чл.222 ал.3  ввр. чл.222 ал.1 т.3 от  ДОПК, моли ГОРС да определи срок на В.В.М. с ЕГН**********(син на В.М.В.) за приемане или за отказ от наследството при условията и по реда на чл. 51 от ЗН. В съдебно заседание молителят(чрез Гл.юрисконсулт Д. Н.Б.) поддържа искането.

            В.В.М. редовно призован по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не взема становище дали приема наследството на В.М.В..

            Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

             В НАП ТД гр.В.Търново има образувано изп.дело№**********/2006г. с длъжник В.М.В.с ЕГН**********.

           Безспорно се установява(приложено удостоверение за наследници по присъединено ч.гр.дело№681/2020г. на ГОРС  и от справката на НБД“Население“), че В.М.В.с ЕГН**********(бивш жител на гр.Г.О. – починал на 14.06.2019г., акт за смърт№0424/03.09.2019г. на  Район „Средец“ гр.София) е оставил законни наследници: К.Ш.В.(съпруга) и В.В.М.(син).

            Установи се, че К.Ш.В.(съпруга на лицето) е вписала в специалната книга на ГОРС отказ от наследството на В.М.В.под №58/17.06.2020г. във връзка образувано по нейна молба-заявление по чл.52 ввр. чл.49 ал.1 от ЗН ч.гр.дело№681/2020г. на ГОРС.

            По отношение на В.В.М. с ЕГН**********,*** и настоящ адрес:***06 е извършено призоваване с връчване на съобщение и съдебните документи, съгласно чл.38 от ГПК(на постоянен, настоящ и друг настоящ адрес), но връчване по реда на чл.45 и чл.46 от ГПК(лично или на друго лице) не е извършено. Извършена е процедура на връчване чрез залепване на уведомление(по постоянен и настоящ адрес на лицето) по реда на чл.47 ал.1 и сл. от ГПК. След изтичане на сроковете за получаване, съобщението се счита за  редовно връчено, съгласно чл.47 ал.5 от ГПК. В.В.М. редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не взема становище дали приема като наследство на В.М.В., респ. дали са  извършвани действия на разпореждане с имуществото оставено в наследство след смъртта на наследодателя.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че молителят НАП ТД гр.В.Търново е заинтересовано лице по смисъла на чл.51 ал.1 от  ЗН и има право да иска от районния съдия, след като призове лицата, които имат право да наследяват, да им определи срок, за да заявят приемат ли наследството. Безспорно се установява, че В.М.В.(бивш жител на гр.Г.О.) e починал на 14.06.2019г., kaто е оставил законни наследници: К.Ш.В.(съпруга) и В.В.М.(син).

            Съгласно чл.48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, което  произвежда действие от откриването на наследството(-с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; -извършване на действие от страна на  наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество(в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество). Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, като наследник, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство(чл.60 от ЗН).

            За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо, съгласно чл.60 от  ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл.49 от ЗН ред - изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Приемането, респ. отказът от наследство са съпроводени с формални действия по вписване в особената книга по чл.49 ал.1 от ЗН и то в указания срок, като впоследствие този акт биха се  породили  съответните права и задължения за приемащия. Според разясненията, дадени в т.14 на ППВС№4/1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Наследникът може и да не приеме наследството на своя наследодател нито изрично, нито мълчаливо. Той може изрично да се откаже да приеме това наследство, като изрази това с писмено заявление пред районния съдия. Но за да бъде действителен този отказ, необходимо е наследникът да не е приел наследството. Ако се предхожда от действия по приемане на наследството, отказът е недействителен и не може да породи предвиденото в чл.53 от  ЗН правно действие. Съгласно чл.49 ал.2 от ЗН, приемане на наследство има във всички случаи, в които призованият да наследи е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице. Съгласно чл.49 ал.2 от ЗН, приемане на наследство има във всички случаи, в които призованият да наследи е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане/отказ на/от наследството. Съгласно чл.51 ал.2 от ЗН, съдът е дал срок  на В.В.М.,  за да заяви - приема ли наследството или се отказва от него.  В същото време се установява, че К.Ш.В.(наследник и съпруга на наследодателя) е вписала в специалната книга на ГОРС отказ от наследството на  наследодателя В.М.В..

            Съдът, отчитайки провеждането на процедурата по чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК, и съобразявайки се със закона и практиката на ВКС(Определение№1355/27.11.2013г. по гр.дело№3353/2013г. -  IV г.о. ВКС; Определение№315/23.06.2015г. по ч.гр.дело/2015г. – Iг.о. ВКС; Определение№460/22.07.2015г. по ч.гр.дело№3616/2015г. -  IIIг.о. ВКС и др.), констатира неявяването на В.В.М. след изтичане на определения от съда срок, както и липсата на волеизявления от негова страна за приемане и съответно извършен отказ от наследството на наследодателя В.М.В.. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на  чл.51 от ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно и поради това, в производството по  чл.51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в фикции по чл.40 от ГПК и чл.41 от ГПК, както и приложението на чл.48 от ГПК и чл.47 от ГПК, които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Приемането, респ. отказът от наследство са съпроводени с формални действия по вписване в особената книга по чл.49 ал.1 от ЗН и то в указания срок, като впоследствие този акт биха се  породили  съответните права и задължения за приемащия и респ. отговорност за отказалия особен представител. Следва да се има предвид, че целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане/отказ на/от наследството. По този начин съдът следва да констатира неявяване на В.В.М. след изтичане на определения от съда срок по чл.51 ал.1 изр.I oт ЗН, както и липсата на волеизявление от негова страна за приемане и съответно извършен отказ от наследството на наследодателя В.М.В..

            Водим от горното и на основание чл.51 от ЗН и чл. 537 ал.1 от ГПК, съдът

                                                                              Р   Е   Ш   И:

 

            Констатира неявяване на В.В.М. с ЕГН**********,*** и настоящ адрес:***06, след изтичане на определения от съда срок по чл.51 ал.1 изр.I oт ЗН, както и липсата на волеизявление от негова страна за приемане и съответно извършен отказ от наследството на наследодателя В.М.В.с ЕГН**********(бивш жител на гр.Г.О. – починал на 14.06.2019г., акт за смърт№0424/03.09.2019г. на  Район „Средец“ гр.София).

           Решението не подлежи на обжалване.

           Препис от решението да се изпрати на страните за сведение.

 

                                                                                                                Районен съдия: