Решение по дело №2066/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по подадена жалба от М. Л. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0431-000141 от 09.10.2024г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Бургас, 01 РУ – Бургас. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на производствените правила, в противоречие с материални разпоредби и с целта на закона. Акцентира се върху неотчитане на медицинските резултати от проведеното изследване на жалбоподателя. Развиват се подробни съображения в тази насока. От съда се иска обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски.

Ответникът - началник сектор към ОД на МВР Бургас, 01 РУ – Бургас, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

На 05.10.2024г., около 23:30 часа, в [населено място], [улица], до хотел „Булаир“, в посока към хотел „Демокрация“, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № [рег. номер]. Същият бил спрян за проверка от служители на РУ 01 Бургас, като бил изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARRC0041, който отчел положителен резултат за „метамфетамин“. Спрямо жалбоподателя Р. бил съставен АУАН № 1278569 от 06.10.2024г. (на л. 21 от делото) за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. С АУАН като доказателства били иззети СУМПС [номер] на водача, СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели за автомобила с рег. № [рег. номер].

От полицейските служители бил издаден талон за изследване № 103645 от 06.10.2024г. (на л. 24 от делото), с който била дадена възможност на Р. да се яви в ЦСМП в УМБАЛ Бургас в срок от 45 минути от 00:20 часа на 06.10.2024г. В 00:34 часа на 06.10.2024г. той се явил в УМБАЛ Бургас, за което бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби № 407 от 06.10.2024г. В протокола било отразено надлежно вземане на проби от кръв и урина с цел изследване за евентуално установяване употребата на наркотични вещества.

С мотивирана резолюция № 24-0431-[рег. номер] от 15.10.2024г. образуваното въз основа на АУАН № 1278569 от 06.10.2024г. административнонаказателно производство било прекратено, тъй като по случая било образувано ДП № 431-ЗМ-577/24 по описа на 01 РУ на МВР [населено място] - за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. От писмо от РП Бургас (на л. 34 от делото) се установява, че по образуваното ДП било възложено изследване на предоставената от Р. кръвна проба – на ВМА [населено място].

Междувременно, с оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0431-000141 от 09.10.2024г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Бургас, 01 РУ – Бургас, поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества и на основание чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП спрямо Р. била приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно: 180 дни.

От ВМА [населено място], във връзка с възлагането по ДП № 431-ЗМ-577/24 по описа на 01 РУ на МВР [населено място], била изготвена съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза рег. № И-1011 от 31.01.2025г. (на л. 44 – л. 46 от делото). Заключението на експертите е, че при извършеното изследване на кръвната проба, дадена от Р., не се установява присъствие на наркотични вещества. От извършеното изследване на предоставената проба урина се установява присъствие на амфетамин и метамфетамин. В експертизата е направено заключение, че това разминаване може да се обясни с употреба в период по-голям от 24-36 часа, средно до 72 часа от вземането на биологичните проби.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на 172, ал. 5 от ЗДвП и е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – оправомощен да издава ЗПАМ със Заповед № 251з-5636 от 10.10.2023г. на директора на ОД на МВР Бургас. Заповедта е съставена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК вр. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, включително излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването й. С оглед изложеното съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Заповедта не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в ЗДвП. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“ – на основание чл. 171, т. 2 А, б. „Б“ от ЗДвП. Според цитираната норма прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (за срок от 6 месеца до една година) се прилага спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство след като е употребил наркотични вещества или техни аналози. Следователно за законосъобразност на заповедта от материална гледна точка е необходимо да се докаже, че водачът е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. По арг. от пар. 2 от ПРЗ от тази Наредба, въз основа на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП е приета Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т.е. за доказване наличието на предпоставките по чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП е необходимо да се установи, че е установена употреба на наркотични вещества от водача Р. по реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.

Съгласно чл. 3а, т. 2 от Наредбата употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. В случая на Р. е издаден талон за изследване (на л. 24 от делото) по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, в който е отразен изборът на лицето да се подложи на медицинско и химическо изследване в УМБАЛ Бургас. От констатациите на изготвената впоследствие експертиза от ВМА [населено място] (на л. 44 от делото) се установява, че при спазване предписанията на талона, жалбоподателят се е явил в УМБАЛ Бургас, за което е съставен протокол реда на чл. 14 от Наредбата и са взети надлежни проби от кръв и урина, отговарящи на изискванията на 15, ал. 3 от Наредбата. Следователно е очевидно, че жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл. 3а, т. 2 от Наредбата и е дал биологични проби за анализ, с което е оспорил резултата, установен с техническо средство. Съгласно чл. 21 от Наредбата за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се изследва едната от представените проби кръв. Другата се съхранява като контролна при необходимост от повторен анализ. В чл. 23, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.

Изводът е, че когато дадено лице се възползва от правото си по чл. 3а, т. 2 от Наредбата и даде кръв за анализ, употребата на наркотични вещества може да бъде доказана единствено чрез положителен резултат от изследването на кръвната проба. Това е и надлежният ред по смисъла на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, при който следва да се докаже, че лицето е употребило наркотични вещества – с цел прилагане спрямо него всички последици (вкл. и на принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП). Фактът, че установените при изследването на кръвта стойности са определящи е намерил отражение и конкретно във връзка с принудителните административни мерки – в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП. Тъй като предпоставките за принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП са същите, то и по отношение на тази мярка стойностите на изследваната кръв следва да се приемат за определящи. Същите са определящи и на основание цитираната разпоредба на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. във връзка с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. След като при извършените изследвания на предоставената проба кръв не е установено присъствие на наркотични вещества и това е удостоверено по надлежния ред на Наредбата с изготвената за целите на ДП № 431 ЗМ – 577/2024г. по описа на 01 РУ – Бургас съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза, то следва да се приеме, че по надлежния ред не е установено жалбоподателят да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. В същото време основание за прилагане на принудителната административна мярка с оспорената в настоящото производство заповед е именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества. След като това основание не е установено в рамките на производството (опровергано е в съдебното производство с нов факт – заключението на изготвената по ДП експертиза, което следва да бъде отчетено по реда на чл. 142, ал. 2 от АПК), то изводът е, че не са налице материалните предпоставки на закона за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП.

С оглед всичко изложено Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0431-000141 от 09.10.2024г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Бургас, 01 РУ – Бургас, с която мярката по чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП е приложена, следва да бъде отменена.

При този изход на спора на в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съобразно приложения от него списък (на л. 10 от делото) в размер на 910 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса (платежно нареждане на л. 13 от делото) и 900 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (платежно нареждане на л. 17 от делото).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. Л. Р., [ЕГН], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0431-000141 от 09.10.2024г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Бургас, 01 РУ – Бургас, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от Закона за движение по пътищата на М. Л. Р. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно: 180 дни“.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР Бургас, да заплати на М. Л. Р., [ЕГН], сумата от 910 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10 лв. – платена държавна такса и 900 лв. – платено възнаграждение за адвокат.

Решението не подлежи на обжалване.