№ 250
гр. С., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михайлова Маринова
Членове:Никола Г. Маринов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252200600649 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК, т.е. за
проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Г. Д. от АК-С., като защитник на
подсъдимия С. К. М. и въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура
– С. срещу присъда № 7/27.06.2025г., постановена по НОХД № 154/2023г. по
описа на Районен съд - К..
С атакуваната присъда подсъдимият С. К. М. е признат за виновен в
това, че на 28.12.2021 г. в с. Г., общ. К., по ул. „С. В.“, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен
номер ...... в едногодишният срок от наказването му по административен ред с
наказателно постановление № 17-0261 000388/01.09.2017 г., издадено от
Началник на РУ – гр. Е. при ОДМВР Я. (влязло в законна сила на 26.02.2021 г.)
за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил
такова деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, във връзка
чл. 54 от НК му е наложено наказание „една година“ лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален „общ режим“ и глоба в размер на 500 лв.
Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на
28.12.2021 г. в с. Г., общ. К. по ул. „С. В.“, в качеството си на водач при
управление на МПС - лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен
номер ......, противозаконно пречил на органи на властта – полицейски
служители в участък „Г.“ в РУ - К. при ОДМВР- С. – командир на отделение
И.К.Ц., пол. Г.И.Ц. и пол. Г.В.А., да изпълнят задълженията си по чл. 30, ал. 1,
1
т. 5 от Закона за МВР (осъществяване на проверки за спазване правилата за
движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на
моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и
при пътнотранспортни произшествия), като нарушил задълженията си по чл.
170, ал. 4 от ЗДвП (контролираните лица съдействат и осигуряват
безпрепятствен достъп на представителите на службите за контрол до
обектите за контрол при осъществяване на техните правомощия) - не оказал
съдействие на контролиращ орган, а именно при своевременно подаване на
ясен сигнал със стоп – палка по МВР образец за спиране за извършване на
проверка от органите за контрол, е осуетил извършването на проверката, като
не спрял и чрез активно бягство, отказвайки да изпълни нарежданията на
полицейските органи, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан
по обвинението в извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП във вр. с чл.305, ал.6 във вр. с чл. 301, ал. 4
НПК са му наложени административни наказания лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба от 200 лева
за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото производство, по реда
на НПК и по реда на ЗМВР, както и времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение „домашен арест“ или „задържане под стража“.
Подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 149,73 лв. в полза на ОДМВР С., както и
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 78,90
лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К..
Във въззивната жалба и допълнението към нея се поддържа, че
наказателното преследване за деянието по чл. 343в, ал.2 НК е погасено по
давност. Сочи се, че нарушението, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на подсъдимия, е извършено през 2015г., а
наказателното постановление е издадено на 01.09.2017г., т.е. след изтичане на
две години от установяване на нарушението и съставяне на АУАН, като
районният съд не е обсъдил това обстоятелство. Съгласно чл. 34, ал.1 ЗАНН
наказателното постановление се издава в шестмесечен срок от съставянето на
акта. Излага аргументи, че административното производство би следвало да
бъде прекратено през 2019г., а деянието, за което е ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия е извършено на 28.12.2021г., т.е. две години след
изтичане на абсолютната давност. Излага аргументи за приложението на чл.
81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.4 от НК по отношение на извършеното
административно нарушение по силата на препращането на чл. 11 ЗАНН към
давностните срокове по НК. За да е съставомерно деянието по чл. 343в, ал.1
НК според жалбоподателя деецът следва да управлява МПС в срока на
изтърпяване на наказанието лишаване от право, след като е бил наказан по
административен ред, а в настоящия случай издаденото НП е нищожно.
Поддържа, че районният съд неправилно се е позовал на ТР № 1/07.06.2017г.
2
по тълк. дело № 1/2016г. и излага аргументи за липата на субективната страна
от състава на престъплението, тъй като не е осъзнат едногодишният срок от
налагането на административното наказание. Моли съда да отмени присъдата
в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343в, ал.2 НК и да постанови нова, с която да го
оправдае. Алтернативно, счита наложеното наказание за явно несправедливо,
несъответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца и моли да
бъде намалено.
В протеста на прокуратурата и допълнението към него се поддържа, че в
хода на производството са събрани достатъчно доказателства за признаване на
подсъдимия за виновен за извършено деяние по чл. 270, ал.1 НК. Сочи се, че
районният съд не е обсъдил показанията на свидетелите, че след подадения от
свид. Ц. сигнал със „стоп“ палка подсъдимият е намалил скоростта, доближил
се е до полицейския служител, който е помисли, че подсъдимият ще спре, при
което подсъдимият е завъртял волана на автомобила и го е насочил към
свидетеля, ускорявайки скоростта. Свид. Ц. отскочил настрани, за да не бъде
блъснат от подсъдимия, който избягал с автомобила. В протеста се поддържа,
че при тези действия районният съд неправилно е приел, че са засегнати
единствено обществените отношения, свързани с регулирането на транспорта.
Моли съдът да отмени присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за
невиновен в извършване на престъпление по чл. 270, ал.1 НК и да постанови
нова осъдителна присъда.
Представителят на обвинението в съдебно заседание поддържа протеста
и изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че от
обективна и субективна страна е осъществен съставът на престъплението по
чл. 343в, ал.2 НК, като районният съд правилно е установил фактите и
обстоятелствата по делото и въз основа на тях е извел своите правни изводи.
Сочи, че не е изтекла погасителната давност за търсене на наказателна
отговорност на подсъдимия, доколкото аргументите на защитата касая
административно наказателното производство, а не настоящото. Моли съда да
потвърди присъдата в тази част като правилна и законосъобразна.
Що се отнася до оправдателната присъда, счита, че при правилно
изградена фактология първоинстанционният съд неправилно е направил извод
за несъставомерност на извършеното деяние по чл. 270, ал. 1 НК.
Подсъдимият освен че не е спрял на подадения сигнал със стоп-палка, но е
насочил автомобила си към полицейския служител, като по този начин е
възпрепятствал осъществяването на неговите правомощия, което е
престъпление, а не само административно нарушение. Моли съда да отмени
присъдата в тази част и да постанови нова осъдителна такава, като наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в срок от шест месеца след
редукцията, като на основание чл. 23 НК се определи общо наказание от една
година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ
режим.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа, че е налице
3
института на погасителната давност, тъй като административното нарушение
е извършено през 2015г., а наказателното постановление през 2017г., т.е. извън
6-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН. В случая е налице един нищожен акт, въз
основа на който е недопустимо да е налице съставомерност по чл. 343в НК.
Поддържа, че не е налице пряк умисъл. Моли съда да отмени присъдата в
осъдителната й част и да постанови нова оправдателна такава, алтернативно,
наложеното наказание да бъде намалено. По отношение на присъдата в
оправдателната й част, моли присъдата да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивнaта
жалба и в протеста, като взе предвид наведените съображения и изявленията
на страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно
правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК,
намери че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен.
От фактическа страна:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по
обвинителен акт срещу подс. М. за престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК и по чл.
270, ал.1 НК. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
чл. 371, т. 1 от НПК – страните са дали съгласие да не се провежда разпит на
всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство. Съдът с определение е
одобрил изразеното съгласие на страните да не се провежда разпит на всички
свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство, като по реда на чл. 283 от НПК ги е прочел и
приложил по делото.
Подсъдимият е неправоспособен водач. Същият не притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).
На 28.12.2021 г., около 18, 00 часа в с. Г., общ. К., на ул. „С. В.”
автопатрул на РУ - К. в състав св. Г.В.А., св. И.К.Ц. и св. Г.И.Ц. опитал да спре
за проверка лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.” с регистрационен номер ......,
управляван от неправоспособния водач С. К. М.. В автомобила пътували още
Х.Л. и жените на Л. и М.. Автомобилът бил собственост на подсъдимия М..
Полицейските служители в участък „Г.“ в РУ - К. при ОДМВР - С.
изпълнявали задълженията си по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за МВР
/осъществяване на проверки за спазване правилата за движение по пътищата,
на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства,
на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните
произшествия/. Служителите на МВР забелязали лекия автомобил още докато
бил паркиран пред магазин ЕТ „Б.“ и видели, че на шофьорското място се
качва подсъдимият С. М.. Подсъдимият М. нарушил задълженията си по чл.
170, ал. 4 от ЗДвП /контролираните лица съдействат и осигуряват
безпрепятствен достъп на представителите на службите за контрол до
4
обектите за контрол при осъществяване на техните правомощия/, не оказал
съдействие на контролиращия орган, а именно при своевременно подаване на
сигнал със стоп-палка по МВР образец за спиране за извършване на проверка
от органите за контрол (свидетелят И. Ц., който взел палката от патрулната
кола, пресякъл улицата, за да излезе пред автомобила и му подал сигнал да
спре), не спрял. Полицейските служители не предприели действия по
неговото преследване. При извършената в информационната система
проверка за редовност на документите служителите на РУ - К. установили, че
водачът М. е неправоспособен.
За констатираното бил издаден Акт за установяване на административно
нарушение серия АД № 110901/ 05.01.2022г. С мотивирана резолюция № 22
0287-М000003 от 17.02.2022г. административнонаказателното производство
по този акт е прекратено.
При извършената проверка в Сектор „КАТ” при ОД на МВР - С. е
установено, че обв. М. е наказван по административен ред с наказателно
постановление №17-0261-000388/01.09.2017г., издадено от Началник РУ - гр.
Е. при ОДМВР - Я. за управление на МПС без съответното свидетелство за
управление.
Наказателното постановление било връчено лично на подсъдимия М. на
18.02.2021 г., не било обжалвано и влязло в сила на 26.02.2021 г.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно-почеркова
експертиза, от която е видно, че подписът срещу „подпис“ в оригинал на
разписка към наказателно постановление №17-0261-000388/01.09.2017г.,
издадено от Началник РУ - гр. Е. при ОДМВР – Я., е положен от С. К. М..
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения /когато има основания
за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и
стигна по същество и по отношение на основните обстоятелства до същите
т.е. до изложените по-горе фактически констатации. Единствено намира за
необходимо да допълни като установени по делото, че след потеглянето с
автомобила и вдигането на стоп палка от свидетеля И. Ц. подсъдимият
първоначално намалил скоростта, но след това се засилил и с ускорена скорост
минал покрай полицейския служител, който отстъпил встрани, а подсъдимият
потеглил в неизвестна посока.
Първоинстанционния съд е изложил съображенията си на кои от тези
материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е.
приетата за установена от него фактическа обстановка. В мотивите към
присъдата е посочено, че същата се установява от събраните по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и
в тяхната съвкупност, като е заключил, че не е налице противоречив
доказателствен материал. Районният съд е изложил аргументирано
съображенията си въз основа на кои от тези доказателствени материали и до
каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е. приетата за
5
установена от него фактическа обстановка.
Правилно е заключението на първата инстанция, че от писмените
доказателства по делото, както и от експертното заключение, безспорно се
установява, че към инкриминираната дата – 28.12.2021г., подсъдимият С. К.
М. е неправоспособен водач, тъй като не е притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС).
Това е така, тъй като с наказателно постановление № 17-0261-
000388/01.09.2017г., издадено от Началник РУ - гр. Е. при ОДМВР – Я., на
подсъдимия С. К. М. е наложено административно наказание глоба на
основание чл. 177, ал.4, пр.1 (сегашна ал.5), вр. чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП,
за това, че повторно управлява ППС без да е правоспособен водач, с което
виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП. В НП е посочено, че на 23.08.2015г. в 20:15
часа по път 5308 км 27 подсъдимият управлява л.а. марка „Ф.“ модел „Г.” с
регистрационен номер ...... като не притежава СУМПС – установено след
справка с ОДЧ-Е., не носи СРМПС. Деянието е извършено в условията на
повторност с влязло в сила НП № 15-0269-000161. Наказателно
постановление № 17-0261-000388/01.09.2017г. е връчено на 18.02.2021г. на
подсъдимия С. К. М., за което същият е положил подпис, видно от
съдържащата се в наказателното постановление „разписка“, и е влязло в
законна сила на 26.02.2021г. Обстоятелството, че подписът в „разписката“ е
именно на подсъдимия категорично се потвърждава от заключението по
изготвената съдебно-почеркова експертиза, което настоящата инстанция
подобно на РС кредитира като компетентно и обективно изготвено.
От показанията на свидетелите Г.Ц., И. Ц. и Г.А.-полицейските
служители, които са били на смяна на 28.12.2021 г., около 18, 00 часа в с. Г.,
категорично се установява направения от тях опит да спрат за проверка пред
магазин ЕТ „Б.“ лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.” с регистрационен номер
......, управляван от С. К. М.. От техните показания е видно, че те са забелязали
автомобила още докато е бил спрян пред магазина, след което видели
подсъдимият да се качва в него и да потегля. Установява се още и че същият не
е спрял, въпреки подадената „стоп“ палка от свидетеля Ц., като вместо това
подсъдимият първоначално намалил скоростта, а след това насочил
автомобила си към полицейския служител и минал с ускорена скорост покрай
него, потегляйки в неизвестна посока, довело до отдръпване встрани от
свидетеля. Показанията и на тримата по отношение на тези обстоятелства са
непротиворечиви, последователни, логични и почиват на техните лични и
непосредствени възприятия. Същите са незаинтересовани лица и показанията
им са дадени непосредствено след случилото се, когато все още са имали
пресен спомен и подобно на първоинстанционния съд и за тази инстанция не
са налице пречки да бъдат кредитирани тези показания като обективни.
Такива се явяват и показанията на свидетеля С. К., съставител на АУАН
№ 1109001/05.01.2022г. срещу С. К. М. за извършеното от него нарушение на
чл. 103 и чл. 150 от ЗДвП по свидетелски показания на Г.Ц., И. Ц. и Г.А.,
връчено и подписано от подсъдимия. С мотивирана резолюция № 22 0287-
6
М000003 от 17.02.2022г. административнонаказателното производство по този
акт е прекратено поради образувано досъдебно производство.
Правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетелите
Г.А. и И. Ц. досежно обстоятелството, че в колата на подсъдимия е бил
свидетеля В.К.. Установи се от показанията на самия Камчиков, вкл.
прочетените на основание чл. 281, ал.1, т.2 НПК, както и на свидетеля Х.Л., че
именно последният е бил в колата заедно с подсъдимия и техните съпруги.
Изводът на настоящата инстанция за предприетите от полицейските
служители действия не се разколебава от показанията на свидетеля В.К., че не
е видял полицейски служители пред магазин ЕТ „Б.“. В прочетените
показания свидетелят сочи, че пред районното управление е имало
полицейски служители, а магазинът се намира срещу управлението. По този
начин, дори и да се приеме, че пред магазина свидетелят не е забелязал
полицаи, за съда не остава съмнение, че на инкриминираната дата е имало
полицейски служители в района около магазина, пред който е бил спрян
автомобилът на подсъдимия.
Настоящата инстанция не кредитира показанията и на свидетеля Х.Л. в
частта, в която заявява, че не е видял да е имало полицаи, доколкото казаното
от него противоречи на останалия събран по делото доказателствен материал
и по-конкретно посоченото от тримата полицейски служители, които са били
на смяна на инкриминираната дата.
По този начин настоящият състав се солидаризира с извода на РС, че
категорично е доказано, че на инкриминираната дата полицейските служители
са направили опит да спрат подсъдимия, след като той е потеглил със своя
автомобил, но същият не е сторил това.
Съдът е кредитирал и присъединените по делото по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, тъй като
същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Проверявайки присъдата по отношение на извършения анализ на
доказателствата и доказателствените средства настоящата инстанция стигна
до извода, че районният съд е изложил в мотивите си достатъчно и убедителни
съображения досежно преценката на всички и особено на гласните
доказателствени материали, като въз основа на това е обосновал изводите си
за това кои обстоятелства приема за установени респ. доказани по несъмнен и
категоричен начин и е посочил подробно съображенията си за това.
От правна страна:
По престъплението по чл. 343в, ал.2 НК:
Въз основа на така прието за установено от фактическа страна и
съответно изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е
направил законосъобразния извод, че с извършеното от подсъдимият
Димитров е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, тъй като на 28.12.2021 г. в с.
Г., общ. К., по ул. „С. В.“, подсъдимият управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен номер ...... в
7
едногодишният срок от наказването му по административен ред с наказателно
постановление № 17-0261 000388/01.09.2017 г., издадено от Началник на РУ –
гр. Е. при ОДМВР Я. (влязло в законна сила на 26.02.2021 г.) за управление на
МПС без съответно свидетелство за управление.
Действително от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установи, че подсъдимият М. на 28.12.2021 г. се е качил в лекия автомобил,
потеглил е, като в същата година, на 18.02.2021г. му е било връчено
наказателно постановление, с което му е наложено административно
наказание за управление на ППС без свидетелство за управление.
Наказателното постановление е влязло в сила на 26.02.2021г., като не е било
обжалвано. По този начин, с извършеното на 28.12.2021г. подсъдимият е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.2
НК.
Подсъдимият и защитата му не оспорват факта на извършване на
описаното по-горе деяние, неговата съставомерност и правната му
квалификация. Във въззивната жалба основното оплакване е за изтекла
давност по отношение на административно-наказателното производство,
доколкото наказателно постановление № 17-0261 000388/01.09.2017 г.,
издадено от Началник на РУ – гр. Е. при ОДМВР Я., е за извършено на
23.08.2015г. деяние. Възраженията са неоснователни, поради следните
съображения:
Законосъобразно и правилно районният съд се е позовал на ТР №
1/07.06.2016г. на ВКС, в което е посочено, че за разлика от гражданския
процес, в който инцидентният съдебен контрол е приложим по силата на
чл.17, ал.2 от ГПК, НПК не съдържа такова правомощие на съда в рамките на
наказателното производство. Ако наказателното постановление не бъде
атакувано по съответния предвиден ред, както и когато бъде потвърдено или
изменено от съда в процедура по обжалване, то влиза в законна сила –
материална и формална, независимо дали страда от някаква
незаконосъобразност. Това предпоставя неговата изпълняемост и
задължителност. Извън възможността за възобновяване на
административнонаказателното производство, недопустимо е друго съдебно
произнасяне, свързано с процесуалната и материалноправна годност на
влязлото в сила наказателно постановление. В случая няма данни
наказателното постановление да е атакувано, нито
административнонаказателното производство да е прекратено. За
наказателния съд, разглеждащ делото за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
не е предвидено основание за осъществяване на инцидентен контрол за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление и наказателният
съд би надхвърлил рамките на своята компетентност при проверка дали
административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено
по давност преди издаването на наказателното постановление.
Няма спор и по отношение на съставомерността на деянието на
подсъдимия М. и от субективна страна. Той го е извършил с пряк умисъл, тъй
8
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много добре,
че към датата на извършване на инкриминираното деяние не притежава
свидетелство за управление на МПС и не е правоспособен водач, но въпреки
това се качил в лекия автомобил и го е управлявал, както и че вече е наказан
по административен ред за същото нарушение. Наказателното постановление
му е връчено лично по-рано през същата година /заключението по
експертизата категорично потвърждава, че подписът на разписката за
връчване е на подсъдимия/, което оставя извън всякакво съмнение, че
подсъдимият се е запознал със съдържанието му и е имал ясна представа, че е
санкциониран за управление на МПС без свидетелство за управление. Имал е
и ясното съзнание, че от налагането на тази санкция до извършването на
деянието от 28.12.2021г. не е изтекла една година именно предвид личното му
връчване. С оглед изложеното, въззивният съд намира твърдението на
защитата за липсата на пряк умисъл за неоснователно.
По престъплението по чл. 270, ал.1 НК:
Съставът на това престъпление касае проява, с която деецът въздейства
върху определена категория лица във връзка с осъществяване на
задълженията им. При всички случаи това поведение (действие или без
действие) трябва да затрудни осъществяването на служебните задължения от
органа на власт. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 270, ал. 1
НК – противозаконно пречене, се осъществява само чрез такова поведение на
дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява,
възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните
задължения на органите на власт. Престъпният резултат на това деяние се
състои в създаването на някаква пречка за служебната дейност на органа на
властта, като за съставомерността на престъплението от обективна страна не е
необходимо този орган да не е могъл да изпълни своите задължения /Решение
№ 44 от 12.03.2021 г. по н. д. № 22/2021 г., III н. о./ Противозаконното
препятстване може да се реализира преди или по време на изпълнението на
задълженията на органа на власт или лицата с публични функции.
Не всяко неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява
противозаконно пречене на изпълнението на задълженията на органа.
Съдебната практика ясно разграничава престъплението по чл. 270, ал. 1 от
НК от аналогичното административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП по съответната степен на обществена опасност на осъществените
деяния. Самият факт на отказа да се изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението не изчерпва съдържанието на
противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията си.
Законовият израз "пречи" предпоставя във всички случаи някакво обективно
поведение от страна на дееца с различен интензитет, което обуславя по-
високата обществена опасност на деянието, съставляващо престъпление, в
сравнение с кореспондиращото му административно нарушение /Решение №
16 от 24.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 652/2008 г., III н. о., НК; Решение № 511
9
от 26.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1166/2013 г., I н. о., НК; Решение № 141 от
1.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 462/2016 г., III н. о., НК/. Съставомерността на
поведението на извършителите на престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК и
отликата им от съставляващите административни нарушения аналогични
деяния са диференцирани не изолирано с оглед факта на обичайното
неизпълнение на съответното разпореждане, а на базата на допълнително
активно или пасивно поведение на дейците, насочено към възпрепятстване и
осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в чл. 270, ал. 1 от
НК категории лица / цитираното от РС Р. № 254 от 12.03.2018 г. по н. д. №
923/2017 г., II н. о./.
В конкретния случай, подсъдимият не е спрял при своевременно
подаване на сигнал със стоп-палка от страна на свидетеля И. Ц., който взел
палката от патрулната кола, пресякъл улицата, за да излезе пред автомобила и
му подал сигнал да спре. Безспорно свидетелят Ц., чиято длъжност е мл.
експерт КО ППД при РУ-К. при ОДМВР-С., е орган на власт, както и че част
от служебните му задължения са свързани с контролна дейност за спазване
правилата за движение по пътищата, поради което същият е могъл да спре за
проверка подсъдимия.
Обстоятелството, че подсъдимият М. не е спрял на подадения от младши
експерт И. Ц. знак със стоп-палка обаче не е препятствало или осуетило
изпълнението на служебните му задължения. Действително, като участник в
автомобилния транспорт на инкриминираната дата, подсъдимият М. е имал
задължение да спре на подадения му знак и в това му качество да бъде
проверен. Отказът му обаче е несъставомерен, доколкото изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК - "пречи" предполага не
просто бягство от предстояща проверка, а активно поведение, което може да
включва думи или действия, насочени към оказване на съпротива по повод
изпълнение задълженията на органа на власт /В този смисъл е Решение № 556
от 15.12.2012 г. по н. д. № 1780/2012 г. на I н. о.; Решение № 55 от 28.03.2017 г.
на ВКС по н. д. № 71/2017 г., I н. о., НК/. От обективна страна е необходимо
деецът с действие или бездействие да създаде пречка за осъществяване
служебните задължения на органа на власт. Преченето следва да се отличава с
по-висока степен на обществена опасност, т. е. да е годно да застраши
обществените отношения, засягащи упражняването на правомощията на
органа на власт, както бе вече изложено. В конкретния случай, извършеното
от М. съставлява административно нарушение на разпоредбата на чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП. Именно степента на обществената опасност е
разграничителният критерий при преценката дали осъщественото деяние
съставлява престъпление или административно нарушение. Както бе вече
посочено, законодателят свързва "противозаконното пречене на орган на
властта" по чл. 270 от НК с по-висока обществена опасност в сравнение с
отказа за изпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
В случая, полицейските служители познавали подсъдимия М., тъй като
10
той е криминално проявен и им е бил познат. По тази причина и няколко дни
по-късно на подсъдимия е съставен АУАН № 110901/ 05.01.2022г. за
извършени на инкриминираната дата нарушения на чл. 103 и чл. 150 от ЗДвП.
Освен това, на 05.01.2022г. подсъдимият сам се явява за връчване на
съставения му АУАН, видно от показанията на свидетеля К.. По този начин
твърдението за такова пречене на орган на власт да изпълни служебните си
задължения, осъществяващо състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от
НК, е несъстоятелно. Отказът на подсъдимия да преустанови движението си
не е бил съпроводен с преследване, последващо укрИ.е, съпротива или
каквито и да е други целенасочени действия, ориентирани към умишлено
препятстване на компетентните органи да изпълнят своите задължения, в т.ч.
и да установят самоличността на извършителя, която им е била известна.
Поведението на подсъдимия реално не е възпрепятствало изпълнението на
задълженията на полицейските органи и с оглед обстоятелството, че самите те
не са предприели нищо за осъществяване на правомощията си - няма данни да
са последвали нарушителя, да са подели преследване, да са започнали
издирване на автомобила и водача му, като те са били наясно и кой е той.
Обстоятелството, че подсъдимият след подаването на сигнала със стоп-
палката е засилил своя автомобил към свидетеля, който е следвало да отскочи
встрани, не променя този извод. Това поведение на подсъдимия не е с такъв
интензитет, който обуславя по-висока степен на обществена опасност от
административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Още повече, не е
установено каква е била скоростта на движение и доколко същата е ускорена.
Неспирането на подадения сигнал и продължаването на движението на
автомобила, очертават едно и също поведение на дееца, доколкото
неизпълнението на сигнала за спиране се проявява в продължаването на
движението на автомобила.
С оглед на начина на фактическото извършване на деянието и
настъпилите малозначителни общественоопасни последици /контролните
органи все пак без затруднение изпълнили задълженията си/, конкретното
деяние не притежава характеристиката на такава обществена опасност, която
по степен да е по-висока от тази на аналогично деяние по чл. 175, ал.1, т.4
ЗДвП, за да бъде престъпно.
Предвид изложеното, районният съд законосъобразно е приел, че от
обективна страна не е осъществен съставът на престъплението по чл. 270, ал.1
НК, а в случая поведението на подсъдимия е свързано със засягане на
обществените отношения, регулиращи транспорта и правилата за движение по
пътищата.
Безспорно отказът на подсъдимия да спре при подадения сигнал
представлява обаче административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което
правилно първата инстанция го е санкционирала, следвайки разпоредбите на
чл.305, ал.6 във вр. с чл. 301, ал. 4 НПК.
По отношение на наложените от първоинстанционния съд наказания
настоящият съдебен състав намира следното:
11
Районният съд е определил за извършеното от подсъдимия престъпление
чл. 343в, ал. 2 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година и
кумулативно е наложил наказание глоба в размер на 500 лв. Така
определените наказания са в минималния размер, предвидени в санкцията. За
да определи това наказание съдът е отчел, че не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, а като отегчаващи такива са взети предвид
многобройните му осъждания за разнородни престъпления, не само такива по
транспорта, както и множеството извършени нарушения на ЗДвП, извод, с
който въззивният съд се солидаризира. Следва да се отбележи и че
нарушенията на ЗДвП са преимуществено по чл. 150 ЗДвП, наред с други, за
което подсъдимият е санкциониран с влезли в сила наказателни
постановления, видно от приложена по ДП справка. От справката за съдимост
пък се установяват многобройни осъждания по чл. 343в, ал.2 НК, както и за
престъпления против собствеността.
Настоящият състав намира, че с оглед съдебното минало на подсъдимия
и трайно демонстрираното у него незачитане на правилата за движение по
пътищата и в частност това, че многократно управлява МПС без да е
правоспособен, и при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
санкция в минимален размер не съответства напълно на обществената
опасност на деянието и на дееца. Наказание надвишаващо, но близко до
минимума, би било максимално справедливо. Още повече, подсъдимият
целенасочено не е спрял за проверка при вдигната „стоп“ палка, показващо
арогантно отношение у него спрямо правилата за движение по пътищата и
съблюдаващите спазването им лица, за което съдът е ангажирал
административнонаказателната му отговорност. Въпреки това, предвид
липсата на протест в тази част на присъдата и с оглед забраната за влошаване
положението на подсъдимия, настоящата инстанция не следва да изменя
присъдата в частта на наложеното наказание, а да я потвърди.
Именно с оглед обремененото съдебно минало на подсъдимия и
извършваните от него множество нарушения, показващи опасна склонност
към трайно незачитане на правилата за движение, настоящият състав приема,
че не е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, а и
не са отчетени изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Предвид това, искането на защитата за намаляване на
наказанието е неоснователно.
Наложеното за извършеното от подсъдимия М. нарушение на чл. 103 от
ЗДвП наказание, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца и глоба в размер на 200 лв., е в максималния предвиден в санкционната
разпоредба размер-чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 9 от 2017 г., приложима
към датата на извършване на деянието/. Настоящата инстанция споделя извода
на районния съд, че предвид справката за съдимост на подсъдимия, а и с оглед
множеството допуснати нарушения на ЗДвП, санкцията следва да бъде в
максимален размер. Така наложеното административно наказание
настоящата инстанция намира за максимално справедливо и съответстващо на
12
целите по чл. 12 ЗАНН, както правилно е констатирал и районният съд.
Въззивният съд, след цялостна служебна проверка на постановения
съдебен акт, по отношение законосъобразността, съобразно изискванията на
чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяне или отмяна на
обжалвания акт. Предвид изложеното, присъдата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 7/27.06.2025 г., постановена по
НОХД № 154/2023 г. по описа на Районен съд - К..
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13