РЕШЕНИЕ
№ 3435
гр. Варна, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110103191 по описа за 2021 година
Ищецът В.И. твърди, че е собственик на недвижим имот - жилищна
сграда и гараж в ПИ №*** по КП на гр.Варна, кв.„Аспаpуxoвo", 29-ти
микрорайон, подробно описана в нотариален акт №34, том №36, дело №8537
от 16.05.2005г., а земята на която се намира постройката е частна държавна
собственост, с АДС №5518/01.02.2005г. с адм.адрес гр.Варна, кв.
„Аспарухово", *** **. От 2000г. е започнал процедура по закупуване на
земята, върху която е изградена постройката, тъй като същата е държавна
собственост. Във връзка с тези си действия се сблъсквал с противоправни и
незаконни действия на определени лица, които имат интереси по отношение,
както на имота, който влее, така и на съседни имоти, изразяващи се в
извършване на организиране на натиск и репресивни действия срещу него и
имуществото му. Твърди, че част от имота, който ползва била противозаконно
отнет за осигуряване достъп до съседните имоти, като това самоуправно
действие според него довело до разрушаване на изградени от него ограда,
гараж и отводнителна канавка. Твърди, че по повод изложеното срещу него
ответниците М. С. И., Ж. С. А. и Р. К. М. Т. организирали репресивни
действия с цел да го компрометират като подали молба по която било
образувано ЧНХД №2741/2017г. на ВРС за настаняването му за принудително
лечение. Ищецът твърди, че бил силно притеснен от заведеното дело и от
грубото поведение от страна на съседите си, които искали да имат достъп до
имотите си с автомобили. Това довело до изостряне на отношенията със
съпругата му и бракът им приключил с развод. Ответниците К. и П. оказвали
натиск срещу него да спре подаването на жалби срещу според него
незаконните действия в имота на държавата, като се стигнало до издавана от
1
тяхна страна на пет акта за нарушения на ЗДвП. Сочи, че в периода от 2006г.
до 11.11.2019г. многократно била премахвана оградата на имота при различно
участие на ответниците, за който вече твърди, че е негов, макар в началото на
исковата си молба сочи, че е частна държавна собственост. Твърди, че през
м.ноември 2019г. ответниците Т. Й. П. и Г. П. С. извършили действия по
подкопаване на трайно прикрепените стоманени колове-50бр. и осъществили
демонтаж на оградната мрежа в северната част на имота, като не сочи, какво е
касателството на останалите ответници към този случай и как от него
възниква отговорност и за тях при условията на солидарност. Освен това през
лятото на 2014г. ответниците-П., Б. и К. заявили, че следва да премахне
оградата и ако не го стори те ще я демонтират и на следващия ден премахнали
оградата, изградена от поцинкована мрежа 4.5x4.5 ф.1.7-1.5ги х10м/ТХ с
дължина 31м. Следствие на това и поради липсата й имотът му останал
незащитен и били разграбени складираните в него строителни материали-
пясък и чакъл. Твърди, че двама от ответниците без да посочва конкретно кои
ежедневно преминавали през имота му като по този начин го поставяли под
натиск. Ищецът сочи, че на 21.10.2019г. отв.Тр.Г. в качеството си на служител
на Общ.Варна му нанесла вреди като вписала неверни данни в акт
№5/21.10.2019г., като по този начин се стигнало до задължение за него да
премахне метална врата, като той отказал да изпълни това предписание и му
бил съставен АУАН, като това довело за него до притеснения, че няма да
може да се грижи за имота като добър стопанин. Сочи, че в имота е имало
строителни материали - 15т. чакъл на стойност 460лв., 16т. пясък на стойност
300лв. и арматура №8500кг. на стойност 650лв., който поради премахването
на оградата били откраднати.
Моли, да се осъдят ответниците при условията на солидарна
отговорност да му заплатят имуществени вреди в размер на сумите от 370лв.
сбор от 210лв. стойност на унищожена 30м. оградна мрежа и 160лв. стойност
на 50бр. оградни колове, 460лв. стойност на 15т. чакъл, 300лв. стойност на
16т. пясък и 650лв. стойност на 500кг. арматура №8 и неимуществени вреди
за претърпените притеснения от подстрекателството и съдействие в
самоуправство на трети лица в размер на 2 900лв.
Ответницата Тр.Г. в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който
сочи, че счита иска за недопустим, поради това, че е налице висящо съдебно
производство по гр.д. №14745/2019г. на PC - Варна, предявен срещу Община
Варна за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 12624,46лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с
премахнатите обекти в ПИ с идентификатор 10135.5506.182.2, а именно:
масивна постройка, представляваща гараж от 22кв.м, подпорна стена и
ограда, на основание чл.45 от ЗЗД, тъй като предметът на цитирания иск
частично се припокрива с петитиума на настоящата искова молба. На
следващо място сочи, че вредите, чието обезщетяване се търси, следва да са
причинени от лицата, от които се търсят и да е налице причинно-следствена
връзка между деянието на дееца и нанесените щети. В случая ищецът твърди,
че лицата, срещу които е насочил иска си за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди са подстрекавали други лица да унищожат негово
имущество. С оглед на това, че не е изяснен субектът, причинил вредите и
същите не са пряко и непосредствено причинени от ответниците, то не са
2
налице елементите, обуславящи гражданската отговорност за вреди на
лицата. Счита, че ако се претендират вреди причинени от длъжностно лице
по повод на изпълнение на задълженията му, то искът е следвало да се
предяви по реда на ЗОДОВ, и е подведомствен административен съд Счита,
че по отношение на нея не е ясно какви са точните искови претенции на
ищеца, а по същество на спора заявява, че искът е неоснователен и недоказан
Лично не е участвала в премахване, разрушаване или повреждане на
собственост на ищеца, а по отношение на съставения констативен протокол и
АУАН е извършила действия в кръга на своята компетентност. Цитираният от
ищеца път с кадастрален номер 10134.55061.197 по КККР на кв.„Аспарухово"
не преминава през имота, в който е построена жилищна сграда собственост на
ищеца, а до него. Неправомерно в качеството на собственик е препречил
преминаването през цитирания второстепенен път, като е поставил метална
врата, нарушавайки свободното предвижване. С оглед на това, че ответника е
собственик на сграда, построена върху земя държавна собственост, то същият
не става собственик на земята и не може да изгражда постройки, съоръжения
или ограждения без знанието, разрешението или учредяване на право на
строеж от страна на собственика на имота. Поради гореизложеното счита, че
не може да се установи дали и какви вреди е претърпял ищеца, кое е
действието, с което са причинени и налице ли е причинно - следствена връзка
между противоправно поведение и настъпилите вреди, нито какъв е техният
размер. Моли да се постанови краен съдебен акт, с който да се прекрати
съдебното производство, поради недопустимост на исковете по отношение на
нея, а в условията на евентуалност да отхвърлите същите като неоснователни.
Ответниците М.И., Ж.А. и Р.М.-Т. в срока по чл.131 от ГПК са подали
отговор в който сочат, че считат исковете за недопустими и неоснователни.
Никоя от ответниците не е причинявала каквито и да е неимуществени преки
или косвени вреди на ищеца, нито с описаните в исковата молба твърдения
относно почване на съдебно производство за настаняване на ищеца за
принудително медицинско лечение, нито с каквито и да е други действия или
бездействия. Те самите, както и техни близки през последните десетина
години са били жертви на проявяваната от него необуздана физическа и
вербална агресия. Още по- малко може да се приеме, че участието им като
свидетелки в иницираното не от тях, а от ВРП съдебно производство по ЧНД
№2741/2017г. на BPC, би могло да е противоправно деяние и да е причина за
каквито и да е причинени на ищеца „неудобства или страдания". Явяването
им като свидетели не е по тях, но искане или желание, а е било следствие на
задължителни указания на съда, пред който се е гледало производството и
същите са били длъжни да се явят и отговорят на всички зададени им от съда
и страните въпроси. В тази връзка, не би могло да се приеме, че действие в
изпълнение на указания на държавен или съдебен орган може да съставлява
деликт. В случая не се твърди и няма каквито ида е данни, че това което са
споделили ответниците като свидетелките е неистина, за което биха носили
отделна отговорност. Сочат, че именно записването на имената и данните им
в протокола от проведеното съдено заседание е причината за привличането
им като ответници по настоящото дело, тъй като на практика въпреки, че са
били обект на непредизвикана агресия в последните десетина и повече
години, ищецът не ги познава лично, не знае имената им те също нямат
3
никакви допирни точки с него, освен, че са имали неблагоразумието да
преминат в неподходящ момент по улицата, граничеща с имота, в който В. Б.
има незаконна къща и същия се е опитал да ги нападне. Тоест ответниците не
само, че не са извършвали увреждащи действия спрямо ищеца, но са търпели
такива от негова страна, включващи пряко физическо и словесно нападение
по време на преминаване по улицата, граничеща с имота, който ищеца
обитава без правно основание. Претенциите на ищеца за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди не отговарят на никакви формални
изисквания за редовност и допустимост на исковете, поради което следва да
бъдат оставени без разглеждане. В случая, такива ясни и еднозначни
твърдения и факти липсват. В пространната искова молба и множеството
уточнявания към нея, които с нищо не са допринесли за яснота и редовност на
претенцията, са изложени няколко взаимнопротиворечащи си тези, относно
това от кое противоправно действие и на кого точно ищецът претендира ла
търпи вреди, като не е ясно и защо искове за различни по вид, време и
характер действия на различни лица са обединени в една претенция. Считат,
че няма връзка между описаните от ищеца последици и това, че те са били
призовани като свидетели по инициирано от страна на РП - Варна. 4 Считат,
че липсват доказателства за дължимостта на претендираните от ищеца суми,
както и предпоставките за основателността на исковете с правно основание чл
вн 45 от ЗЗД. Молят претенциите да се отхвърлят и да се присъдят сторените
по делото разноски.
Ответникът Кр.К. в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор в който
сочи, че счита исковете за недопустими и неоснователни, а в частност сочи,
че не е участвал в премахването на ограда от двора на имота, в който живее
ответника, като няма и участие в твърдяното изчезване на строителни
материали на ищеца, нито е вярно, че го е заплашвал и обиждал или
подстрекавали трети лица за това. Сочи, че е е бил служител на длъжност
„младши автоконтрольор" в IV-тo РУ на ОД на МВР - Варна и единствено в
това си качество е имал преки правоотношения с ищеца. Тези
взаимоотношения са в периода до 2015г. по повод две предизвикани от
настоящия ищец ПТП, като при едното от тях последният е преминал с
автомобила си през крака на младо момиче, и по повод на множество други
допуснати от същия нарушения на ЗДвП. По дела водени от ищеца,
ответникът е бил свидетел- актосъставител и най-вероятно от там ищецът е
взел данните за името и местоработата му. Факт е и че по никакъв начин не е
участвал в издаването, изпълнението и охраняването на производството за
премахване на изградените от ищеца незаконни СМР, нито познава съседите
и семейството на В. Б., поради което дори и формално не би могъл да
осъществи състава на твърденията за непозволено увреждане спрямо него
или спрямо собствеността му. В тази връзка, исковите претенции, ако бяха
редовни, биха били неоснователни. С оглед приложените документи е видно,
че осъществения от ищеца незаконен строеж, представляващ ограда и
възпрепятстващ преминаване на граждани по обществен общински път е бил
предмет на влязъл в сила административен акт за премахване на незаконен
строеж. В частност, ищеца В. Б., който претендира да е собственик на този
път е извършил „зашита на това свое несъществуващо право" чрез множество
непозволени деяния, включващи нанасянето на физически повреди и вербална
4
агресия спрямо случайно преминаващи лица, като същевременно е
възпрепятствал живеещите наоколо да се движат спокойно към домовете си.
Прави възражение за изтекла давност и излага възражения за
неоснователност идентични с тези на останалите ответници.
Ответниците Т.П. и И. Б. в срока по чл.131 от ГПК са подали отговор, в
който сочат, че считат исковете за недопустими и неоснователни, Твърдят, че
не са процесуално и материлано-правно легитимирани да отговарят по
претенциите на ищеца, тъй като единствените взаимоотношения на двамата
ответници с ищеца са по повод изпълняване на служебните им задължения
като служители на VI-РПУ - Варна към ОД на МВР - Варна, като Т.П. е
районен инспектор, а И. Б., към момента е полицейски инспектор VI-та
степен в „Охранителна полиция" към IV-то РПУ Варна при ОД на МВР. 5 В
тази връзка, единствения досег, който са имали ответниците с ищеца и са
посещавали имота, в който живее последния е по повод изпълняване
служебните им задължения. Това е било или във връзка с опазване на
обществения ред и спокойствие по повод премахване на незаконно изградени
СМР в Поземлен имот 10135.5506.182, гр.Варна, район Аспарухово, ***, като
П. е изпратен от ръководителите си по искане на Община Варна за да се
осигури спазване на реда и спокойното осъществяване на влязъл в сила
административен акт за премахване на незаконен строеж. Ответниците са
посещавали имота и по повод многобройните жалби на живеещите и
пострадали от действията на В.Б. лица, който претендирайки, че притежава
едно мнимо право на собственост загражда имот общинска публична
собственост, която представлява улица и възпрепятства живеещите наоколо
да се движат спокойно към домовете си. С оглед на това, исковете спрямо тях
са недопустими, тъй като за действията им по повод изпълнението на
служебните им задължения, би следвало да отговаря ОД на МВР -Варна, тъй
като при всеки един случай на досег с ищеца те са изпълнявали служебните
си задължения. И двамата ответници нямат никакво лично, пряко или косвено
касателство с претенциите на ищеца и твърденията за пряко извършване на
непозволени действия или за подстрекателство. Видно е и че претенциите и
за имуществени и за неимуществени вреди се явяват погасени по давност, тъй
като за претендираните периоди давността изтекла, поради което дири
претенциите да бяха допустими или основателни, което категорично не е
така, същите биха били погасени по давност, каквото възражение правим с
настоящия. Никой от ответниците не е причинявал каквито и да е
имуществени, неимуществени, преки или косвени вреди на ищеца, нито с
описаните в исковата молба твърдения относно „премахване на оградни
заграждения, заплахи , обиди и други на, нито с каквито и да е други действия
или бездействия. Както посочих, ситуацията е противоположна - те самите,
както и техни близки през последните десетина години са били жертви на
проявяваната от него необуздана физическа и вербална агресия. Като в
частност споделят всички възражения направени от другите ответници и
молят претенциите да се отхвърлят и да им се присъдят сторените по делото
разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.45 от ЗЗД.
По иска за заплащане на имуществени вреди в размер на сумите от
5
370лв. сбор от 210лв. стойност на унищожена 30м. оградна мрежа и 160лв.
стойност на 50бр. оградни колове, 460лв. стойност на 15т. чакъл, 300лв.
стойност на 16т. пясък и 650лв. стойност на 500кг. арматура №8 съдът намира
следното:
Ищецът въпреки падащото върху него задължение за главно и пълно
доказване на твърденията му не е ангажирал никакви доказателства, от които
да се установява, че е бил собственик на изброеното имущество. И. е
представил обилна документация и то в няколко екземпляра отнасяща се до
спора му с държавната и общинска администрации относно предоставено на
баща му право на строеж върху имот частна държавна собственост чието
наследник се явява. Представил е по същия начин и значително количество
медицинска документация за здравословното си състояние и получена степен
на инвалидност от ТЕЛК в размер на 40%. Представил е и множество
експертизи които не са били приети от съда защото са изготвени за нуждите
на други съдебни производства или по частно искане.
За да бъде доказана претенция като тази предявена от ищеца за
имуществени вреди следва той първо да е доказал, че е бил собственик на
изброените по-горе вещи в посочените количества и на твърдяната стойност.
По настоящото дело И. не е ангажирал доказателства в тази насока и не е
правил искане за събиране на такива дори и с направените неколкократно
неясни доказателствени искания. На следващо място ищецът е следвало да
докаже, че именно сочените от него ответници са извършили конкретни
неправомерни действия, които в пряка причинно-следствена връзка са довели
настъпване на твърдяната загуба. И. обаче не е ангажирал доказателства и в
тази насока
По изложените причини предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на исковете за присъждане на неимуществени вреди в
размер на 2 900лв. при условията на солидарност предявен срещу М. С. И., Ж.
С. А. и Р. К. М. Т. за притесненията и тревогите произтичащи от иницирано
от тези ответнички производство за поставяне на ищеца под запрещение
съставът намира следното:
По делото са събрание достатъчно доказателства-приложено е ЧНД
№2741/2017 на ВРС образувано по искане на ВРП съдържащо предложение
за назначаване на СПЕ на настоящия ищец за установяване дали той страда от
някое от заболяванията предвидени в чл.146 от ЗЗ с оглед необходимостта от
евентуалното му лечение по принудителен ред в специализирано медицинско
заведение. Посоченото дело е приключило с отказ на съда да постанови
задължително настаняване и лечение на И. въпреки установеното в хода на
делото, че същият страда от разстройство на личността и поведението от вида
„Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип“. От представените с
ЧНХД книжа е видно, че то е образувано по искане на прокуратурата и
липсват доказателства ответниците да са станали причина за завеждането му.
От друга страна следва да се има предвид, че в хода на производството не са
били ограничавани правата на И., а в настоящото производство той не е
ангажирал доказателства от които да се установява, че заведеното срещу него
дело по закона за здравето му е причинило конкретни тревоги и притеснения.
6
При изложеното съставът намира, че ищецът не е доказал и този свой
иск и той също следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на претенциите и направеното искане ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Тр.Г. сумата от 600лв. сторени по
делото разноски.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Б. И. ЕГН********** от гр.Варна, ***Б
срещу Т. Й. П. ЕГН********** от гр.Варна, ***, И. К. Б. ЕГН********** от
с.Бенковски, Обл.Варна,***, К. Д. К. ЕГН********** от гр.Варна, ** и Т. С.
Г. ЕГН********** от гр.Варна, ** иск за солидарно заплащане на сумите от
210лв. стойност на унищожена 30м. оградна мрежа, 160лв. стойност на 50бр.
оградни колове, 460лв. стойност на 15т. чакъл, 300лв. стойност на 16т. пясък
и 650лв. стойност на 500кг. арматура №8 на осн.чл.45 от ЗЗД търсени като
вреди от действия на ответниците по премахване неправомерно изградена от
ответника ограда на имот с адм. адрес гр.Варна, ***.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Б. И. ЕГН********** от гр.Варна, ***Б
срещу М. С. И. ЕГН**********, Ж. С. А. ЕГН********** и Р. К. М.
ЕГН********** и трите със съд.адрес гр.Варна, *** иск за солидарно
заплащане на сумата от 2 900лв. търсени като стойност на неимуществени
вреди притеснения и тревоги произтичащи от действия на ответниците
довели до образуване на съдебно дело за настаняване за принудително
лечение на ищеца, на осн. чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Б. И. ЕГН********** от гр.Варна, ***Б ДА ЗАПЛАТИ НА
Т. С. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 600лв. сторени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7