№ 33867
гр. София, 13.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20251110103977 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Топлофикация София” АД, ЕИК ***, против В. М. Н., ЕГН **********, с която са
предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от ГПК.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Ищецът е направил искане за конституиране като трето лице – помагач на
„Директ“ ЕООД. Съдът намира, че следва да бъде конституирано като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД, тъй като с оглед твърденията на ищеца,
че между тях е налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата
дялово разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на
подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи,
намиращи се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК. С отговора на исковата
молба също са направени доказателствени искания за задължаване на ищеца да
представи всички фактури, намиращи се у него , както и за поставяне на
допълнителни въпроси към съдебно – счетоводната експертиза.
Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на
представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото, както и
исканията за задължаване на третото лице помагач по реда на чл. 190 от ГПК и за
назначаване на съдебно – техническа и съдебно – счетоводни експертизи, които следва
да бъдат уважени. Следва да бъде оставено без уважение искането за задължаване на
ищеца да представи намиращите се у него документи – фактури, тъй като за тези
1
обстоятелства е допуснато изслушването на съдебно- счетоводна експертиза, както и е
задължено третото лице помагач по реда на чл. 190 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните и третото лице помагач съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като
с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните
следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си
доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за
доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно
заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Директ“ ЕООД със
седалище и адрес на управление *** като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Да се призове за датата на съдебното заседание с преписи от исковата молба, с която е
поискано конституирането му, от отговора на ответника и от настоящото определение.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 53819/2024 г. по
описа на СРС, 154 състав.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице – помагач „Директ“
ЕООД да представи в срок до първото по делото открито заседание всички относими
документи за процесния имот и период, които се намират в негово държане,
включително: документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
съставяни за имота през процесния период, изравнителни сметки, от които е видно
каква е разликата между прогнозно начислените суми в издаваните от ищеца фактури
и реалния разход за топлинна енергия за топлоснабдения имот през отделните месеци
от процесния период.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи
формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба при възнаграждение в
размер на 500,00 лева, платимо от ищеца в едноседмичен срок получаване на
определението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. В. - Т., тел. **********.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени
в исковата молба, при възнаграждение в размер 500 лева, платимо от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение. НАЗНАЧАВА за вещо
лице Л. Б., тел.***, **********.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.11.2025 от 10.30 часа, за когато да
се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
2
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния
недвижим имот – апартамент, находящ се в **** с аб. № **. В исковата молба се сочи,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 304, 42 лева главница за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 341,68 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 15.11.2023 г. – 26.08.2024 г., както и сума за дялово разпределение в
размер на 29,20 лв.- главница за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. и 6, 00 лв.-
лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. - 26.08.2025 г., ведно със законната лихва за
забава върху сумите, считано от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането.
Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. №
53819/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил
същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения срок съдът
е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, съобразно установеното, че длъжникът не живее на
регистрираните в ГРАО адреси. Видно от приложената справка длъжникът няма
работодател или осигурител, и е дал указания на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането предвид което са предявени настоящите установителни искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на
потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел ІХ от Общите условия бил
определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след отчитане на
периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита,
че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение
на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово
разпределение е извършвана през процесния период от „Директ“ ЕООД, с което
дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че В. М. Н., ЕГН **********, дължи
на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 2 304, 42 лева главница за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 341,68 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
15.11.2023 г. – 26.08.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 29,20
лв.- главница за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. и 6, 00 лв.- лихва за забава за
3
периода от 15.09.2022 г. - 26.08.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху
сумите, считано от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2024 г. по
ч.гр.д. № 53819/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника чрез назначения му особен представител. Със същия
заявява, че предявеният иск е неоснователен, недоказан, по основание и по размер,
както и погасен по давност. Навежда твърдения, че от представените от ищеца
доказателства не става ясно за кой месец каква сума се дължи, кога настъпва нейната
изискуемост, дали сумите са за авансово, разсрочено плащане или за изравнителна
сметка. Навежда твърдения, че не е уточнено дали задължението е едно или няколко
периодични, което е от съществено значение за изискуемостта на претендираните
суми. Заявява, че представените съобщения към фактури са неясни и не може да се
определи характерът на вземането, както и неговото основание. Прави възражение за
погасяване по давност на претендираните от ищеца задължения, както и
произтичащите от тях лихви. Сочи, че задължението за плащане на цената на
доставена ТЕ е периодично задължение по смисъла на закона и се погасявана с
изтичането на тригодишния давностен срок, съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Поддържа, че
давността тече поотделно за всяко задължение, независимо от неговия размер. Счита,
че лихви върху сумите за дялово разпределение не следва да бъдат начислявани, тъй
като заплащането им няма срок за плащане и начисляването им може да стане след
покана за тяхното плащане. Моли съда да отхвърли предявената искова претенция
като неоснователна и недоказана по основание и по размер, както и погасена по
давност.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото е обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна
лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично
вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
V. На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК следва да се посочат фактите, за които
страните не сочат доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4