Решение по дело №4945/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 20.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

                                                                                       мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова ч. гр. д. № 4945 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК, вр. с чл. 78 ГПК.

 

     Образувано е по жалба вх. № 04397/01.03.2021 г. по входящия регистър на ЧСИ С.П., подадена от длъжника по изпълнението „З.К.Л.И.“ АД /З. „Л.И.“ АД/, ЕИК********, чрез процесуалния му представител адвокат Красимир Аврамов, срещу разпореждане от 22.02.2021 г. по изпълнително дело № 20209210401075 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с което ЧСИ е отказал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело до сумата от 200 лв. и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

     В жалбата се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно. Посочва се, че в конкретния случай претендираното юрисконсултско възнаграждение е прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Същото е определено произволно от взискателя и е законово и логически неоправдано. Извършените по изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа за изпълнение, поради което на взискателя се дължи възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв. Поддържа се, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е прекомерна, като включването на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ, е незаконосъобразно - материалният интерес, върху който се начислява пропорционалната такса е само присъденото по изпълнителния лист вземане. В условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че дължимият адвокатски хонорар следва да бъде включен в събраната сума, се моли за неговото намаляване до сумата от 200 лв. и съответно за коригиране размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

     В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение вх. № 07970/02.04.2021 г. по входящия регистър на ЧСИ С.П., от процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело - ЗАД „А.Б.“, ЕИК *********- адвокат Л.И., с доводи за неоснователност на жалбата. Посочва се, че доколкото в случая се претендира адвокатско възнаграждение, приложение следва да намери Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Излага се, че тъй като длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение дължимите суми, взискателят е бил принуден да предприеме активни действия за събирането им - депозирал е молба за извършване на справка относно откритите на името на длъжника банкови сметки, а впоследстевие е посочил и способ за принудително изпълнение: да бъде наложен запор върху банкови сметки в конкретна банка. Налице е активно поведение от страна на взискателя, за което се дължи и допълнително възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Посочва се, че всички изплатени адвокатски възнаграждения са съобразени с минимума, предвиден в Наредбата, като е прибавен и дължимият ДДС. Към отговора е приложена съдебна практика за сведение на съда - решения на гражданско и търговско отделение на СГС, възразява се срещу присъждането на разноски в настоящото производство с оглед вида и характера на същото.

     На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Твърди се, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 240 лв., като съгласно § 2 от Наредбата претендираният адвокатски хонорар е с включен ДДС. В случая претендираното адвокатско възнаграждение в молбата за образуване на изпълнителното дело е в рамките на предвидения минимум. Посочва се, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата е приложима в настоящия случай с доводи, че с оглед обстоятелството, че длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение присъдените с изпълнителния лист суми, процесуалният представител на взискателя е депозирал молба от 22.01.2021 г., с която е поискал справка за притежаваните от длъжника банкови сметки и налагането на запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, което сочи на извършване на „действия по водене“ на делото, т. е. активно процесуално поведение, насочено към удовлетворяване на вземането, за което е и присъединен за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. Предвид липсата на доброволно изпълнение в дадения срок, единствено вследствие на запора на банковите сметки на длъжника, наложен по почин на взискателя, се е стигнало до погасяване на задължението. Като се има предвид размерът на претендирания адвокатски хонорар и по правилата на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата минималният размер на възнаграждението е 480 лв. В случая договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е общо 440 лв., от които 240 лв. - за образуване на изпълнително дело и 200 лв. - за процесуално представителство, защита и съдействие, т. е. по - малко от законовия минимум и не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Във връзка с размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител посочва, че разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Предвид изложеното се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. 

     Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като съобрази представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

     По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № **********1075 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, видно от които производството по изпълнителното дело е образувано по молба от 04.11.2020 г. на ЗАД „А.Б.“, ЕИК *******, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат А.Б., срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК********, за събиране на посочени в приложения към молбата изпълнителен лист суми. В молбата е поискано на основание чл. 426, ал. 1 ГПК да бъде образувано изпълнително дело за събиране на присъдените вземания, ведно с разноските по образуваното изпълнително дело, в т. ч. и адвокатски хонорар в размер на 240 лв. с ДДС, както и на длъжника да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК. Посочена е банкова сметка, *** делото суми. Не е посочен конкретен изпълнителен способ, който взискателят иска от съдебния изпълнител да предприеме.

     Към молбата е приложен изпълнителен лист от 02.10.2020 г., издаден по гр. д. № 57995/2016 г. на Софийски районен съд, 176 състав, с който жалбоподателят е осъден на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ЗАД „А.Б.“ сумата от 298,61 лв. - мораторна лихва за периода 14.10.2016 г. - 22.05.2018 г., както и сумата от 360,73 лв. - съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Приложено е и пълномощно за адвокат А.Б. за процесуално представителство на взискателя по дела пред всички съдилища, включително и по изпълнителни дела, както и фактура № **********/28.10.2020 г.

     С постановление от 04.11.2020 г. е образувано изпълнителното дело с взискател ЗАД „А.Б.“ и длъжник „З.Л.И.“ АД, постановено е да се извърши справка в Търговския регистър за актуално състояние на дружеството и да се изпрати покана за доброволно изпълнение, на основание чл. 458 ГПК да се уведоми НАП за започнатото принудително изпълнение, и е присъединен за събиране в производството адвокатски хонорар от 240 лв.

     До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 18337/05.11.2020 г., с посочване в същата, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 1 115,26 лв., от които 298,61 лв. - неолихвяеми вземания, 360,73 лв. - присъдени разноски, 240 лв. - разноски по изпълнителното дело, 215,92 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 05.11.2020 г. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 06.11.2020 г., като липсват данни задължението да е погасено в дадения с нея срок.

     аС молба вх. № 01364/22.01.2021 г. по входящия регистър на ЧСИ Петров, подадена от ЗАД „А.Б.“, чрез адвокат Л.И., е поискано да се извърши справка за притежаваните от длъжника банкови сметки, както и да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, за което да бъде изпратено запорно съобщение и да се уведоми длъжникът, както и да се присъедини за събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно от 14.01.2021 г., с което взискателят е упълномощил адвокат Л.И. да осъществява процесуално представителство по изпълнителното дело, с договорено и заплатено в брой възнаграждение в общ размер на 617,43 лв. на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, от които по изпълнително дело № **********1075 в размер на 200 лв. с ДДС.

     Молбата е уважена с постановление от 22.01.2021 г. на ЧСИ С.П., с което е присъединен на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата за събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. с ДДС. ЧСИ е наложил запор върху всички сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД до сумата от 1 366,88 лв., начислена към 18.02.2021 г., до банката е изпратено запорно съобщение изх. № 3150/04.02.2021 г., като в отговор банката е уведомила ЧСИ, че по откритата банкова сметка ***, както и върху вземането има предишно наложени запори.

     Със съобщение изх. № 3149/04.02.2021 г. ЧСИ е уведомил длъжника, че е наложил запор вурху банковите му сметки в „Юробанк България“ АД, както и че е присъединил за събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. с ДДС. Съобщението е връчено на длъжника на 05.02.2021 г.

     След получаване на съобщението за запора, от юрисконсулт М., в качеството ѝ на процесуален представител на длъжника по изпълнителното дело З. „Л.И.“ АД, е подадено възражение вх. № 1339/08.02.2021 г. срещу присъединения за събиране по изпълнителното дело  адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер над 200 лв., с искане за намаляването му до тази сума, както и срещу определената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а от процесуалния представител на взискателя била подадена единствено молба за образуване на изпълнителното производство, съответно чл. 10, т. 2 от Наредбата не е приложим. Евентуално се моли възнаграждението да бъде намалено до 200 лв., съответно да бъде коригиран и размерът на начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

     По така направеното възражение е постъпило становище вх. № 02960/15.02.2021 г. от адвокат Л.И., в качеството на процесуален представител на ЗАД „А.Б.“, в което е заявено, че възражението на длъжника е неоснователно.

     С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 22.02.2021 г. ЧСИ Петров е отказал да редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело, за което е уведомил длъжника със съобщение изх. № 4596/22.02.2021 г., получено на 23.02.2021 г.

     С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

     Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - постановление за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

     Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира разноските. Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на последния по повод на възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски подлежи на съдебен контрол.

     Предмет на проверката при жалба срещу постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника, вкл. и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

     Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, така и когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени. Същевременно приложение в изпълнителното производство намира разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която позволява да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, когато то е прекомерно.

     В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните задължения са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

     Страните не спорят, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв. (240 лв. за образуване и 200 лв. за процесуално представителство по изпълнителното дело) е уговорено и заплатено на процесуалните представители на взискателя. Посоченото обстоятелство се установява от приложените към възражението на взискателя вх. № 07970/02.04.2021 г. фактура № **********/28.10.2020 г., издадена от адвокат А.Б. с получател ЗАД „А.Б.“ за общо 8019,31 лв. с ДДС, вкл. и за сумата от 240 лв. по процесното дело, извлечение от електронно банкиране, от което е видно, че на 11.01.2021 г. е наредено плащане по няколко фактури, сред които и по фактура № **********/24.07.2020 г., както и договор за правна защита и съдействие от 14.01.2021 г. с уговорено и заплатено в брой от ЗАД „А.Б.“ в полза на адвокат Л.И. адвокатско възнаграждение за водене на процесното изпълнително дело в размер на 200 лв. с ДДС. От приложените документи се установява, че между взискателя и процесуалните му представители е съществувало валидно отношение по предоставянето на правна помощ и съдействие, във връзка с което е уговорен и изплатен адвокатски хонорар с включен ДДС.

     Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата минималният адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2, пр. 1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. /каквото е настоящото към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение и според сумите по изпълнителния лист/ минималният хонорар е 200 лв. На основание § 2а от Наредбата, съгласно който за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, към определеното възнаграждение следва да бъде добавен дължимият ДДС.

     В случая правната и фактическа сложност на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощените от взискателя адвокати над минималните размери по Наредбата, на този етап от изпълнителното производство.

     Образуването на изпълнителното дело е извършено по молба на адвокат Бъчваров, която обаче е нередовна, видно от съдържанието ѝ, тъй като не е посочен конкретен изпълнителен способ. Впоследствие с молба от 22.01.2021 г. процесуалният представител на взискателя е отстранил тази нередовност, като е поискал да се наложи запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, т. е. молбата, с която е посочен конкретен изпълнителен способ, е уточнение на молбата за образуване на делото, а не действие по воденето му по см. на чл. 10, т. 2 от Наредбата. Други действия от страна на процесуалните представители на взискателя не са извършени. Подаването на становище по жалбата на длъжника срещу отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатски хонорар до сумата от 200 лв. не следва да бъде взето предвид при преценка за дължимост на адвокатския хонорар, тъй като не представлява искане за предприемане на изпълнителни действия. В случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че длъжник по процесното изпълнително дело е застрахователно дружество, т. е. платежоспособен длъжник, поради което и своевременното получаване на сумите по изпълнителния лист не би било особено затруднено за взискателя. Ето защо възнаграждение за адвокат за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания не се дължи, а се дължи само такова за образуване на делото в минимален размер с включен ДДС - 240 лв. При това положение съдът приема, че отговорността на длъжника пред взискателя за разноски по изпълнителното дело следва да се редуцира до общо 240 лв. с ДДС (искането възнаграждението да бъде намалено до 200 лв. е неоснователно, доколкото към хонорара по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер от 200 лв. се дължи и ДДС в размер на 40 лв.). Следва да се посочи, че представената към възражението на взискателя съдебна практика по аналогични случаи не обвързва настоящия съдебен състав.

     Предвид промяната на размера на адвокатското възнаграждение и наличието на съответно обжалване в тази част, следва да бъде преизчислен и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която се определя върху всички събрани суми за взискателя, но без авансови такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1  ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Разноските за адвокатско възнаграждение се поставят в тежест на длъжника с постановление на ЧСИ. Вземането за разноски за адвокат, направени в принудителното изпълнение, се реализира в производството по изпълнение въз основа на това постановление на ЧСИ, тоест въпреки, че то не е посочено в изпълнителния лист. Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителният лист, но правилата за събиране на двете вземания - това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи - правилата по ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, приложими с оглед характера на вземането. При така възприетото се налага изводът, че за събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси и разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно проличава в хипотеза, в която притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е изпълнителният титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по ТТРЗЧСИ като за събиране на парично вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист (в този смисъл т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ, с която изрично са изключени при определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ определени разноски на взискателя по изпълнението, но не са изключени направените от него разноски за адвокат. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ). Тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо) - в този смисъл решение № 278/25.06.2012 г. по гр. д. № 414/2012 г., ІV г. о. на ВКС.

     В настоящия случай като база, въз основа на която да се определи размерът на дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се съобразят следните суми: сумата от 298,61 лв. - неолихвяеми вземания, 360,73 лв. - присъдени разноски в исковото производство и 240 лв. - адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство или общо 899,34 лв., съобразно посочените в поканата за доброволно изпълнение от 05.11.2020 г. и в запорното съобщение от 04.02.2021 г. суми. Начислената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ следва да се определи на база главница по изпълнителния лист и разноските на взискателя в хода на изпълнителното дело, които са различни от платените такси по изпълнителното дело. Предвид това настоящият състав приема, че размерът на дължимата пропорционална такса, с оглед на посочения в т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ начин за изчисляването ѝ, се равнява на 89,94 лв. Същевременно следва да се съобрази и че сумите, посочени в Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, са без включено ДДС, поради което дължимата сума от длъжника, представляваща пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, е в размер 107,92 лв. с ДДС. В запорното съобщение от 04.02.2021 г. е посочено, че таксите по ТТРЗЧСИ възлизат на 267,54 лв., като по делото са изготвени и приети сметки за авансови такси в размер на 156 лв. Следователно ЧСИ е начислил размер на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, възлизащ на сумата от 111,54 лв., като същият следва да бъде намален до сумата от 107,92 лв.

     Предвид изложеното адвокатският хонорар в полза на взискателя следва да бъде намален до сумата от 240 лв. с ДДС, а размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до сумата от 107,92 лв. с ДДС, до които размери жалбата е основателна, като искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за разликата над 200 лв. до 240 лв. следва да се остави без уважение.

     По отношение на разноските:

     Независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производството по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебни разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в процеса относно разноските (в този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ВКС, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., ВКС, определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г., I т. о., ВКС, определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г., III г. о., ВКС и др.).

 

     Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

     ОТМЕНЯ по жалба вх. № 04397/01.03.2021 г. по входящия регистър на ЧСИ С.П., подадена от длъжника по изпълнението „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК********, разпореждане от 22.02.2021 г. по изпълнително дело № 20209210401075 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с което ЧСИ е отказал да измени постановление за разноски, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение изх. № 18337/05.11.2020 г. и в запорно съобщение изх. № 3150/04.02.2021 г., като намали разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, и вместо него постановява:

     ИЗМЕНЯ постановлението за разноски, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение до длъжника изх. № 18337/05.11.2020 г. и в запорно съобщение изх. № 3150/04.02.2021 г. в частта за разноските, като НАМАЛЯВА разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат, поставени в тежест на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК********, до сумата от 240 лв. с ДДС, както и разноските за  пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ до сумата от 107,92 лв. с ДДС.

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „З.К.Л.И.“ АД в останалата част, с която се иска намаляване на адвокатския хонорар до сумата от 200 лв.

     Решението е окончателно на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

     Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и съобразяване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.