РЕШЕНИЕ
№ 260034 11.11.2022г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и шести октомври две хиляди двадесет и втора година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Церовска, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №535 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №651/29.06.2020г.,
постановено по гр.д.№4402/2019г. по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени
предявените от В.К.К., с ЕГН ********** ***, против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи, с
административен адрес: гр.С., ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от Главен
комисар Н.Н., искове за заплащане на сума в размер на 1666,06лв.,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд през периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г., получен в
резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в
НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата и на обезщетение за забава в размер на
143,17лв., дължимо за периода от първо число на месеца след изтичане на всеки
тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата на
завеждане на исковата молба.
Осъден е В.К.К., с ЕГН **********
***, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр.С.,
ул.„Пиротска“ №171А, представлявана от Главен комисар Н.Н., сумата в размер на
100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Против така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от К., чрез пълномощника му адв.В.М. с доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт и с искане да бъде отменен и заявените
искови претенции уважени в пълен размер.
Като незаконосъобразен се
посочва извода на районния съд, че положеният нощен труд от ищеца във времевия
интервал от 22.00ч. до 06.00ч. бил равен на 8часа, поради което не следвало да
се извършва приравняване с предвидения за това коефициент от 1.143, доколкото
процесния период от време е времева рамка, в която полагания труд се счита за
нощен, но не е реална продължителност на същия и че реалната продължителност на
положения от ищеца труд не може да надвишава времевата рамка, предвидена в
чл.140 от КТ предвиждаща нормална продължителност на полагания труд през нощта
до 7 часа, с което не може да бъде дерогирано действието на общата разпоредба- чл.140
от КТ. Тълкувайки нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР жалбоподателят посочва, че
същата не установява разрешена продължителност на труда през нощта от 8 часа, а
има в предвид, че работните часове на положения труд през нощта не следва да
надвишават 8 часа на всеки 24 часов период, както и че нормата не съдържа дефиниция за допустима
продължителност на нощния труд и не въвежда различно правило за нормална
продължителност на нощния труд от 8 часа и че такава дефиниция не се съдържа
изобщо в ЗМВР, както и в подзаконовите му нормативни актове доколкото нормата
на чл.188, ал.2 от ЗМВР съдържа изрична препратка към КТ-за държавните
служители, полагащи труд за времето от 22.00ч. до 06.00ч. и ползващи се със
специалната му закрила и че част от тази специална закрила е изричната
разпоредба на нощния труд в чл.140, ал.1 от КТ според която нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5- дневна работна седмица е
до 7 часа, като нощен е трудът полаган
от 22.00ч.до 06.00ч. Поддържа се становище, че в тази връзка районният съд не е
направил разлика между времевия интервал, в който полагания труд се счита за
нощен такъв и законово уредената максимална продължителност на същия в
съответния времеви интервал.
Счита се, че предвид изрично
уредената закрила в КТ относима към
държавните служители, нормалната продължителност на полагания от тях нощен труд
следва да бъде до 7 часа и че безспорно жалбоподателят е полагал труд през
нощта от 8 часа, при разрешени 7 часа, като този труд не е отчетен и заплатен
като извънреден такъв.
Визира се, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните
часове труд следва да се приравнят към дневните, в съотношение 8:7 и съответно
преизчисляване с коефициент 1.143-за определяне броя на надвишените работни
часове за съответния отчетен период за преценка дали е полаган извънреден труд
при превишаване нормата на триместър.
Твърди се, че работодателят не
е прилагал този коефициент, а след прилагането му каквото е нормативното
изискване броят на отработените часове
се увеличава,който факт не е съобразен при изготвянето на графиците,довело до
полагане на извънреден труд. Коментират се нормите на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР според които същите не установяват разрешена/нормална/ продължителност на
труда през нощта, а нормира общата продължителност на работното време при
положен нощен труд в определения и посочен времеви диапазон, като установява
невъзможност за полагане на труд за определено време в последващ период зарази
сумираното отчитане на работното време.
Извежда се извод, че нормата
има защитна функция по отношение правото на служителя да почива в достатъчно
дълъг период, след като част от работните часове на смяната му са отработени
през времето от 22.00ч. до 06.00ч., като и в този случай, съобразно броя
отработени часове, не следва да се надвишава нормалната продължителност на
работното време от 8 часа за всеки 24 часов период. Посочва се, че цитираната разпоредба
изисква след всяка 24 часова смяна, на служителя да бъде осигурена 48-часова
почивка, така и средната продължителност на работното време за общия 72 часов
период да не надвишава средно 8 часа в посочения времеви интервал, който извод жалбоподателя
изгражда и на употребения от законодателя
израз „средно“.
Поддържа се, че изричната
препратка от ЗМВР към чл.140, ал.1 от КТ, съдържаща дефиниция за реална времева продължителност на полагания нощен
труд във времевия интервал, води до прилагане на тази императивна норма от КТ.
По отношение на алгоритъма за определяне на размера-паричния еквивалент и
методиката за изчисляване на реално отработените часове нощен труд след
превръщането им дневен с коефициент 1.143 жалбоподателят поддържа, че за
исковия период нито в ЗМВР нито в подзаконовите актове по прилагането се
съдържа алгоритъм за изчисляването му. Цитира се чл.261 от КТ по отношение
плащането на нощния труд с увеличение определено от МС в НСОРЗ-§52 от ЗР на
НСОРЗ, като навежда извода, че методиката,която
следва да се ползва за определяне на паричния размер на неотчетния и незаплатен
от работодателя извънреден труд,получен чрез превръщане на реално отработените
часове нощен труд- 8ч. при съобразяване на максимално допустимата
продължителност на същия-7 час, приложим по силата на изричната препращаща
норма на чл.188 ал.2 от ЗМВР-чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Коментира се квалификацията за
извънреден труд, представляващ работа извън редовното работно време по чл.187,
ал.5 от ЗМВР, като при разрешени 7 часа за работа през нощта- горницата до 8
часа се изчислява единствено чрез прилагането на посочения коефициент, като в
хипотеза на превишение на
продължителността на работното време за тримесечния период от време при
сумирано изчисляване на работното време,доколкото последната се определя на
база осем часово работно време през деня
и нощта,поради което горницата следва да бъде заплатена по правилата за
заплащане на извънреден труд и че същите правила регулират продължителността на
работното време при работници и служители
по трудово правоотношение, с което се оборва извода на съд, че ползването на
коефициента създава привилегия за служителите в МВР.
Като следващ довод се изтъква,
че съдът е постановил обжалвания съдебен акт в противоречие с възприетата за
меродавна правна логика- в Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според мотивите на което е недопустимо
възприемането на диференциран подход спрямо служителите на МВР по отношение на
техните права. В тази връзка се навежда извода, че ЗДСл. намира субсидиарно
приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР по определен въпрос /чл.67,
ал.3 от ЗДСл- забрана минималните и максималните размери на основните заплати на държавните служители
да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Направена е съпоставка между държавните служители от ГДИН към
МП и другите служители в МВР, като се поддържа, че е предвиден еднакъв законов
режим, на който се подчиняват двете групи държавни служители и се уреждат
техните взаимоотношения по повод полагането на нощен труд.
Твърди се, че съдът не
съобразил директива 75/117/ЕОИ въвеждаща принципа за равно третиране на
работниците и служителите и забрана за дискриминация по отношение прилагането
на основните начала на трудовото право и за равен и равностоен труд-равна
заплата- чл.157 от ДФЕС, т.2 и т.3, навеждащо задължение на държавите членки да
предприемат мерки, обезпечаващи спазването на принципа за равно заплащане за
равен труд или за труд с равна стойност, както и за прякото приложение на нормите и принципите на ЕС имащи превес
над нормите от националното
законодателство в съответствие с директния ефект на правото на ЕС. Направено е
мотивирано искане за отправяне на преюдициално запитване, каквото между впрочем
е било отправено от друг български национален съд до СЕС.
Искането е да се отмени изцяло
обжалваното решение и се уважат заявените искови претенции в пълен размер с
присъждане на разноските в производството.
В срок е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемия ГДПБЗН- МВР чрез юрисконсулт С..
Излагат се доводи в насока, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Коментират се и се повтарят част от мотивите на съда във връзка с отхвърлената
искова претенция на ищеца против дирекцията. Акцентира се, че спорният момент
дали следва да се приложи чл.9, ал.2 от НСОРЗ- подзаконов нормативен акт по
прилагането на КТ, за служителите които
полагат свой труд на смени, имащи статут по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Отговаря
се на всички доводи развити в жалбата, като се акцентира че през процесния
период организацията на работата на държавните служители в МВР се уреждана с
наредба на министъра на вътрешните работи №8121з-776 от 29.07.2016г. касаеща
реда за организацията, разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която
недопуска прилагането на общите правила по КТ и НСОРЗ и че в случая не е налице
непълнота на Наредбата на Министъра на вътрешните работи, както и че
правоотношенията по служба са уредени в специален закон- ЗМВР заради
специфичния статут на служителите, като ищецът е работил при работна смяна от
24 часа, а не 12 часа и същата е определена от ЗМВР, а не от КТ /максимална
продължителност на работното време от 12 часа по КТ/, поради което е
несъвместимо прилагането на КТ и на
НСОРЗ за служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР поради изключителност на техния
статут и различността му от този по КТ. Поддържа се и довод за неприложимост на
ТР №6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото се отнася за статут на
държавни служители в МВР с полаган труд и със статут уреден по ЗДСл.
Визира се, че липсва основание
за приемане на неравностойно положение на тази група служители, като се
препраща към чл.48, ал.5 от КРБ като се твърди, че нощният труд на ищеца е в
рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а
се заплаща по смисъла на Заповед
№8121-з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на
час.
Изтъква се, че на ищеца са
изплатени всички парични средства за извънреден труд и че последният не е
доказал наличието на незаплатен такъв.
Искането е да се потвърди
обжалваното решение с присъждане на разноските.
Постъпила е писмена молба от
процесуалния представител на ищеца. Подържа се жалбата, като се излагат
допълнителни аргументи в подкрепа на оспорване на решението, касаещи последваща
промяна в законодателството, както и доводи, изхождащи от мотивите на
постановеното от СЕС решение по преюдициално запитване, касаещо същия спор.
Изрично в последваща молба е
отразено несъгласието на ищеца за спиране на производството по общо съгласие на
страните, за да се постигне уеднаквяване на съдебната практика след
постановяване на тълкувателно решение, разрешаващо спора.
Производството по делото е било
спряно, поради отправено преюдициално запитване, имащо значение са спора.
След постановяване на решението
на СЕС по това запитване, производството е възобновено, като на страните са
дадени указания, според прочита от съда на това решение.
Страните са изложили доводи, като
нови доказателства не са представени.
В съдебно заседание, жалбоподателят
В.К.К., редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния му
представител- адв.М.. От страна на последната по предходно проведено заседание
на съда е постъпила писмена молба в която се моли да бъде уважена депозираната
въззивна жалба, по съображения подробно изложени в нея и се отмени
постановеното първоинстанционно решение, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Вместо него се моли да се постанови друго, с което да се уважат
исковите претенции, ведно с направените уточнения и изменения.
Мои са да бъдат присъдени
разноски и за двете съдебни инстанции.
За ответникът ГД „ПБЗД- МВР“- С.,
редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния
му представител- юриск.С.. От страна на последния е представено писмено
становище по съществото на спора, респективно е представена писмена защита с
изложени подробни съображения в насока неоснователност на подадената въззивна
жалба. Искането е последната да се остави без уважение, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за
прекомерност, ако съдът се произнесе в полза на ищеца. Моли за присъждане на
направените разноски- юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд от
страна на В.К.К. ***, чрез пълномощника му адвокат М. е подадена искова молба,
в която се твърди, че работи като пожарникар- Началник ДС при Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“- гр.Пазарджик към Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните
работи.
Твърди се, че работата е
организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12
часа по предварително утвърдени графици. През периода 04.11.2016г. до
04.11.2019г., К. е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които
включва полагане на нощен труд в часовия интервал от 22:00 часа до 06:00 часа
на следващия ден. Така общо за посочения период е отработил 230 нощни смени.
Счита се, че положеният нощен
труд при работа на смени трябва да се изчислява сумирано за всеки тримесечен
период, а работата извън редовното работно време да се заплаща като извънреден
труд. Освен това субсидиарно следва да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1,143, доколкото в действащите през процесния
период Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлява празнота в правната
уредба.
Искането е да се постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1500лв.,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд през периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г., получен в
резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в
Наредба за структурата и организацията на работната заплата методика, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата и обезщетение за забава в размер на 220 лв., дължимо за
периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано
изчисляване на работното време до датата на завеждане на исковата молба.
Претендират се сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от страна
на ответника ГДПБЗН, чрез пълномощника му е подаден писмен отговор, с който се
оспорва предявения иск. Признава се факта, че през исковия период, страните са
били в служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, както и фактът,
че ищецът е полагал труд на смени при 24- часов режим на работа съгласно
графици при сумарно отчитане на работното време. Оспорва се претенцията на
ищеца за преизчисляване на нощния труд в дневен по методиката, предвидена в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът
е държавен служител и служебното му правоотношение се регламентира от ЗМВР,
предвиждащ специална 8- часова продължителност на нощния труд.
Счита се, че прилагането на
наредбата е недопустимо, тъй като същата противоречи на специалния ЗМВР и
представлява по- нисък по степен нормативен акт от закона. Освен това по време
на исковия период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., регламентираща
продължителност на нощния труд от 8 часа. При еднаква продължителност на
работното време по ЗМВР през деня и нощта съотношението им е 8:8, а
коефициентът е 1, а не както по КТ при съотношение на дневен към нощен труд 8:7
коефициентът е 1,143.
Приема се, че когато положеният
от държавния служител по реда на ЗМВР нощен труд е до 8 часа, той не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0,25лв. на час, съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи.
Оспорва се претенцията на ищеца
за заплащане на отработените часове нощен труд, представляващи разлика между
броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143 и реално
отработените и заплатени часове, като извънреден труд.
Сочи се, че в ЗМВР нощният и
извънредният труд са ясно разграничени, като заплащането им е регламентирано по
различен начин- на извънредния труд- 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение съгласно ЗМВР, а на нощния труд- 0,25 лв. на час
съгласно заповед на министъра на вътрешните работи.
Твърди се, че положеният от
ищеца нощен труд не е извънреден, тъй като е полаган в установеното за него
работно време и дори при трансформиране на нощните часове към дневни с
коефициент 1 няма да има допълнителни часове за заплащане.
Искането е да се отхвърлят
предявените искове.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор между страните по
делото, а в тази насока е и представената по делото служебна бележка с рег.№101900-1835/10.12.2019г.,
че през периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г., ищецът К. е изпълнявал
длъжността началник на дежурна смяна в група „Пожарогасителна и спасителна
дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-
Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-
МВР.
Установява се от представените
по делото писмени доказателства, вкл.
протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч.,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници от
ищеца В.К.К..
Не е спорно между страните и обстоятелството,
че през процесният период ищецът К. е бил в служебно правоотношение с
ответника, както и че същият е полагал
извънреден труд в периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г. вкл., като броя
часове отработено време се установява от приетите по делото доказателства, в
т.ч. приетата и неоспорена от страните съдебна експертиза.
Установява се от заключението
съдебно- счетоводната експертиза, че положеният от ищеца нощен труд за периода
от 04.11.2016г. до 04.11.2019г. е в размер на 1640ч. Паричната равностойност в
брутен и нетен размер на действително положения, незаплатен и неотчетен от
работодателя нощен труд на база общия брой отработени нощни часове, ако бъдат
приложени разпоредбите на НСОРЗ през процесния период, е в размер на 1297,06лв.
/брутен размер/ или 1167,36лв. /нетен размер/. Сумата на обезщетението за
забава върху главницата, изчислена от падежа на всеки от тримесечните периоди-
първо число на месеца, следващ изтичането на сумарния тримесечен период, до
датата на завеждане на исковата молба е 143,17лв.
При приложението на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата и чл.9, ал.2, респективно
при прилагане на коефициент от 1,143 на ищеца биха се дължали 1666,06лв.. След
приспадане на изплатеното му възнаграждение в размер на 369лв., дължимото
възнаграждение възлиза на 1297,06лв. Дължимата лихва за забава, възлиза на
143,17лв.
Във връзка с установяване на
положения труд от страна на ищеца през процесния период и заплащане в размер на
по 0.25лв. са ангажирани от ответника писмени доказателства, неоспорени от
ищеца.
В проведеното на 29.05.2020г.
открито съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд, на основание
чл.214 от ГПК е допуснато изменение на
исковете, като главният иск се счита предявен за сумата от 1666.06лв., а
акцесорния иск се счита предявен за сумата от 143.17лв.
При така установеното от фактическа страна от правна, съдът намира
следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като същата е подадена от активно легитимирана страна в процеса и в преклузивния двуседмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК, като обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
По съществото си, същата е частично основателна. В този аспект, за да се произнесе съдът по основателността на претенцията, следва да се обсъди, както законодателството относимо към спора и действащо за исковия период, доводите на ищеца в тази връзка, както и съответно съображения, изложени в решението на СЕС по този основен въпрос.
Спорно между страните е дали
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР
са приложими разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански норми на
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата- чл.9, ал.2
за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
По този
въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с Разпореждане
от 26.02.2020г. на ВКС е образувано т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което дело
все още не е постановено тълкувателно решение и поради приетото, че висящото
тълкувателно дело не е основание за спиране на настоящото производство, съдът
излага съображенията си по този спор.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално определение
за извънреден труд- това е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Действащата към релевантния
момент разпоредба на чл.187 от ЗМВР е предвиждала:
(1) Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна
работна седмица.
(2) За държавните служители,
които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за
живота и здравето, се установява намалено работно време.
(3) Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-
часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския
институт на МВР може да се определя и 6- часова смяна. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
(4) За държавните служители в
МВР, извън тези по ал.2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен
ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и
след изтичане на редовното работно време.
(5) Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със:
1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата
в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден;
2. възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на
смени.
(6) Извънредният труд по ал.5
се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(7) Извънредният труд не може
да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
(8) Държавните служители в МВР
имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична
почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата
по ал.9.
(9) Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Именно тази и непрецизна според
съда редакция е породила неясноти и е предизвикала правния спор.Съдът приема еднозначно
този текст в смисъл- не е определена в този закон нормална продължителност
на труда, полаган през нощта.
Към настоящият момент, след
изменение от 2020г. този текст има следната редакция:
(1) (Доп.- ДВ, бр.60 от 2020г.)
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00ч.
(2) (Изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.)
За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота и здравето се установява намалено
работно време.
(3) (Изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.,
изм. и доп., бр.81 от 2016г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016г.,
относно изречение второ, в сила от 1.02.2017г., изм., бр.60 от 2020г.) Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени- сумирано за тримесечен период. Определянето на 24- часова смяна е по
изключение.
(4) (Нова- ДВ, бр.60 от 2020г.) При сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1.
(5) (Предишна ал.4- ДВ, бр.60
от 2020г., изм., бр.85 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.) За държавните
служители в МВР, извън тези по ал.2 и работещите на смени, се установява
подневно отчитане на работното време.
(6) (Изм. и доп.- ДВ, бр.14 от
2015г., предишна ал.5, бр.60 от 2020г., изм., бр.85 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.) Държавните служители в МВР при необходимост
изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(7) (Предишна ал.6, изм.- ДВ,
бр.60 от 2020 г., бр.85 от 2020г., в сила от 01.01.2021г.) Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
(8) (Изм.- ДВ, бр.14 от 2015г.,
предишна ал.7, бр.60 от 2020г.)
Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и
280 часа годишно.
(9) (Предишна ал.8, изм.- ДВ,
бр.60 от 2020г.) Държавните служители в
МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична
почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата
по ал.10.
(10) (Предишна ал.9, изм. и
доп.- ДВ, бр.60 от 2020г.) Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Това изменение косвено
потвърждава тезата, че в закона е имало
празнота, като законодателя не е уредил изрично нормалната продължителност на
труда през нощта- съзнателно приемайки, че намира приложение общата разпоредба
на КТ или поради пропуск.
За процесния период, въз основа
на делегацията на закона е издадена
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В чл.31 и 34 от тази Наредба е предвидено,
положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на
работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава
по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.
Тази Наредба е отменена с
влязлата в сила на 01.04.2015г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане (Наредба
от 2015г.), с разпоредбата на чл.32 от която е посочено, че извънредния труд се
компенсира по реда, посочен в ЗМВР, като не е предвидено прилагането на
коефициент.
Тази Наредба от 2015г. е
отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. решение на ВАС по дело №5450/2016г. и
новата Наредба по чл.187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. със заглавие
Наредба №8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане (Наредба от 2016г.), като уредбата на
извънредния и на нощния труд в нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от
2015г.
Тази Наредба от 2016г. е
отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело №8601/2019г. обнародвано в ДВ
на 14.01.2020г. Приета е Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение (Наредбата от 2018г.),
влязла сила на 14.08.2018г.
Приета е и Наредба
№8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение (Наредбата от 2019г.), влязла сила на 04.10.2019г.,
с която е отменена Наредбата от 2018г. Двете Наредби- от 2018г. и от 2019г. са
с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от
22,00ч. до 06,00ч., за който съгласно чл.9 се дължи допълнително възнаграждение
за положен нощен труд. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните
работи Заповеди от 2017г. и от 2020г., сочещи размер на допълнителното възнаграждение
за нощен труд от по 0,25лв. на час, съгласно заповедта от 2017г. и 1,00лв.,
съгласно заповедта от 2020г., за които по делото не се спори, че са издадени,
които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза.
В Наредба №
8121з-592/25.05.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2019г., както и в последно
приетата Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., липсва изрично правило, аналогично на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., съгласно което при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00ч. и
6.00ч. за отчетния период се умножава по 1,143, като полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е
предвидено, че отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
С определение от 22.06.2022 г.,
постановено по настоящото дело, ПОС е приел, че в § 51 от Решение на СЕС от
24.02.2022 г. по преюдициално дело С-262/2020 г., съдът, мотивирайки първия
преюдициален отговор, е подчертал, че когато определят необходимото равнище на
защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд,
държавите членки трябва да следят дали е гарантирано спазването на принципите
на защитата на безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва
да следят в полза на полагащите нощен труд работници дали има други мерки за
закрила под формата на ограничения в продължителността на работното време,
по-високо заплащане, осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки или сходни
средства, които да позволяват да се компенсира или да се ограничи влиянието
върху организма на особената тежест на този вид труд, по-голямата и по-бързо
натрупвана умора, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да се
съобрази естеството на нощния труд.
При мотивиране на втория
преюдициален отговор, в § 71 - 72 СЕС е дал насочващи пояснения за
допълнителните проверки, които националният съд следва да извърши, а именно:
следва да определи каква категория работници ползва общия правен режим по член
140 от Кодекса на труда и каква друга категория е изключена от обхвата му.
Указал е, че ще трябва да се провери дали националният законодател е решил да
изключи тази втора категория предвид в частност обективните характеристики на
функциите, които изпълняват работниците от нея.
СЕС е указал, че едва след
такъв анализ може да бъде отговорено конкретно на въпроса дали различното
третиране е обосновано, т.е. дали се основава на обективен и разумен критерий.
Посочил е, че различното третиране трябва да е свързано с допустима от закона
цел и да е съразмерно (пропорционално) на тази цел.
Поради това съдът е указал на
страните, че в своето решение съдът ще извърши преценка налице ли е сходство в
правната уредба на сходни длъжности с тази на ищеца в частния и публичния
сектор по отношение на всички характеризиращи ги елементи, като в тази връзка е
дал на страните указания, че имат възможност да изразят своята позиция по
очертаните по-горе спорни въпроси в писмени становища, както и да представят
или поискат доказателства, по следните въпроси:
1.Какъв е пакетът от закрилни
мерки (напр. формата на намалена продължителност на работното време,
допълнително заплащане, предоставяне и осигуряване на безплатна храна,
ободряващи напитки, предпазно облекло или други сходни придобивки), които
позволяват да се компенсира или да се ограничи влиянието върху организма на
особената тежест на нощния труд, полаган от ищеца, за да се гарантира защитата,
безопасността и здравето на работниците, упражняващи подобна професия?
2.Кои работници от частния
сектор имат сходни функции като тези на полицаите и пожарникарите, и каква
защита на нощния труд ползват същите?
3.Какви съображения, наред с
икономическите, са мотивирали промяната в нормативната уредба относно
отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР.
Страните не са предприели
конкретни действия.
За да направи извод за
наличието или липсата на неравно третиране на държавните служители по ЗМВР,
съдът анализира правния статут и уредбата на нощния и извънредния труд и
наличието на закрилни мерки за работещите по ЗМВР и работещите в частния сектор
или други държавни служители със сходни функции, каквито са лицата, извършващи
частна охранителна дейност и лицата, заемащи длъжност „горски инспектор“ по
действащия Закон за горите.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона
за частната охранителна дейност (ЗЧОД) частната охранителна дейност е търговска
дейност, насочена към опазване на живота и здравето на физическите лица,
охраняване на имуществото на физическите и юридическите лица, гарантиране на
максимално ниво на сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари,
осигуряване на безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид
мероприятия. Очевидно е сходството на регламентираната с този закон дейност и
тази, изпълнявана от служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР.
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗЧОД
ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.1- 8
може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност,
съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с
едноличния търговец или юридическото лице.
Според ал.2 ръководител или
изпълнител на частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.9 може да бъде лице,
което работи по основно или допълнително трудово правоотношение на длъжност,
съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с
едноличния търговец или юридическото лице.
А съгласно ал.3 на същия член
физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния
орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице,
оправомощено да го управлява и представлява, може да сключи трудов договор по
ал.1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование-
за ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност, което отговаря на
посочените в закона условия.
Според цитираните императивни
правни норми лицата, осъществяващи частна правоохранителна дейност работят по
трудово правоотношение, което се подчинява на нормите на КТ, в т.ч. и нормите,
уреждащи нощния и извънредния труд, отпуските и почивките и целият пакет от
закрилни средства, свързан с полагането на този вид труд.
Дейността на лицата, заемащи
длъжността „горски инспектор“, се регламентира от Закона за горите и ал.2 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии
(обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012г., в сила от 7.02.2012г.). Съгласно чл.196, ал.1
от ЗГ, Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват
контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските
територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на
дървесина и недървесни горски продукти.
Според ал.3 във връзка с
осъществяването на контролните функции по ал.1 Изпълнителната агенция по горите
и Министерството на вътрешните работи могат да сключат договор за
сътрудничество.
Съгласно чл.200, ал.1 от ЗГ при
изпълнение на служебните си задължения горските инспектори имат право да:
1. отвеждат принудително
нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на
Министерството на вътрешните работи;
2. използват физическа сила и
помощни средства само ако не могат да изпълнят служебните си задължения по друг
начин, при:
а) противодействие или отказ да
се изпълни законно разпореждане;
б) задържане на правонарушител;
в) нападения срещу служителите
или граждани;
г) групови нарушения на
обществения ред.
Така регламентираната дейност
на ИАГ и в частност на горските инспектори сочи на сходство с дейността,
осъществявана от органите на МВР във връзка с опазване на обществения ред, но
по отношение на горските територии в Република България.
Съгласно разпоредбите на чл.31,
ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии назначаването на горски инспектори се извършва след провеждане на
конкурс. Конкурсът за длъжности по чл.35, ал.1, т.1- 3 се провежда по реда на
ЗДСл.
Назначаването на горски
инспектори на длъжностите по чл.35, ал.1, т.4- 6 се извършва след провеждане на
конкурс в съответствие с реда, определен в Кодекса на труда (КТ) и изискванията
на наредбата.
В параграф 4 от ПЗР от
посочената наредба, законодателят е предвидил в срок до шест месеца от влизане
в сила на наредбата служителите на ИАГ и нейните структури, които отговарят на
изискванията за заемане на длъжностите по чл.35, ал.1, т.4, 5 и 6 (главен
специалист- горски инспектор, старши специалист- горски инспектор и младши
специалист- горски инспектор) от същата наредба и желаят да я заемат, да могат
да се преназначават без провеждане на конкурс.
При тази законова регламентация
за заемане на длъжността следва да се приеме, при назначаването си горските
инспектори сключват трудов договор по КТ или договор по служебно правоотношение
съгласно ЗДСл, което означава, че полагането на извънреден и нощен труд, както
и на закрилните мерки, свързани с този вид труд, се подчиняват на нормите на
ЗДСл и КТ.
За да прецени дали е налице
неравно третиране на служителите на МВР с работниците и служителите, чиито
трудови правоотношения са подчинени на ЗДСл и КТ, съдът следва да направи
анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в тези законови и
подзаконови нормативни актове и да ги сравни с уредбата на този вид труд в ЗМВР
и относимите подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл.140, ал.1 от КТ
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5- дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Според ал.2 на чл.140 нощен е
трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители,
ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
Ал.3 пък разпорежда, че
работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите безплатна
храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на
нощния труд.
В чл.143, ал.2 от КТ е дадена
легална дефиниция на извънредния труд, а ал.2 на същия член сочи, че
извънредният труд е забранен. Изключения от тази забрана са предвидени в чл.144
от КТ, като в т.2 се съдържа изключение, относимо за работещите в МВР- за
извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи,
свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично
подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични
ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на
обществения ред.
Съгласно чл.146, ал.1 от КТ,
продължителността на извънредния труд през една календарна година за един
работник или служител не може да надвишава 150 часа, а ал.2 сочи, че с
колективен трудов договор тя може да бъде увеличена до 300 часа годишно. В
чл.262 от КТ пък е посочен размерът на заплащане на извънредния труд- 50 на
сто- за работа през работните дни; 75 на сто- за работа през почивните
дни; 100 на сто- за работа през дните на
официалните празници; 50 на сто- за работа при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгласно чл.8 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата в редакцията към релевантния
период за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00ч. и 6,00ч.
на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25лв.
С изменението с бр.66 от
24.07.2020г., в сила от 1.01.2021г., чл.8 от Наредбата гласи, че за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00ч. и 6,00ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по- малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена
за страната, но не по- малко от един лев.
Съгласно разпоредбата на чл.67,
ал.7 от Закона за държавния служител вр. с чл.20 и чл.21 от Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация, в сила от 01.01.2017г.,
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или част от него
(след 22,00ч. до 06,00ч.) е до 0,25лв; за положения извънреден труд се заплаща
допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху
индивидуалната основна заплата, в размер 50% върху индивидуалната основна
заплата. Тези размери не са променяни в следващите редакции на наредбата.
И по трите разглеждани закона
на работниците или служителите, полагащи нощен труд, се полагат ободряващи
напитки, храна или тяхната равностойност.
Сравнителният анализ на
нормативната уредба на нощния труд сочи, че ако регламентацията му в ЗМВР е
сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи
този вид труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в
сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват
на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа,
заплащането на същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер
на 15% от минималната работна заплата, но не по- малко от 1 лев на час, а със
Заповед №8121з-156/05.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е
фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на
база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм в отделни
случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по- високо от 1 лев на
час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният труд
е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на
нощния труд, според КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов
договор, съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на
служител на МВР е третиран по- благоприятно от служителя на МВР. Същото се
отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на
КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на
служителите на МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби.
В тази връзка не може да бъде
споделено възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване
на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден,
защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители
в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми- допълнително
възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/, размер на
основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по- благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6
и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в
самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат
изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен и извънреден труд
при работа с високо нервно- психическо натоварване, каквато несъмнено е
работата на служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи
дали по- голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг
начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно
време допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР
нощен труд. Такива доказателства обаче не бяха представени по делото,
независимо от изричните указания, дадени с определението на ПОС от 21.09.2022г.
От друга страна нито в Закона
за МВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да
обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания
нощен труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към
дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с
допустима от закона цел. Или ако се вземе предвид отново регламентацията на
труда на частния охранител съгласно ЗЧОД (който препраща към КТ за уреждане на
трудовите правоотношения с тези служители), остава без отговор въпросът на
базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР
касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите
правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител.
Както сочи СЕС в своето решение
по коментираното по-горе преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква
„а“ от Директива 2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор е по- кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Като е приел, че намират приложение нормите на специалния закон ЗМВР, в който няма празнота и е уредна различна продължителност на нощния труд за служителите на МВР в отлика от КТ, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и предявените искове- уважени в посочените в мотивите размери, според заключението на експерта. Следва да бъде отменено и решението в частта му за разноските, като такива следва да се присъдят в полза на въззивника.
В останалата отхвърлителна
част, над размера 1167,36лв. до 1666,06лв, решението, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и съдът го намира за основателно.
Общия размер на адвокатското възнаграждение пред двете инстанции е 1330лв.
В случая, настоящата инстанция
приема същото за прекомерно. В този аспект следва да се посочи, че е налице известна правна сложност по делото, но не
може да не се оцени факта, че адвоката представлява множество ищци с напълно
идентични спорове, не се явява по делата и представя само писмени становища. Всичко
това мотивира съдът да намали този размер до 600лв., съобразявайки установените
минимални размери.
Ответникът дължи направените
разноски от бюджета в размер на 200лв. за експерт.
Въпреки изхода на спора, на
основание чл.84, т.1 от ГПК, държавна такса не се дължи.
Мотивиран от изложеното,
Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№651/29.06.2020г,. постановено по гр.д.№4407/2019г. по описа на РС- Пазарджик,
с което са отхвърлени предявените от В.К.К.,
с ЕГН ********** ***, против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при Министерство на вътрешните работи, с административен адрес:
гр.С., ул.“Пиротска“ №171А, представлявана от Главен комисар Н.Н., искове за
заплащане на сумата до размера на 1297,06лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от
04.11.2016г. до 04.11.2019г., получен в резултат от преизчисляване на положения
нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и на
обезщетение за забава в размер на 143,17лв., дължимо за периода от първо число
на месеца след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време до датата на завеждане на исковата молба, както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на
вътрешните работи с административен адрес: гр.С., ул.“Пиротска“№171А, да заплати на В.К.К., с ЕГН ********** ***, сумата
в размер на 1297,06лв., представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 04.11.2016г. до
04.11.2019г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд
съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и на обезщетение
за забава в размер на 143,17лв., дължимо за периода от първо число на месеца
след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време до датата на завеждане на исковата молба.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в отхвърлителна му част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр.С.,
ул.“Пиротска“№171А, да ЗАПЛАТИ на В.К.К.,
с ЕГН ********** ***, сумата 600лв. разноски по делото, а в полза на Бюджета на
съдебната власт 200лв.- разходи за експерт.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.