Определение по дело №209/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                                     28.11.2022 год.                                            гр. Разград

 

Разградският административен съд,  в закрито  заседание на двадесет и осми ноември   две хиляди двадесет и втора  година, в състав :              

 

                                                                                     Председател МАРИН МАРИНОВ

                                                     

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 209 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е  по чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 231 от Административно процесуалния кодекс АПК)

Производството по адм.д. № 209/2021 год. е образувано по жалба на  Х.Г. ***, срещу  Ревизионен акт  № Р-03001720004673-091-001 от 02.03.2021 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който на жалбоподателя  са определени задължения  за внасяне за:  данък върху доходите на ЕТ  по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за ДОО, за ДЗПО и задължителни здравно осигурителни по ЗЗО  за 2015 год., 2016, 2017 и 2018 год. общо в размер на 21 113.74 лв. и лихви за забава в размер на 6889.44 лв. за периода  до 02.03.2021 год.

С Решение  № 51 от 16.05.2022 год. съдът е уважил частично жалбата на Г. и е изменил частично обжалвания ревизионен акт. По изрично заявление с вх. № 1374 от 30.08.2021 год. /л. 45/ решението на съда е връчено на Г., по електронен път  чрез  Единния портал за  електронно правосъдие по реда на чл. 138, ал. 3 във вр. с чл. 137 и чл. 18, ал. 4 от АПК на 17.05.2022 год. В срока за обжалване – 31.05.2022 год.  от Г. не е постъпила касационна жалба срещу решението.

С молба вх. № 1392 от 07.09.2022 год. /л. 249/  Г. е поискал от  съда да му предостави правна помощ по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ за процесуално представителство пред Върховния административен съд, изразяващо се в приподписване на касационна жалба срещу решението по адм.д. № 209/2021 год. по описа на АС – Разград.

С определение от 12.09.2022 год.  по адм.д. № 209/2021 год. /л.274/ Административен съд – Разград е отхвърлил молбата на Г.. Определението е връчено на Г. на 13.09.2022 год./л. 277/. Срещу определението  е постъпила частна жалба вх. № 1441 от 19.09.2022 год. / на корицата на делото/.

            С разпореждане от 19.09.2022 год. съдът е оставил частната жалба без движение поради нередовност по смисъла на чл. 212 ал. 2 и чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 213, т. 3 във вр. с чл. 231 от АПК с указание да отстрани нередовността на същата, като  представи по делото документ за платена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на Върховния административен съд или молба по чл. 227а, ал. 2 от АПК, както и да представи по делото копие от жалбата, приподписано от адвокат и пълномощно на същия за приподписване на жалбата,  или ако жалбоподателят има юридическа правоспособност, да представи заверено копие от удостоверение за юридическа правоспособност. Разпореждането е връчено на Г. на 20.09.2022 год.

            С молба вх. № 1487 от 27.09.2022 год. Г. отново е поискал от съда да му бъде предоставена правна помощ за приподписване на частна жалба вх. № 1441 от 19.09.2022 год. В молбата си Г. сочи, че нетното му месечно възнаграждение от трудовите му договори  възлизало на 550.94 лв.,  имал кредит с месечна вноска от 283.13 лв. , задължение в размер на 36 лв. за непогасени банкови такси, запор по банковите му спетки  и от трудовото му възнаграждение  за сумата от 26 857.26 лв. за разлика от първата молба за правна помощ в тази молба Г. сочи,  че притежава капитала в еднолични дружества „Стелиса прототайп” ЕООД с ЕИК ********* и „Магнитис „ ЕООД с ЕИК *********, но същите не осъществявали дейност от 2018-2019 год., както и че внесения капитал в размер на 5040 лв. бил употребен за закупуване на активи за дружествата.

            В дадения от съда срок обаче Г.  не е изпълнил другото указание на съда, а именно да представи  към частната жалба документ за платена държавна такса в размер на 30 лв. или молба по чл. 227а, ал. 2 от във вр. с чл. 236 от АПК.

            С определение от 30.09.2022 год.  по адм.д. № 209/2021 год. съдът е върнал частната жалба на Г. с вх. № 1441 от 19.09.2022 год. по  описа на АС – Разград, срещу определение от 12.09.2022 год., постановено по адм.д. № 209/2021 год. на АС – Разград. Определението е обжалвано с частна жалба  вх. № 1578 от 11.10.2022 год..

            С определение № 10528 от 21.11.2022 год. по адм.д. № 9879/2022 год.  ВАС – Осмо отделение е отменил определението на АС Разград от 30.09.2022 год.  с мотива, че АС – Разград не се е произнесъл по молбата за предоставяне на правна помощ с вх. № 1487 от 27.09.2022 год., за което е бил длъжен преди да извърши преценка дали нередовностите са отстранени и е върнал  делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

            С оглед на горните факти  съдът намира следното от правна страна:

            По молбата  с вх. № 1487 от 27.09.2022 год.  за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната жалба пред ВАС.

Съгласно чл. 21, т. 3 от ЗПП процесуалното представителство е един от видовете правна помощ.

Според чл. 24, т. 3 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ.

В случая Г. е страна в данъчно дело по ДОПК в качеството си на физическо лице и следва да се установи дали отговаря на условията за предоставяне на правна помощ.

В разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПП са посочени обстоятелствата, които следва да се съобразят от съда при преценка дали страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, което е условие за предоставяне на правна помощ по граждански и административни дела.

Съдът намира, че Г.  не отговаря на условията за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 3 от ЗПП.

Г. е едноличен собственик на две търговски дружества „Стелиса прототайп” ЕООД с ЕИК *********  и внесен капитал в размер на 5000 лв., и „Магнитис „ ЕООД с ЕИК ********* със записан и внесен  капитал 40 лв.  В молбата си същият е посочил, че двете дружества не осъществяват дейност от 2018 год., но не са представени доказателства в тази насока. От служебно направената справка от съда в Търговския регистър е видно, че и двете дружества са осъществявали дейност през 2018 год. , за която година са публикувани и финансовите им отчети като към 31.12.2018 г.  за „Стелиса прототайп” ЕООД е вписана неразпределена печалба от минали години в размер на 13 149 лв. и текуща печалба от 504,40 лв. , а за  „Магнитис „ ЕООД е посочена текуща печалба от 16 836 лв. Действително за  „Стелиса прототайп” ЕООД е вписана  декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводство за липса на дейност пред 2019 год., но такава декларация не е вписана за „Магнитис „ ЕООД .  Няма доказателства дяловете от капитала на тези две търговски дружества да са запорирани и същите са част от имуществото на Г., с което той може да се разпорежда.  Оспорващият е неженен, няма доказателства и не се твърдят задължения за издръжка на други лица. Същият е на 37 години и няма доказателства да е с влошено здравословно състояние.

По тези съображения настоящият състав счита, че не са налице законовите изисквания  да бъде предоставена правна помощ на Х.Г.Г.  по чл. 21, т. 3 от ЗПП  във връзка с чл. 23, ал. 2  и чл. 24, т. 3  от ЗПП, поради което молбата му с  вх. № 1487 от 27.09.2022 год. за предоставяне на правна помощ следва да се отхвърли.

По отношение на отстраняване на нередовността на частна жалба с вх. № 1441 от 19.09.2022 год., съдът намира следното от правна страна.

В разпореждането си от 19.09.2022 год. съдът ясно е посочил неродовностите – неплатена държавна такса в размер на 30 лв. и неприподписана  частна жалба от адвокат. Дал е ясни и точни указания как тези нередовности да бъдат отстранени – да се представи документ за платена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВАС или молба по чл. 227а, ал. 2 от АПК, т.е. за освобождаване от д.т. и частната жалба да се приподпише от адвокат. Посочил е срок за изпълнение и предупреждение, че жалбата ще бъде върната, ако не бъдат отстранени в срок. Разпореждането е връчено лично на Г.. В хода на производството по адм.д. № 209/2021 год. съдът установи, че оспорващият Г. е грамотен, с висока правна култура и без затруднение ще разбере указанията на съда.

В дадения от съда срок жалбоподателят не е представил документ за платена д.т., нито молба да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Само на това основание частната жалба на Г. с  вх. № 1441 от 19.09.2022 год. срещу определение от 12.09.2022 год.  по адм.д. № 209/2021 год. на АС – Разград следва да бъде върната на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 1, изречение второ  от АПК.

Молбата за предоставяне на правна помощ за приподписване на  частната касационна жалба не е молба за освобождаване от държавна такса, тъй като това са две различни производства, поради което подаването ѝ не може да се третира като отстраняване на нередовността на частната жалба, касаеща заплащането на дължимата държавна такса. 

С оглед на това, че  частният жалбоподател не е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 227а, ал. 2 от АПК,  както и с оглед извода на съда за неоснователност на молбата му за предоставяне на правна помощ,  то  не е изпълнено и второто указания на съда, а именно частната жалба да бъде приподписана от адвокат. За пълнота следва да се посочи, че дори да се предостави правна помощ на частния жалбоподател, то частната жалба  следва да се остави без движение, тъй като не е изпълнено указанието да се плати държавна такса от 30 лв.

            Предвид горното частната жалба на Х.Г. с  вх. № 1441 от 19.09.2022 год. следва да бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ във вр. с чл. 231 от АПК.

            Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 1487 от 27.09.2022 год. на  Х.Г. *** за предоставянето на правна помощ.

ВРЪЩА частната жалба на Х.Г. *** от 19.09.2022 год. по  описа на АС – Разград, срещу определение от 12.09.2022 год., постановено по адм.д. № 209/2021 год. на АС – Разград 

            Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването  му.

            На  основание чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 231 от АПК при обжалване такса не се дължи, а на основание чл. 212, ал. 2, изречение първо във вр. с чл. 231 от АПК частната жалба не се приподписва от адвокат.

                                                                                                          Съдия: