РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Пазарджик, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
в присъствието на прокурора Здравена В. Янева
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255200600521 по описа за 2025 година
С присъда №21 от 03.04.2025г. постановена по НОХД № 618/2024г. по
описа на Районен съд гр. Пазарджик е признат подсъдимия П. А. П. за виновен
в това, че на 19.02.2023 г. в с.Г., обл.П. е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а именно З. Г. Б., нарекъл го „“ и го ударил с юмрук в лицето,
като му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток в
областта на лявата скула и представляваща причинена болка- престъпление по
чл. 325, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.325, ал.1, вр.с чл. 54, вр. с
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. с ал.1 от НК и е осъден на наказание пробация при
следните мерки за контрол и въздействие: Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца при честота за явяване и подпис
два пъти седмично; Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
шест месеца, както и обществено порицание , което да се изпълни чрез
залепване на присъдата на таблото за съобщения на община П. за срок от един
месец.
1
Признат е подсъдимият за виновен и в това, че на 19.02.2023 г. в с.Г.,
обл.П. противозаконно унищожил чужда движима вещ- задно стъкло на лек
автомобил „“ на стойност 562.21 лв./ петстотин шестдесет и два лева и 21 ст./,
собственост на З. Г. Б. – престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.216, ал.1, вр.с чл. 55, ал.1, т.2, б. “б“, вр. с чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2, вр. с ал.1 от НК и го е осъдил на наказание пробация при следните мерки
за контрол и въздействие: Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от девет месеца при честота за явяване и подпис два пъти
седмично; Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет
месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК е наложено едно общо най-тежко
наказание, а именно пробация при следните мерки за контрол и въздействие:
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет
месеца при честота за явяване и подпис два пъти седмично; Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца.
Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и разноските по
делото.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
подсъдимия, чрез защитника адвокат К. У.. Изложени са твърдения за
превратно тълкуване на доказателствата. В жалбата се твърди, че не
подсъдимият, а пострадалия е предизвикал конфликта и от друга страна
счупването на стъклото на автомобила е в изблик на емоционален афект. Сочи
се и, че унищожаването на стъклото е под една минимална работна заплата и е
маловажен случай.
В жалбата се иска отмяна на присъдата е постановяване на нова
оправдателна такава.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.
Представителят на ОП-Пазарджик моли да се потвърди присъдата като
излага съображения за неоснователност на изложеното в жалбата.
Пред въззивната инстанция не се събраха нови доказателства.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата и становището на страните и
като провери изцяло така атакувания съдебен акт направи следните изводи:
От събраните по делото доказателства се установява следната
2
фактическа обстановка:
Пострадалият З. Г. Б. живее в гр. С. но работи като в болница „Уни
Хоспитал“ в гр. П., като пътува с личен автомобил от дома си до работното си
място и обратно. Сутринта на 19.02.2023 г. З. Б. приключил работа и тръгнал
да се прибира към гр. С., управлявайки личния си автомобил „“ с рег. № .
Движил се от гр. П. в посока АМ „Т.“. Около 09.30 часа Б. стигнал до с. Г. обл.
П. и спрял на центъра, за да си купи кафе от намиращото се там заведение.
Пред заведението били разположени няколко маси, на които имало седнали
клиенти. Сред тях били свидетелите И. Р. М., Д. Б. Б., С. Н. М., Е. Е. Б. и Д. С.
П. Заведението се намирало в непосредствена близост до уширение на пътя, в
което били паркирани няколко автомобила. Б. си купил кафе от заведението,
качил се в автомобила и потеглил към изхода на уширението, за да се върне на
главния път на с. Г. От двете му страни били паркирани автомобили като от
дясната му страна били паркирани напряко два автомобила, а от лявата му
страна се намирал лек автомобил „Р“ с рег. № , собственост на подсъдимия П.
А. П.. Самият подсъдим бил вътре в автомобила си. Автомобилът на
подсъдимия бил паркиран обратно на движението на Б. Когато Б. достигнал до
паркирания лек автомобил „Р“, установил, че преминаването на автомобила
му ще е затруднено, поради оставеното тясно място. Б. преценил, че може и да
мине, но решил да не рискува да не повреди своя и паркираните автомобили и
след като възприел, че в спрелия на от лявата му страна автомобил има водач,
решил да се обърне към него, за да му каже да премести леко автомобила си
напред и да се разминат без проблеми. Тъй като двамата водачи се намирали
един срещу друг, а прозорецът на шофьорската врата на подсъдимия бил
свален, Б. спрял успоредно на него, свалил на свой ред прозореца си на
шофьорската врата и помолил П. да премести автомобила си малко напред, за
да може да мине спокойно. Подсъдимият П. отговорил, че няма да премести
автомобила си, тъй като мястото е достатъчно за преминаване. Тогава Б. се
ядосал и му казал, че е паркирал като селянин. Подсъдимият П. на свой ред
също се разгневил и двамата си разменили остри реплики, между които и .
След разменените реплики, Б. потеглил с много ниска скорост, за да не ожули
колата си между паркираните автомобили, както и тях самите. Преминал
няколко метра. В този момент подсъдимият П. излязъл от своя автомобил,
приближил се отзад до автомобила на Б. и с дясната си ръка ударил задното
панорамно стъкло на колата. Стъклото се счупило от удара. Едновременно с
3
това П. продължил на висок глас да и крещи по адрес на пострадалия. Б.
спрял автомобила няколко метра след това, за да види какво се случва.
Подсъдимият П. тръгнал отново към него и го пак, като според свидетелката
Е. Б. му казал „“. След това го нарекъл и „“. Според намиращите се на място
свидетели очевидци П. бил много гневен и ядосан. П. се доближил до
предната лява врата на автомобила, която още била със свалено стъкло и
ударил с юмрук Б. в областта на лявата скула. Тъй като от удара на стъклото си
бил порязал дясната ръка, П. влязъл вътре в заведението да се измие, след
което си тръгнал с автомобила си. Тъй като автомобилът на Б. бил
застрахован, той подал сигнал на ЕЕН 112 за случилото се, за да получи
документ за щетата от полицията. На място в село Г. пристигнали свидетелите
Н. Р. и И. Г., полицейски служители при РУ на МВР Пазарджик. Пострадалият
Б. обяснил на полицейските служители, че подсъдимият П. е бил паркирал
автомобила си неправилно, поради което е възникнал скандал, в хода на който
подсъдимият П. счупил задното стъкло на автомобила на Б. и ударил самия Б.
с юмрук в лицето. По лицето на Б. полицейските служители не установили
видими следи от наранявания. След няколко минути на центъра на с. Г. се
върнал подсъдимият П., който потвърдил пред полицейските служители, че е
имало скандал, като заявил, че Б. го е , а неговата майка била починала и
затова е ударил колата му и счупил прозореца, но отрекъл да е удрял самия Б.
След случая Б. се прибрал в С. Същият имал малък оток и болка в
областта на лявата скула в продължение на няколко дни. Бузата му била
сцепена от вътрешна страна от зъбите му. Не потърсил лекарска помощ с
оглед обстоятелството, че той самият е лекар и преценил, че не му е
необходима допълнителна лекарска помощ. Поради тази причина не съобщил
и при обаждането си на тел.112, че има нужда от лекар и са му нанесени
телесни увреждания. Той откарал автомобила си в автосервиз, като счупеното
стъкло на автомобила било подменено за сметка на застрахователя му на
основание сключения застрахователен договор и представения документ от
полицията.
Леката телесна повреда се установява от разпита на пострадалия св. Б.
Неговите показания се потвърждават от разпита на свидетелите Р. и Г.
служители на полицията пред които св. Б. е заявил, че е бил ударен от
подсъдимия. Факта на удара се установява и от свидетелката Е.Б. Св. М. в
4
съдебната фаза е казал, че подсъдимият заявил““ нещо което не е казал в
досъдебната фаза на процеса. Същото се отнася и за св. Е. Б. В съдебната фаза
говори, че подсъдимия е твърдял, че е от пострадалия, а в досъдебната фаза е
заявила, че подсъдимият безпричинно е започнал да св. Б.
От разпита на всички свидетели, а и самият Б. не отрича ,че е казал
обидни думи на подсъдимия. Пострадалият е говорил тихо и не е чут от
свидетелите.
Тезата на защитата би била основателна , ако подсъдимият се бе
ограничил също да обиди пострадали. Последяващите действия обаче на П.
покриват изцяло признаците на хулиганството. Той не само е пострадалия, но
е излязъл от автомобила си, крещял е обидните изрази, счупил задното стъкло
на колата и причинил на Б. лека телесна повреда. Всичко това се случва на
обществено място, пред доста хора и най – вече пред децата на самия
подсъдим. Както правилно е отбелязал районният съд, този последен факт, е
изключително укорим. Вярно е, че деянието, породено от личен мотив на
дееца към лице, към което отправя обиди, нанася му телесни увреди и прочие,
могат да се квалифицират и като "хулиганство", след като с тези действия
едновременно се нарушава грубо обществения ред и се изразява явно
неуважение към обществото. / Решение № 457 от 30.11.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 483/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р. К./. „Когато се даде израз на
изпитваните негативни чувства с поведение, изразяващо пълно
пренебрежение към установения обществен и правов ред, към спокойствието
и сигурността на околните, това поведение осъществява всички признаци на
състава на чл. 325, ал. 1 НК, независимо от продиктувалия го личен мотив.
„/Решение № 782 от 8.11.2005 г. на ВКС по н. д. № 1113/2004 г., III н. о.,
докладчик съдията С. Р./.
Въпреки поведението на св. Б.последвалото поведение на П. напълно
покрива признаците на състава на чл.325 от НК. В тази насока съдът по- горе
посочи решения на ВКС. Подсъдимият е демонстрирал явно неуважение към
обществото, искал е да покаже своето превъзходство пред „софиянеца“ и е
смятал, че ще се представи пред своите съселяни в светлината на силния.
Обидите са на висок глас, чути са от всички присъстващи в заведението. Но П.
не се е задоволил само с обидните изрази и с ръка е счупил задно панорамно
стъкло на автомобила на Б. За това се изисква изключителна сила и ярост. Но
5
и това не е спряло подсъдимия и същият , продължавайки да обижда и е
причинил на пострадалия и лека телесна повреда, като го е ударил през
отворения прозорец на автомобила.
Именно като съобрази това съдът не прие тезата на защитата, че липсва
състава на хулиганството тъй като е наличен личен мотив.
По отношение на искането да се преквалифицира деянието по чл.216 от
НК като маловажен случай:
Това деянието е установено с несъмнените показания на свидетелите и
приобщения видеозапис от камера както и изготвената техническа експертиза.
Причинената повреда е под една минимална работна заплата. Стойността
на предмета на престъплението не е единственият критерий за определяне на
случая като маловажен. За да е налице маловажен случай по смисъла на чл.
93, т.9 от НК е нужно извършеното престъпление с оглед липсата или
незначителност на вредните последици или с оглед други смекчаващи
обстоятелства да разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Начина
на извършване на деянието, мястото, времето, факта че е станало достояние на
по-голяма част от живущите в селото, проявената агресия. Всичко това следва
да се вземе предвид при оценката на извършеното. В тази насока решаващият
съд е изложил убедителни мотиви които напълно се споделят от настоящия
състав.
При служебната проверка на присъдата съдът не констатира основание за
нейната отмяна или изменение. Определеното наказание е в рамките на закона
и е съобразено с личността на подсъдимия.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №21 от 03.04.2025г. постановена по НОХД №
618/2024г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7