Решение по адм. дело №226/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. Т. С. с [ЕГН], с адрес [населено място] връх, общ.Камено против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000034 издадена на 10.01.2025 г. от началник група към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Началник група към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ – Б. С. Ж., редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Със заповед № 25-0769-000034 издадена на 10.01.2025 г. от началник група към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, с което е загубил правоспособността си и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 24.01.2025 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 769000-2384/30.01.2025 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.23 от делото), на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.“б“, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2 вр. ал.1, б.“а“ от ЗАНН, чл.45, ал.2, т.13 от ПУДМВР и чл.33, т.9 от ЗМВР са определени службите за контрол по ЗДвП. Със заповед рег.№ 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР [населено място] (л.22 от делото), на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР [населено място], да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за неговото започване. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен сам да върне свидетелството си за управление на МПС и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административния орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за извършени нарушения.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по осем броя наказателни постановления, издадени в периода от 28.12.2007 г. до 16.08.2012 г., като в заповедта са посочени и конкретния брой отнети контролни точки на водача.

Контролните точки, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения.

Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

През периода на спорното правоотношение е действала отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, (в сила от 4.10.2002 г.), както и отменената Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (в сила от 15.02.2008 г.), съгласно които отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В двете наредбите е определен максимален размер от 39 контролни точки, както и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения.

От ответника са представени наказателните постановления, изрично посочени в обжалваната заповед, с които се твърди, че са отнети контролните точки на жалбоподателя, а именно:

- наказателно постановление № 3947/07/28.12.2007 г. с което са отнети 5 контролни точки, влязло в сила на 03.04.2008 г. (л.12 от делото);

- наказателно постановление № 2265/08/18.02.2007 г. с което са отнети 5 контролни точки, влязло в сила на 13.01.2009 г. (л.14 от делото);

- наказателно постановление № 608/10/03.02.2010 г. с което са отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 22.09.2010 г. (л.15 от делото);

- наказателно постановление № 12720/09/14.04.2010 г. с което са отнети 6 контролни точки, влязло в сила на 12.01.2011 г. (л.16 от делото).

- наказателно постановление № 5160/10/04.06.2010 г. с което са отнети 6 контролни точки, влязло в сила на 12.01.2011 г. (л.17 от делото);

- наказателно постановление № 13141/10/29.12.2010 г. с което са отнети 6 контролни точки, влязло в сила на 02.03.2011 г. (л.18 от делото);

- наказателно постановление № 6488/11/02.08.2011 г. с което са отнети 9 контролни точки, влязло в сила на 02.12.2011 г. (л.20 от делото);

- наказателно постановление № 3969/12/16.08.2012 г. с което са отнети 8 контролни точки, влязло в сила на 15.11.2012 г. (л.21 от делото).

Представен е протокол издаден от „Авто – тест 2000“ ООД (л.19 от делото), съгласно който на 13.08.2011 г. С. се е явил на допълнително обучение за възстановяване на контролни точки.

С така представените наказателни постановления от жалбоподателя са отнети общо 55 контролни точки, като от него се твърди, че наказателните постановления не са му връчвани и не са влезли в законна сила.

В хода на съдебното производство, съдът дължи проверка на редовността на връчването на наказателните постановление, доколкото по този начин може да се извърши преценка дали в конкретния случай, са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения акт, а именно отнемането на всички контролни точки на водача, с влезли в сила наказателни постановления.

Наказателно постановление № 3947/07/28.12.2007 г. с което са отнети 5 контролни точки е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като от жалбоподателя се оспорва, че не са били налице основанията за пристъпване на връчване по този ред и то не е редовно връчено.

В нормата на чл.58, ал.1 от ЗАНН е предвидено общото правило, че препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Изключение от това правило е предвидено в ал.2, съгласно която когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

В случай, че наказателното постановление е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т.е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен.

От представените по делото доказателства не се установява, че по отношение на наказателно постановление № 3947/07/28.12.2007 г. са били налице предпоставките за приложение на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

По делото е представена докладна записка от 26.03.2008 г. изготвена от полицейски инспектор при РУП – М. Т. (л.13 от делото), във връзка с възложената му задача по връчване на наказателно постановление № 3947/07/28.12.2007 г., в която се сочи, че е посетил посочения в НП адрес и е установил, че там не живее такова лице. От разговора с баща му е разбрал, че С. работи и живее в [населено място], на неизвестен адрес. В Малко Търново си идва много рядко, обикновено в почивен ден, но не се е явил в РПУ за връчване на НП.

От така представената докладна записка не се установява на какъв точно адрес е бил търсен жалбоподателя, кога и колко пъти, за да може да се направи обоснования извод, че той не се намира на адреса. Съответно, не се установява да са предприемани каквито и да е действия да се установи дали той действително е сменил адреса си и че новия адрес е неизвестен, както изисква чл.58, ал.2 от ЗАНН. В този смисъл, следва да се има в предвид и че в следващото наказателно постановление № 2265/08/18.02.2007 г. е посочен същия адреса на жалбоподателя в Малко Търново, като лицето е открито и наказателното постановление е било връчено на 05.01.2009 г., почти десет месеца, след изготвяне на докладната записка, което оборва изложеното в нея.

В допълнение следва да се има в предвид и че в наказателните постановления липсва информация относно лицето, отбелязало датата на връчването по реда на чл.58 ал.2 ЗАНН, тоест не се установява, че така извършеното отбелязване е извършено от наказващият орган, както изисква закона.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че връчването на наказателно постановление № 3947/07/28.12.2007 г., по реда и на основанията предвидени в чл.58, ал.2 от ЗАНН не е извършено надлежно и не може да породи последиците предвидени в тази норма, а именно, че наказателното постановление е надлежно връчено, не е обжалвано и е влязло и законна сила към момента на издаване на процесната заповед.

Във връзка с направеното оспорване на подписите положени при връчване на останалите наказателни постановления по делото са изискани техните оригинали и е допусната и приета съдебно-графологична експертиза.

Съгласно заключението на вещото лице, което се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, подписите положени за получател на конкретните наказателните постановления са положени именно от М. С.. С оглед заключението на вещото лице, следва да се приеме, че наказателните постановления, са получени лично от С., на посочената в тях дата и са влезли в законна сила към момента на издаване на процесната заповед.

По делото не са представени доказателства за отнемане на контролни точки от лицето преди издаване на първото цитирано наказателно постановление № 3947/07/28.12.2007 г., поради което следва да се приеме, че към тази дата М. С. е разполагал с 39 контролни точки. Съответното, доколкото по изложените вече мотиви съдът приема, че това наказателно постановление не е редовно връчено и не е влязло в сила, към 13.01.2009 г. - момента на влизане в сила на второто цитирано наказателно постановление № 2265/08/18.02.2007 г., то към тази дата жалбоподателя е разполагал също с 39 контролни точки.

С наказателни постановления № 2265/08/18.02.2007 г., № 608/10/03.02.2010 г., № 12720/09/14.04.2010 г., № 5160/10/04.06.2010 г. и № 13141/10/29.12.2010 г. са отнети общо 33 контролни точки, поради към 02.03.2011 г. – датата на влизане в сила на последно посоченото наказателно постановление, жалбоподателят е притежавал 6 контролни точки.

Съгласно чл.158, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.3, което удостоверява със съответните платежни документи.

В съответствие с тази разпоредба на М. С. са възстановени 13 точки, след като е преминал съответното обучение, видно от представения по делото протокол № 5/13.08.2011 г. (л.19 от делото) и към този момент той е притежавал 19 контролни точки, както е посочено и в представената по делото „Справка картон на водача“ (л.7 от делото).

След тази дата на възстановяване на жалбоподателя са отнети общо 17 контролни точки с наказателни постановления № 6488/11/02.08.2011 г. (9 точки) и № 3969/12/16.08.2012 г. (8 точки) и към датата на влизане в сила на последното наказателно постановление – 15.11.2012 г., той е разполагал с 2 контролни точки, като по делото липсват твърдения и не са представени доказателства след тази дата да са му отнемани контролни точки.

В подкрепа на изложеното следва да се има в предвид и че в „Справка картон на водача“, в т.34 „Възстановяване на контролни точки след 2 години без наказание“ на дата 15.11.2014 г., в графа описание е посочено „Възстановени точки: 37 Служебно възстановяване на точки“. Това служебно възстановяване на точки е предвидено в нормата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, като то е допустимо при частично, а не при напълно отнети контролни точки. При напълно отнети контролни точки, на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, лицата губят придобитата правоспособност и са длъжни да върнат свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. В този случай, съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП, лицето, което е загубило правоспособност да управлява МПС по реда на ал.4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

До извод различен от изложения не ми могло да се достигне и въз основа на посоченото в „Справка картон на водача“, в която по т.27 е посочено „Преизчисляване точки след зареждане на данни (Различни от ТАИС)“, а в описание е посочено „2“, тъй като не става ясно какво точно означава този запис.

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е сторено, предвид липсата на доказателства за надлежно връчване и влизане в сила на част от наказателните постановления. Ето защо, след като с представените по делото влезли в сила наказателни постановление, не се установява, че на жалбоподателят са отнети всички контролни точки, а са останали 2 точки, след извършените отнемания и възстановявания, то той не е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление и не са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.

С оглед на изложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при липса на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 310,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за образуване на производството 300,00 лева възнаграждение на вещото лице. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат доколкото по делото липсват доказателства за направени такива.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000034 издадена на 10.01.2025 г. от началник група към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи [населено място] да заплати в полза на М. Т. С. с [ЕГН], с адрес [населено място] връх, общ.Камено разноски по делото в размер на 310,00 лева (триста и десет лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.